Решение по дело №196/2020 на Окръжен съд - Шумен

                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №260049

                                      

                                         гр.Шумен   30.10.2020г.                       

                                                      

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският  окръжен  съд в открито заседание на      седемнадесети септември        две хиляди и  двадесета година , в състав:

                                                          

                                                           Председател: Азадухи Карагьозян   

                                                                 Членове:1. Теодора Димитрова     

                                                                                 2.Соня Стефанова  

 

при секретаря  Силвия Методиева като разгледа докладваното от  съдия  Азадухи Карагьозян В.гр.д.№196 по  описа за  2020г.  за да се произнесе взе предвид следното:

    Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.      

    С решение №83/10.04.2020г. по гр.д.№1265/2019г.  описа на НПРС , съдът е   обявил за относително недействителен  спрямо „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С...с пълномощник по делото адв. И.А. от САК , сделката обективирана в НА №167, том , рег. № , дело № 1949/2014 г. по регистъра на нотариус *с рег. № *на НотК с район на действие НПРС, с която първите двама ответници М.М.А. с ЕГН ********** и С.А.А.  с ЕГН **********, двамата с адрес *** прехвърлят на сина си С.М.М.  с ЕГН:********** ***, собствения си недвижим имот намиращ се в гр. Н.П., ул.**, представляващ първи жилищен етаж с идентификатор 52009.501.163.1.1, самостоятелен обект в сграда № 1, разположена в общински поземлен имот с идентификатор 52009.501.163 по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.Н.П., обл. Ш., с предназначение самостоятелен обект-жилище, апартамент, със застроена площ 96 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж няма, под обекта 52009.501.163.1.3; 52009.501.163.1.4; над обекта 52009.501.163.1.2, в едно с прилежащия към жилището гараж в сграда, с площ 16 кв.м. на ниво 1 и съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 52009.501.163.1.4, няма под обекта и над обекта 52009.501.163.1.1., срещу задължението за гледане и издръжка на прехвърлетелите и запазване правото на ползване и обrтаване на имота за прехвърлителите и за тяхната дъщеря Б.М.М. до края на живота на тримата ползватели, осъдил е  М.М.А. с ЕГН **********, С.А.А. с ЕГН **********, и С.М.М.  с ЕГН **********, тримата с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Уникредит Булбанк” АД, гр. С...., с ЕИК , с пълномощник по делото адв. И.А. от САК със съд. адрес: ***,пл. *,№, етаж ,  СУМАТА от 978,24 лв.  , представляващи направени от ищеца деловодни разноски.

       Решението е обжалвано от М.М.А.  , С.А.А.  и С.М.М. действащи , чрез пълномощника си адв.М.М.  от ШАК    като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено   и вместо това съдът да постанови ново с което  да отхвърли иска.  

     „УниКредит Булбанк” АД , действащо ,чрез пълномощника си адв. И.Ч.  А. от САК   е  депозирало отговор с който    оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди обжалваното решение.

 Въззивната жалба е подадена в срока по  чл.259 ал.1  от ГПК от надлежна страна,  при нА.чие на правен интерес и е  допустима. Разгледана по същество    жалбата е неоснователна.

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

   Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :    

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите  и правните изводи  на първоинстанционният и по силата на чл.272 ГПК препраща към тях  като по този начин те стават част от правните съждения на настоящият съдебен състав.

Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното :  

 Между страните не се спори, че ищецът „Уникредит Булбанк” АД и ответника М.М.А. са сключили договор за ипотечен кредит  № 5663 на 24.09.2008 г., по който ответницата С.А.А. е солидарен длъжник. По силата на този догово  първите двама ответниците получили заем в размер на 45 000 лв., с който закупили апартамент, намиращ се на ул. ....,№, вх., ет. в гр. Н.П., а за обезпечаване на вземането учредили договорна ипотека върху закупеният недвижим имот. През 2011 г. те били признати за собственици на недвижим имот, намиращ се в гр. Н.П., ул. „*“*, в който живеели от години.  От представената по делото справка от СлВп Н.П. се установява, че тези два имота са единствените недвижими имоти, които ответниците са притежавали.     С писмо от 30.08.2013 г. ищецът уведомил длъжниците, че ги кани доброволно за изпълнят остатъка от задължението, защото кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем, поради забавяне в плащанията на вноските по кредита.

С НА за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, № 167, том , рег. № , дело № 1949 от 25.09.2014 г. по регистъра на нотариус *с район на действие НПРС М.М.А.и С.А..А.прехвърлят на сина си С.М.М. (третия ответник) своя собствен недвижим имот в гр .Н.П., ул.**, представляващ първи жилищен етаж с идентификатор 52009.501.163.1.1, представляващ самостоятелен обект в сграда №1, разположена в общински поземлен имот с идентификатор 52009.501.163 по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Н.П., обл. Ш., с предназначение самостоятелен обект-жилище, апартамент, със застроена площ 96 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж няма, под обекта 52009.501.163.1.3; 52009.501.163.1.4; над обекта 52009.501.163.1.2, в едно с прилежащия към жилището гараж в сграда, с площ 16 кв.м. на ниво 1 и съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 52009.501.163.1.4, няма под обекта и над обекта 52009.501.163.1.1. Приобретателят С.М. поел задължение да гледа и да осигури издръжка  на своите родители, които си запазили правото на ползване и обитаване на имота, като правото на ползване е запазено и за дъщерята на прехвърлителите Б.М.М., до края на живота и  на тримата ползватели. Поради отсъствие на плащане по обявения за предсрочно изискуем договор за кредит ищецът „Уникредит Булбанк” АД на 05.06.2015 г. подал заявление по чл. 417, т. 2 от ГПК до НПРС срещу солидарните длъжници. На 08.06.2015 г. по образуваното ч.гр.д. № 535/2015 г. била издадена заповед за незабавно изпълнение № 298 от 08.06.2015 г. и изпълнителен лист № 542/08.06.2015 г., като задължението по договора за кредит е в размери: 32961,89 лв. – главница, 14573,78 лв. лихви и 2442,36 лв. разноски, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.

С молба от 31.08.2015 г. до ЧСИ Я. Д.с рег. № *ищецът „Уникредит Булбанк” АД инициирал изпълнително производство по така издадения изпълнителен лист, с общо задължение по него от 49 978,03 лв. С молбата се иска и опис и оценка на ипотекирания недвижим имот – апартамент с избено помещение в гр. Н.П.. Видно от справка на Служба по вписвания гр. Н.П. за имота с договорна ипотека по договора за кредит, налице е отбелязване на 20.04.2016 г. „Прехвърляния“ за ипотекирания имоти същото така „Придобиване чрез публичен търг/постановление за възлагане ГПК“. Реализираната публична продан на ипотекирания имот е посочена и в удостоверение изх. № 4354/28.08.2019 г. по изп. дело № 2015*0400466, изд. от ЧСИ Я.Д.с рег № *по регистъра на Камарата на ЧСИ. От това удостоверение е видно още, че покани за доброволно изпълнение по ИД са били връчени на длъжниците на 04.09.2015 г. Със съобщение изх. № 5587/21.10.2019 г. от ЧСИ до длъжниците по изп. дело №2015*0400466 те са уведомени за прекратяването на изпълнителното дело по искане на самия взискател.  От молба вх. № 09758/23.12.2019 г., адресирана от ищеца „Уникредит Булбанк” АД до ЧСИ Я.Д.се установява, че ищецът, като взискател е поискал да бъде образувано изпълнително дело срещу настоящите ответници М.М.А.и С.А..А.изпълнително дело за сумата от  46 860,03 лв., като е приложен и оригиналния изпълнителен лист № 542 от 08.06.2015 г. По новообразуваното изпълнително дело № 2019*0400331 са  били изпратени запорни съобщения.

Във въззивната си жалба жалбоподателите твърдят ,че по делото не било доказано съществуването на изискуемо вземане , като в отговора се позовали и на нищожност на клаузи от договора за банков кредит по които възражения съдът не се бил произнесъл . Съдът счита тези възражения за неоснователни. По делото ищецът е представил  заповед за  изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист , които са били надлежно връчени на двамата длъжници по образуваното изпълнително дело и след получаване на поканите за доброволно изпълнение по него длъжниците не са оспорили по реда на чл.414 ,чл.423 или 439 от ГПК основанието ,размера ,ликвидността и изискуемостта на вземането на банката ищец. Също така видно от удостоверение изх. № 4354/28.08.2019 г. по изп. дело № 2015*0400466, изд. от ЧСИ Я.Д.с рег № *по регистъра на Камарата на ЧСИ, което е официален свидетелства документ , ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила , издаден в кръга на компетенциите на ЧСИ Я.Д., по издаденият изпълнителен лист в полза на ищеца било образувано изп.д.№2015*0400466 срещу двамата ответници. Покани за доброволно изпълнение по ИД са  били връчени на длъжниците на 04.09.2015 г., като задължението към 28.08.2019г. е в размер на 54 385.42лв. Ответниците не са представили доказателства опровергаващи удостовереното,    както и такива установяващи ,че те са погасили това задължение. Също така съгласно съдебната практика на ВКС в производството по чл.135 ЗЗД не могат да се разглеждат възражения на длъжника относно размера на задължението му ,както и такива свързани с начина на погасяване на задълженията към кредитора-ищец. Предмет на делото по Павловият иск е само потестативното право на кредитора ,поради което съдът не може да преценява дали съществуват правоотношенията ,които легитимират ищеца като кредитор ,освен ако съдът в производството по отменителният иск разглежда и обективно съединен иск за вземането , като в настоящият случай такъв не е предявен. Съдът може да приеме ,че вземането на кредитора не съществува само, ако е отречено със сила на присъдено нещо с влязло в сила решение.

Възражението за недопустимост на решението е неоснователно. Жалбоподателите във въззивната си жалба защитават права на трето лице ,което не е страна по делото и това не недопустимо. Също така съдът не е излязъл извън своите компетенции ,като е обявил сделката за относително недействителна , тъй като тя е такава по отношение на кредитора в нейната цялост и обратното би означавало, че и след удовлетворяването на кредитора от стойността на имота в следствие на неговата публична продан ще се продаде само голата собственост и прехвърлителите ще си запазят правото на ползване върху имота , което е недопустимо   като резултат при предявен иск по чл.135 ЗЗД.

 При така установената фактическа обстановка , счита предявеният иск по чл.135 ЗЗД за основателен и доказан, като се установиха всички изискуеми предпоставки за уважаването на този иск.

Съгласно разпоредбата на чл.135, ал.1, изр.първо от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Сочената правна норма дава право на кредитора да защити вземането си, в случай на извършени действия от страна на длъжника, с които последният осуетява възможността на кредитора да удовлетвори вземането си. Има две основни предпоставки за възникване правото на кредитора по смисъла на цитираната разпоредба- обективни и субективни. Обективните предпоставки са следните: съществуване на вземане на ищеца към ответника; извършване на някакви правни действия от страна на длъжника, с които се застрашава или осуетява удовлетворяване вземането на кредитора. Правното действие трябва да има за предмет имуществено   право, чието упражняване да не зависи от строго личната преценка на длъжника. В резултат на това правно действие имуществото на длъжника намалява, което пречи на кредитора да удовлетвори вземането си. Вторите предпоставки са субективни и са в зависимост от времето, когато е извършено увреждащото кредитора правно действие- преди или след възникване на задължението. Ако правното действие представлява едностранна сделка или безвъзмезден договор и е извършено след възникване на задължението, достатъчно за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД е знанието на длъжника, като без значение е субективното отношение на третото лице, другата страна по сделката. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.  Съгласно ал.2 на чл.135 от ЗЗД, знанието и на третото лице се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.  

 Безспорно се установи по делото ,че ищецът има изискуемо и ликвидно вземане към първите двама  ответник, за чието събиране е инициирано и изпълнително производство. Установи се, че след възникване на задължението на ответниците  към ищеца и след спиране плащанията по договора, длъжниците са прехвърлили, чрез  възмездна сделка на третият ответник , техен син , свое имуществено право, който предвид роднинската връзка се приема ,че е знаел за увреждането на основание  ал.2 на чл.135 от ЗЗД, до доказване на противното, като презумцията не е оборена по делото. По този начин имуществото на длъжниците, което би могло да послужи за удовлетворяване вземането на кредитора се намалява, като без значение в случая е стойността на това прехвърлено имущество.    Съгласно чл. 133 от ЗЗД, ответникът отговаря пред кредитора с цялото си секвестируемо имущество. Кредиторът разполага с възможност да избира от кое имущество да се удовлетвори  , поради което всяко действие на длъжника, намаляващо имуществото му, се явява увреждащо кредитора.  

 Ето защо решението на НПРС е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди   , а депозираната срещу него жалба е неоснователна.

 Разноски по делото пред въззивната инстанция не следва да се присъждат .   Предвид изхода от спора на въззиваемата страна се следват  разноски , но същата не е направила разноски по делото пред ШОС и не е представила списък на разноските.

       Водим от гореизложеното и на  осн. чл.271 от ГПК ,съдът

 

                                                   Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение №83/10.04.2020г. по гр.д.№1265/2019г.  описа на НПРС.

Решението подлежи на обжалване  в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

    

  

        

Председател:                         Членове: 1.                         2.