РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Попово, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20213520100817 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД –
гр. София, против Й. В. Д., с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1
от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД - за признаване за установено
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество претендираните с исковата
молба суми в общ размер от лв., от които лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г., ведно със
законната лихва от 22.01.2020г. до изплащане на вземането и лева -мораторна лихва за
забава от 15.09.2018г. до 10.1.2020г., както и суми за дялово разпределение 22,86 лева -
главница за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 7.12.2019г.
до окончателното изплащане на вземането, и 3,71 лева - лихва за периода от 01.07.2017г. до
10.01.2020г.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия е доставил топлинна енергия до топлоснабден имот в гр. С., общ. „К.п. ,
ж.к, „ З.п.“, бл. ет. , ап. , за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г, като ответникът, който
бил потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ не е престирал
насрещното си задължение да заплати дължимата цена.
Моли се за уважаване на исковете.
Претендират се разноски.
1
Ответникът, в депозирания по делото писмен отговор, не оспорва, че е собственик на
½ ид.ч, от топлоснабдения имот. Не се оспорва и размерът на начислените суми за
тополоенергия и такси. Оспорва се обаче, че ответната страна лично е ползвала
консумираната енергия. Излагат се твърдения, че ответникът никога не е живял в процесния
имот, като реалният ползвател на услугата, предоставяна от ищеца е друго лице. Възразява
се, че разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е противоконституционна, тъй като създава
привилегировано положение на доставчика на топлоенергия. Моли се за отхвърляне на
исковете.
В съдебно заседание за ищцовата страна не се явява представител.
Ответникът, редовно призован, не се явява.
Третото лице- помагач, редовно призовано, не изпраща представител.
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
По исковете по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от
ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
Въз основа на подадено от „Топлофикация София“ ЕАД заявление по чл. 410 от ГПК
е образувано ч.гр.д. № 2949/2020 г., по описа на РС – София, по което на 27.01.2020г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,с която е
разпоредено длъжниците П. Й. Д. и Й. В. Д., да заплатят разделно на кредитора
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, сумата от лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при
общи условия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 22.1.2020
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на лв. за периода от 15.9.2018 г. до
10.1.2020 г., сумата от лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 22.1.2020
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 7,42 лв. за периода от 1.7.2017 г.
до 10.1.2020 г. и лв. разноски по делото, от които лв. държавна такса и лв. възнаграждение
на юрисконсулт.
Сумите са разпределени както следва:
П. Й. Д. следва да заплати сумата от лв., ведно със законна лихва от 22.1.2020 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на лв. за периода от 15.9.2018 г. до
10.1.2020 г. мораторна лихва в размер на лв. за периода от 1.7.2017 г. до 10.1.2020 г. и лв.
разноски по делото от които лв. държавна такса и лв. възнаграждение на юрисконсулт.
Й. В. Д. следва да заплати сумата от лв., ведно със законна лихва от 22.1.2020 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на лв. за периода от 15.9.2018 г. до
2
10.1.2020 г. мораторна лихва в размер на лв. за периода от 1.7.2017 г. до 10.1.2020 г. и лв.
разноски по делото, от които лв. държавна такса и 25 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
Тъй като длъжникът Й. В. Д. е подал възражение срещу заповедта в
законоустановения срок, на заявителя е даден срок да предяви иск за установяване на
вземането си.
Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда в срока по чл. 415 от
ГПК.
Ищецът претендира да е носител на вземане, произтичащо от договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД за потребители за битови
нужди в гр. София.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
комисията. С тези общи условия се регламентират взаимоотношенията между
топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, в т.ч.: правата и задълженията на двете
страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Според ал. 2 на същия член, топлопреносните
предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване.
Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. В ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в
срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните
предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
По делото не са ангажирани доказателства ответникът да е упражнил правата си по
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, поради което съдът приема, че в отношенията между страните са
приложими действащите за процесния период общи условия: ОУ, одобрени с Решение №
ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, и всички
потребители/клиенти на топлинна енергия, присъединени към топлоснабдителната мрежа на
територията на гр. София и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който
урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в
областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и
ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се
счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който
потребителят/клиентът бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да
3
потребява топлинна енергия от същата.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай между страните съществува
облигационно правоотношение, чието съдържание е установено в Общите условия.
Не се спори между страните, а и от приложените по делото писмени доказателства се
установява, че ответникът е собственик на ½ ид.ч. от топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, общ. „Красна поляна“ , ж.к, „ Западен парк“, бл. 132 ет. 2, ап. 6.
Ответникът не оспорва исковата претенция по размер и с определението по чл. 140 от
ГПК, съдът прие за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване посочените в
исковата молба суми, представляващи стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода от м.05.2017г. до м.04.2019г. и сума от 22,86 лева – за дялово разпределение за
периода от м.05.2017г. до м.04.2019г .
Възраженията на ответника се свеждат до това, че лично не е ползвал консумираната
енергия, тъй като никога не е живял в имота и реалният ползвател на услугата,
предоставяна от ищеца е друго лице. Възразява се, че разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е
противоконституционна, тъй като създава привилегировано положение на доставчика на
топлоенергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3.
Относно конституционносъобразността на чл. 153, ал. 1 и 6 от Закона за енергетиката
е постановено Решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС на РБ по к. д. № 15/2009г., обн. ДВ бр. 34
от 04.05.2010 г., с което е отхвърлено искането на Омбудсмана на Република България за
установяване на противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 от Закона за енергетиката, от
което следва, че нормата не противоречи на Конституцията на Република България, в
какъвто смисъл са ответниковите възражения.
Доколкото посочената разпоредба вменява задължението за заплащане на топлинната
енергия в тежест на собственика, респ. титуляра на ограниченото вещно право, то правно
ирелевантно е кой е фактическия ползвател на топлоснабдения имот.
Предвид горното, исковете чл. по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
вр. с чл.150 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД се явяват доказани по основание и
размер, при което следва да бъдат изцяло уважени.
По разноските:
С оглед изхода на делото, в полза на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
направените в исковия процес разноски в общ размер на 131,97 лв., от които 31.97 лв. за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от 100 лв., определено на осн. чл. 25,
4
ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, съобразно изхода на спора, поради което в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и направените по заповедното производство разноски в размер на лв., от които
лв. за държавна такса и лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. В. Д. с ЕГН: **********, с
адрес гр. Шумен, ул. „Алдемировци“, 15, ет. 3, ап. 6, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. ул. „Я.“ №
представлявано от изпълнителния директор Александър Александров, СУМАТА от лв.
/стотинки/ - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
топлоснабден имот в гр. С., общ. „К.п.“ , ж.к, „ З.п., бл. ет. , ап. , за периода от м.05.2017г.
до м.04.2019г., СУМАТА от лв. /стотинки/ - мораторна лихва за забава за периода от
15.09.2018г. до 10.1.2020г., както и СУМИТЕ за дялово разпределение от лв. /стотинки/ -
главница за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г., и лв. / стотинки/ - мораторна лихва за
периода от 01.07.2017г. до 10.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението в съда /22.01.2020г./ до изплащане на задължението, за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 2949/2020 г., по описа на РС – София.
ОСЪЖДА Й. В. Д. с ЕГН: **********, с адрес гр. Ш., ул. „А.“, , ет., ап. , ДА
ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № , представлявано от изпълнителния директор Александър
Александров, СУМАТА от лв. /стотинки/ - деловодни разноски в исковия процес и
СУМАТА от лв. /петдесет и шест лев и деветдесет и седем стотинки/ - разноски в
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „НЕЛБО ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД със
седалище и адрес на управление: гр. София, район р-н Изгрев ул. "Тинтява" № 15а , като
трето лице – помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд – Търговище.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
5