Присъда по дело №207/2022 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 25
Дата: 10 май 2022 г.
Съдия: Николай Борисов Борисов
Дело: 20223330200207
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 април 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 25
гр. Разград, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на десети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ
СъдебниД.А.Д. В.

заседатели:П.И.П.
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
и прокурора Г. Г. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Наказателно дело от
общ характер № 20223330200207 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА Т. Х. О.., роден на *****, български гражданин, с основно
образование, женен, пенсионер, неосъждан, адрес за призоваване в страната:
с.*****, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че за времето от 09.07.2004г.
до 30.09.2014г., в с. Д., общ. Разград и в гр. Р., в условията на продължавано
престъпление, чрез използване на неистински официални документи -
Експертно решение № 1909/07.06.2004г., Експертно решение №
1900/15.08.2006г. и Експертно решение № 1086/02.06.2009г., на които е бил
придаден вид, че са издадени от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.
Иван Рилски-Разград” АД, приложени към заявление № МП-
16926/09.07.2004г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване и заявление № МП- 16927/09.07.2004г. за отпускане на лична
социална пенсия за инвалидност, представени пред служител на РУ
„Социално осигуряване”-Разград /ТП на НОИ гр.Разград/, до Директора на
РУ „Социално осигуряване”-Разград /ТП на НОИ гр.Разград/, както и към
Молба-декларация № 999/29.09.2009г. за отпускане на месечна добавка за
социална интеграция, по която е приложено Експертно решение №
1086/02.06.2009г. представени пред служител на Дирекция „Социално
подпомагане”-гр. Разград, до Директора на „Дирекция „Социално
подпомагане”-гр. Разград, е получил без правно основание чуждо движимо
имущество - парични средства за лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, в общ размер на 18
906,11 лева, собственост на Националният осигурителен институт, и парични
1
средства за месечни добавки за транспортни услуги по чл.25, ал.1 от
ППЗИХУ и месечни добавки по чл.29 от ППЗИХУ, в общ размер на 1189,50
лева, собственост на „Агенция за социално подпомагане“ гр.София, всичко на
обща стойност 20095,61 лева, с намерение да го присвои - престъпление по
чл. 212, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 58а,
ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл. 66, ал. 1 от
НК ОТЛАГА изтърпяване на наказанието за изпитателен срок в размер на
ТРИ ГОДИНИ.
ОСЪЖДА подсъдимия Т. Х. О.., ЕГН ********** да заплати на
„НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ“ гр.София, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ал. Стамболийски“ 62-
64, представлявано от Ивайло Иванов управител сумата 18906,11 лева
(осемнадесет хиляди деветстотин и шест лева и единадесет стотинки),
представляваща обезщетение за причинените от процесното престъпление
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2014 година
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА подсъдимия Т. Х. О.., ЕГН ********** да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ гр. София, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Триадица“ № 2
представлявана от Изпълнителен директор Румяна Димитрова Петкова сумата
1189,50 лева (хиляда сто осемдесет и девет лева и петдесет стотинки),
представляваща обезщетение за причинените от процесното престъпление
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.09.2014 година
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА подсъдимия Т. Х. О.., ЕГН ********** да заплати по сметка
на ОД МВР гр. Разград сумата 1375,35 лева (хиляда триста седемдесет и пет
лева и тридесет и пет стотинки), представляваща разноски на досъдебното
производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград, сумата 806,24 лева
(осемстотин и шест лева и двадесет и четири ст.) разноски в съдебното
производство.
ПИСМЕНИ доказателства: оригинали на:
-молба до РУСО-Разград с per. № 16926/09.07.2004г.-/л. 45 от том 1/,
молба-заявление до РУСО-Разград с per. № 16927/09.07.2004г.-/л. 48 от том
1/, ЕР № 1909 от 07.06.2004г. /л. 52 от том 1/, ЕР № 1900 от 15.08.2006г. /л. 53
от том 1/, ЕР № 1086 от 02.06.2009г. /л. 54 от том 1/, молба декларация с per.
№ 999/29.09.2009г.-/л. 76 от том 1/ след влизане в сила на присъдата да бъдат
върнати на НОИ гр. Разград и ДСП гр. Разград като заверени копия от същите
останат по делото.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред Окръжен съд - Разград.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 25 / 10.05.2022г.
по НОХД № 207/2022г. на РС – *****

Обвинението е повдигнато срещу Т. Х. О.., ЕГН ********** за това, че за времето от
09.07.2004г. до 30.09.2014г., в с. *****, общ. ***** и в гр. *****, в условията на
продължавано престъпление, чрез използване на неистински официални документи -
Експертно решение № 1909/07.06.2004г., Експертно решение № 1900/15.08.2006г. и
Експертно решение № 1086/02.06.2009., на които е бил придаден вид, че са издадени от
ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски - *****” АД, приложени към
заявление № МП- 16926/09.07.2004г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване и заявление № МП- 16927/09.07.2004г. за отпускане на лична социална
пенсия за инвалидност, представени пред служител на РУ „Социално осигуряване” - *****
/ТП на НОИ гр. *****/, до Директора на РУ „Социално осигуряване” - ***** /ТП на НОИ
гр. *****/, както и към Молба - декларация № 999/29.09.2009г. за отпускане на месечна
добавка за социална интеграция, по която е приложено Експертно решение №
1086/02.06.2009г. представени пред служител на Дирекция „Социално подпомагане” - гр.
*****, до Директора на „Дирекция „Социално подпомагане” - гр. *****, е получил без
правно основание чуждо движимо имущество - парични средства за лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, в общ
размер на 18 906,11 лева, собственост на Националният осигурителен институт, и парични
средства за месечни добавки за транспортни услуги по чл.25, ал.1 от ППЗИХУ и месечни
добавки по чл.29 от ППЗИХУ, в общ размер на 1189,50 лева, собственост на „Агенция за
социално подпомагане“ гр.София, всичко на обща стойност 20095,61 лева, с намерение да го
присвои - престъпление по чл. 212, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Производството по искане на подсъдимия се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в
условията на чл.371,т.2 от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по
безспорен начин и пледира на подсъдимия О. да бъде наложено наказание „ Лишаване от
свобода” в размер на три години, което да бъде редуцирано при условията на чл.58а, ал.1 от
НК, а изтърпяването да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от
пет години.
По делото е предявен и съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното
производство граждански искове от ощетените юридически лица - Агенция за социално
подпомагане – София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
Триадица № 2, представлявана от Изп. директор, за сумата от 1189,50 лв., представляваща
обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2014 г.
до окончателното й изплащане.
От НОИ гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Ал.
Стамболийски № 62-64, представляван от Управител, за сумата от 18 906.11 лева,
представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1 във вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 01.08.2014 г. до окончателното й изплащане.
Поверениците на гражданските ищци считат предявените граждански искове за доказани по
основание и молят съда да ги уважи изцяло.
Защитата на подсъдимия, предлага на съда да оправдае подсъдимия по повдигнатото
обвинение, поради липса на субективната страна на деянието. Обосновава това си искане с
незнание у подсъдимия за неистинността на официалния документ, алтернативно пледира за
приложение на чл.58а, ал.1 от НК, като съда определи минимален размер на наказанието „
1
лишаване от свобода” и минимален изпитателен срок за отложеното й изтърпяване,
алтернативно при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
предвид дългия период на предварителното производство, съдът да приложи разпоредбата
на чл. 55 от НК, като по благоприятно положение за подсъдимия.
Подсъдимият Т. Х. О.. признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния
акт и не желае да се събират доказателства за тях, предоставя решението на съда.
Съдът, като прецени признанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371, т.2 от НПК
и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Т. Х. О.. е роден на *****, български гражданин, с основно образование,
женен, пенсионер, неосъждан, адрес за призоваване в страната: с.*****, общ.*****, *****,
ЕГН **********.
Съдът с оглед самопризнанието на подс. О., което се подкрепя от доказателствата събрани в
хода на ДП, на основание чл. 373, ал.3 от НПК, приема за установена по делото
фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно:
Т. Х. О.. живее в с. *****, общ. *****. Липсата на реализирани от същия парични средства,
го мотивирали да потърси начин да си осигури получаването на системни такива. Поради
тази причина на неустановена дата през 2004г. подсъдимия се сдобил, по неустановен начин
и от неустановено в хода на делото, лице, с неистински официален документ-експертно
решение № 1909/07.06.2004г., на който бил придаден вид, че е издаден от Териториалната
експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски” - гр.
*****. В същото било посочено, че подсъдимият е с водеща диагноза „Др. Болести на
органите на кръвообръщението”, била му определена 74,2% трайно намалена
работоспособност (ТНР), като за дата на инвалидизация била посочена- 29.05.2004г., а срок
на инвалидността - до 01.06.2006г., т.е. гореспоменатото експертно решение било издадено
за 2 години.
Въпреки, че знаел, че не е освидетелстван от ТЕЛК - гр. ***** и от там не са му издавали
ЕР, на 09.07.2004г., подс. Т.О. подал заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване с вх.№ МП-16926/09.07.2004г. и заявление за лична социална
пенсия за инвалидност с вх. № МП-16927/09.07.2004г. до директора на Районно управление
„Социално осигуряване” - гр. ***** /понастоящем Териториалното поделение на НОИ- гр.
*****/, чрез служителя св. М.О.С.. Към заявленията бил приложен неистинският официален
документ - горепосоченото експертно решение, тъй като същото било задължителен и
основен реквизит за отпускане на двата вида пенсии. Служителите, които обработили
образуваната пенсионна преписка, преценили, че с оглед съдържанието на така подаденото
експертно решение и разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, подс. Т.О. има
право да получи лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална
пенсия за инвалидност. С разпореждане за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо
заболяване № ********** от 03.01.2005 г. поради общо заболяване за намалена
трудоспособност от 71 до 90 на сто от 29.05.2004г. до 01.06.2006г. по чл. 99, ал. 1, т. 1 от
КСО е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 71,01 лв.
Със същия номер разпореждане от 03.01.2005г. е отпусната социална пенсия за инвалидност
. Считано от 29.05.2004г. пенсията е в размер на 13,75лв. /25% от 55 лв./, а от 01.06.2005г. в
размер на 14,58лв. /25% от 58,30 лв/.
Подс. Т.О. започнал да получава парите на ПТТ станция 7270-с. *****. Тъй като срокът на
гореспоменатото експертно решение изтекъл с разпореждане № 480816/28.09.2006г.
изплащането на пенсиите било прекратено от 02.06.2006г. на основание чл. 96, ал. 1, т. 4
КСО. Поради тази причина подс. Т.О. решил да се снабди с ново експертно решение , което
2
да му позволи да получава пенсии по гореописания начин. В изпълнение на намисленото
същият се снабдил отново по неустановен начин с Експертно решение № 1900/15.08.2006г.,
което също било неистински официален документ и му бил придаден вид , че е издадено от
ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски- *****” АД. Същото било с 74%
ТНР. Това експертно решение по служебен път било изпратено в РУСО - ***** , което
станало повод да се възобнови изплащането на пенсиите. С разпореждане за отпускане на
пенсия за инвалидност поради общо заболяване № ********** от 29.09.2006г. , поради общо
заболяване за намалена трудоспособност от 71 до 90 на сто и ЕР № 1900/15.08.2006г., на
МБАЛ „Св. Иван Рилски-*****” АД на основание чл. 75 от КСО и чл. 30, ал. 4 от НПОС е
възобновена пенсията от 15.08.2006г. до 01.08.2009г. в размер на 89,25 лв. Със същия номер
на разпореждане е възобновена социалната пенсия за инвалидност считано от 15.08.2006г.
до 01.08.2009г. в размер на 17,33лв. /25% от 69,30 лв/.
Експертно решение № 1900/15.08.2006г. било със срок на инвалидността до 01.08.2009г. До
изтичане на този срок подс. О. по описания начин се снабдил с Експертно решение №
1086/02.06.2009г., което следвало да му послужи като основание за продължаване на
получаването на пенсиите. Последното експертно решение било получено в РУСО - *****.
С разпореждане за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване №
********** от 24.07.2009г. поради общо заболяване за ТНР над 90 %, определена с ЕР на
ТЕЛК № 1086/02.06.2009г. на МБАЛ „Св. Иван Рилски-*****” АД от 01.07.2009г. е
определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 156,49 лв. и
лична социална пенсия в размер на 30,26лв. /25% от 121,03лв./. Съгласно чл. 30, ал. 2 НПОС
от 16.08.2011г. пенсиите се считали за отпуснати пожизнено.
Подс. О. разбрал, че с притежавания от него неистински официален документ-Експертно
решение № 1086/02.06.2009г. може да получава неправомерно парични средства и от
Дирекция „Социално подпомагане”-гр. *****. В тази връзка на 29.09.2009г. той се явил пред
св. Р.С.Г.-социален работник в ДСП ***** и подал молба- декларация № 999/29.09.2009г. за
отпускане на месечна добавка за социална интеграция, по която приложил Експертно
решение № 1086/02.06.2009г. В резултат на това започнал да получава парични средства за
месечни добавки за транспортни услуги по чл.25, ал.1 от ППЗИХУ и месечни добавки по
чл.29 от ППЗИХУ.
От заключението на вещото лице по назначената по делото комплексна техническа и
графическа експертиза се установява, че длъжностните лица посочени в Експертно решение
№ 1909/07.06.2004г., Експертно решение № 1900/15.08.2006г. и Експертно решение №
1086/02.06.2009г., на които е бил придаден вид, че са издадени от ТЕЛК за общи
заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски-*****” АД не са положили подписи срещу
имената си.
От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно икономическа
експертиза се установява, че подс. О. неправомерно е получил за периода 01.09.2009г. до
30.09.2014г. месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги по чл. 25, ал. 1
от ППЗИХУ и лекарствени продукти по чл. 29 от ППЗИХУ общо в размер на 1189,50 лв.
Същият е получил за периода от 29.05.2004г. до 30.09.2014г. лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, социална пенсия за инвалидност, месечни добавки за социална
интеграция за транспортни услуги, за хранителни добавки и лекарствени продукти общо в
размер на 20 095, 61лв.
Подс. О. е неосъждан.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
самопризнанието на подс. О., което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното
производство: Заявление № МП-16926/09.07.2004г. /л.45, том 1/, Заявление № МП-
3
16927/09.07.2004г. /л.48, том 1/, ЕР № 1909/07.06.2004г.,/л. 52, том 1/, ЕР №
1900/15.08.2006г. /л. 53, том 1/, ЕР № 1086/02.06.2009г. /л. 54, том 1/, молба- декларация №
999/29.09.2009г. /л.76, том 1/, показанията на свидетелите В. Ш., С.М., р.Х., М.Г., Б. Б.,
М.М., Р. Д., Пл. И., С.И., Т. А., Р.Г., М.С., справка за съдимост, характеристична справка,
декларация за семейно и материално положение, СМЕ, СИО, Графологическа експертиза.
Всички посочени гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, обсъдени
поотделно и в съвкупност по категоричен и безспорен начин установяват от обективна и
субективна страна извършеното от подсъдимия престъпно посегателство. Съдът не споделя
възраженията на защитата за липса на субективната страна на деянието. Точно обратното, с
оглед изложеното от фактическа страна, съдът намира, предвид здравословното състояние
на подсъдимия, липсата на доказателства, същият да се е явявал пред ТЕЛК, многократното
получаване на финансовите средства, че у представите на подсъдимия се е формирала вярна
представа, както за снабдяването не по установения ред с процесните Решения на ТЕЛК при
МБАЛ *****, така и с тяхната правна същност на неистински официални документи, така и
на факта, че получава чуждо движимо имущество – финансови средства, които не му се
следват с намерението да ги присвои в своя полза.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК.
От обективна страна – подс. О. за времето от 09.07.2004г. до 30.09.2014г., в с. *****, общ.
***** и в гр. *****, чрез използването на инкриминираните неистински официални
документи е заблудил длъжностните лица относно наличието на действително правно
основание за отпускането на пенсиите и интеграционните добавки. В резултат на
създадената невярна представа у длъжностните лица било извършено и имуществено
разпореждане и реално настъпване на имотна вреда в патримониума на юридическите лица.
Същият е получил лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, социална пенсия
за инвалидност, месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги, за
хранителни добавки и лекарствени продукти общо в размер на 20 095, 61лв.
Функцията на неистинския официален документ, използван от подс. О., при всяко едно от
деянията, като средство при осъществяване на документната измама, била да създаде
привидно правно основание за разпореждане от страна на служителите. В случай, че подс.
О. не бил представил неистинското експертно решение, то не би било налице и правно
основание за отпускането на лични пенсии за инвалидност поради общо заболяване и лични
социални пенсии за инвалидност, както и месечни добавки за социална интеграция.
Вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица,
конкретните движими вещи - парични средства за лични пенсии и интеграционни добавки
по реда на ППЗИХУ, преминали във фактическата власт на подс. О.. Това обстоятелство от
своя страна обуславя и наличието на чл.26, ал.1 от НК, а именно, че деянието по смисъла на
чл. 212, ал. 1 от НК е извършено в условията на продължавано престъпление.
От субективна страна подс. О. извършил престъплението виновно, при форма на вината
пряк умисъл. Съзнавал, че използва неистински официален документ и че отсъства
основание за разпореждане с имуществото. Той предвиждал заблуждението на измамените
лица, предвиждал акта на имуществено разпореждане като следствие от използването на
документа и това, че ще получи чуждото движимо имущество. Във волево отношение
подсъдимият имал за цел да получи фактическата власт върху имуществения предмет на
престъплението. Наред с прекия умисъл било налице и намерение да присвои предмета на
посегателството, след като го получи.
По вида и размера на наказанието:
4
За престъплението по чл. 212 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК законът предвижда наказание
“лишаване от свобода” от две до осем години.
Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че по отношение на
подсъдимия О., следва да определи размера на посоченото наказание при условията на чл.
55, ал.1 от НК, поради наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът като съобрази от една страна чистото съдебно минало на подсъдимия, относително
напредналата възраст, отдалечеността на производството от периода на извършване на
деянието, от друга дългият период на извършване на деянието, значителните вреди
осъществени с процесното деяние, наложи на подс. О. наказание „ Лишаване от свобода „ в
размер на шест месеца, като на основание чл. 66, ал.1 от НК, отложи изтърпяването за
изпитателен срок в размер на три години. Съдът намира, че така наложеното наказание в
най-висша степен е годно да осъществи целите по чл.36 от НК и отговаря на изискванията
на чл. 54 от НК.
По гражданският иск:
С оглед така постановената присъда, при наличие на всички съставомерни признаци по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД, съдът осъди Т. Х. О.., ЕГН ********** да заплати на АСП гр.
София, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. Триадица № 2,
представлявана от изп. Директор, сумата от 1189.50лв., представляваща обезщетение за
причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
30.09.2014 година до окончателното й изплащане.
Съдът осъди Т. Х. О.., ЕГН ********** да заплати на „НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН
ИНСТИТУТ“ гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Ал. Стамболийски“ 62-64, представлявано от Ивайло И. управител сумата 18906,11
лева, представляваща обезщетение за причинените от процесното престъпление
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2014 година до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед направеното възражение от страна на защита за изтекла погасителна давност по
отношение на предявените граждански искове от ощетените юридически лица, съдът намира
същото за неоснователно. Разпоредбата на чл. 114, ал.3 от ЗЗД изрично сочи, че за вземания
от непозволено увреждане, каквато е настоящата хипотеза, давността започва да тече от
откриването на дееца. В тази връзка видно от материалите по ДП № 330ЗМ-105/19г. по
описа на ОДМВР – ***** с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 16.02.22г. под. О. е привлечен към наказателна отговорност и за първи път
посочен от разследващия орган, като извършител на процесното деяние, съответно
причинител на непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, и от който момент тече
погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД.
По веществените доказателства :
Съдът определи писмените доказателства по делото оригинали на:
- молба до РУСО-***** с per. № 16926/09.07.2004г.-/л. 45 от том 1/, молба-заявление до
РУСО-***** с per. № 16927/09.07.2004г.-/л. 48 от том 1/, ЕР № 1909 от 07.06.2004г. /л. 52 от
том 1/, ЕР № 1900 от 15.08.2006г. /л. 53 от том 1/, ЕР № 1086 от 02.06.2009г. /л. 54 от том 1/,
молба декларация с per. № 999/29.09.2009г.-/л. 76 от том 1/ след влизане в сила на присъдата
да бъдат върнати на НОИ гр. ***** и ДСП гр. ***** като заверени копия от същите останат
по делото.
По разноските по делото:
На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимия Т. Х. О.., ЕГН ********** да заплати
по сметка на ОДМВР гр. ***** сумата 1375,35 лева, представляваща разноски на
досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. *****, сумата 806,24 лева,
5
разноски в съдебното производство.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.




РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6
Съобщи за изтекли лични данни