№ 21870
гр. София, 29.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20251110134806 по описа за 2025 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба срещу П.
П. Н. с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумите от:
1368.94 лв. - стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2022
г. - м.04.2024 г. в имот, находящ се в гр. София, ***, аб. № 300597, 236 лв. -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, начислена за периода
от 15.09.2022 г. - 29.05.2025 г., 40.10 лв. – цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г. и сумата от 9.95 лева –
мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2022 г.- 29.05.2025 г., ведно със законната лихва върху
главниците за топлинна енергия и дялово разпределение от датата на
завеждане на исковата молба /13.06.2025г./ до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, че в рамките на исковия период, между него и
ответника е съществувало облигационно правоотношение по силата на
сключен договор за доставка на топлинна енергия при общи условия, приети
на основание Закона за енергетиката.
Твърди, че е доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот за
процесния период, но същата не е заплатена от потребителя на топлинна
енергия.
Моли съдът да осъди ответника да заплати гореописаните задължения.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. П. Н. подава отговор на
исковата молба, в който сочи, че признава исковите претенции. Сочи, че е
сключил споразумение с ищеца за разсрочено изплащане на задълженията по
делото, като е внесъл авансовата вноска.
1
Третото лице помагач на страната на ищеца „Нелбо” АД не взема
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно предявени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
На основание чл. 154 ГПК, доказателствената тежест по исковете с
правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, е
престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на
вода/, като за ответника, в качеството му на клиент на топлинна енергия, е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, отговарящ на притежаваното от него право на собственост върху
имота.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди главното
задължение да е срочно/.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
В конкретния случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК ,
съдът е отделил като безспорни между страните в приетия по делото за
окончателен доклад, обстоятелствата, че ответникът е собственик на
топлоснабдения имот, в сграда в режим на етажна собственост, където е
извършвано дялово разпределение, а ищецът е доставил в същия соченото в
исковата молба количество топлинна енергия, отговарящо по стойност на
исковата претенция.
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК при постановяване на
решението по спора съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
Установява се от представените по делото доказателства, че между
ищецът по делото „Топлофикация София“ ЕАД и ответника П. Н. е подписано
Споразумение ID 405072/23.09.2025 г. /л. 44/, за сумите, предмет на
предявените за разглеждане в настоящото производство искове.
Съгласно чл. 1 от споразумението, негов предмет са всички сумите,
предявени по настоящото гражданско дело № 34806/2025 г. на СРС, 76 с-в.
В него се признават всички задължения, предмет на делото за
главници и обезщетения за забавено плащане на главниците, задължението за
законна лихва върху главниците за периода от подаване на заявлението до
окончателното плащане, както и задължението за сторени разноски по делото
в размер на 200 лева.
Отразено е, че ищецът ще претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
Съгласно чл. 2 от споразумението, сумата трябва да бъде изплатена от
ответника при описан погасителен план, на 7 вноски, от които авансова вноска
в размер от 570.97 лв., платима в деня на подписване на споразумението, както
2
и още 6 вноски – всяка в размер 222.05 лв., дължими в периода 23.10.2025 г. –
23.03.2026 г., с падеж на всяка вноска на 23-то число на месеца и падеж на
последната вноска на 23.06.2026 г.
В чл. 3 от споразумението страните са уговорили, че кредиторът се
отказва от вземането за законна лихва за периода на разсрочено плащане, при
точно изпълнение от длъжника, а в чл. 4 е уговорено, че при неизпълнение на
което и да е парично задължение по погасителния план или при забавено
плащане на дължима сума по погасителния план от страна на ответника
повече от 5 календарни дни, „Топлофикация София“ ЕАД има право да поиска
продължаване на действията за принудително събиране на дължимите суми, в
това число и продължаване на съдебните производства срещу ответника.
Така сключеното споразумение има характер на извънсъдебна
спогодба - чл. 365, ал. 1 ЗЗД, с която задължението е новирано и разсрочено.
Сключената извънсъдебна спогодба има значението на юридически
факт, релевантен за спорното право. Това право важи занапред така, както е
установено с извънсъдебната спогодба. Намери ли, че тя е валидна, съдът
трябва да реши делото съобразно с нея, като зачете нейния материалноправен
ефект. Срещу него противната страна може да се брани с възражение за
нищожност или унищожаемост на сключената спогодба.
Съдът намира, че представеното по делото споразумение е валидно,
като страните не са релевирали възражения за нищожност или унищожаемост
на същото, поради което материалноправният му ефект следва да бъде
зачетен.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест да установи погасяване
на процесните задължения, е ангажирал доказателства за извършено първо
плащане за сумата от 570.97 лева /на 23.09.2025 г./ по сключеното между
страните споразумение – л. 65. Видно от приложеният касов бон, със сумата
са погасени разноските по делото за заплатена държавна такса в исковото в
размер на 200 лева, мораторна лихва – 245.95 лева и законна лихва в размер на
48.25 лева, както и част от главницата – в размер на 76.77 лева
С последващите две плащания от по 222.05 лева, за чието извършване
ищецът изрично признава в проведеното по делото открито съдебно
заседание, е погасена част от претендираната главница за топлинна енергия.
Непогасена към настоящия момент е единствено част от главницата
за топлинна енергия, равняваща се на сумата от 888.17 лева, поради което,
искът следва да бъде уважен за посочената стойност.
Останалите претенции на ищеца следва да бъдат отхвърлени като
погасена чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски има само ищецът /доколкото съдът достигна до извод за цялостната
основателност на исковете/. С оглед обстоятелството, че заплатените от ищеца
държавни такси в производството са погасени чрез плащане съгласно
сключеното споразумение, съдът намира, че полза на ищеца се дължи
3
единствено юрисконсултско възнаграждение, което не е включено в предмета
на споразумението.
Ето защо, в полза на ищеца следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение за производството, което съдът, на основание чл. 78, ал. 8
ГПК и съобразявайки липсата на фактическа и правна сложност на спора,
определя на сумата от 50 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. П. Н., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл.
153 ЗЕ, сумата от 888.17 лв. – неплатена част от цена на доставена топлинна
енергия за периода от м.05.2022 г. - м.04.2024 г. в имот, находящ се в гр.
София, ***, аб. № 300597, за заплащането на която е сключено Споразумение
ID 405072/23.09.2025 г..
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* срещу П. П. Н., ЕГН **********, осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ, както следва:
за горницата над уважения размер от 888.17 лева до пълния заявен
размер на претенцията от 1368.94 лева - цена на доставена топлинна
енергия за периода от м.05.2022 г. - м.04.2024 г. в имот, находящ се в гр.
София, ***, аб. № 300597, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба /13.06.2025г./ до окончателното изплащане
на задължението;
за сумата от 236 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия, начислена за периода от 15.09.2022 г. - 29.05.2025 г.;
за сумата от 40.10 лв. – цена на извършена услуга дялово разпределение
за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г. и
за сумата от 9.95 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода 16.07.2022 г.- 29.05.2025 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П. П. Н., ЕГН
**********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
сумата от 50 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на „Нелбо“ АД като трето
лице - помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4