Решение по дело №15465/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№6001/30.12.2019г.

 

гр. Варна, 30.12.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XХХІ състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

при участието на секретар Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№15465/2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Ищцовото дружество „А.з.к.н.п.з.“ посочва, че ответникът Р.П. е заемополучател по договор за кредитна карта сключен с „А*** ф****“ ООД на 16.10.2015г. с лимит от 700лв., който е усвоен от него, но последния продължава да дължи на ТД сумата от 661.29лв. и към настоящия момент, като същия се легитимира като кредитор по силата на договор за цесия сключен с „А**** Ф****“ ООД на 11.11.2016г. сочи се, че ответника дължи освен посочената главница и 39.54лв. лихва за времето от 25.10.2015г. до 6.09.2017г. Твърди се също така, че при сключване на договора за кредитна карта ответника е поел задължение при изпадане в забава да предостави на кредитора си обезпечение на задължението чрез поръчителство в срок от три дни от момента на забава, като договора за поръчителство следвада се сключи в тридесет дневен срок, а при неизпълнение се дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която в конкретния случай възлиза на 132.26лв. Сочи се също така, че ответника е поел задължение в случай, че не заплати на падежа задължението си да заплати на кредитора 15% от максималния кредитен лимит, като при забава на плащане на посочената сума се дължат и разходи за деиствия по събиране на задължението в размер на 2.50лв.  на дендо заплащане на сумите и такса в размер на 120лв. разходи за извънсъдебно събиране на задългжението, като общата сума възлиза на 200лв. Сочи се, че задължението на ответника е станало предсрочно изискуемо на 6.09.2017г., като ответника за времето от 7.09.2017г. до 22.06.2018г. дължи лихва за забава в размер на 49.03лв. сочи се, че за събиране на посочените суми е иницирано заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК, в което те са били присъдени в полза на ищеца, но тъй като ответника не е открит на търговското дружество са дадени указания да предяви иск за установяване дължимостта им и се моли, да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумите от 661.29лв. главница, 39.54лв. договорна лихва за периода от 25.10.2015г. до 6.09.2017г., 132.26лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 200лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, 49.03лв. лихва за забава за времето от 7.09.2017г. до 22.06.2018г., законната лихва върху главницата и сторените по делото разноски.

Направено е искане връчването на исковата молба да се счита за връчване и на приложено към него известие до ответника за извършена цесия.

Особения представител на ответника в рамките на отговора си по чл.131 от ГПК е посочи, че счита иска за допустим, но неоснователен тъй като липсват доказателства за уведомяване на ответника за извършената цесия.

Съдът приема, че предявения иск  намира правното си основание в чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.240 от ЗЗД и вр. чл.92 от ЗЗД.

Съдът приема, че предявения иск намира правното си основание в чл.422 от ГПК вр. чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Съдът след преценка на направените от страните изявления и събраните по делото доказателства при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа и правна страна по предявения иск следното:

Съдът в рамките на ч.гр.д.№**** /18г. на ВРС, ХХХV състав по редан на чл.410 от ГПК е осъдил ответника да заплати на ищеца 661.29лв. главница по договор за кредит №**** заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда – 29.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата, 39.54лв. договорна лихва за времето от 25.10.2015г. до 6.09.2017г., 132.26лв. неустойка за неизпълнение на задължение за времето от 6.11.2015г. до 6.09.2017г., 200лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране, 49.03лв. законна лихва за времето от 7.09.2017г. до 22.06.2018г. и 75лв. разноски.

     Ищеца за доказване на твърдението си за възнакване на договорното задължение и за цедирането му е представил копия от договор за кредит „Б*** карта“ от 16.10.2015г. (л.18-22), приложение към договора (л.24-28), анекс към договора за кредит и рамков договор за прехвърляне на парични задължения(цесия)от 11.11.2016г.(л.8-13), потвърждение за сключена цесия и приложение №**** Съгласно отразеното в първия от договорите на ответника в качеството му на кредитополучател е издаден платежен инструмент – кредитна карта с максимален размер на револвиращия кредит по нея от 500лв. със срок на кредита от 6г. чл.4, ал.1, т.1. Договорът е двустранно подписан и съдържа всички изискуеми се от закона задължителни за договора за кредит реквизити, а освен това не се и оспорва от страните, поради което следва да се приеме, че с подписването му за страните по делото са възникнали описаните в него договорни права и задължения. Ищецът с втори договор-този за цесия е закупил от първоначалния кредитор вземането, като същото е описано в представеното приложение №1/13.07.2017г. (л.15-17). Този договор също е редовен от външна страна.

Що се отнася до възражението на особения представител на ответника, че липсва надлежно уведомяване за извършеното цедиране, настоящия състав намира това възражение за не основателно, тъй като на първо място в самата искова молба има искане да се счита връчването й за надлежно уведомяване на ответника и е представено пълномощно от „А**** Ф****“ ООД упълномощаващо ищеца да извърши от негово име уведомяване на длъжника.

При изложеното следва да се има предвид, че дори без да се взема предвид смисъла на ТР №****/**** на ОСГТК на ВКС и практиката на ВКС, то от самото съдържание на договора се следва, че е необходимо изрично уведомяване на длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Това е така защото чл.22, ал.1 от договора сочи само за съществуването на възможност за кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, а не прогласява автоматичното настъпване на такава. Правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. 

Съдът е дал неколкократна възможност на ищеца да проведе доказване на размерите на задълженията на ответника, но въпреки това ТД не е успяло да представи необходимата документация за извършване на ССчЕ, а същата е от съществено значение за правилното решаване на делото, тъй като при приетата липса на надлежно обявяване на договора за предсрочно изискуем, то ищецът би имал право поне на част от сумата дължима се до датата на сезиране на съда със заповедното производство, но тези задължения могат да бъдат установени само по пътя на ССчЕ чието извършване е останало неосъществено.

Воден от горните съображения решаващия състав приема, че предявения иск следва да бъде отхвърлен, като недоказан по основание.

При горните съображения Варненски районен съд

 

                          Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление *** срещу Р.А.П. ЕГН********** *** иск за приемане за установено в отношенията между страните, че физическото лице дължи на търговското дружество сумите:

661.29лв. главница по договор за кредит „Б**** к****“ от 16.10.2015г., 39.54лв. договорна лихва за периода от 25.10.2015г. до 6.09.2017г., 132.26лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 200лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, 49.03лв. лихва за забава за времето от 7.09.2017г. до 22.06.2018г. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение присъдени по ч.гр.д.№*** /2018г. на ВРС, ХХХV състав, на осн. чл.422 от ГПК вр. чл.240 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: