№ 126
гр. Габрово, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христо Т. Христов
при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева
като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело №
20244210101060 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води въз основа на установителен иск по чл. 422 от ГПК,
подаден от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, ж.к.,.Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6
срещу Р. Ш., с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: гр. Габрово, ул.
************ № 38.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение
за претендираните права и възражения:
1. От страна на ищеца:
Ищецът е предявил иск съдът да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът му дължи:
сумата 330,54 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси и мобилни услуги за които са издадени фактури
**********/15.04.2022 г., **********/15.05.2022 г., **********/15.06.2022 г., за
периода от 15.03.2022 г. до 14.06.2022 г.;
сумата 91,80 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг от дата 17.01.2022 г.;
сумата 210,25 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 243/21.03.2024 г. по ч. гр. д. № 486/2024 г. на РС Габрово,
както и да му бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски по
1
заповедното и исковото производство.
Ищецът основава иска си на задължения на ответника за месечни
абонаментни такси за далекосъобщителни услуги, лизингови вноски и неустойки по
сключени между него и ответника договори за далекосъобщителни услуги и договори
за лизинг.
2. От страна на ответника:
Ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва предявените
искове, като неоснователни и недоказани.
Ответникът, като потребител, се ползвал от защитата, предоставена по 33П и
съдът следвало да извърши проверка за неравноправни клаузи.
По делото липсвали доказателства ответникът да е приемал представените от
ищеца Общи условия (ОУ). Върху документа отсъствали подписи на страните и по-
конкретно на ответника- потребител.
Оспорва изцяло като неоснователни всички претенции на ищеца основаващи
се на неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси. Искът в тази му част се
претендирал поради прекратяване на договора на основание т. 11 от ОУ, но
приложените от ищеца ОУ не обвързвали ответника. Клаузите за неустойките били
нищожни поради неравноправност.
ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:
1. Правна квалификация.
Пред съда е предявен установителен иск с процесуално правно основание чл.
422 ал. 1 от ГПК.
Материалните права на ищеца се основават на разпоредбите на:
- чл. 79, ал. 1 от ЗЗД относно претенцията за неплатени абонаментни такси за
далекосъобщителни услуги и лизингови вноски за предоставени устройства;
- чл. 92 от ЗЗД относно претенцията за присъждане на неустойка.
2. От фактическа и правна страна:
По делото са приети като писмени доказателства: Договор за мобилни услуги
от 29.09.2021 г.; Заявление за смяна на номер от 08.12.2021 г.; Заявка № *********;
Договор за лизинг за базови аксесоари от 17.01.2022 г., Заявка № *********;
Заявление за смяна на номер, заявка № ********* от 09.02.2022 г.; фактура №
********** от 15.04.2022 г.; фактура №********** от 15.05.2022 г.; фактура №
********** от 15.06.2022 г.; фактура № ********** от 15.08.2022 г.; Общи условия на
Йеттел България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни
съобщителни услуги.
Посочените договори носят подписа на ответника, същите не са оспорени от
2
него и доказват облигационна връзка между страните, по силата на която на ответника
са предоставяни от ищеца електронни съобщителни услуги и при условията на лизинг
са му предоставени 4 бр. базови аксесоари.
Договорът за мобилни услуги от от 29.09.2021 г. е сключен за период от 24
месеца и с него на ответника са предоставени мобилни услуги по абонаментна
програма Тотал Макс 59,99 лева без ДДС, с месечен абонамент, посочен като
промоционален, в размер на 54,99 лева. Към настоящия момент, а и към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, договорът е бил с
изтекъл срок на действие. Сумите, които се претендират на основание този договор, са
за незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги. Видно от двете
подадени заявления за смяна на номер - от 08.12.2021 г. и от 09.02.2022 г., същият е
изпълняван от страна на ищеца, а видно от фактура № ********** от 15.04.2022 г.
ответникът до 15.03.2022 г. е бил редовен платец на задълженията си за
далекосъобщителни услуги. За отчетния период 15.03.2022 г. – 15.04.2022 г. частично е
погасил задълженията си и след него до 15.06.2022 г., съгласно представената фактура
№ ********** от 15.06.2022 г., не са извършвани плащания по договора, кото
дължимата сума за месечни абонаментни такси и мобилни услуги е в общ размер на
330,54 лева, които са изведени в обобщаващата задълженията на ответника фактура №
********** от 15.08.2022 г. От ответника не са представени доказателства
ограничаването на предоставянето му на услуги от ищеца да е сторено по рано, както
и да е заплатил дължимите суми Цитираният договор ангажира договорната
отговорност на ответника за заплащане на цената на предоставените му услуги и
поради това искът за установяване дължимостта от ответника на сумата 330,54 лева,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни
услуги, следва да бъде уважен изцяло.
Договорът за лизинг за базови аксесоари е сключен на 17.01.2022 г. и е със
срок 23 месеца от сключването му /чл. 2 от договора/. По силата на договора, от ищеца
на ответника са предоставени 4 базови аксесоара, конкретно описани в договора с
фирменото им наименование, срещу задължение на ответника в течение на 23 месеца
да заплаща лизингови вноски по 5,10 лева за първите 22 месеца и 5,08 за последния
месец, като заплащането се извършва със задълженията на ответника по договора за
мобилни услуги. Видно от фактура № ********** от 15.04.2022 г. ответникът до
15.04.2022 г. е бил редовен платец на задълженията си за лизингови вноски. След
посочената дата не са извършвани плащания по договора, като дължимата сума за
лизингови вноски е в общ размер на 91,80 лева, които са изведени в обобщаващата
задълженията на ответника фактура № ********** от 15.08.2022 г. От ответника не са
представени доказателства да е заплатил дължимите от него суми, както и в месечен
срок от изтичане на договора да е върнал аксесоарите /съгласно чл. 1, ал. 3 от
договора/. Цитираният договор ангажира отговорност на ответника за заплащане на
3
цената на предоставените му аксесоари, договорът към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е изтекъл и поради това искът за
установяване дължимостта от ответника на сумата 91,80 лева, представляваща
незаплатени лизингови вноски по договора за лизинг, следва да бъде уважен изцяло.
Искането за установяване на дължимостта на сумата 210,25 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
дата 29.09.2021 г. за мобилен номер +359*********, представляваща стойността на 3
месечни абонаментни такси и отстъпки от цената на предоставените с договора за
лизинг устройства, е неоснователно.
Неустойките от които се състои сумата, представляват неустойки в размер на
3 месечни такси без ДДС за съответния номер и неустойки в размер на отстъпка от
цената на устройството.
Клаузата за заплащане на неустойка в размер на 3 месечни такси без ДДС, ако
договорът бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди изтичането на
срока на ползване е неравноправна, тъй като тя задължава потребителя при
неизпълнение на негови задължения /неплащане на месечни вноски/, вследствие на
което договорът е прекратен от доставчика на услугата, да заплати необосновано
висока неустойка, надвишаваща, размера на действително претърпените от кредитора
вреди при забавено изпълнение на парично задължение, а именно размера на
законната лихва. В същото време абонатът не получава насрещна престация от
доставчика на услугата, който по собствена инициатива е решил да прекрати договора.
Всичко това осъществява предпоставките на чл. 143, ал.2, т. 5 от ЗЗП за
неравноправност. Уговорената по този начин клауза е неравноправна и на основание
чл.146 ал.2 т.6 от ЗЗП доколкото позволява на оператора да се освободи от
задълженията си по договора по своя преценка, каквато възможност не е предвидена
за по-слабата страна в правоотношението - потребителят, за когото не се предвижда
реципрочна възможност да развали договора преди изтичането на срока му поради
неизпълнение на задълженията на доставчика на мобилни услуги и да получи
неустойка за неизпълнението. Посочената клауза, като част от стандартни, изготвени
предварително и типови споразумения на мобилния оператор не е индивидуално
уговорена по смисъла на чл. 146 ал.2 от ЗЗП, поради което потребителят няма
възможност да влияе върху съдържанието им /да откаже клаузата за неустойка или
същата да бъде в по-нисък размер/.
Същото важи и по отношение на претенцията за заплащане на неустойка в
размер на разликата между стандартната /по-висока/ и преференциалната /по-ниска/
цена на предоставено устройство. Така уговорена неустойката излиза извън присъщите
й функции и цели единствено неоснователно обогатяване, на кредитора. Тази
неустойка обективира намерение на оператора да извърши едностранно промяна на
съществен елемент от договора, а именно - цената на устройството. Подобна уговорка
противоречи на добрите нрави, като води до явна нееквивалентност на престациите.
Освен това така определеният размер на неустойката противоречи на обезщетителната
й функция, като не само че не обезщетява вреди, а увеличава без съгласието на
насрещната страна цената на предоставеното устройство. Преференциалната цена при
сключването на договора за лизинг е определяща, като е недопустимо последващото
едностранно увеличение на цената на устройството или абонамента чрез договарянето
на неустойка под формата на извършената отстъпка. Цената на въпросното устройство
или услугата следва да се счита за окончателно определена именно със сключване на
4
договора за лизинг.
Поради това искът за установяване дължимостта на неустойка в размер на
210,25 лева следва да бъде отхвърлен изцяло.
ІІІ. Относно претенциите за разноски:
Съгласно ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по ТД 4/2013 г. на ОСТГК на ВКС
съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив относно разноските в
заповедното производство, съгласно произнасянето в заповедта, които са в общ
размер на 505 лева, включващи държавна такса в размер на 25 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева, които следва да бъдат присъдени
пропорционално на признатите за дължими суми от заповедта. Поради това на ищеца
следва да бъдат присъдени 337,34 лева разноски за заповедното производство.
От страна на ищеца се претендира присъждане на разноски сторени в
исковото производство, включващи държавна такса в размер на 25 лева, адвокатско
възнаграждение в размер 480 лева и възнаграждение на особен представител в размер
на 300 лева, или общо разноски 805 лева. Пропорционално на уважения материален
интерес следва да му бъдат присъдени 537,74 лева разноски за исковото производство.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
І. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. Ш., с ЕГН **********, с настоящ и
постоянен адрес: гр. Габрово, ул. ************ № 38 ДЪЛЖИ на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Младост, ж.к.„Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6:
- сумата 330,54 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси и мобилни услуги за които са издадени фактури
**********/15.04.2022 г., **********/15.05.2022 г., **********/15.06.2022 г., за
периода от 15.03.2022 г. до 14.06.2022 г.;
- сумата 91,80 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг от дата 17.01.2022 г.,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 243/21.03.2024 г. по ч. гр. д. № 486/2024 г. на РС Габрово,
на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
ІІ. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявеният иск да бъде признато за
установено, че Р. Ш., с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: гр. Габрово,
ул. ************ № 38 ДЪЛЖИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к.„Младост" 4,
Бизнес Парк София, сграда 6:
сумата 210,25 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент,
5
за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 243/21.03.2024 г. по ч. гр. д. № 486/2024 г. на РС Габрово,
като неоснователен и недоказан.
ІІІ. ОСЪЖДА Р. Ш., с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: гр.
Габрово, ул. ************ № 38 ДА ЗАПЛАТИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост,
ж.к.„Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата 337,34 лева – разноски по
делото по воденето на заповедното производство, на осн чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ІV. ОСЪЖДА Р. Ш., с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: гр.
Габрово, ул. ************ № 38 ДА ЗАПЛАТИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост,
ж.к.,.Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата 537,74 лева – разноски по
делото по воденето на исковото производство, на осн чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред ОС – Габрово, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6