Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 08.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 18 юни….…………………………………………
през две хиляди и деветнадесета година…….……….………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Н.Андреева………………………………и
в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело
674 по описа за 2018г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за
цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което
вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.381 по описа на БРС за 2018
година.
Ищците в производството “Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД, гр. София твърдят, че на 01.12.2017 година между тях и „Фератум банк”
ЕООД, е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на
който е прехвърлено вземане на ответника към „Фератум Банк” ЕООД. Вземането
произтича от договор за кредит № 375035/26.04.2016 година, сключен между
ответника и „Фератум България” ЕООД. Договорът е сключен от разстояние във
формата на електронен документ. Стойността на отпуснатия кредит е 800.00 лева,
които ответникът следвало да върне за срок от 360 дни. Договорена е и
възнаградителна лихва в размер на 184.00 лева. На същата дата под същия номер
ответникът сключил договор с „Фератум банк” ЕООД за гаранция на кредтита. С
този договор ответникът се съгласил да заплати такса на гаранта в размер на
616.00 лева. Ответникът не изпълнил задължението си да върне заетата сума до
21.04.2017 година, поради което изпълнението е направено от гаранта. Последният
заплатил освен заетата сума, договорната лихва и 100.00 лева такса за събиране
на вземането, договорена с общите условия към договора за кредит. По силата на
договора за цесия ищецът претендира вземането на встъпилия в правата на
кредитора гарант. Моли съда да признае за установено, че има следните вземания
срещу ответника по договор за кредит № 375035/26.04.2016 г.: 800.00 лева главница, 184.00 лева договорна
лихва за периода 26.05.2016 г. до 21.04.2017 г., 100.00 лева административна
такса за събиране на вземане, 616.00 лева такса гаранция, 40.71 лева мораторна
лихва върху непогасената главница за периода 22.04.2017 г.- 17.05.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението 22.05.2018 година до
окончателно изплащане на дължимите суми. Моли присъждане и на съдебни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
Д.Г.К. чрез назначения му особен представител оспорва предявения иск и представените доказателства.
Доказателствата по делото са писмени. Приложено е и ч.гр.д.381/2018
година, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца в
производство по чл.410 ГПК. Изготвено е и заключение по назначена съдебно –
икономическа експертиза. След преценка на представените доказателства, съдът
приема за установено следното :
По делото е представен договор
за цесия между ищеца и „Фератум Банк”, по силата на който се твърди, че е
прехвърлено вземане към ответника по договор от 01.12.2017 година. Представени
са общи условия към договор за гаранция. Представено е „уведомление”, адресирано
до ответника, без данни последното да му е връчвано. След доклада по делото, в
който съдът е разяснил подлежащите на доказване факти и е разпределил
доказателствената тежест, ищецът е поискал назначаване на съдебно –
икономическа експертиза. Вещото лице е изискало да му бъдат представени
договорите, за които ищецът претендира да са породили задължението на
ответника, но такива не са представени. Не са представени и платежни документи,
от които да е видно, че ответникът е получил твърдяната сума, както и че
прехвърлителят на вземането е заплатил дълга по силата на договор за гаранция.
Допълнително е представен договор за предоставяне на потребителски кредит и за
гаранция.
При изложение факти, съдът може да направи единствено обоснован извод
за недоказаност на предявения иск. По делото не се установи наличие на валидно
възникнало облигационно отношение между ответника и „Фератум България”; не се
установи гаранционно отношение с „Фератум България”, нито извършено плащане.
Следва да се отбележи, че на ищеца бяха дадени достатъчно възможности
да ангажира доказателства в подкрепа на иска си – липсата на доказателства е посочена
изчерпателно в отговора; съдът е указал кои конкретно факти следва да установи
(все пак не може да му посочва поименно какви конкретно доказателства да
представи); вещото лице е изискало представяне на договорите и платежните
документи.
Ищецът основава претенцията си на
сключен между страните договор за предоставяне на кредит от разстояние. Според чл.6 ал.1 от Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.
За да приеме съдът, че е налице валиден договор за предоставен кредит от разстояние
следва ищецът да установи според нормата
на чл.18 от ЗПФУР наличието на редица обстоятелства между които,
че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че
е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване предоставянето
на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този
закон се прилага Закона за електронния документ и електронния подпис. Електронен
документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг
носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Същият се счита за подписан при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП. Законът придава значение на подписан документ само на
този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис,
но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените
предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.
По делото липсват каквито и да било доказателства, че
ищецът е изпълнил задълженията си по Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние за предоставяне на информация на потребителя; че е спазил
сроковете по чл.12 ал.1 или 2; че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода,
през който потребителят има право да се откаже от сключения договор, както и че
електронните съобщения, разменени между страните, са отговаряли на изискванията
на ЗЕПЕД. Липсват изобщо доказателства ответникът да е получил заетата сума.
След като ищецът не установи твърденията си в производството, искът
следва да бъде отхвърлен. Последиците от
отхвърляне на иска се свързват с невъзможността издадената заповед за
изпълнение да влезе в сила.
По горните съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. Васил Левски № 114, етаж Мецанин,
представлявана от Росен Г. Антов – Управител СРЕЩУ Д.Г.К.,
с ЕГН **********,*** иск за сумата от 800.00 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.05.2018 година до окончателното изплащане на задължението, 184.00 лева договорна лихва за периода 26.05.2016 г. до 21.04.2017 г.,
100.00 лева административна такса за събиране на вземане, 616.00 лева такса
гаранция, 40.71 лева мораторна лихва върху непогасената главница за периода
22.04.2017 г.- 17.05.2018 г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично изпълнение по ч.гр.д. 381/2018 година
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението да се
докладва ведно с ч.гр.381/2018 година за произнасяне по чл.416 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :