Р Е Ш Е Н И Е
Номер 188 /22.07.2020г. Град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Граждански
състав
На двадесет и втори юли Година 2020
в закрито заседание, в следния състав:
Председател:
ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
Членове: 1. Н. УРУКОВ
2. АТАНАС
АТАНАСОВ
Секретар …………………………………………………………………………………..
Прокурор ………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от
съдията - докладчик Н. УРУКОВ
въззивно гражданско дело № 1337 по описа за 2020 година
Производството е на основание чл. 435 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба с вх. № 10796/27.02.2020г.,
подадена от И.Х.С. И Р.Г.С. чрез адв.Н.Л. ***, против действията на Частен
съдебен изпълнител Г.И. с рег. № ** на КЧСИ по изпълнително дело № 2014**0400209
– съобщение/разпореждане за дължимите такси от 06.02.2020г. по посоченото
изпълнителното дело, с което се определят разноските по делото.
Жалбоподателите твърдят, че на 20.02.2020 г. извършили справка по изпълнително дело №2014**0400209 по
описа на Частен съдебен изпълнител Г.И. /ЧСИ/, per. №** на Камара на Частните съдебни изпълнители /КЧСИ/, район на действие
Окръжен съд - Стара Загора, и се запознали с молба, вх. №5144/31.01.2020 г. по
деловодния опис на съдебния изпълнител. От същата било видно, че дългът по
предявения изпълнителен лист е погасен изцяло, поради което изпълнителното
производство следва да бъде свършено, а делото прекратено.
Последното не било сторено въпреки, че при дългът е погасен, ведно със
всички сторени от взискателя разноски по изпълнението.
При тази фактическа обстановка, ЧСИ е оставил висящо изпълнителното
производство, като не е изпълнил, произтичащите му от закона задължения. Отделно
от гореизложеното по и.д. №2014**0400209 по описа на ЧСИ Г.И., per. №** на КЧСИ, район на действие ОС - Стара Загора, получили и Съобщение,
изх. №9387/06.02.2020 г. по деловодния опис на съдебния изпълнител, от което
узнали, че следва да бъдат заплатени такси в полза на ЧСИ в размер на 3 575.14
лв. /три хиляди петстотин седемдесет и пет лева и четиринадесет стотинки/.
Предвид както е посочена сумата в съобщението от частния орган по
изпълнението, същата следвало да включва и 20% /двадесет процентни пункта/
Данък добавена стойност /ДДС/.
Своевременно за изложеното по-горе била уведомена и И.Х.С., която също е
задължено лице по и.д. №2014**0400209 по описа на ЧСИ Г.И., per. №** на КЧСИ, район на действие ОС - Стара Загора.
Предвид изложеното по-горе, намират действията и респ. бездействията на
съдебния изпълнител по и.д. №2014**0400209 по описа на ЧСИ Г.И., per. №** на КЧСИ, район на действие ОС - Стара Загора, за неправилни и
незаконосъобразни, водени от следните мотиви:
При погасяването на дълга по изпълнителното производство, съдебният
изпълнител е длъжен да свърши делото и да прекрати същото, като вдигне всички
наложени запори и възбрани, понеже съществуването на обезпечителните мерки е с
отпаднали основание и цел. Законът и подзаконовите нормативни актове, както и
съдебната практика, правели отграничение между разноски и такси в съдебните
производства, вкл. и по принудително изпълнение.
В този смисъл, за разноски по изпълнителното дело следва да се считат
всички отнесени суми по изпълнението от страна на взискателя - за заплащане на
обикновени и пропорционални такси, съгласно Тарифата за таксите и разноските
към Закона за Частните съдебни изпълнители /за образуване на изпълнително дело,
за налагане на запор и/или възбрана, за извършване опис на движима и/или
недвижим вещ/, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, за разноски се признава и
правото на взискателя на адвокатско възнаграждение за един процесуален
представител /адвокат, юрисконсулт или негов служител с юридическо
образование/.
Съгласно чл. 29 ТТРЗЧСИ, взискателят е длъжен да заплаща авансово тези
такси, както в буква „в" на същата точка е определено, че пропорционалната
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, е изключение от общото правило, което е логично, понеже
тя се заплаща от длъжника по изпълнителното дело.
Тази такса, както е посочено в разпоредбата на горепосочената точка, се
определя за целия дълг, т.е. само върху сумите, които са посочени в
изпълнителния лист, но се начислява върху събраната сума, т.е. върху паричните
средства, постъпили по специалната сметка на съдебния изпълнител въз основа на
реално извършени изпълнителни действия - от продажби на движими и/или недвижими
вещи, от постъпили парични средства въз основа на наложени запори и пр. /т. 26,
Забележки т. 1 от ТТРЗЧСИ/.
Във връзка с изложеното по-горе се наблюдавал и неправилен прочит на
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК, според който и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, се
считала за разноски по изпълнението. Същата би била разноски по него само, ако
е заплатена от взискателя.
За длъжника, сумите по т. 26 ТТРЗЧСИ, съставлявали такса, дължима на
съдебния изпълнител за извършените от последния действия, въз основа на които
са постъпили парични средства по специалната сметка на ЧСИ и които са отнесени
за погашение на задължението му по предявения му изпълнителен лист.
В този смисъл, дейността на ЧСИ е свързана с предоставяне на услуга по
смисъла на Търговския закон.
Алтернативно молят ако не се уважи искането им, да се намали или изобщо да
не се събират разноските по делото за тяхна сметка, евентуално да бъде
прекратено производството по горепосоченото изп. дело с №2014**0400209 по описа на ЧСИ Г.И., peг. №** на КЧСИ, район на действие ОС - Стара Загора.
При условията на евентуалност молят, да бъде направено и преюдициално
запитване при условие, че
гореизложеното събуди и най-малко съмнение за съществуваща опасност от
нарушаване на правото на Общността и/или практиката на Съда на Европейския
съюз, при прилагане на националната правна уредба и/или при противоречието на
последната с тази на ЕС, което искане - предвид Съюзното право - не може да
бъде отклонено.
За отправянето на преюдициално запитване следвало да съществува връзка -
пряка и/или косвена - между българското и Общностното права.
Такава се
откривала в два нормативни акта на ЕС, предвид: функциите на ЧСИ, в качеството
им на оправомощени лица от Министъра на правосъдието, изразяващи се в
принудително удовлетворяване на възложени им публични и частни притезания,
съгласно Закона за частните съдебни изпълнители, са свързани с Регламент /ЕС/
№655/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за
създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел
улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски
дела /Регламента/.
Запитването до Съда на ЕС следвало според жалбоподателите да съдържа
следните въпроси:
Зависи ли приложимостта на чл. 13 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи, и чл. 47 от Хартата на основните права
на ЕС, във връзка с Договора за Европейски съюз, Договора за функциониране на
Европейския съюз и практиката на Съда на ЕС, когато чрез неправилни актове
и/или действия на национални правораздавателни, правоприлагащи, изпълнителни и
административни органи и юрисдикции, се създава задължение в правната сфера на
лице при нарушение на националните процесуално и материално права?
Приложими ли са чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи, и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС,
относно правото на ефективна съдебна защита и справедлив съдебен процес, в
процеса на защита срещу Решение от 4 октомври 2018 година, Комисия/Франция, С
416/17, точки 101 и 113; Решение от 9 септември 2015 година, Ferreira da Silva е Brito и др., С-160/14, точка 44 неправилен акт на съдебен изпълнител /публичен,
държавен или частен/, когато се създава задължение в правната сфера на лице?
Обхватите на чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи, и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС, досежно
приложимостта на правото на ефективна съдебна защита и справедлив съдебен
процес, простират ли се срещу неправилни актове и/или действия на частните
съдебни изпълнителни, когато се задължава длъжникът по изпълнително дело с
такси, представляващи възнаграждение за положен труд, без реално да е извършен
такъв, предвид разпоредбата на т. 26, Забележки т. 1 ТТРЗЧСИ, във връзка с чл.
79 ЗЧСИ, във връзка с чл. 78 ГПК, и чл. 79 ГПК, и в условията на неосъществено
основание, съгласно чл. 55, ал. 1, предложение второ от ЗЗД?
Молят да им се присъдят направените по делото разноски, включително за
адвокатско възнаграждение в минимален размер по Наредба № 1 на ВАдС.
Подробни съображения и доводи са изложени в писмената
жалба на жалбоподателите И.Х.С. и Р.Г.С.,
и двамата чрез адвокат Н.Л. - САК, личен №********** при ВАдвС на Република
България.
Същите молят съда да постанови решение, с което да се
отменят действията на ЧСИ Г.И. по горепосоченото изп. дело, а именно да се
отмени разпореждането на съдебния изпълнител, с което задължава И.Х.С.,
ЕГН **********, и Р.Г.С., да заплати сума в размер на 3 575.14 лв. /три хиляди
петстотин седемдесет и пет лева и четиринадесет стотинки/ по изпълнително дело
№2014**0400209 по описа на ЧСИ Г.И., per. №** на КЧСИ, район на действие ОС - Стара Загора, представляваща такса по
реда на т. 26 ТТРЗЧСИ.
Молят, съдът да разпореди на съдебния изпълнител да прекрати и.д. №2014**0400209
по описа на ЧСИ Г.И., per. №** на КЧСИ,
район на действие ОС - Стара Загора, поради пълно посяване на задължението към
взискателя.
при условията на евентуалност:
Молят, съдът да разпореди на съдебния изпълнител да свърши и.д. №2014**0400209
по описа на ЧСИ Г.И., per. №** на КЧСИ,
район на действие ОС - Стара Загора, поради пълно посяване на задължението към
взискателя.
Молят на адв. Н.Л. - САК, да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 240.13 лв. /двеста и четиридесет лева и четиринадесет стотинки/ или в
такъв, определен от съда размер или по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА, като на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във връзка във с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, във
връзка с чл. 36, ал. 2 и ал. 3 ЗА, връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от
9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/Наредбата/, във връзка с чл. 11 Наредбата.
Молят, на основание чл. 628 ГПК, Решение от 4 октомври 2018 година,
Комисия/Франция, С 416/17, точки 101 и 113, и Решение от 9 септември 2015
година, Ferreira da Silva е Brito и др., С-160/14, точка 44, да бъде отправено преюдициално запитване
съдържащо горепосочените въпроси, като проект на такова представят на съда в
електронен вид на следния интернет адрес: http://lalev.bQ/vks/pr-rs.doc.
В законоустановения едноседмичен срок не е постъпило
писмено възражение от другата страна – взискателя “Ю.Б.” АД- гр. София като
правоприемник на “АЛФА БАНК” АД- гр. София.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ Г.И., както и
копие от изпълнително дело №2014**0400209 по описа на
ЧСИ Г.И., peг. ** на КЧСИ, район на действие ОС - Стара Загора.
По
направените с жалбата на жалбоподателите И.Х.С. И Р.Г.С. оплаквания съдът
намери за установено следното:
Въззивният съд намира, че в кантората на ЧСИ Г.И. е образувано изпълнително
дело под № 2014**0400209 по описа на ЧСИ Г. Илчева, с peг. № ** в Камарата на Частните съдебни изпълнители е било образувано по
молба с вх. № 3019/05.02.2014 г. на взискателя „Алфа банк" АД с ЕИК
*********, чрез пълномощника Адвокатско дружество „Павлов и Павлова“, към която
е приложен и изпълнителен лист от 22.10.2013г., издаден по ч.гр.дело № 4987/2013г.
по описа на Старозагорския Районен съд, с който Р.Г.С. с ЕГН ********** и И.Х.С.
с ЕГН ********** са били осъдени солидарно да заплатят на взискателя подробно
описаните в изпълнителния лист суми.
Съгласно молбата на взискателя съдебният изпълнител е изпратила на
длъжниците покани за доброволно изпълнение и е наложила запор върху банковите
сметки на длъжниците, както и запор на трудовото възнаграждение на Р.Г.С..
Съдебният изпълнител е наложила възбрана на недвижими имоти, находящи се в гр.
Стара Загора, собственост на длъжниците, извършила е опис на възбранените по
делото имоти на 23.04.2014г., провела е публични продажби на описаните
недвижими имоти, находящи се в гр. Стара Загора.
На датата 02.04.2015 г. по молба на взискателя и на осн. чл. 432, т.2 от ГПК съдебният изпълнител е спряла производството по изпълнително дело № 2014**0400209.
На 31.01.2020 г. по делото е постъпило Уведомление от „Ю.Б.“ АД като
правоприемник на ,Алфа Банк“ АД, с което банката е уведомила ЧСИ, че длъжниците
са изплатили изцяло вземането си, за събирането на което е било образувано
настоящото изпълнително дело, взискателят извънсъдебно е получил сума в размер
19 186,41 лева, с което плащане вземането му по изп. дело с № 2014**0400209 е
било изцяло удовлетворено.
Предвид постъпилото уведомление от взискателя и с цел прекратяване на
производството по изпълнително дело № 2014**000209 съдебният изпълнител е
уведомила длъжниците, че следва да се заплатят дължимите такси съгласно ТТРЗЧСИ
в общ размер на 3 575,14 лв.
На 27.02.2020г. по делото е постъпила настоящата жалба с вх. №
10796/27.02.2020 г., подадена от длъжниците И.Х.С. с ЕГН ********** и Р.Г.С. с
ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. Н.Л. от САК против начислената такса
по т. 26 от ТГРЗЧСИ, която жалба ЧСИ е администрирала съгласно правилата на чл.
436 от ГПК.
Въззивният съд счита, че същата е допустима на основание чл. 435, ал. 2, т.
7 ГПК - изхожда от длъжник по изпълнителното дело, а аргументите им намират
опората си както на общите правила на гражданското право и процес, така и на
справедливостта и касаят именно разноските по изпълнителното производство.
Въпреки че е допустима като подадена в предвидения от закона срок, от
процесуално легитимирани лица и срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ,
по същество жалбата на длъжниците е неоснователна поради следните съображения:
Длъжниците твърдят, че ЧСИ Г. Илчева неправилно и незаконосъобразно е
начислила пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ, тъй като не е събрала суми по
делото. Считат, че при погасяване на дълга в изпълнителното производство,
съдебният изпълнител е длъжен да прекрати същото, като вдигне всички наложени
запори и възбрани, понеже е отпаднало основанието за съществуването на обезпечителните
мерки.
Съгласно чл.78, ал.1 от ЗЧСИ „таксите по изпълнението се събират за
извършване на изпълнителни действия" и за “извършване на други
действия", като размерът и видът на разноските се определят с тарифа.
Пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес /чл.83,
ал.1 ЗЧСИ/, а т. 26 от ТГРЗЧСИ предвижда, че „за изпълнение на парично вземане
се събира такса върху събраната сума". Следва да се отбележи, че нито ГПК,
нито ЗЧСИ, нито ТТРЗЧСИ обвързват дължимостта на таксата с някакви срокове,
етапи в които се намира производството или изрично уточнение за способите за
събиране вземането на взискателя, за да възникне основанието за плащане на
такава такса. Нормативната уредба не отдава значение на това как технически е
станало събирането на сумата, при положение, че длъжникът е платил след
започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на
взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. Задължението се
формира от момента на образуването на изпълнителното дело и таксите по
изпълнението се дължат от този момент, като в частност с таксата по т. 26 се
увеличава задължението от образуване на делото и тя се дължи от длъжника
независимо дали вземането на взискателя ще бъде изплатено от съдебния
изпълнител чрез постъпила сума от запори или публична продан на вещи, или
длъжникът ще я преведе направо на взискателя.
Съгласно задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК /Решение № 266 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1427/2012 г., IV г. о. и Решение № 640 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о./ разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на
длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя
или отменени от съда или делото се прекрати на основание по чл. 433 ГПК, но не
и поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство - чл.
79 ГПК. В случая настоящата съдебна инстанция приема, че сме изправени именно
при тази хипотеза — плащане направено след започване на изпълнителното
производство, когато длъжниците са погасили задължението си след предявяване на
изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител. Нещо повече,
плащането от страна на длъжниците е станало и след изтичането на срока за
доброволно изпълнение, дори няколко години след това.
Именно, за да подчертае горното, законодателят в чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК
изрично е разписал, че плащането на дълга след започване на изпълнителното производство
не освобождава длъжника от разноските по изпълнението, част от които е таксата
за изпълнение на парично вземане, като е без значение дали плащането е
извършено пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело.
Престирането е осъществено при наличието на висящ изпълнителен процес, поради
което пропорционалната такса върху размера на заплатената сума е в тежест на
длъжника, независимо че последният е изпълнил направо на взискателя, а сумата
не е внесена по изпълнителното дело. Аргументите на жалбоподателите в обратна
насока не кореспондират с разпоредбите на закона (и в частност с чл. 79, ал. 1 ГПК) и със задължителната съдебна практика по тяхното приложение, поради което
същите са неоснователни.
Окръжният съд приема, че категорично необосновано е твърдението на
жалбоподателите, че таксите и разноските съгласно ТТРЗЧСИ не са част от дълга
по изпълнителното дело и „стоят встрани от него“. Това твърдение е абсолютно
неаргументирано и в пълно несъответствие със законовите разпоредби. Дългът по
едно изпълнително дело се формира не само от сумите, посочени в изпълнителния
лист, а така също и от изпълнителните разноски, направени от взискателя
(адвокатско възнаграждение на пълномощника, ако има такъв, платени държавни
такси, възнаграждения за вещи лица, за пазач, авансови такси по ТГРЗЧСИ), а
така също включва и дължимите такси и разноски съгласно ТТЗЧСИ, в т.ч. и
пропорционалната такса по т.26.
В молбата си от датата 31.01.2020 г. взискателят „Ю.Б.“ АД е уведомил ЧСИ,
че банката е получила 19 186,41 лева, с което е приела, че дългът е погасен.
След изявлението на банката, ЧСИ е установила, че по изп. дело са били
извършени справки, уведомявания и разноски във връзка с реално извършените
изпълнителни действия, поради което са останали да се дължат:
Сумата от 1 645, 42 лева — такса по т.26 ТТРЗЧСИ, изчислена пропорционално
на събраната сума и 1 929,72 лева — дължими, но неплатени авансови такси съгл.
ТТРЗЧСИ за извършени по делото справки и изпълнителни действия, а именно: т.З —
30 лева, т.4 — 264 лева, т. 5 — 1 512 лева, т.10 — 18 лева и т. 31 - 105,72
лева.
С оглед на този факт съдебният изпълнител е уведомила длъжниците и за
размера на дължимите такси именно с цел прекратяване на производството.
Безспорно е, че такива такси се дължат в изпълнителното производство, но
същите следва да бъдат коректно изчислени по размер и основание от ЧСИ по
Тарифата към ЗЧСИ. Към настоящия момент съдът намира, че производството по изп.
д. № 2014**0400209 по описа на ЧСИ Г.И., peг. №** на КЧСИ, район на действие ОС - Стара Загора,
не е прекратено и
след като в рамките на настоящето съдебно производство се извършват
допълнителни действия, следва не само дълга, който е заплатен от
жалбоподателите, но и дължимите такси по
т.26 да бъдат начислени, както и всички дължими разноски направени по
изпълнението.
Наред с това, за пълнота на изложението Окръжният съд следва да отбележи, че съгласно молба с вх.№
2263/06.02.2015 г. и приложеното към същата удостоверение с изх.№
11918/19.11.2014 г. по изпълнително дело под №2013**0400373 на ЧСИ М.Д.с рег.№ **
с район на действие ОС - Стара Загора и на основание чл.456 от ГПК „Б.Д.“ ЕАД е
била присъединена като взискател по изпълнително дело с № 2014**0400209 за
посочените в удостоверението суми. И към момента няма данни
вземането на този взискател да е изплатено, поради което съдебният изпълнител
не може да прекрати това производство. Присъединяването на кредитор,
регламентирано в чл. 456 и сл. от ГПК, представлява встъпването
на кредитор на същия длъжник във висящо изпълнително производство, образувано
от друг взискател, за да бъде удовлетворен присъединеният взискател от същия
имуществен обект, върху който е насочено принудителното изпълнение по висящото
производство. Следователно присъединеният кредитор става страна в
изпълнителното производство, която съгласно чл. 457, ал. 1 и 2 от ГПК има
същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният
взискател, и се ползва не само от изпълнителните действия, извършени след
присъединяването, но и от тези, които го предхождат. Логическото и
систематическо тълкуване на посочените разпоредби от процесуалния закон с
разпоредбите, регламентиращи прекратяването на принудителното изпълнение,
налага несъмнения извод, че без съгласието на присъединения кредитор
(независимо дали по молба или по право) първоначалният взискател не може по
свое искане на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК да прекрати изцяло
изпълнителното производство. Противното би обезсмислило присъединяването и би довело
до разпореждането с чуждо процесуално и материално право на вземане и до
осуетяване на възможността на присъединените взискатели да получат съответното изпълнение за
удовлетворяването на вземанията си.
Освен това настоящият съдебен състав намира, че такова искане за
прекратяване на производството по и.д. №2014**0400209 по описа на ЧСИ Г.И., peг. №** на КЧСИ, район на действие ОС - Стара Загора, поради пълно посяване
на задължението към взискателя не е направено по никакъв начин пред същия ЧСИ.
В тази насока съдът намира, че не е компетентен да се произнася по такова
искане, а същото е изцяло от компетентността на ЧСИ съобразно специалната
разпоредба на чл.433 от ГПК. Едва отказът на ЧСИ да се прекрати изпълнителното
производство с изричен и мотивиран акт на ЧСИ подлежи вече на обжалване пред Окръжният
съд по реда на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК. В тази насока настоящият съдебен
състав не следва да се произнася по това искане на жалбоподателите поради липса
на предмет на обжалване по реда на чл.435 от ГПК.
С оглед всичко изложено по — горе, съдът счита, че жалба
с вх.№ 10796/27.02.2020 год. длъжниците И.Х.С. с ЕГН ********** и Р.Г.С. чрез
пълномощника им адв. Н.Л. от САК се явява неоснователна и недоказана и като
такава следва да се остави без уважение.
В тази насока въззивният съд
намира от данните по делото, че обжалваните действия на ЧСИ Г.И. по
изпълнителното дело с №2014**0400209 по описа на ЧСИ Г.И., peг. №** на КЧСИ, район на действие ОС - Стара Загора, касателно процесните
разноски са правилни и законосъобразни.
В този смисъл неоснователно се явява и евентуалното оплакване и искане в
жалбата на жалбоподателите на основание чл. 628 ГПК, Решение от 4 октомври 2018
година, Комисия/Франция, С 416/17, точки 101 и 113, и Решение от 9 септември
2015 година, Ferreira da Silva е Brito и др., С-160/14, точка 44, да бъде отправено преюдициално запитване
съдържащо горепосочените въпроси, тъй като настоящият съд не намира никакво
противоречие и дори и най-малкото съмнение за съществуваща опасност от
нарушаване на правото на Европейската Общност и/или практиката на Съда на
Европейския съюз, при прилагане на националната правна уредба и/или при евентуално
противоречие на последната с тази на ЕС. Налага се извода, че тъй като се
оставя без уважение жалбата на жалбоподателите депозирана по реда на чл.435,
ал.2, т.7 от ГПК, то съдът не следва да се произнася и по евентуалното искане
на същите за изготвянето на поисканото преюдициално запитване.
Предвид изложеното, в заключение
съдът намира, че жалба вх. № 10796/27.02.2020г., подадена от И.Х.С. с ЕГН ********** и Р.Г.С. с ЕГН **********
чрез адв.Н.Л. ***, против действията на Частен съдебен изпълнител Г.И. по
изпълнително дело № и.д. №2014**0400209 по описа на ЧСИ Г.И., peг. №** на КЧСИ, район на действие ОС - Стара Загора, се явява неоснователна
и недоказана и като такава следва да бъде оставена без уважение, ведно с всички
законни последици от това.
На основание чл. 437, ал. 4, изр. последно от ГПК, настоящото решение е
окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 436, ал.4 от ГПК и чл. 273
от ГПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия направените
от него разноски по делото по чл. 435 и сл. ГПК, но тъй като такива разноски не
са поискани и не са представени доказателства в тази насока, то такива разноски
не следва да бъдат присъждани в производството по настоящата жалба.
Водим от горното, Окръжен съд – гр.Стара Загора в настоящият си състав и на
основание чл. 437, ал. 4, във вр. с чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК и чл.79, ал.1 от ГПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 10796/27.02.2020г., подадена
от И.Х.С. с ЕГН ********** и Р.Г.С. с ЕГН ********** чрез адв.Н.Л. *** със
съдебен адрес *** против действията на Частен съдебен изпълнител Г.И. с рег. № **
на КЧСИ по изпълнително дело № 2014**0400209, а именно съобщение/разпореждане
за дължимите такси от 06.02.2020г. по посоченото изпълнителното дело, с което
се определят разноските по делото, като се задължават
И.Х.С., ЕГН **********, и Р.Г.С., да заплатят сумата в размер на 3 575.14 лв.
/три хиляди петстотин седемдесет и пет лева и четиринадесет стотинки/ по
изпълнително дело №2014**0400209 по описа на ЧСИ Г.И., peг. №** на КЧСИ, район на действие ОС - Стара Загора, представляваща такса
по реда на т. 26 ТТРЗЧСИ, като
неоснователна и недоказана.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.