№ 49
гр. П., 23.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и трети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Коста Ст. Стоянов
Кристина Л. Пунтева
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
и прокурора Д. Г. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Коста Ст. Стоянов Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225200600614 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Подсъдимият И. Х. Д. се явява лично и с адв. Р. К., преупълномощен от
адв. Т. К.а.
За Окръжна прокуратура – П. се явява прокурор П..
Прокурорът: – Да се даде ход на делото.
Адв. К.: – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА
СЪДА, СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.
Прокурорът: – Оспорвам въззивната жалба. Няма да соча
доказателства. Нямам доказателствени искания.
Адв. К.: – Поддържам въззивната жалба. Аз имам допълнително две
1
искания за доказателства в съдебно заседание – първото е препис-извлечение
от Акт за смърт по отношение на майка му, което представям и второ, ще Ви
моля да допуснете до разпит един свидетел, който водим, а именно Д.А.Х. по
отношение на характеристични данни за него и сегашното му състояние –
психическо, и всякакво друго.
Прокурорът: – Считам, че следва да се приеме представеният препис-
извлечение. По отношение искането за разпит на свидетел считам, че е
неоснователно, тъй като са събрани достатъчно характеристични данни,
обрисуващи личността на подсъдимия.
Съдът намира, че исканията следва да бъдат уважени, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представения от защитата препис-извлечение от Акт за
смърт.
ДОПУСКА до разпит като свидетел по делото Д.А.Х..
Сне се самоличността му, както следва:
Д.А.Х. – роден на *** г. в гр. П., живущ в с. И., българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, без родство с
подсъдимия.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.
Свидетелят Х.: – Познавам подсъдимия от около 6-7 месеца,
ремонтираме една къща тук към Стадиона. Той дойде да ме пита за работа и
от тогава работи при мен. И. живее там, при мен, защото впоследствие майка
му като почина, нямаше къде. Живее там в къщата, която ремонтираме и
работим двамата. Добър работник е, аз съм доволен. Работи като майстор. Не
употребява алкохол. Аз не съм имал проблеми с него, защото не мога да си
позволя да го оставя там иначе – там са инстР.ти, работи, скъпа къща е. Аз
само на него имам доверие. За деца не ми е споделял да има, споделял ми е
проблеми.
Страните поотделно: – Нямаме искания по доказателствата.
2
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Прокурорът: – Уважаеми окръжни съдии, считам, че не са налице
основания за отмяна или изменение на присъдата. Първоинстанционният
съдебен акт е правилен, обоснован и законосъобразен. Първоинстанционният
съд, при изцяло изяснена фактическа обстановка, е извършил анализ на
доказателствата по делото и е извел съответните правни изводи относно
авторството, обективната и субективната съставомерност на деянието,
извършено от подсъдимия.
В разпитите си пострадалите свидетелите категорично са посочили, че
са възприели лично отправените им закани за убийство от подсъдимия като
действителни, както и че те са били от естество да възбудят основателен
страх за тяхното осъществяване и са възбудили такъв, с оглед словесните
изрази, употребени от подсъдимия, обстановката при която са отправени,
както и неговото състояние.
Показанията на тези свидетели кореспондират с останалите гласни
доказателства по делото и това са показанията на свидетелите-очевидци с
писмените, веществените доказателства и експертизите по делото.
Считам, че доводът в жалбата на подсъдимия, че съдът е игнорирал
важно гласно и основно доказателство, а именно обясненията на подсъдимия,
е неоснователен. Съдът в мотивите си е обсъдил детайлно обясненията на
подсъдимия, извел е съответните правни изводи по отношение на това, че те
не се подкрепят от доказателствата по делото и са в противовес на същите,
както и че не надхвърлят функцията си на защитна позиция спрямо
обвинението.
Считам, че правилно съдът е достигнал до извода за наличието на
реализирани две престъпни прояви от подсъдимия при условията на
продължавано престъпление спрямо пострадалата Г., както и две
самостоятелни престъпления по същия състав – чл. 144, ал. 3 от НК по
отношение на двамата полицейски служители – пострадалите А. и М..
Считам, че наложеното наказание е правилно определено, съобразно
материалния закон, справедливо, както и общото наложено наказание.
3
Моля, в този смисъл, да потвърдите присъдата.
Адв. К.: – Уважаеми окръжни съдии, аз ще Ви моля да отмените
присъдата и да постановите ново решение, с което да оправдаете подсъдимия
за повдигнатите му, предявени обвинения и за които е осъден престъпления
по чл. 144 от НК.
Няма да правя анализ на фактическата обстановка за това, защото тя
действително е изяснена. Въпросът, обаче, е друг, който се поставя и който
въпрос е разгледан от Върховния съд в редица свои Тълкувателни решения.
Аз ще цитирам няколко от тях и ще взема становище точно по това.
Въпросът е на първо място къде е поставена в НК разпоредбата на чл.
144, ал. 3. Заканата за убийство се явява едно квалифицирано престъпление
по отношение на престъпленията по чл. 144 – „закана“ като цяло. Забележете,
законодателят не я е поставил в разпоредбите за убийства или закани и
прочие, а я е поставил в Главата, в частта за „принуда“.
Цялостната фактическа обстановка, както е отразена в обвинителния акт
и е признато, че той е имал дългогодишна връзка с т. нар. пострадала Г., с
която са живели доста години в И., живели са на семейни начала, той е
работел, изкарвал е пари, в края на краищата тя го е напуснала като му е
прибрала доста значителна сума пари, които той е спестил докато е работел
там – в И., при което са се създали едни конфликтни отношения, които са на
междуличностна основа, но в основата на тези конфликтни отношения е
именно т. нар. пострадала, защото тя в края на краищата го е заблудила и
успяла да се снабди – той до такава степен й е имал доверие, че той е
предоставил дебитната и кредитната си карта, които е имал, за да може тя да
разполага с неговите пари, и в края на краищата след като го е напуснала, го е
завлякла с тези пари и целият конфликт започва там.
Имам нещо предвид като психология по отношение на подсъдимия като
негов личен статус, като негово социално-икономическо и психологическо
ниво на развитие. Вие сами виждате, че той е един обикновен човек, работар,
както се казва, добър майстор, както и свидетелят потвърди, няма семейство,
няма деца, майка му наскоро е починала, той няма къде да преживява, защото
на него са му взети всички пари от страна на т. нар. пострадала Г. и в края на
краищата се е принудил да се моли да го допуснат да работи заедно със
свидетеля и той от жалост и милост го е прибрал да живее в неговата къща.
4
Това говори за едно сериозно падение, ако мога така да кажа, в житейския
смисъл на думата – от там се пораждат всички тези взаимоотношения и тъй
като пострадалата Г. се е върнала по-рано от него, а той е бил в И. и когато е
решил да се свърже с нея, за да може да установят ще живеят ли заедно по-
нататък, тя все пак му е била една опора в живота донякъде, гледала е къщата
и него – 14 години са това съвместно съжителство, тя му е изключила
телефона и му е казала: „Гледай си работата!“ общо взето в най-груб смисъл,
което разбира се е породило в него и този гняв към нея за това, защото да
работиш, да донасяш всичко вкъщи, да снабдяваш с храна, включително да
дадеш на човека, с който смяташ, че живееш заедно и сте създали едно
семейство, да му предоставиш и средствата, с които разполагаш и които
добиваш като работник и като човек, който да поддържа семейството, и
изведнъж да се окажеш излъган по най-елементарен и долен начин. Това са
причините, които са породили у него гняв и пак казвам, с оглед на неговото
психологическо и социално ниво на развитие, ако мога така да го кажа, това
поражда у него гняв, а този гняв поражда в себе си и негодувание за
скроената лъжа от нейна страна и измама, ако мога така да кажа, само че не в
наказателен аспект, а в чисто житейски.
Въпросът сега се поставя от друга гледна точка. Аз говоря за мотивите.
Налице ли са мотиви за извършване на това престъпление? Да, със сигурност
е казал тези думи, които са цитирани и няма да ги цитирам пак, но достатъчно
ли е това да се твърди в обвинителния акт от представителя на прокуратурата
и с присъдата, с която е осъден, че са налице данни за евентуално възбуден
основателен страх? „Евентуално“ казвам. Ще цитирам едно Решение №
203/1971 г., Решение № 539/1986 г., Решение № 368/1986 г. – и трите на II-ро
н. о. /цитира/. Ще цитирам и Решение № 37/1991 г. по Н. Д. № 876/90 г. на I-
во н. о. на ВКС /цитира/. В това решение е отразено това – действителна
заплаха.
И веднага се връщам пак към току-що казаното: Да, отправил е закана,
там при полицията, в Калугерово първата част, която е била, там са отправени
закани директно към нея, действително, но той е бил гневен не заради друго
а, защото е искал да осъществи с нея контакт, за да се разберат и да решат в
края на краищата ще се събират ли, ще живеят ли заедно, тя какво ще направи
с тези взети от нея пари – съвсем междуличностни битови отношения,
финансови. Тя, разбира се, е отказала и веднага е викнала по телефона 112,
5
дошли са полицаите и тогава той в гнева си, след като те са тръгнали да го
извеждат от заведението, е казал, че ще я убие. Това е в резултат на гняв.
Въпросът е породен ли е основателен страх? Не. С какво? Как
първоинстанционният съд и прокуратурата установиха, че става въпрос за
възбуден основателен страх у нея? С какво? Какви мерки за самосъхранение,
какво е направила и дали тези мерки са свързани именно с тази закана или с
нещо друго – бягство от отговорност за евентуално изясняване на тези
междуличностни отношения? В тази насока колегата, който е бил служебен
защитник в първоинстанционния съд е представил доказателства, че е имало
водени граждански дела от нея срещу него за насилие и т. н. – говоря за
психическо въздействие, но всичко това говори, че обективно не съществуват
в казуса по отношение на пострадалата Г., че са налице обективни данни за
това, че тя се е страхувала за живота си и че той е имал някакво субективно
намерение и е предприел реални действия за осъществяването на тези закани.
Става въпрос само за един обикновен гняв, причинител на който е неговата
употреба на алкохол и след като в такова състояние е решил да си изяснява
отношенията, а и отказът й тя изобщо да разговаря с него, в края на краищата
той е отправил тези закани, псувни – там е отразено, първоинстанционният
съд е цитирал, да не ги повтарям всички тези цинизми. В такова афектно
състояние в резултат на всички тези нерешени лични проблеми с нея е
изрекъл и тези думи, да.
По-нататък, за полицаите: Идва полицията още на първия случай, той е
ядосан от нейните действия и започва да псува и тях и да отправя закани по
същия начин. Тези полицаи, които са съответно с оръжията си, които са
„Охранителна полиция“ и може би на ден най-малко по два-три пъти се
срещат с такива като него, а може би и по-зле, се страхували. С какво
доказаха? „Ние имаме семейства.“ – да, хубаво, но предприети ли са някакви
конкретни действия? Никой не е казал нищо подобно в делото. Става въпрос
вече за другия случай в Бърза помощ.
При всички тези неща и най-накрая пак повтарям, че престъплението по
чл. 144, ал. 3 от НК се намира в Раздела „принуда“, а не за престъпления
против личността. Тоест с това той е целял по някакъв начин, с всички тези
свои действия, е целял да принуди Г. да проведат разговор и да си изяснят
личностните отношения. Не е имал намерение, нито от действията му личи,
нито от поведението му по-нататък той изобщо да реализира тази закана.
6
Ето защо, с оглед на всичко казано до тук, аз считам, че не са налице
обективните изисквания на чл. 144, ал. 3 от НК, а именно да е възбуден
основателен страх както у Г., така и у полицаите, които са го задържали и
отвели в Районното.
На второ място, ако Вие все пак прецените, че действително са налице
данни за престъпление по чл. 144 от НК, аз ще Ви моля да измените
присъдата с Вашето решение като приложите разпоредбата на чл. 66 от НК.
Подсъдимият не се води осъден, той е реабилитиран и съгласно нашето
законодателство той не се води осъждан. На второ място, социалното му
положение, за което изясни и свидетелят – без работа, без пари, без дом, без
семейство, без деца, няма кой да се погрижи за него и свидетелят се е
принудил да го вземе да спи у тях, да го отглежда дори, защото иначе няма
къде – трябва да спи по улиците. Всички тези неща според мен са едни
изключително смекчаващи вината обстоятелства. Аз считам, а и неговото
поведение впоследствие вече, защото неслучайно попитах какво му е
поведението вече след конкретните случаи насам – работи, без да употребява
алкохол, спрял е да пие, осъзнал е грешката си, която е направил и аз мисля,
че с оглед на това, Вие следва да приложите разпоредбата на чл. 66 от НК.
Този човек не е за затвора. Този човек смятам, че още със самото осъждане е
разбрал, че такова поведение в обществото той не може да има и няма да го
има. Работи, има къде да живее към настоящия момент – дайте му
възможност по-нататък да си уреди живота по един нормален и човешки
начин.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия И. Д.: Поддържам
казаното от моя адвокат. Нямам какво да добавя.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия И. Д.: Поддържам и
двете искания на адвоката.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с
решение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:05 ч.
7
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8