Р Е Ш Е Н И E 91/1.7.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КАРНОБАТ, ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в открито съдебно заседание, проведено на втори юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Районен
съдия: Мариела И.
при участието на секретаря Г.М. и прокурор, като взе предвид докладваното
от съдия И. гр.д. № 218/2014г. по описа на
КРС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по повод исковата молба от С.Д.Г. *** - против Д.С.Л. с ЕГН ********** ***, Ж.С.С. с
ЕГН ********** ***, С.Х.С. с ЕГН ********** ***,
А.Д.Т. ***, Е.П.Д. ***, Й.Ж.Т. с ЕГН **********
***,
М.И.С. с ЕГН **********о***, К.И.
*** с ЕГН **********,***, С.А.В. с ЕГН ********** ***,
Х.И.В. с ЕГН ********** *** с ЕИК000057250, представлявана от кмета В.Панделиев.
В
исковата молба се твърди, че
ищцата се явява наследник на В.. Този нотариален акт е съставен въз основа
на действащ към момента регулационен
план, одобрен през 1936г. С изготвянето и одобряването на кадастралния план на с.Дъбовица през
2000г. имотът фигурира като поземлен имот с идентификатор 83137.501.32 с площ
2082кв.м. Твърди се, че вместо имотът да
бъде записан в кадастралната карта както сe притежава
по нотариален акт, част от
него е неправилно е заснета не като
прилежаща на имота й, а на имоти
на ответниците. Поради констатираната разлика поискали да бъде
изпълнена процедурата за поправка на
кадастралния план на с.Дъбовица, но поради неподписване
на протокола от заинтересованите лица, тази процедура
не била завършена.
Предвид
изложеното е направено искане да се
приеме за установено по отношение
на ответниците, че към момента
на одобряване на кадастралния план и кадастралната карта на с.Дъбовица, одобрен със Заповед РД-02-14-2275 от 29.12.2000г. през
2000г., ищцата се явява собственик
на 2/3идеални части от поземлен имот
с идентификатор
83137.501.32 ( УПИ V-32 в квартал 2 по действащия регулационен план на с.Дъбовица
от 2007г., при граници: от изток-улица, запад УПИ IX-28 и УПИ Х-27, север-УПИ III-33 и юг-УПИ VI-31) ,
който имот е неправилно заснет с площ 2082кв.м., КАТО
35.502кв.м. са неправилно заснети в УПИ VI-31-собственост на Д.Л., Ж.С., С.С. ***, А.Д.Т.
и Е.П.Д. *** неправилно
заснети в УПИ Х-27- собственост
на Й.Ж.Т. ***, М.И.С.
***, и К.И. *** неправилно заснети в УПИ III-33, собственост на С.В.
***.
са неправилно
заснети като общински за улична
регулация.
В с.з. ищцата се явява лично и чрез своите процесуални представители
поддържа исковите претенции.
В
срока по чл. 131 ГПК Ж.С. е подала писмен отговор, в който е посочила, че с кадастралния план на с.Дъбовица й е отреден имот с идентификатор
83137.501.31 по кадастралната
карта на селото. От север имота граничи с този на ищцата, като
границата с този имот никога не
е променяна и никога между тях не
е имало спорове. По стария и отменен кадастрален план на селото имота
й съответства на имот с пл.№ 98, за който е отреден
парцел VI-98 в кв. 6 от отменения ЗРП. Част от имот с пл.№ 98 се е придавала
към парцел IV—99 в кв.6, отреден за ищцата.Това
придаваемо място не е било заплатено
и завзето, поради което новият кадастрален
план го заснема
като част от нейния имот.
Дворищнорегулационния план
е заварен от ЗУТ и съгласно параграф 6 от ПР на закона
този план е можело да се
приложи в 6-месечен срок, след изтичането
на този срок,
по силата на параграф 8 е прекратено отчуждителното действие на неприложените
планове и придаваемата част се е върнала
в патримониума на собственика на имота, от който
се е отчуждавала. Твърди се още, че
тя е придобила тази част от
35.502кв.м. по силата на давностно
владение. Представя доказателства. Претендира разноски.
В с.з. подаденият отговор се поддържа от представителя на страната.
Ответникът С.С. не изразява становище по иска.В
с.з. не се явява и не изпраща представител.
Община Сунгурларе е подала отговор,
с който е оспорила
основателността на молбата, като е посочила, че по
отменения план на с.Дъбовица имотът
на наследодателите на ищцата не
е затворен-няма отразена имотна граница на север и на
изток и на практика е имало грешка в този план.А
представеният нотариален акт е неправомерно издаден, тъй като наследодателите
й са се сдобили с документ
за собственост без да са
владели имота по регулационните граници. Твърди се още, че има влязъл
в сила ПУП, приет през 2007г. и съгласно същият имотът е УПИ -32 в кв.2 и е с площ
от 2060кв.м. Действащият ПУП предвижда отчуждаване
на 22кв.м. от имот № 32, което до настоящия
момент не е реализирано. Твърди се, че процесната част от 350,821 кв.м. е собственост на
община Сунгурларе, тъй като попада
в улица реализирана още при действието
на отменения регулационен план на с.Дъбовица. Тази част обаче не
е в площта на ПИ, нито на УПИ, отреден
за ПЗ и никога не е владяна от
ищцата или наследодателите й.Представя и ангажира доказателства.Претендира
разноски.
В с.з. процесуалният представител на страната поддържа депозирания отговор.
Ответниците
С.В. и Х.И.В. са подали отговор, с който оспорват основателността на молбата като
са посочили, че отв.В. е придобила ½ ид.ч от имота
по наследство, а ½ ид. ч.
от имота
чрез покупко-продажба и го владеят
в същите граници от 1955г. Посочва още, че границите между двата имота никога
не са били
променяни, никога не е имало спорове
между тях.Ако по стария план
е имало придаваемо място, то никога
не е било заплащана и завладявано. И поради тази причина по новия
план имота е заснет и нанесен в тези си граници.
Представя доказателства. Претендира разноски.
В с.з. процесуалният им
представител поддържа депозирания отговор.
Ответниците Й.Ж.Т., М.И.С. и К.И.П. са подали писмен отговор,
с който са оспорили допустимостта и основателността на молбата. Посочват че, няма промяна на регулацията
по плана.
В с.з. процесуалният им представител поддържа депозирания отговор.
Ответниците
А.Д.Т. и Е.П.Д. са подали отговор, в който посочват че са
продали своята наследствена част от имота на
Ж.С.Л. (по баща) на 23.05.2013г.
В
с.з. ответниците не се явяват и не изпращат представител.
Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните намира
за установено от фактическа страна
следното:
С нотариален акт №52,том I,дело№94/1978 от
06.03.1978г. за собственост на недвижим имот, издаден на основание
обстоятелствена проверка, с който са признати на основание давностно
владение за собственици на недвижим имот, находящ се
в с.Шехово (сега с.Дъбовица), а именно дворно място
от 2585кв.м. заедно с построените в него жилищна сграда и плевник, образуващо парцел
IV в кв.6 по плана на селото при граници:улица, .. Част от парцел IV-99 в
кв.6 по плана на селото от 1936г. е идентичен с УПИ № V-32 в квартал 2 на селото по действащия план за с.Дъбовица от 2007г., видно
от скица, изд. от община Сунгурларе от 30.06.2015г.
Мата Аданова е починала на 31.05.1982г., а Диман Аданов е починал на
13.01.1985г. и е оставил за наследници: С решение, обективирано
в протокол № 15 на ОЕСУТ на община Сунгурларе от 28.10.2010г. е отказано
поправката на имотната граница между ПИ № 32 с имоти № 31, №33, № 27, №28 и
улица, тъй като не са изпълните изискванията за това и е налице спор за
материално право.
С нотариален акт №115,том IV, рег.№2260, н.д
№42/2013г. за собственост на недвижим
имот, придобит по давностно владение и наследство на
нотариус с № 323 в НК Ж.С., Д.Л., Е.П. и А.Д. са признати за собственици на УПИ
№ VI-31 в кв.2 по действащия ЗРП на с.Дъбовица, ведно с построената в имота
паянтова двуетажна жилищна сграда.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот-частна общинска собственост
№25/27.01.2013г. община Сунгурларе продава на Ж.С. правото си на собственост
върху недвижим имот-частна общинска собственост с площ 21кв.м., представляващ придаваемо място при действието на ЗТСУ към парцел VI в кв.2 на
с.Дъбовица.Придобиването на собствеността е станало по време на брака на
ответницата С. с отв. С.С.,
сключен на 28.08.1972г.
С нотариален акт № 89,н.д.№509/1978г. за собственост на недвижим имот,
издаден на основание обстоятелствена проверка са признати за собственици на
парцел III в кв. 6 по плана на с.Дъбовица. С нотариален акт №27, н.д №2571/2005г. за покупко-продажба на недвижим имот на
нотариус с № 323 в НК С В. придобива собствеността върху ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ
се в с.Дъбовица представляващ поземлен имот 33 по кадастралния план за селото,
ведно с построената в имота жилищна сграда, лятна кухня. Стопанска сграда,
навес и гараж. Договорът е сключен по време на брака на ответниците
Вълчеви, сключен на 29.07.1957г. По делото няма спор, че С А.В. се явява
наследник на.
С нотариален акт № 5,н.д.№325/1981г. за собственост на недвижим имот,
издаден на основание обстоятелствена проверка е признат за собственик на парцел
II в кв. 6 по плана на с.Дъбовица. По делото няма спор, че Й.Ж.Т., М.И.С. и К.И.П.
се явяват наследници на
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, според
заключението на която по плана на с.Дъбовица от 1936г. процесният
терен представлява парцел IV-99 от кв. 6 от
селото площ 2685кв.м., със собствено място от 2585кв.м. 100кв.м. се придават по
регулация от съседни имоти-от ПИ№ 98-70кв.м. и от ПИ №104-30кв.м. като
регулационните отношения не са уредени. Със заповед № РД-02-14-2275 от 29.12.2000г. е
одобрен кадастралния план на с.Дъбовица, с който ПИ 83137.501.32 е с площ
2082кв.м.и е идентичен с част от парцел IV-99 от кв. 6 .За парцел IV-99 от кв. 6 по отменения план на с.Дъбовица,
респ. УПИV-32 по сега действащия план на селото няма извършени процедури по
отчуждаване и обезщетения. Вещото лице установява още, че предвижданата улица тупик, източно от имота не е реализирана на място. Преди
кадастралния план на селото от 2000г. е имоло друг
кадастрален план, по който се е правел регулациионния
план от 1936г., но при проверката си в общ.Сунгурларе е установила, че той не
се пази. Вещото лице посочва, че между имоти с №№ 32 и 33 и кадастрална граница
няма, има само парцелна граница. По отношение на имот №27 в него има постройки
по който минава регулационна линия. Границите на имот № 32 на място
съответстват на кадастралния план от 2000г. и действащият кадастрален план
отразява вярно съществуващите граници на място. При огледа си на място експерта
е установил и отразил в заключението си, че оградата на имот №32 откъм запад,
север и юг е каменна ограда с дебелина 55см., която на места е съборена, но
основата й стои.
По делото са събрани и гласни доказателства, от които се потвърждава и
изнесеното от вещото лице за вида на оградата на процесния
имот със съседните му имоти. От разпитаните по делото свидетели-., се
установява имотът на ищците е обграден от три страни с каменна ограда (дувар),
с широчина 40-50см, а на изток имота е обграден с мрежа и портална врата, през
която да минават коли. От разпита на св. Стойкова се установява още, че този
дувар е строен от, наследодател на ищцата. Свидетелката посочва, че около1950г.
нейният дядо е влязъл в ТКЗС с притежаваната от него ковачница. През 1964г. е
изгоряла пивницата, находяща се пред имота на, и
тогава той е изградил каменен зид. Понастоящем част от този каменен зид по
границата на двата имота- УПИ 32 и УПИ 33 преминава в мрежа, но това е така,
тъй като през 1970г. братът на ищцата е заградил източната граница с мрежа,
като я издърпал напред, към мястото на изгорялата пивница и я заоблил, за да
може нейните родили да могат по-лесно да вкарват кола вътре. Затова пък нейните
родители издърпали входа на имота им още
по-напред.
Всички разпитани по делото свидетели са категорични, че така поставената
каменна ограда между имотите никога не е местена (с изкл. на св. а, според
която ищците са преместили с около метър ограда към имота на родителите й). Повечето
свидетели имат преки и непосредствени впечатления върху имотите в период от 50 -60
години.Съдът кредитира показанията на посочените по-горе свидетели , тъй като те
имат преки и непосредствени впечатление върху имота, при това в продължителен
период от време и са незаинтересовани от изхода на спора. Единственото
изключение е св., като дъщеря на страна по делото, но това не е пречка за
кредитиране на показанията й. Единствено съгласно чл.172 ГПК съдът следва да
прецени с оглед на всички събрани по делото доказателства. Нейните показания
обаче са непротиворечиви, винаги свидетелката посочва някакво значимо събитие в
своя живот, с което свърза твърденията си за фактите.Показанията й също така се
потвърждават и от показанията на останалите разпитани по делото свидетели- досежно времето на построяване на оградата, видът на
оградата, относно преместването й от съседите.
При така установена фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предметът
на иска по чл. 53, ал.2 от ЗКИР
се свежда до установяване на допусната грешка при заснемане границите на
определен недвижим имот от гледна точка на неговото отразяване в кадастралната
карта спрямо съседен имот или имоти в рамката на обема на притежаваното от ищцата
право на собственост. За да се установи погрешното отразяване на кадастралните
граници, ищцата следва да установи несъответствието на обема на правото на
собственост, което притежава, с обема или параметрите на отразено графично с
кадастралните граници право на собственост на ответната страна. Правният
интерес от завеждане на иска по чл. 53, ал.2 от ЗКИР
се състои във възможността след установяването на правото на собственост върху
един имот към един предходен момент да се извърши поправка в кадастъра и ако тя
е релевантна за регулационните предвиждания - да се извърши изменение на
границата на имота.
В настоящия случай ищцата се легитимира като собственик на процесния имот на база издадения в полза на нейните наследодатели
нотариален акт от 1978г. за собственост на недвижим имот, издаден на основание
обстоятелствена проверка, с който са признати на основание давностно
владение за собственици на недвижим имот, находящ се
в с.Шехово (сега с.Дъбовица), а именно дворно място
от 2585кв.м.
Този нотариален акт обаче е бил съставен по време на действие на стария
кадастрален и регулационен план на с.
Дъбовица от 1936г. От представеното по делото заключение на вещото лице по
назначената СТЕ и приложените към него скици е видно, че в този план за имота,
владян от наследодателите на ищцата, липсва отразяване на две имотни граници-на запад и на север, което прави
невъзможно определянето на неговата площ.
Нещо повече- отново по време на действие на този план (от 1936г.), но и
преди издаването на нотариалния акт по обстоятелствена проверка сам
наследодателя на ищцата-, огражда имота, издигайки каменен зид. Според
събраните гласни показания тази ограда никога не е била местена,т.е. налага се
извода, че владението на имота от страна на ищцата и от нейните наследодатели е
било именно в тези граници.
От друга страна според заключението на вещото лице, изготвено след оглед и геодизическо заснемане на имота, действащият кадастрален
план на с.Дъбовица отразява вярно съществуващите граници на място.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че ищцата не
успя да докаже по делото притежаването на право на собственост в претендирания от нея обем, което неправилно да е отразено
графично в кадастралните граници и исковите претенции следва да бъдат
отхвърлени.
При този изход от спора ищцата няма право на разноски и дължи заплащането
на сторените от ответните страни разноски в размер на 300лв. за Ж.С.,***,
1200лв. за С.В.
и Х.И.В..
Претенцията за присъждане на съдебно-деловодните разноски на Й.Ж.Т., М.И.С.
и К.И.П. следва да се остави без уважение. Това е така, тъй като по делото няма
представени доказателства за действително изплатено адвокатско възнаграждение и
пътни разноски на упълномощения адвокат. Заплатеният депозит за призоваване на
свидетели не е изразходен и би следвало да се върне на внеслата го страна, а не
да се възложи в тежест на ищцата.
Така мотивиран Районен съд - Карнобат
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.Д.Г. *** против Д.С.Л. с ЕГН ********** ***, Ж.С.С. с ЕГН **********
***, С.Х.С. с ЕГН ********** ***, А.Д.Т. ***, Е.П.Д. ***, Й.Ж.Т. с ЕГН **********
***, М.И.С. с ЕГН **********о***, К.И. *** с ЕГН **********,***, С.А.В. с ЕГН **********
***, Х.И.В. с ЕГН ********** *** с ЕИК000057250, представлявана от кмета В.Панделиев искове с правно основание чл. 53,ал.2 ЗКИР (в
редакцията му преди изм. от 2014г.), да се приеме за установено по отношение на
страните, че към момента на одобряване на кадастралния план и кадастралната
карта на с.Дъбовица със Заповед РД-02-14-2275 от 29.12.2000г. ищцата се явява собственик на 2/3идеални
части от поземлен имот с идентификатор
83137.501.32 ( УПИ V-32 в квартал 2 по
действащия регулационен план на с.Дъбовица от 2007г., при граници: от
изток-улица, запад УПИ IX-28 и УПИ Х-27, север-УПИ III-33 и юг-УПИ VI-31),
който имот е неправилно заснет с площ 2082кв.м., КАТО 35.502кв.м. са неправилно
заснети в УПИ VI-31-собственост на Д.Л., Ж.С., С.С. ***,
А.Д.Т. и Е.П.Д. *** неправилно заснети в УПИ Х-27- собственост на Й.Ж.Т. ***, М.И.С. ***, и К.И. *** неправилно заснети в
УПИ III-33, собственост на С.В. ***. са неправилно заснети като общински за
улична регулация.
ОСЪЖДА С.Д.Г. *** да
заплати на Ж.С.С. с ЕГН ********** *** сумата от
300лв. съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА С.Д.Г. *** да заплати на община Сунгурларе с ЕИК000057250, представлявана от кмета В.Панделиев
сумата от 470лв. съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА С.Д.Г. *** да заплати на С.А.В. с ЕГН ********** *** и Х.И.В.
с ЕГН ********** *** сумата от 1200лв. съдебно деловодни разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на
С.Д.Г.
*** за присъждане на съдебно деловодните разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Й.Ж.Т. с ЕГН **********
***, М.И.С. с ЕГН **********о***, К.И. *** с ЕГН **********,*** за присъждане на съдебно деловодните разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: