№ 16172
гр. София, 15.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110121326 по описа за 2023 година
Производство е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по молба на ответника, с която се иска съдът да измени
първоинстанционното решение в частта за разноските. Молителят сочи, че
първоинстанционният съд е следвало да присъди адвокатски хонорар,
пълният размер на възнаграждението, съгласно Наредба №1, като вземе
предвид отхвърлената част всички кумулативно съединени четири броя
искове.
С оглед изложеното, моли разноските същите да бъдат преизчислени и
съответно увеличени до размера на 1500 лв.
На тези основания се моли да бъде постановено определение, с което да
се измени решението в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – „***“ ЕАД, изразява
становище, с което посочва, че първоинстанционният съд правилно е
изчислил размера на разноските, като моли молбата на ищеца за изменение на
решението в частта, касаеща разноските да бъде оставена без уважение.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото,
намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за
разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и
1
доколкото молбата за изменение на решението в частта за разноските на
другата страна е депозирана в срока за неговото обжалване, съдът намира, че
същата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
съображения:
С Решение № 4161/08.03.2024 г., постановено по гр. д. № 21326/2023 г.
по описа на Районен съд София, съдът е осъдил ответникът да заплати на адв.
на адв. Н. И. И. сумата от 272,88 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение
за защита по исковото производство пред СРС, изчислена на база
отхвърлената част от исковата претенция.
Възнаграждението за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес се изчислява на база на интереса по
конкретното дело и когато с една искова молба са предявени от един ищец
срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми
искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на
адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове. В този
смисъл – Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г.,
II т. о.
На следващо място съдът намира, че не е обвързан от определените с
Наредба № 1 МРАВ размери на минималните адвокатски възнаграждения. За
да достигне до това становище съдът съобразява практиката, обективирана в
Решение от 05.12.2006 г. по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004 на СЕС.
Съгласно горното решение делегирането на частноправен субект – Висшият
адвокатски съвет правомощия да определя минималните адвокатски
възнаграждения представлява нарушение на правилата за свободната
конкуренция, закрепени в чл. 101 и чл. 102 ДФЕС. Тази наредба нарушава
правото на ЕС, тъй като очевидно не съответства на критериите изведени във
въпросното решение, а именно: правоприлагащият орган /съдът/ да има
възможност, отчитаики правната и фактическа сложност на делото,
инстанцията, пред която се явява процесуалният представител, и
продължителността на процеса, да се отклони от минимално определения
размер на адвокатските възнаграждения тогава, когато тои се явява
несъразмерно висок с оглед реално положения труд и направени разходи от
процесуалния представител, респ. представляваната в процеса страна. Това
2
разрешение се налага, тъй като правилата на наредбата не засягат само
потребителя на адвокатски услуга, но и насрещната страна в съдебното
производството, доколкото, ако загуби делото, то в неина тежест ще бъде
възложен размерът на адвокатския хонорар под формата на подлежащи на
възстановяване разноски в производство. По този начин се отнема правото на
съда да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен
размер за направените разноски. Така се нарушава и правото на справедлив
съдебен процес, гарантирано в чл. 47 ХОПЕС и съответстващия чл. 6 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Същото се
приема и в останалата практиката на СЕС, напр. Решение от 28.07.2016 г. по
дело C-57/2015 Съдът на ЕС, съгласно което съответстваща на правото на ЕС
е уредба, която допуска съдът да може във всеки случаи, в които прилагането
на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат,
които се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.
Още повече следва да се отчете, че наредбата е приета от ВАС - орган
на сдружението на адвокатите, действащ в случая като частен икономически
оператор, който е насърчен от държавата да приема свободно и самостоятелно
обвързващи решения, касаещи правилата на конкуренция в същия сектора, в
който развиват дейност членовете на сдружението на адвокатите, както
изтъква СЕС в решението си.
Съдът на ЕС е извел задължение за националния съд да гарантира
пълното деиствие на нормите на правото на ЕС, като при необходимост, по
собствена инициатива да оставя неприложена всяка разпоредба на
националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без
да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по
законодателен или друг конституционен ред - Решение от 09.03.1978 г. по
дело 106/1977 на Съда на ЕО.
Така приемат българските съдилища в редица свои актове: Решение №
6522 от 22.10.2018 г. по в. гр. д. № 1061/2018 г. на СГС; Решение № 286399 от
05.12.2017 г. по гр. д. № 37785/2017 г. на СРС; Решение № 35731 от
11.02.2019 г. по гр. д. № 26172/2018 г. на СРС; Решение № 312999 от
15.01.2018 г. По гр. Д. № 11860/2016 г. СРС; Определение № 2514 от
23.05.2018 г. По в.ч. гр. д. № 407/2018 г. ОС– Благоевград; Решение № 95 от
31.05.2018 г. на ОС – Добрич по в.т.д. № 95/2018 г. и др.
3
По тези съображения съдът счита, че не е обвързан от опредените с
Наредба № 1 МРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения. В
случая следва да се определи възнаграждение като се отчете единствено
реалната фактическа и правна сложност на делото, която е изключително
ниска.
Неоправдано е да се присъждат възнаграждения в минимален размер по
искове с цена от 1500 лв. при отхвърлена част от искова претенция в размер
на 1728,72 лв.
Самото дело е с изключително ниска правна и фактическа сложност, от
т.нар. масови дела, като следва да се спомене, че същото е приключило
срочно с провеждане на едно съдебно заседание. Несправедливо и
неотчитащо положения реално от адвоката труд би било възнаграждение
формирано по всеки отделен иск в границите на минималното определено в
наредбата.
Предвид горните съображения, настоящия съдебен състав счита
искането за изменение на постановеното по делото решение в частта му за
разноските за неоснователно.
С оглед изложеното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на А. Г. Й., чрез адв. Н. И., за изменение на
Решение № 4161/08.03.2024 г., постановено по гр. д. № 21326/2023 г. по описа
на Районен съд София, в частта му за разноските.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4