Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 27.11.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова ч.т.д. № 2497 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид, следното:
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 278 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 20191119164658
на „М.Х.Б.“ ООД, с ЕИК ******, срещу
отказ рег. № 20191004115744-2/13.11.2019г., постановен по заявление образец Б7 с
вх. № 20191004115744, съгласно който от длъжностно лице по регистрацията при
Агенция по вписванията е отказано вписване на обстоятелствата по заявлението, с
основание за вписване чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП, освен по поле 550а – лице
за контакт.
Заявлението е било отхвърлено, тъй като заявените
за вписване обстоятелства не са били изписани на български език, а е недопустимо
вписването на обстоятелства на чужд език, освен фирменото наименование.
Жалбоподателят намира постановеният
отказ незаконосъобразен. Възразява, че е налице забава при произнасяне по
заявлението – дадените указания по чл.
22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ са едва от 08.11.2019г., като отказът не съответства на
тези указания. Жалбоподателят се позовава на практика на апелативните и
окръжните съдилища във връзка с процедирането при забавено произнасяне по
заявление от Агенция по вписванията. Същевременно отказът не съобразява
съдържанието на подаденото заявление. В заявлението всички обстоятелства са
изписани както на оригиналния език (турски език), така и са транслитерирани на
български език и е спазено изискването на чл. 18 от ЗТРРЮЛНЦ. Липсата на
транслитерация на кирилица на някой части от адресите не означава, че заявлението не е попълнено на
български език. Адресите в заявлението не случайно са изписани на латиница и не
са транлитерирани. Идеята е, че единствено по този
начин би могла да се проведе успешна комуникация с посочените в заявлението
адресати. Жалбоподателят сочи също, че
при сходна фактическа обстановка и по подадено заявление от дружеството „Ф.БГ“
ЕООД, с ЕИК ******, длъжностното лице е постановило вписване по партидата на
дружеството. По този начин се създава противоречива практика, което е
недопустимо и засяга правната сигурност и целия стопански оборот на
страната.
Жалбоподателят
прилага документа, изискан от длъжностното лице по регистрацията по реда на чл.
22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, а именно декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, придружена
от превод на изписаните на чужд език в
декларацията адреси, доколкото указанията на Агенция по вписванията са били
дадени след изтичане на законоустановения срок за
това.
Жалбоподателят
иска обжалваният отказ да бъде отменен и да бъде задължена Агенция по
вписванията да впише заявените обстоятелства.
По
жалбата съдът намира следното:
Жалба е
допустима като подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и при интерес от
обжалването, с нужните приложения.
По
същество, по разбиране на настоящия съдебен състав, жалбата е неоснователна.
От
жалбоподателя е било подадено заявление образец Б7 с вх. № 20191004115744, с
основание за вписване по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП, включително на обстоятелства
по поле 550 по партидата на дружеството – действителни собственици - Д.Ч., поле 537 – юридическо лице или друго
правно образувание, чрез което пряко се упражнява контрол - М.М.Т.Е.А.С. и
представители по поле 537. 1 по партидата на дружеството - Д.Ч., Ю.Г.и А.Д.Т..
В
заявлението адресите на дружеството и физическите лица са били изписани на турски език, както и
с български букви, съответно на версията на турски език (латински букви), но
без открояване на квартал, улица, апартамент, номер и др., които да са в българското си значение
(на български език).
По-конкретно
адресът за Д.Ч. е бил изписан „Санникой
маалесъ, Кору Сокак, апартамънъ С, Дъш капъ 5 ВИч капъ,
Бакъркьой, Истанбул, Турция“, а не „******, Бакъркьой,
Истанбул, Турция, както този адрес е бил посочен при представени преводи на
други документи, също представени със заявлението.
Адресът за
М.М.Т.Е.А.С. е бил посочен като „Молла Гюрани маалесъ, ******, Фатих, Истанбул, Турция“, а не квартал „Моллагюрани“,
ул.“******, Фатих, Истанбул, Турция, както този адрес
е бил посочен при преводите на други документи, представени към заявлението.
Адресът на Ю.Г.е бил посочен като „Леваазъм
Маалесъ Язгюлю Сокак Актек Ситесъ, Бульок
Д апартмънь, Дъш капъ, ******, Бешикташ, Истанбул,
Турция“, а не ул.“Лавент Айдън“, комплекс „Актект“, ******, Бешикташ,
Истанбул, Турция съответно на А.Д.Т. – „Гареттепе маалесъ, Герне сокак, Якуп Бей Конагъ, ******, Бешикташ, Истанбул,
Турция“, а не ул.“Гирне“, блок “******Гайреттепе, Бешикташ, Истанбул, Турция, както тези адреси също са били
посочени при преводите на други документи, представени със заявлението.
Адресите
в представената за вписването декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП са били
изцяло на турски език.
При
тези обстоятелства с указания от 08.11.2019г. длъжностното лице по
регистрацията е поискало да се представи декларация, съдържаща заявените
обстоятелства на български език, тъй като адресите са изписани изцяло на чужд
език (чл. 18 от ЗТРРЮЛНЦ).
Съобщението
е било получено от заявителя на електронната поща, представена по заявлението,
на същата дата, но нова декларация в срок от три работни дни не е била
представена, нито е бил представен превод, при което е бил постановен и
оспорваният отказ, но на основание начина на подаване на самото заявление.
Към
жалбата си по делото, както е посочено и в самата нея, заявителят е представил превод на адресите. Това е по
начина на заявлението - с български букви, съответно на версията на турски език
(латински букви), но без открояване на квартал, улица, апартамент, номер и др.,
които да са в българското си значение.
При
тези установени обстоятелства няма основание за извършване на вписване по
подаденото заявление.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, заявлението и приложенията към него се подават на български език. В
случая заявлението на жалбоподателя образец Б7 в процесните
части не е било подадено на български език. Географските означения при адресите
на лицата, свързани със заявените за вписване обстоятелства, са били предадени
с български букви, съгласно изискванията на Закона за транслитерацията, но това
не е било относно означението за квартал, улица, апартамент, номер и др. в
адреса. Така подаденото заявлението в частта на адресите на лицата по заявените
за вписване обстоятелства по поле 550,
537 и 537.1 по партидата на дружеството - заявител са били напълно неясни
поради липсата на превод – фактически непреведени на български език, на който
език не е било и заявлението.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗМИП, за производството, редът и сроковете за
вписването на обстоятелствата относно действителните собственици по ЗМИП се
прилагат съответно ЗТРРЮЛНЦ и ЗРБУЛСТАТ, като в съответния регистър се вписват
данните по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, съгласно декларация с форма и съдържание,
определени с правилника за прилагане на закона. В обхвата на проверката, която
прави длъжностното лице по регистрация при извършването на вписвания,
заличавания и обявявания, се включва, освен другото, проверката дали е подадено
заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазването на
предвидените за това форма и ред (чл. 21, т.1 от ЗТРРЮЛНЦ). В случая това не е
било направено и заявлението е подлежало на отхвърляне. По отношение на тази
нередовност разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ е неприложима. Не е
налице и изключението по чл. 18, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.
Без
значение е по-късното произнасяне на длъжностното лице по регистрацията и
оплакването в жалбата по делото в този смисъл е неоснователно. Касае се за
изисквания на ЗТРРЮЛНЦ, съответно приложими и при вписване чл. 63, ал. 1 и ал.
4 от ЗМИП и е без значение как ще се осъществява контакт с посочените в
заявлението лица. Съдът не споделя тези съображения на жалбоподателя по жалбата
му. Съшевременно друго извършено вписване не може да
обоснове ново вписване в нарушение на закона и е без значение какво вписване е
било извършено по партидата на „Ф.БГ“ ЕООД, с ЕИК ******.
Без
значение са били дадените указания от 08.11.2019г., тъй като не поради тяхното
неизпълнение е бил постановен оспорваният отказ, а както се посочи, постановеният
отказ съответства на закона.
По
същество указанията, дадени в приложение на разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, съгласно която когато към заявлението на търговеца за вписване или
заличаване не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или
когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по
регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността, не
са били и изпълнени от заявителя - жалбоподател.
Декларацията
по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП не е била съставена на български език (чл. 18, ал. 1
от ЗТРРЮЛНЦ), в срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ не е представена надлежна
декларация (превод), а представеният с жалбата по делото превод относно
адресите, изписани в декларацията на турски език, също не отговаря на
изискванията за превод. Еднозначно е предадена версията на латински относно
географските наименования, но не е посочено кое е квартал, улица, апартамент, номер и така
адресите по превода на декларацията са останали
неясни - фактически непреведени на български език.
Воден
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ без уважение жалба вх. № 20191119164658 на „М.Х.Б.“
ООД, с ЕИК ****** и със седалище и адрес
на управление ***, срещу отказ рег. № 20191004115744-2/13.11.2019г., постановен
по заявление образец Б7 с вх. № 20191004115744.
Решението
подлежи
на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването
му на жалбоподателя.
Съдия: