№ 6815
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110107034 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Г. Т. Т. срещу /фирма/ /с
предишно наименование /фирма//.
Ищецът твърди, че на 18.06.2019г. сключил с ответника договор за влог на МПС
„Нисан Патфайндър“ с рег. № ************, като било уговорено заплащането на
възнаграждение в размер на 50лв. месечно. Превозното средство било съхранявано в
имота му в с. О., обл. Ловеч, но не получил дължимото възнаграждение, въпреки
отправената на 19.06.2020г. покана. Счита, че има право на задържане и
предпочитателно удовлетворяване от вещта, като моли съдът изрично да ги признае.
Съобразно изложеното, моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
1600лв., представляващи възнаграждение по договора за влог за 32 месеца за периода
от 18.06.2019г. до 11.02.2022г. /датата на предявяване на исковата молба в съда/, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и
268,00лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за периода 19.06.2020г.-
11.02.2022г.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В частта по предявения иск за разноски и акцесорния към него иск за лихва,
исковата молба е върната с влязло в сила разпореждане от 02.11.2022г. /л. 29/.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 250, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 250, ал. 1 ЗЗД, с договора за влог влогодателят предава движима
вещ на влогоприемателя, който я получава със задължение да я пази и върне. Според
ал. 2, влогоприемателят няма право на възнаграждение, освен ако то е уговорено.
1
Договорът за влог представлява реална сделка, при която предаването на вещта
на влогоприемателя за пазене е част от фактическия състав по сключването й, тоест
същата се счита сключена от момента на фактическото предаване.
По делото е представен „протокол за отговорно пазене /договор за влог по чл.
250-255 ЗЗД“, който не е оспорен от ответника, съгласно който Д. Б., в качеството си
на изп. директор на /фирма/, ЕИК: ***********, влага в имота на Г. Т., ЕГН:
**********, в с. О., общ. Угърчин, обл. Ловеч, и оставя за отговорно пазене МПС
„Нисан Патфайндър“ с № *************. Посочено е, че срокът за отговорното пазене
е до поискване, като е уговорено възнаграждение за срока на пазенето в размер на
50лв. на календарен месец. Предвидено е, че пазачът/влогоприемателят предава при
поискване автомобила лично на влогодателя или на упълномощено с изрично писмено
пълномощно от него лице, след като са изплатени всички дължими разходи по
пазенето/съхранението, в т. ч. месечното възнаграждение и доказани разноски.
Договорът е подписан от влогодателя и влогоприемателя, като подписите не са
оспорени.
При горните обстоятелства, съдът намира, че между страните по делото е
сключен договор за влог, като МПС „Нисан Патфайндър“ е предаден на ищеца в
производството, който го е приел със задължение да го пази и върне. Изрично в
договора е уговорено възнаграждение от 50лв. месечно, което за периода м.06.2019г.-
м.02.2022г., възлизащ на 32 месеца, се равнява на претендираната сума от 1600лв. По
делото не се твърди и доказва ответникът да е погасил паричните задължения към
ищеца чрез плащане или по друг начин, както и да му е върната движимата вещ преди
края на процесния период, от което следва, че предявеният иск за главното вземане се
явява основателен.
Ищецът в производството претендира и лихва за забава върху главното вземане
за периода 19.06.2020г.-11.02.2022г. В договора е уговорено, че възнаграждението от
50лв. се дължи на всеки календарен месец, от което следва, че с изтичане на
календарния месец, същото става изискуемо и длъжникът изпада в забава – чл. 84, ал.
1 ЗЗД. В случая обаче ищецът претендира лихва за забава от 19.06.2020г., която за
периода 19.06.2020г.-11.02.2022г. /датата на предявяване на исковата молба/, възлиза
на сумата от 268,00лв., изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК с помощта на
интернет калкулатор. Ето защо, този иск също се явява изцяло основателен.
С исковата молба ищецът е направи искания на основание чл. 91, ал. 1 и 5 ЗЗД
съдът с решението да признае, че има право на задържане и право на предпочитателно
удовлетворяване от вещта. Съгласно чл. 91, ал. 1 ЗЗД, който има изискуемо вземане
във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима
вещ или за вреди, причинени от нея, има право да я задържи, докато бъде
удовлетворен, освен ако е недобросъвестен. Според ал. 5 пък, кредиторът, който
упражнява задържането, има право на предпочтително удовлетворение от стойността
на задържаната вещ. Нормата на чл. 91, ал. 1 ЗЗД има предвид вземания за сторени
разноски, свързани със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на
движимата вещ, и именно тези вземания пораждат право на задържане. В случая
вземането на ищеца е за възнаграждение по договора за влог и не попада сред
изброените хипотези, поради което същият няма право на задържане, нито на
предпочитателно удовлетворяване от стойността на вещта и исканията му в тази
насока са неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на разноски има ищецът на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Същият е доказал такива за платена държавна такса за
разгледаните искове в размер от 114лв., които следва да му се присъдят.
2
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/ /с предишно наименование /фирма//, „ЕИК: ***********, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на Г. Т. Т., ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 250, ал. 2
ЗЗД сумата от 1600лв., представляваща възнаграждение по договор за влог на МПС
„Нисан Патфайндър“ с рег. № ************, предоставен за пазене в имот в с. О., общ.
Угърчин, обл. Ловеч, за периода м.06.2019г.-м.02.2022г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 11.02.2022г. до окончателното плащане, на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата от 268,00лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
периода 19.06.2020г.-11.02.2022г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
114,00лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съобщенията до страните ДА СЕ ПРИЛОЖАТ към делото и ДА СЕ СЧИТАТ за
редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 ГПК за ищеца и на основание чл. 50, ал. 2 ГПК за
ответника.
ДА СЕ УДОСТОВЕРИ датата на прилагането им към делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3