РЕШЕНИЕ
№ 2377
гр. Бургас, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20232120104649 по описа за 2023 година
Производството е образувано по реда на чл. 422 ГПК по исковата молба на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД с ЕИК .................., седалище и адрес на управление:
......................................, представлявано от А. .С., В. Р. К. и И. С. П. - С., чрез пълномощника:
юрк. К. Г. А. срещу А. А. А., ЕГН **********, с адрес: ..........................................., с която се
иска да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца, за сумата 204,93
лева - главница, представляваща стойността на незаплатена електрическа енергия, доставена
за периода от 16.08.2022 г. до 15.11.2022 г. по партида на длъжника с клиентски номер
......................, отнасяща се за обект на потребление ИТН ..................,
..........................................., сумата от 13,31 лева - мораторна лихва за периода от 05.10.2022 г.
до 15.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението на 16.05.2023 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2897/2023 г. по описа на
Бургаски районен съд.
Ищецът посочва, че по силата на чл. 7, т. 1 от общите условия ищцовото дружество е
поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответника с
ИТН .................., находящ се в ......................................, с клиентски номер ....................... За
отчетния период от 16.08.2022 г. до 15.11.2022 г. са издадени фактури за доставената
енергия, които са останали незаплатени на падежа, посочен във всяка отделна фактура. Сочи
се, че между страните съществува облигационно отношение, свързано с продажбата на
електрическа енергия при публично известни общи условия, по които продавачът е
изпълнил задължението си за доставка на енергия за процесния обект. Претендира и
присъждане на направените по делото разноски. Представя писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника, с който претенциите се
1
оспорват като неоснователни. Твърди се, че считано от 03.10.2022 г. е извършен въвод във
владение и обектът не е собственост на длъжника. Затова се оспорва потреблението на ел.
енергия и задължението за нейното заплащане за периода след 03.10.2022г. Поради
неоснователност на главния иск се иска отхвърляне и на претенцията за мораторна лихва.
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86,
ал.1 ЗЗД.
По делото е изискано и приложено ч.гр. д. № 2897 / 2023 г. по описа на БРС, по което
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за сумата от 204.93
лв. – главница и 13.31 лв. - лихва, предмет на настоящото производство, който настоящият
състав намира за допустим.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно чл. 98а, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на електрическа
енергия на клиентите от крайния снабдител, се осъществява при публично известни общи
условия, изготвени от дружеството. Според установеното в чл. 1, т.4 от действащите в
процесния период общи условия от 10.05.2008г. потребител на електроенергия е всеки
собственик респективно ползвател на имот, присъединен към електроснабдителната мрежа
съгласно действащото законодателство, който ползва електрическа енергия за
домакинството си. Следователно отношенията между потребителя и електроснабдителното
дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне
качеството на клиент на електрическа енергия, като не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.
В тази връзка по делото следва да се установи, дали ответникът има качеството на
потребител на електрическа енергия.
По делото е ангажирано решение от 30.03.2021г., постановено по гр. дело № 353 от
2020г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е уважен предявеният иск с правно
основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между ответника и
трето за спора лице Б.А.Х. предварителен договор за покупко – продажба на процесния
електроснабден имот. След извършена служебна справка съдът констатира, че решението е
влязло в законна сила на 24.04.2021г. По делото е представен и протокол за въвод във
владение на недвижимия имот от 03.10.2022г., видно от който на тази дата на новия
собственик е предадено владението на имота.
Съгласно чл. 19, ал. 3, след като някоя от страните по договора е предявила иск за
обявяване на предварителния договор за покупко – продажба за окончателен, договорът се
счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила. Ето защо, съдът приема,
че промяната в собствеността е породила действието си именно от датата на влизане на
решението в сила – 24.04.2021г., а не от датата на която владението фактически е било
предадено на купувача – 03.10.2022г.
От приетите като доказателства по делото препис - извлечение от сметка и три броя
фактури, издадени от ищцовото дружество се установява, че консумираната ел. енергия в
обекта е за отчетен период от 16.08.2022г. до 15.11.2022г. При това се налага извода, че
ответникът няма качеството на потребител, тъй като в процесния период същият не е бил
собственик или ползвател на електроснабдения имот и задължението за заплащане на ел.
енергия не е възникнало в неговия патримониум.
По тези съображения, доколкото от ангажираните от ищцовото дружество
2
доказателства не се установи наличие на облигационна връзка между него и ответника
досежно доставка на електрическа енергия за процесния имот и за процесния период, то и
предявеният иск за главница следва да бъде отхвърлен.
С оглед отхвърлянето на главната претенция следва да бъде отхвърлен и иска за
заплащане на лихва за забава върху главницата.
При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноските следва да
останат в тежест на ищеца.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК: ........................,
със седалище ............................., представлявано от законните представители А. .С., В. Р. К. и
И. С. П. – С., срещу А. А. А., ЕГН **********, с адрес: ..........................................., с който се
иска да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца в размер на
сумата от 204,93 лв. /двеста и четири лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща
стойност на електрическа енергия, доставена в обект на потребление, находящ се на адрес
..........................................., ИТН: .................., за периода от 16.08.2022г. до 15.11.2022г.;
сумата 13,31 лв. / тринадесет лева и тридесет и една стотинки/ – обезщетение за забавено
плащане за периода от 05.10.2022г. до 15.05.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 16.05.2023г. до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3