Р Е Ш Е Н И Е
№ 197
гр. Пловдив, 01.02.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
публично съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието секретаря Анелия
Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 5739/2018 г. по описа на
Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от М.Л.К.
с ЕГН ********** срещу наказателно постановление (НП) № 392/18 от 27.08.2018 г.,
издадено от Началник на „Митница Пловдив“, с което на основание чл. 123б ал. 2
от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и на основание чл. 126 ал. 1 т. 1 от ЗАДС
му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
В жалбата се излагат съображения, че актът
за установяване на административно нарушение (АУАН) не е връчен на
жалбоподателя, поради което не е и възразил против него, относно вписаното в НП
местонахождение на извършеното по чл. 126 ал. 1 т. 1 от ЗАДС деяние и липсата
на правно основание, а до нарушението на чл. 123б ал. 2 от ЗАДС да се приложи
разпоредбата за „маловажен случай“.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят поддържа тезата си и моли да бъде отменено обжалваното
постановление.
Въззиваемата страна Митница Пловдив, чрез
своя процесуалния представител, счита подадената жалба за неоснователна. Излага
съображения за законосъобразното съставяне на АУАН и връчването му, както и НП.
Посочва, че е допусната техническа грешка в описанието на т. 2 от наказанието,
която може да се отстрани по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Счита, че
нарушението е доказано по безспорен начин, а размера на наказанието правилно
определен. Моли НП да бъде потвърдено като правилно.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява
частично основателна, поради следните съображения:
От
фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят М.Л.К. с ЕГН ********** ***.
На 31.01.2018 г. полицейски служители от Второ РУ при ОД на МВР Пловдив
предприели действия по разследване по БП № ЗМ-84/2018 г. в имота на нарушителя.
Вследствие на това установили в ползваното от него избено помещение 1 бр. бяла
пластмасова кофа без капак, 1 бр. бяла пластмасова кутия без капак, 1 бр.
зелена пластмасова кофа, 1 бр. бяла пластмасова кофа с розов капак, 2 бр. черни
найлонови торби, всички поотделно съдържащи суха кафеникава тревиста маса с
мирис на тютюн. Откритите предмети били предадени с протокол за доброволно
предаване от същата дата от жалбоподателя на полицейските органи. Същият ден К.
дал обяснения пред разследващите органи, в които е посочил, че поради
материалното си положение е решил сам да си прави цигари за пушене, като
закупил по неособено легален начин тютюн. Една част закупил от Аджисан махала и
от кв. Столипиново, а останалата събрал от нивите. По случая е образувана
преписка с № 435р-2096/2018 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР Пловдив.
Изготвена е експертна справка № 188 от 01.02.2018 г. от експерт при БНТЛ към ОД
на МВР Пловдив, която е констатирала, че 1,610 кг от жълто-кафявата листна маса
представлява тютюн под формата на „люспи“, който не може да се използва за
пушене без да се подложи на допълнителна индустриална обработка, а остатъка от
2,550 кг попада в обхвата на продуктите, дефинирани в чл. 12 от ЗАДС, като „тютюн
за пушене (за лула и цигари)“.
С докладна записка от 07.02.2018 г. е
предложено преписката да се прати на Териториално митническо управление гр.
Пловдив, както е и сторено с писмо рег. № 435000-2050 от 09.02.2018 г. Със
служебна бележка рег. индекс 32-59857/26.02.2018 г. е изразено становище, че
дължимият акциз за годния за консумация без допълнителна обработка тютюн е на
стойност 387,60 лв.
По образуваната от Митница Пловдив
преписка нарушителят К. е уведомен лично на 21.03.2018 г. за съставянето на
АУАН, като се е разписал върху приложеното копие на покана с рег. индекс
32-62769 от 28.02.2018 г. Същия ден е дал обяснения и в негово присъствие е
съставен АУАН. В обясненията си посочва, че при проверка на негов съсед е
направена и проверка на неговата изба, където е открит и тютюна. Сочи, че е
признал и че тютюнът е за лично ползване, което може да се забележи и по
съдържанието му – баберек от стари корени и листа.
На 21.03.2018 г. след дадените
обяснения е съставен АУАН с № 200, с който е констатирано, че жалбоподателят на
31.01.2018 г. е осъществил състава на чл. 123б, ал. 2 от ЗАДС като е държал в
избено помещение на ************** в гр. Пловдив 1,610 кг. отпадъци от тютюн по
чл. 12, ал. 4 от ЗАДС и състава на чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС като е държал в
избено помещение на ************** в гр. Пловдив 2,550 кг. тютюн за пушене без
данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или
придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато
компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането,
начисляването или обезпечаването на акциза. Актът е съставен в присъствието на М.К.,
като не е посочил възражения или допълнителни обяснения в самия акт.
Въз основана посочения АУАН е издадено
обжалваното НП № 392/2018 от 27.08.2018 г., издадено от Началник на Митница
Пловдив. С последното на М.К. били наложени на основание чл. 123б ал. 2 от ЗАДС
глоба в размер на 200 лв. за нарушение на същия член за това, че на 31.01.2018
г. държал в избено помещение в дома си на ************** в гр. Пловдив общо 1,610 кг. отпадъци от тютюн, попадащи в
обхвата на продуктите дефинирани в чл. 12, ал. 4 от ЗАДС, и на основание чл. 126
ал. 1 т. 1 от ЗАДС – глоба в размер на 1000 лв. за нарушаване на същата
разпоредба затова, че на 31.01.2018 г. държал в дома си, находящ се в *****************
акцизни стоки – общо 2,550 кг. тютюн за пушене без данъчен документ по този
закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен
документ/електронен административен документ
или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи,
или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на
акциза. Стоките предмет на нарушението са отнети е полза на Държавата.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел А.А. – актосъставител.
Съдът кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи
на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета
фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – АУАН
№ 200/21.03.2018 г., протокол за доброволно предаване от 31.01.2018 г., писмено
обяснение от 31.01.2018 г., експертна справка № 188 от 01.02.2018 г. на експерт
при БНТЛ при ОД на МВР Пловдив, докладна записка от 07.02.2018 г., с писмо рег.
№ 435000-2050 от 09.02.2018 г., служебна бележка рег. индекс
32-59857/26.02.2018 г., копие на покана с рег. индекс 32-62769 от 28.02.2018
г., писмено обяснение от 21.03.2018 г.
Връчването на НП не се оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна, а и
се установява от приложеното известие за доставяне, че е получено от наказаното
лице на 31.08.2018 г.
От
правна страна съдът намери следното:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната
компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената
Заповед № ЗАМ-555/32-127892 от 11.05.2017 г. на Директора на Агенция „Митници“.
В хода на административно наказателното
производство при съставянето на АУАН не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени
правата му. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и
чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на
обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността му и за
параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по
него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят е могъл да направи
своите възражения. Преди съставянето на акта са снети обяснения от наказаното
лице, което е отразено и в самия АУАН. Към момента на установяване на
нарушението нарушителят е бил известен и е редовно уведомен съгласно представената
и приета покана за явяването му за съставяне на АУАН. Последната е получена на 21.03.2018
г. и съгласно указанията в нея нарушителят е следвало да се яви в Митница
Пловдив за съставяне на акт. Още същият ден е съставен акт в неговор
присъствие, който му е бил връчен лично и му е била дадена възможност да се
запознае с него и да направи възражения както в самия акт, така и в 3-дневен
срок след връчването, от което не се възползвал. Уведомен е и за възможността
за сключване на споразумение за прекратяване на административнонаказателното
производство.
Отбелязано е в акта, че същият е
съставен в условията на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, т.е. в отсъствието на свидетели,
тъй като нарушението е установено въз основа на официални документи. Обсъжданият
тук текст от ЗАНН следва да се тълкува стеснително и във връзка с чл. 35 и чл.
36, ал. 2 от ЗАНН.
Легално определение на понятието „официален
документ“ се дава в чл. 93, т. 5 от НК, според, който „Официален документ“ е
този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на
службата му или от представители на обществеността в кръга на възложената му
функция. Същевременно дефиниция е дадена и в Гражданския процесуален кодекс в
чл. 179, ал. 1, като официален документ е този, издаден от длъжностно лице в
кръга на службата му по установените форма и ред и съставлява доказателство за
изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.
Следователно, за да притежава един документ характеристиката на официален, следва
да е предвиден в нормативен акт ред за съставянето му и определена форма, като
на лицето, което го съставя, да е делегирано в служебната му функция именно
съставянето на такива документи.
В конкретния случай пред митническите
органи в началото на административнонаказателното производство, дадено със
съставяне на АУАН, не са постъпили официални документи, за да се приеме, че
актът може да се състави в отсъствието на свидетели. Към онзи момент преписката
е съдържала писмо за изпращането ѝ по компетентност на началника на ТМУ
гр. Пловдив с рег. № 435000-2050/09.02.2018 г., докладна записка от 07.02.2018
г. без регистрационен номер до Началника на Второ РУП гр. Пловдив, докладна
записка с рег. № 435р-2096-пр. от 01.02.2018 г. до Началника на Второ РУП гр. Пловдив,
протокол за доброволно предаване от 31.01.2018 г., писмени обяснения от
31.01.2018 г., докладна записка рег. № 435р-2100 от 01.02.2018 г. до Началника
на Второ РУП гр. Пловдив, писмо с рег. № 208р-617 от 01.02.2018 г. до Началника
на Второ РУП гр. Пловдив, експертна справка № 188 от 01.02.2018 г. на експерт
от БНТЛ при ОД на МВР Пловдив и разписка от 01.02.2018 г.
При преценка на всички тези документи
съдът намира, че те не отговарят на изискванията за официален документ.
Докладните записки не са издадени в кръга на функциите на органите на МВР
съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1-9 от ЗМВР, нито в допълнителните дейности по чл.
140а от ЗМВР. За тях не е предвидена специална форма и ред за издаване. Всъщност
докладните записки представляват вътрешни документи по организация на работата
на органите на МВР, както и структурно предаване на оперативна информация с цел
вземане на решения и предприемане на адекватни мерки. В такъв смисъл следва да
се разбира и чл. 4 от Инструкция № 8121з-823 от 05.11.2014 г. за организация на
дейността в Министерството на вътрешните работи по териториалното обслужване на
населението, издадена от Министъра на вътрешните работи. Така чл. 4, ал. 2 от
Инструкцията сочи, че оперативно значимата информация се докладва незабавно, а
по ал. 4 изготвените докладни записки по ал. 2 и 3 се изпращат по съответния
ред в звена „Оперативен анализ“ пи ОДМВР. Както и чл. 29, ал. 2 от Инструкция №
8121з-91 от 13.01.2017 г. за реда и организацията за осъществяване на
превантивна дейност от полицейските органи на Министерството на вътрешните
работи, издадена от Министъра на вътрешните работи, където е посочено, че
полицейският орган изготвя докладна записка до началника на РУ. Това отговоря и
на принципа на субординация, който е характерен за администрацията.
Следователно целта на докладната записка не е установяването на конкретни факти
или пораждането на права или задължения, в какъвто смисъл следва да се разбира
официалния документ, въз основа на който следва да се установи нарушението по
смисъла на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН. В допълнение може да се посочи, че докладната
записка не представлява и годно доказателствено средство по смисъла на НПК
съобразно трайната съдебна практика, а съдържащите се в тях данни не могат да
служат като доказателство за установяване на авторството на деянието и
механизма на извършването му. Така решение № 149/16.10.2017 г. по н.д. №
688/2017 г. на ВКС, III
н.о., решение № 278/2010 год. на ІІ н.о. и решение № 357/2013 год. на ІІ н.о.
на ВКС.
Протоколът за доброволно предаване и писмените
обяснения на нарушителя също не представляват официални документи. Писмените
обяснения изхождат от нарушителя и той в никакъв случай не е лице, което в
кръга на възложената му с нормативен акт функция издава документи. Те са частен
свидетелстващ документ. Доброволното предаване по същността си представлява
разписка за получени вещи, която съдържа изявленията на две лица – предаващ и
приемащ. Независимо, че едната страна по протокола е полицейски служител, то
това не му придава качеството официален документ, тъй като във функцията на
тези служители не е приемането и предаването на определени вещи, както се
посочи по-горе. Няма и нормативна база за съставяне на протоколи за доброволно
предаване.
Единствено експертната справка може да
се приеме за официален документ, който свидетелства за определени факти, които
експертът е възприел, макар и въз основа на неговите знания. Съществото на
функцията на експертите към БНТЛ е именно да дадат становището си по определен
в тяхната компетентност въпрос и да го оформят в заключение. То обаче не
покрива изискванията на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН. Нормата на посочената разпоредба
няма предвид документи, съставяни от самите проверяващи в хода на проверките, каквито
са били действията на полицейските органи или пък становището на експертите към
БНТЛ. Нещо повече, тя изисква официалният документ да установява самото
нарушение, т.е. в неговата цялост с всички субективни и обективни признаци,
включително авторството, деянието, механизма на извършването му, допълнителни
обективни и субективни признаци, посочени в изпълнителното деяние, и вината.
Следователно всичко това следва да се съдържа в констатациите на длъжностното
лице, което е съставило документа, и да е достатъчно само въз основа на него да
са ясни както за нарушителя, така и за актосъставителя, всички признаци на
нарушението и да е достатъчно да се състави акт за установяването му. Тоест въз
основа на официалния документ актосъставителя да може да прецени
съставомерността на деянието, извършено от нарушителя, и да прецени
квалификацията на нарушението. На това именно условие не отговаря експертната
справка, тъй като тя не съдържа данни са авторство на деянието, за механизма и
самото деяние, както и за вината, а се отнася само за окачествяването на
определена вещ в определени от закона рамки като годен или негоден за пушене
тютюн. От друга страна експертната справка е част от доказателствения материал
по преписката и представлява способ за доказване на факти с правно значение по
аргумент от чл. 136, ал. 1 от НПК. В горния смисъл Решение № 1046 от 11.05.2018
г. по к. адм. н. д. № 932/2018 г. на XXIII състав на Административен съд –
Пловдив.
След като държането на акцизна стока
без съответните документи и държането на отпадъци по чл. 12, ал. 4 от ЗАДС е
същността на административното нарушение и след като този обективен елемент от
неговия състав не е установен от официален документ, то актът за установяване
на административно нарушение не може да бъде съставен в отсъствието на
свидетели.
Налице е безспорно неизпълнение на императивно
вменено задължение на органите на администрацията по провеждане на
законосъобразно и справедливо административнонаказателно производство. Това
нарушение на производствените правила е съществено и не може да бъде отстранено,
доколкото води до нарушаване на правото на защита, а толерирането му при
осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност насърчава контролните
органи в небрежното изпълнение на задълженията им. Същите, именно защото
осъществяват контрол по спазване на законодателството, трябва сами безпогрешно
да изпълняват процесуалните механизми по реализиране на
административнонаказателна отговорност. При проява на небрежност от тяхна
страна при съставяне на АУАН, съдебният контрол върху издаденото въз основа на
него НП, неминуемо довежда до констатиране на съществени недостатъци на
производството и до отмяна на НП.
Наказателното постановление не отговаря
на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и е постановено от казващия орган като е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване
правата на наказаното лице без да има възможност да бъде отстранено от районния
съд на този етап от развитието на производството. Обстоятелствената част на диспозитива
на наказателното постановление не съответства нито на обстоятелствената част от
самото НП, нито на обстоятелства посочени в АУАН по отношение на
местоизвършване на нарушението по чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. В акта е
отразено, че нарушението е извършено, т.е. държането, в избено помещение на **************
в гр. Пловдив, което съответства на обстоятелствената част на НП, но в
диспозитива на НП е посочено, че
нарушението е извършено на коренно различно място, а именно в **************.
При това положение жалбоподателят е бил лишен от възможността по
непротиворечив, ясен и категоричен начин да узнае в какво деяние се обвинява от
началото до края на производството. Недопустимо е едва след преценка на решаващия
орган да бъдат въвеждани нови факти, както и да се изменят установените с АУАН
факти. Противното би попречило на нарушителя да упражни правото си на защита в
пълен обем. По тези причини съдът прецени обсъжданото нарушение на
процесуалните правила като съществено, което не може да бъде отстранено едва
пред въззивната инстанция, какъвто е районният съд в конкретното производство.
Този изначален порок представлява самостоятелно основание за отмяната на
наказателното постановление като незаконосъобразно в частта, с която е наложена
глоба в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС.
От всичко изложено
следва, че по категоричен начин бе установено спрямо жалбоподателя да е проведено
административнонаказателно производство, в което са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото му на защита
още от самото начало, като правата му са били неправомерно ограничени. Тези
нарушения не могат да бъдат отстранени на този етап от развитието на
производството, което влече след себе си и незаконосъобразността на цялото
производството. Обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 392/2018 от 27.08.2018 г.,
издадено от Началник на Митница Пловдив, с което на М.Л.К. с ЕГН **********, с
адрес *** е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл.
123б, ал. 2 от ЗАДС и „глоба“ в размер на 1000 лв. на основание чл. 126, ал. 1,
т. 1 от ЗАДС.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала
А. Д.