Р Е Ш Е Н И Е №117
гр.ВРАЦА,15.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд,гражданско отделение,в публично засеД.е
на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА
Членове:М. ДОСОВ
ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
при секретаря Лилия Горчева,като разгледа докладваното от
съдията М. Досов въззивно
гр.дело №694 по описа за 2018 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на И.Й.К. *** против решение №187/13.06.2018 год. по
гр.дело №911/2016 год. по описа на РС-Мездра,с което състав на съда е отхвърлил предявеният от
него против Д.Ц.Г. *** иск с правно
основание чл.26,ал.1,пр.1-во ЗЗД във връзка с чл.209 ЗЗД и чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение
на ответника,че сделката покупко-продажба,сключена
с нотариален акт №149,том ІІ-ри, рег.№1338, дело
№172/2012 г. на нотариус Б.М., рег.№593 в НК и с
район на действие РС -
Мездра,е нищожна поради противоречие със закона. Поддържа се
във въззивната жалба,че решението е неправилно -
постановено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните
правила.Поддържа се,че решението е и необосновано,тъй като изводите на съда не
се подкрепят от доказателствата по делото.Иска се отмяна на решението и вместо
него постановяване на друго,с което предявеният от въззивника
иск бъде уважен.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК въззиваемият
Д.Ц.Г.
*** е депозирал отговор,в който се мотивира становище за
неоснователност на въззивната жалба.
Въззивната жалба е
процесуално допустима-подадена е от лице с правен интерес в установения от ГПК
срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.
След анализ на всички събрани доказателства,поотделно и в
пълнота,във връзка с доводите и съображенията на страните,настоящият състав
приема за установено от фактическа страна следното:
Районен
съд-Мездра е сезиран с искова молба,депозирана от И.Й.К. ***,с която ищецът е
предявил против Д.Ц.Г. *** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във
вр. с чл. 26,ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 152 от
ЗЗД и във вр. с чл. 209 от ЗЗД за
признаване за установено по
отношение на ответника,че сделката покупко-продажба,сключена на
18.05.2012 год. с нотариален акт №149,том ІІ-ри, рег.№1338, дело
№172/2012 г. на нотариус Б.М., рег.№593 в НК и с район на действие РС - Мездра, по силата на която ищецът И.К. е продал на ответника Д.Г. свой собствен недвижим имот,а именно: ½ ид.ч. от УПИ Парцел
І пл.№ 462 кв.26 по плана на гр.Мездра,целият
с площ от 400 кв.м., ведно с първи етаж от
построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със ЗП от 58.50 кв.м., прилежащото избено помещение и съответните ид.ч. от общите части на
сградата за сумата от 13 300 лв. , платима
по банковата сметка на продавача
в „Банка ДСК“ АД - клон Мездра,е нищожна
Твърденията
на ищеца са,че сделката е нищожна поради
противоречието й с разпоредбите на
чл.152 и чл.209 ЗЗД,тъй като е сключена с цел обезпечаване на задължения на
ищеца в качеството му на
едноличен търговец към "Д. - Р. и синове"ЕООД,чийто собственик е ответника,като с договора за покупко-продажба се е целяло предварително
уговаряне на начин на удовлетвоР.е
на кредитора,различен от предвидения в закона,както и поради уговорка за обратното
изкупуване на имота.
По
делото безспорно са установени следните обстоятелства.
Ищецът
пред РС-Мездра в качеството си на едноличен търговец с фирма ЕТ "ГФС-2001-И.К."***,ЕИК********* и "Д. - Р. и
синове"ЕООД-гр.Мездра,ЕИК106624300,чийто едноличен собственик и управител
е ответника, са били в търговски отношения в период, предхождащ сключване на
договора за покупко-продажба на имота.Това обстоятелство се установява от
непротиворечивите твърдения на страните,от извършена служебно справка в
търговски регистър и от показанията на свидетеля Ц.М.,чиято счетоводна къща
води счетоводството на ответника като едноличен търговец и на "Д. - Р. и
синове"ЕООД /л.135-136 от делото/.
На 18.05.2012 год. И.Й.К.
и Д.Ц.Г. като физически лица са сключили договор за покупко
продажба с нотариален
акт №149,том ІІ-ри,
рег.№1338, дело №172/2012 г. на нотариус Б.М., рег.№593 в НК и с район на действие РС - Мездра, по силата на който ищецът К. е продал на ответника Д.Г. свой собствен недвижим
имот,а именно: ½ ид.ч. от УПИ Парцел
І пл.№ 462 кв.26 по плана на гр.Мездра,целият
с площ от 400 кв.м., ведно с първи етаж от
построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със ЗП от 58.50 кв.м., прилежащото избено помещение и съответните ид.ч. от общите части на
сградата за сумата от 13 300 лв. Посочено е в нотариални акт,че сумата е изплатена изцяло
от купувача по банкова сметка *** "Банка ДСК"АД-клон Мездра.
Към
дата 18.05.2012 год. И.Й.К. е бил в брак с М.Ц.К..За този факт доказателства не
са представени,но той не е спорен между страните.
Сумата от 13 300 лева не е била заплатена преди изповядане
на сделката. Вместо това на 19.06.2012 год. ответникът Д. Г. е внесъл по сметка на ищеца
в Банка ДСК сумата от 28198.62 лева,тъй като имотът е бил обременен с
ипотека,а посочената сума е била остатък по отпуснат на И.К. ипотечен
кредит.Това твърдение на ответника е установено с представената по делото операционна
бележка №18/19.06.2012 год.,с нарочно писмо на Банка ДСК-клон Мездра
изх.№916/10.11.2016 год. /л.35 от делото на РС-Мездра/,с показанията на
свидетеля И. Х.,който през 2012 год. е работил като супервайзър
офис на Банка ДСК-клон Мездра, и чрез
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-графическа експертиза,според
което подписът за "клиент" /вносител в операционна бележка
№18/19.06.2012 год. е изпълнен от ответника Д.Ц. Г..
На 02.08.2012 год. с
договор за кредит №56 "Банка ДСК"ЕАД -гр.София е предоставила на "Д. - Р. и синове"ЕООД-гр.Мездра,представлявано
от Д.Ц.Г., кредит за оборотни средства в размер на 50000.00 лева със срок на
погасяване 60 месеца.За обезпечаване на вземанията на Банката на същата дата
02.08.2012 год. с нот.акт №52,том ІV,рег.№2424,нот.дело №320/2012 год. на нотариус Б.М. Д.Ц.Г. е учредил в
полза на "Банка ДСК" договорна
ипотека върху имота,който е закупил на 18.05.2012 год. от ищеца И.К..
На 15.08.2012 год. между "Д.
- Р. и синове"ЕООД-гр.Мездра, представлявано от управителя Д.Ц.Г.,и М.Ц.К.
/съпруга на ищеца/ е сключен предварителен договор за продажба на същия имот за
сумата от 50000.00 лева.Уговорено е,че купувачът ще заплати договорената цена
на равни месечни вноски "съгласно
договор за кредит №56 ....,и съгласно погасителен план,неразделна част от
договора за кредит."Страните са се задължили да прехвърлят собствеността с нот.акт в едномесечен срок,след като купувачът погаси
задълженията по договора за кредит и
след като ипотеката бъде заличена. Предварителният договор е с нот.заверка на подписите и в т.6 от същия е посочено,че
владението на имота се предава при сключването му.
На 30.08.2012 год. ответникът
е продал имота,бивша собственост на ищеца И.К., на трето лице - В.Д.Д..Нотариалният акт за тази сделка не е приложен към
делото,но номерът му е посочен в находящата се л.18
от делото скица-нот.акт №33,томІ,нот.дело №128/2012 год.,а по датата на сключване на
сделката,посочена от ищеца в исковата молба, страните нямат спор.
Въпреки
това,в изпълнение на задълженията си по предварителния договор в периода
27.08.2012 год. - 25.02.2015 год. М.Ц.К. внесла по заемната сметка на "Д. - Р. и синове"ЕООД-гр.Мездра
общо 14874.47 лева,което се установява от показанията на свидетеля Ц.М.
/л.135-136 от делото/ и от представеното по делото извлечение от банковата
сметка на "Д. -Р. и синове"ЕООД /л.63 - л.93 / за периода 01.08.2012
год. - 13.02.2017 год.След това плащанията от нейна страна са преустановени.
Няма данни и твърдения
владението на описания в нот.акт №149,том ІІ-ри, рег.№1338, дело
№172/2012 г. на нотариус М.
да е предавано от ищеца на ответника след подписване на нотариалния акт.Няма
данни и твърдения владението да е
предавано и на последвашия купувач В.Д.Д.. Спорно е между страните дали ищецът
в качеството си на едноличен търговец е имал задължения към "Д. - Р. и
синове" ЕООД,чийто едноличен собственик е ответника, дали сделката е
сключена именно,за да се обезпечат тези задължения на ищеца и дали при
сключването й страните са постигнали
уговорка за обратното прехвърляне на собствеността на имота от купувача
на продавача след изплащане на тези задължения.
Твърдението на ищеца в исковата молба е, че
към датата на сключване на сделката той в качеството си на едноличен
търговец е имал задължения към
"фирмата на купувача" "Д. - Р. и синове"ЕООД.Този факт е
признат от ответника чрез неговия пълномощник в отговора по чл.131 ГПК,но
впоследствие ответникът отново чрез своя пълномощник е променил своята
позиция,като е заявил, че отношенията между страните са изцяло уредени и между
ищеца като търговец и собственото на ответника ЕООД няма задължения , а ако е имало , то те са
уредени преди сключване на атакуваната сделка.В подкрепа на твърденията на ищеца са показанията на свидетелката М.С.-негова
тъща, която е заявила,че знае от дъщеря си, че през 2012 год. И. е прехвърлил къщата
на Д., защото е имал задължения към него за пари,които му дължал за ресторант
"Родина". И. първоначално не е казал на съпругата си /М./ за прехвърлянето на имота.После И. казал
на М.,че Д. поискал да му прехвърли къщата,за да е сигурен,че ще му върне
парите.,но с уговорката,че след като върне парите,Д. ще му върне къщата.Свидетелят
М. С. също заявява,че знае за търговски
отношения между И. и Д.,като първият "държал" ресторант "Родина",а
вторият има бизнес за търговия на едро. И. вземал стока от Д. и натрупал
немалка сума като задължение, което не можел да оправи и свидетелят знае за
уговорка И. да прехвърли къщата на Д., докато му изплати задълженията си. Ищецът се позовава и на неподписани
стокови разписки /л.144-197 от делото/,които също установявали негови
задължения към "Д. - Р. и синове" ЕООД, възникнали преди сключване
на договора за покупко-продажба на договора за покупко-продажба.Вече във въззивната жалба развива съображения, че вземанията на "Д.
- Р. и синове"ЕООД към ищеца в качеството му на едноличен търговец за
описаните в стоковите разписки стоки не са били изискуеми към датата на сключване
на договора за покупко-продажба,тъй като след доставките не са издавани
фактури, съответно за него в качеството на търговец не е възникнало задължение
за плащане.Липсата на фактури не е установена,но и такива не са представени,а в
показанията си разпитаният по искане на ответника свидетел Ц.М. /л.135-136 от делото/ заявява,че
от счетоводна гледна точка няма документи,удостоверяваща вземания на ответника
и фирмите му от И.К. като физическо лице или като едноличен търговец.Свидетелят
знае за взаимоотношения между търговците и според него задълженията между тях
са погасени,а фактурите заплатени в
брой.
Твърдението на ищеца е,че устно
са се договорили с ответника правото на собственост да бъде прехвърлено като
гаранция,че тези задължения ще бъдат изплатени. Реално плащане по сделката не е
имало - "не е получил нито стотинка по банковата си сметка".
Първоначалното твърдение
на ответника е било,че ищецът като едноличен търговец е имал задължения към
"Д. - Р. и синове"ЕООД от 38000.00 лева, като освен това той е
заплатил и сумата от 28198.62 лева,погасявайки остатъка от отпуснат на ищеца К.
ипотечен кредит,за да придобие имота без тежести. Сборът от двете суми е и
продажната цена на имота.Впоследствие позицията е променена,като ответникът е
заявил,че отношенията между търговците
са уредени преди сключване на сделката и
между тях няма задължения,т.е. реално договорената и платена цена е
28198.62 лева.
В подкрепа на твърденията
на К. отново са показанията на свидетелите М.С. и М. С.,изложени и по-горе,а плащането на сумата от 28198.62 лева от страна
на ответника е установено и доказано по делото.
Ищецът твърди също,че при
сключване на сделката страните са постигнали уговорка за обратното прехвърляне на
собствеността върху имота от купувача на продавача.Ищецът поддържа наличието на
устна уговорка при сключването на договора за покупко-продажба,като се позовава
и на сключения на 15.08.2012 год. предварителен договор между "Д. - Р. и синове"ЕООД-гр.Мездра,
представлявано от управителя Д.Ц.Г.,и съпругата му М.Ц.К. /съпруга на ищеца/,който
сам по себе си доказвал,че атакуваната сделка представлява продажба с уговорка
за изкупуване.
В подкрепа на това твърдение
на ищеца К. отново са показанията на свидетелите М.С. и на М. С..Свидетелката С.
твърди,че в началото на август 2012 год. тя ,И.,дъщеря й М. и Д. са се събрали
на терасата на ресторант "Родина",където тя е предала на И.
предварително изтеглени от нея 10000.00
лева,а той ги дал на Д.. Тогава И.,М. и Д. се разбрали Д. да им върне къщата
след като И. изплати задълженията си към Д..Знае за подписания предварителен
договор и за задължението на дъщеря й да изплаща вноските по банковия кредит докато се издължи
сумата,която трябва да се върне на Д.. По-късно,през декември 2015 год.
разбрала от Д.,че И. не изплаща задълженията си и тя предложила на Д. да
ипотекира свой собствен имот и Д. да получи дължимото чрез банков кредит,а той
от своя страна да прехвърли къщата на И..Тази уговорка не се осъществила.Показанията
на свидетеля С. бяха изложени по-горе.
Първоинстанионният
съд е обсъдил подробно събраните доказателства, като е възприел сходна с
изложената по-горе фактическа обстановка,въз основа на която е направил
обосновани изводи за неоснователност на исковата претенция.Фактическите констатации и правните
изводи се споделят от настоящия съдебен състав,поради което и решение №187/13.06.2018 год. по гр.дело №911/2016 год. по
описа на РС-Мездра следва да бъде потвърдено,като на основание чл.272 от ГПК въззивният
съд препраща към мотивите,изложени в обжалвания съдебен акт.
В отговор на изложените в жалбата оплаквания е
необходимо да се добави следното: Ищецът твърди,че сключеният от него
на 18.05.2012 год. договор за покупко-продажба
е недействителен, тъй като противоречи на закона,а именно
на разпоредбата на чл. 152 от
ГПК.Твърди,че продажбата не е сключена между
страните с цел купувача да придобие
правото на собственост върху недвижимата вещ, а с цел да се
обезпечи изпълнението на негови задължения като едноличен търговец към юридическо лице - "Д. - Р. и
синове"ЕООД-гр.Мездра, представлявано от ответника,съответно при неизплащане на задължението ответникът да стане
собственик на имота. Съдебната практика неизменно приема,че сделка, сключена при условията на
чл. 152
ЗЗД – уговорено е предварително,
че ако задължението
не бъде изпълнено,кредиторът
ще стане собственик на вещта, или е уговорено предварително начин за удовлетвоР.е
на кредитора, различен от този,
който е предвиден в закона, е нищожна поради противоречие със закона – чл. 26, ал. 1 ЗЗД, и не поражда целените с нея правни последици.
Подобно съглашение цели да се
удовлетвори вземане, възникнало от друго
правоотношение между страните, но по
начин, различен от установения в закона. Забраната на чл. 152
ЗЗД обаче се отнася само до
съглашения, които
се сключват преди или едновременно
със сделката, от която възниква
главното вземане (сравни решение №92 по гр.д.№761/2011 г.,ІІІ г.о., ВКС). Не съществува съмнение и че правилото на
чл. 209
ЗЗД, прогласяващо недействителността
на продажбата с уговорка за изкупуване,
е частен случай на забраната по
чл. 152
ЗЗД. Основанието за
въвеждане на забраната да се
уговаря придобиването на собствеността от обезпечения по този начин
кредитор, е необходимостта длъжникът да бъде
защитен, тъй като към момента
на учредяване на дълга длъжникът
е принуден да приеме условията на кредитора. В случаите, когато съглашението за продажба се
постигне след главното вземане,прехвърлителната
сделка не е в нарушение на общата
забрана за обезпечаване на задължение в отклонение от предвидените в закона начини, защото длъжникът е освободен от принудата
да се съгласи
с волята на кредитора.Подобно съглашение представлява уговорка за даване вместо
изпълнение.
Именно такъв е конкретния
случай,тъй като самият ищец последователно твърди неизгоден за себе си факт - че
е сключил сделката,за да обезпечи изпълнението на задължения, възникнали
преди сключването й в резултат на осъществявана от него търговска дейност
като едноличен търговец,т.е. съглашението за продажба на имота е постигнато след
главното вземане,като е без значение дали това вземане е било изискуемо.В
тази насока са и показанията на разпитаните по негово искане свидетели - И. /като
търговец/ е бил натрупал задължения към Д. / към притежаваното от него
търговско дружество/,които не е могъл да погаси и затова му е прехвърлил къщата.Отделно
от това,купувачът като физическо лице е заплатил реално и сумата 28198.62 лева,погасявайки
ипотечен дълг на продавача към трето лице - "Банка ДСК".
Следователно процесната покупко-продажба е изповядана след възникване на задължение в неустановен размер.Ето защо сделката
следва да се определи като
даване вместо изпълнение,и е валидна.
Ищецът под формата на основание за нищожност сочи и наличието на уговорка
за обратно изкупуване при сключване на договора за
покупко-продажба - основание по чл.209 ЗЗД.Това му твърдение не е
доказано,като от показанията на разпитана по негово искане свидетелка М.С.
-негова тъща, може да се изведе,че при сключване на сделката подобна уговорка
не е съществувала.
И. не е казал на съпругата си за продажбата на 18.05.2012 год.,като едва в
началото на месец август 2012 год. семейството - И.,съпругата му М. и свидетелката,са
инициирали среща с Д.,на която той се е съгласил да прехвърли собствеността върху
имота /къщата/ обратно на И. след като той изплати задълженията си към Д..Към
началото на месец август 2012 год. обаче купувачът е бил погасил ипотечния
кредит на И. към "Банка ДСК",заплащайки на 19.06.2012 год. сумата 28198.62
лева, и имотът отново е бил ипотекиран /на 02.08.2012 год./ като обезпечение на
кредит от 50000.00 лева,отпуснат на "Д. - Р. и синове"ЕООД-гр.Мездра.И
именно това е цената,посочена в представения по делото предварителен
договор,сключен на 15.08.2012 год. между трети за сделката лица - юридическото
лице "Д. - Р. и
синове"ЕООД-гр.Мездра /макар и представлявано от ответника Д.Г./ и М.Ц.К./съпруга
на ищеца/.
Изводът,който се налага е,че уговорка за обратно изкупуване между страните
по атакуваната сделка не е съществувала към 18.05.2012 год.Такава е възникнала
три месеца по-късно - на 15.08.2012 год,,но между
трети лица,а не между страните по сделката.Този фактически извод обуславя и
правния такъв за неоснователност на претенцията по чл.209 ЗЗД.
При тези си съображения съдът намира,че въззивната
жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното
решение потвърдено.
При този изход на спора на въззиваемия се следват
и направените разноски от 300.00 за адвокатска защита пред въззвивната
инстанция.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №187/13.06.2018 год. по гр.дело №911/2016 год. по
описа на Районен съд - Мездра.
ОСЪЖДА И.Й.К. ***,ЕГН **********
да заплати на Д.Ц.Г. *** направените пред въззивната
инстанция разноски от 300.00 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
.