№ 14025
гр. София, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110111027 по описа за 2023 година
А. Н. И. е предявила срещу „А,,”АД искове с правно основание чл.26,
ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД и чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД за признаване нищожността
на клаузите на чл.3, чл.4 и чл.5 от Приложение №3 и на чл.4 от Приложение
№5, неразделна част от Договор за потребителски кредит №537072,
предвиждащи заплащане на допълнително възнаграждение-такса за пакет
„П,,ване” и неустойка при непредоставяне на обезпечения в полза на
ответника и иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от
133.65 лева-недължимо платена без основание такса за пакет
„Преференциално ВИП обслужване” и неустойка поради непредоставено
обезпечение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Допуснато е изменение на иска по чл.214 от ГПК
чрез неговото намаляване като искът с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от
ЗЗД е предявен за сумата от 78.30 лева, а в останалата част за разликата над
78.30 лева до 133.65 лева – производството е прекратено поради отказ от иска
Ищцата поддържа, че на 31.01.2023 е сключен договор за паричен заем
№537072 с ответника.Твърди, че размерът на заема по договора е 450 лева,
със срок на кредита -02.03.2023, брой погасителни вноски-1, при ГЛП-40.53%
и ГПР-49%.Твърди, че размерът на общата сума по договора е 598.64 лева, от
която 450 лева – главница, 14.99 лева-договорна лихва, 45 лева – такса за
1
пакет „П,,ване” и 88.65 лева –неустойка при непредоставяне на
обезпечение.Твърди, че в Приложение №3 е уговорено, че заемателят ще се
ползва от условия за ползване на пакет „П,,ване” към договора, за което
следва да заплати такса в размер от 45 лева.В Приложение №5 е уговорено, че
страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант две
физически лица, с доход не по-малко от 1500 лева или с банкова гаранция.В
чл.4 от Приложение №5, неразделна част към договора е предвидено, че в
случай на неизпълнение на задължението си по договора заемодателят дължи
неустойка.Неустойката се заплаща разсрочено.Поддържа, че и е начислена
неустойка в размер от 88.65 лева.Твърди, че неустойката е нищожна поради
противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване
на нормите на чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 ЗПК, както и по
чл.143 от ЗЗП.Поддържа, че неустойката излиза извън присъщата й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.Твърди, че отделни
клаузи са нищожни поради противоречие със закона-чл.26, ал.1,пр.1 от ЗЗД,
евентуално поради заобикаляне на закона-чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД и при
условията на евентуалност поради нарушение на добрите нрави- чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД.Поддържа, че договорът за допълнителна услуга е недействителен
поради противоречие с чл.10а, ал.2 от ЗПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „А,,”АД оспорва предявените
искове..
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното
По силата на договор за потребителски кредит №537072 от 31.01.2023
„А,,”АД е предоставил на А. Н. И. кредит в размер от 450 лева, със срок на
погасяване на кредита -02.03.2023, обща дължима сума без обезпечение
598.64 лева, при ГЛП 40.53% и ГПР-49%. Към договора са представени
приложение №1, приложение №3, Приложение №5, погасителен план и СЕФ.
По делото е представена разписка №********* ог 03.02.2023 за сума в
размер от 528.30 лева, наредена от А. Н. И. в полза на „А,,”АД.
Съгласно заключението на ССЕ по силата на договор за потребителски
кредит е отпуснат заем на ищцата в размер от 450 лева.Съгласно разписка от
31.01.2023 усвоената от А. Н. И. сума е в размер на 450 лева.Съгласно
2
заключението на ССЕ постъпила е сума от ищцата в полза на ответника за
погасяване на задълженията по процесния договор в размер от 528.30 лева, от
която 450 лева – главница, 1.50 лева – договорна лихва, 29.55 лева-неустойка,
45 лева-такса „П,,ване” и 2.25 лева-такса за предсрочно погасяване.Съгласно
заключението на ССЕ при изчисляване на ГПР е взета в предвид само
договорната лихва и ГПР е в размер на 49%.Но съгласно ССЕ ако при
изчисляване на ГПР в него се включат и начислената неустойка от 88.65 лева
и такса за преференциално ВИП обслужване-45 лева, ГПР ще възлиза в
размер от 3 121.79%. Съгласно заключението на ССЕ разпределението на
платената сума в размер от 528.30 лева е както следва:450 лева –главница, 1.50
лева – договорна лихва, 45 лева – такса „П,,ване”, 8.87 лева- неустойка, 2, 25
лева – такса за предсрочно погасяване и 20.68 лева – надвнесена сума.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По делото не е спорно, че по силата на договор за потребителски кредит
№537072 от 31.01.2023 „А,,”АД е предоставил на А. Н. И. кредит в размер от
450 лева, със срок на погасяване на кредита -02.03.2023, обща дължима сума
без обезпечение 598.64 лева, при ГЛП 40.53%, заедно с приложение №1,
приложение №3, Приложение №5 към него.
Освен това кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че
ответникът е превел в полза на ищцата сумата от 450 лева на 31.01.2023.
Договорът за кредит е вид договор за заем, който е реален договор и се
сключва с предаване на сумата от заемателя на заемополучателя.В случая с
превеждане и получаване на сумата от 450 лева от ответника в полза на
ищцата договорът за кредит се счита за сключен.
С оглед на което съдът приема, че ищцата и ответника са в
облигационни отношения по силата на договор за кредит.
Съгласно чл.1 от Приложение №3 кредитодателят предоставя на
кредотополучателя допълнителни услуги от Пакет „Преференциално ВИП
обслужване” на „Ай Те ЕФ Груп АД, включващ следните допълнителни
услуги, предоставени на клиента, които са извън цената на финансовата
услуга за предоставяне на потребителски кредит, а именно: удължено работно
време; безплатно известяване за настъпване на предстояща падежна дата по
договора за кредит; предоставяне на детайлна информация за
промоционални условия и възможности за бъдещи промоции по договори за
3
кредит; включване в лоялна програма на кредитодателя с регулярни отстъпки
и преференциално разглеждане на исканията на клиента за преструктуриране
на кредита;регулярно участие в ежемесечни и ежетодни томболи и награди,
организирани от кредитодателя; получаване на удостоверение за актуален
дълг или удостоверение за липса на задължения.
Съгласно чл.3 от Приложение №3 срещу предоставяне на
допълнителните услуги клиентът следва да заплати на кредитодателя такса в
размер на 45 лева.
Съгласно чл.4 от Приложение №3 горепосочената такса за
допълнителни услуги се заплаща от клиента на равни вноски заедно с всяка
вноска по кредита .
Съгласно чл.5 от Приложение №3 горепосочената такса се заплаща в
пълен размер във всички случаи на погасяване на кредита, включително и при
предсрочно погасяване на кредита.
Посочените услуги се заплащат предварително без това да е обвързано с
насрещна престация.В този смисъл таксата се заплаща само за възможността
да се ползват посочените услуги, а не е обусловено от реалното им
предоставяне.
Във връзка с услугата преференциално разглеждане на исканията на
клиента за преструктуриране на кредита следва да се има в предвид Решение
на СЕС от 21.03.2024 по дело С-714/22.Съгласно това решение клауза от
договор за потребителски кредит, която позволява на съответния потребител
да отлага или да разсрочва плащането на месечви вноски по кредита срещу
заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този
потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има
неравноправен характер, когато по –специално тези разходи са явно
непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем.
В случая таксата е в размер на 45 лева, т.е.1/10 от заема и води до
оскъпвянае на заема, както и до неоснователно обогатяване на ответника,
доколкото не е обвързано с реалното предоставяне на услуги. В случая по
делото ответникът не е ангажирал доказателства клаузите на чл.3-чл.5 да са
индивидуално уговорени, с оглед на което клаузите са нищожни като
неравноправни по чл.146 от ЗЗП.
4
Освен това клаузите на чл.3-чл.5 от Приложение №3 противоречат на
разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Действията във връзка с преференциално
разглеждане на искания за преструктуриране на кредита, получаването на
удостоверение за актуален дълг или удостоверение за липса на задължения и
други представляват действия по усвояване и управление на кредита.
Предвид изложеното съдът намира, че процесните клаузи по чл.3-чл.5 от
Приложение №3 са нищожни поради противоречие със закона-чл.10а, ал.2 от
ЗПК.
Дори да се приеме, че това не са действия, свързани с управление и
усвояване на кредита, а допълнителни услуги по чл.10а, ал.1 от ЗПК, то
клаузите на чл.3-чл.5 от Приложение №3 противоречат на чл.10а, ал.4 от
ЗПК.Таксата в размер от 45 лева не може да се определя общо за всички
посочени услуги, тъй като съгласно чл.10а, ал.4 от ЗПК видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисионни, които са за
допълнителни услуги трябва да са посочени ясно и точно.В процесния случай
не е посочен размерът на всяка една от допълнителните услуги, поради което е
налице нарушение на разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК.
Предвид изложеното съдът намира, че процесните клаузи по чл.3-чл.5 от
Приложение №3 са нищожни поради противоречие със закона-чл.10а, ал.4 от
ЗПК.
С оглед на което предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от
ЗЗД по отношение на тях следва да бъде уважен.
По отношение на неустойката
Съгласно чл.1 от Приложение №5 страните се споразумяват, че в срок до
края на следващия ден, считано от деня на сключване на договора за кредит
кредотополучателят е длъжен са учреди следните обезпечения: поръчителство
на две физически лица или банкова гаранция.
Съгласно чл.4 от Приложение №5 ако кредитополучателят не осигури и
не представи в срок обезпечение по кредита или действието по обезпечението
5
бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателят дължи на
кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил
обезпечение.Размерът на неустойката е индивидуално определен за всеки
кредитополучател и е в размер на 2.96 лева средно на ден, като неустойката
на ден не трябва да надвишава 1 % от главницата по кредита.
Видно от параметрите по договора в Приложение №1 неустойката за
неосигурено обезпечение е в размер на 88.65 лева .Това се установява и от
погасителния план.
Договорената клауза за неустойка би могла да се счита за нищожна, като
нарушаваща принципа на справедливост и създаваща условия за
неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице
неравностойност на насрещните задължения по договора.Неустойката следва
се приеме за нищожна, ако единствената цел за която е уговорена, излиза
извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В случая неустойката е уговорена в размер от почти 1/5 от сумата на
главницата, което води до нееквивалентност на престациите и същевременно
създава условия за неоснователно обогатяване на кредитора.Уговорената по
договора неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителна и
санкционна функция на неустойката.Задължението за заплащане на неустойка
за неосигурено обезпечение не обезщетява претърпяна загуба или пропусната
полза, а има за цел само неоснователно разместване на блага.Посочената
неустойка няма за цел задоволяване на имуществения интерес на кредитора, а
води до неговото неоснователно обогатяване
От непредоставянето на това обезпечение няма да произтекат вреди,
поради което уговарянето на процесната неустойка в договора не е обвързано
с настъпване на вреди.Освен това преценката за кредитоспособността на
кредитополучателя се прави преди сключването на договора в съответствие с
чл.16 от ЗПК.
Отделно от това съдът намира, че същата е нищожна и поради
противоречие със закона, а именно: с разпоредбата на чл.33 от ЗПК.В случая
се въвежда допълнително задължение при забава на длъжника.А съгласно
чл.33 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената сума за времето на забавата..
Предвид изложеното съдът намира, че клаузата на 4 от ПРиложение №5
6
към договора е нищожна поради противоречие със закона чл.26, ал.1, пр.1 от
ЗЗД.
С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1,
пр.1 от ЗЗД следва да бъде уважен.
По отношение на ГПР
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният
размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната
лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е
сключен на 31.01.2023 с оглед на което спрямо него е приложима
горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент
към м.01.2023г. е 1.42 %, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 11.42%.В
случая по договора ГПР е 49 % и така както е посочен не надвишава
петкратния размер на законната лихва от 57.1 %.
Съдът намира, че в ГПР неправилно не са включени таксата за пакет от
допълнителни услуги „Преференциално ВИП обслужване” инеустойката за
неосигурено обезпечение.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително
тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая
неустойката за неосигурено обезпечение представлява също разход по
кредита, който следва да бъде включен в ГПР.Този извод се налага и от
представения погасителен план към датата на сключване на договора, в който
е начислена сумата на неустойката към погасителните вноски.Това се отнася и
за таксата за пакет от допълнителни услуги „Преференциално ВИП
обслужване”, която също е включена в погасителните вноски.
Видно от погасителния план сумата на неустойката и сумата на таксата
за допълнителни услуги са включени в общата сума, подлежаща на връщане в
размер от 598.64 лева. В погасителния план е посочен и размера на
неустойката -88.65 лева.В този смисъл още към датата на сключване на
договора, а не 2 дни след сключването му, неустойката е начислена като
7
разход по договора. В този смисъл тя не е обвързана от неизпълнението на
задължението за осигуряване на обезпечение, а представлява скрито
възнаграждение по договора.
Съгласно заключението на ССЕ ако при изчисляване на ГПР в него се
включат и начислената неустойка от 88.65 лева и таксата за преференциално
ВИП обслужване-45 лева, ГПР ще възлиза в размер от 3 121.79%,, което
многократно надвишава ограниченията на чл.19, ал.1 от ЗПК.
Невключването на неустойката и таксата за преференциално ВИП
обслужване в ГПР представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на
съответствие с ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК. Неустойката и таксата за
преференциално ВИП обслужване представляваг допълнителна скрита
печалба за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва.
Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата
сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съдът намира, че невключването на неустойката и на таксата
за преференциално ВИП обслужване в ГПР, което представлява неправилно
посочване на ГПР, съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от
ЗПК.
Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за
кредит е недействителен.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед на което съдът намира, че ищцата дължи само чистата стойноста
на кредита, а именно:сумата от 450 лева.
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че е заплатена от
ищцата в полза на ответника сумата от 528.30 лева.
Предвид изложеното съдът намира, че е платена без основание сумата
над 450 лева до 528.30 лева или сумата от 78.30 лева.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД следва да бъде уважен изцяло за сумата от 78.30 лева.
8
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищцата.Ищцата е реализирала разноски в размер от 490 лева, от която 170
лева- държавна такса и 320 лева – депозит за ССЕ.
Процесуалното представителство на ищцата е осъществено по реда на
чл.38 от ЗА. Съдът намира, че в полза на процесуалния представител на
ищцата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 480
лева с ДДС.Съдът намира, че не следва да се присъжда адвокатско
възнаграждение по всеки от предявените искове предвид тяхната минимална
стойност.Това би довело до злоупотреба с право и нарушаване на принципа на
добросъвестност.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожни клаузите на чл.3, чл.4 и чл.5 от Приложение
№3 и на чл.4 от Приложение №5, неразделна част от Договор за
потребителски кредит №537072 от 31.01.2023, предвиждащи заплащане на
допълнително възнаграждение-такса за пакет „П,,ване” и неустойка при
непредоставяне на обезпечения, по предявения от А. Н. И., ЕГН**********,
с адрес:гр.С,,,н”№25, вх.В, ет.1, ап.1, със съдебен адрес:гр.С,,йски”№125-2,
ет.5, офис 5.3, чрез адв. Й., срещу „А,,”АД, ЕИК,,,77, със седалище и адрес на
управление:гр.Со,,н Офис Център, ет.8, със съдебен адрес:гр.,,,во”№18, ет.1,
чрез адв. У., иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „А,,”АД, ЕИК,,,77, със седалище и адрес на
управление:гр.Со,,н Офис Център, ет.8, със съдебен адрес:гр.,,,во”№18, ет.1,
чрез адв. У., да заплати на А. Н. И., ЕГН**********, с адрес:гр.С,,,н”№25,
вх.В, ет.1, ап.1, със съдебен адрес:гр.С,,йски”№125-2, ет.5, офис 5.3, чрез адв.
Й., на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 78.30 лева- платена без
основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „А,,”АД, ЕИК,,,77, със седалище и адрес на
управление:гр.Со,,н Офис Център, ет.8, със съдебен адрес:гр.,,,во”№18, ет.1,
9
да заплати на А. Н. И., ЕГН**********, с адрес:гр.С,,,н”№25, вх.В, ет.1, ап.1,
със съдебен адрес:гр.С,,йски”№125-2, ет.5, офис 5.3, на основание чл.78, ал.1
от ГПК сумата от 490 лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА „А,,”АД, ЕИК,,,77, със седалище и адрес на
управление:гр.Со,,н Офис Център, ет.8, със съдебен адрес:гр.,,,во”№18, ет.1,
да заплати на адв. Х. П. Й., процесуален представител на А. Н. И., с
адрес:гр.С,,йски”№125-2, ет.5, офис 5.3, на основание чл.38 от ЗА сумата от
480 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10