№ 3816
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря К.а П. Георгиева
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20241100500480 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. В. Й., депозирана в СРС на
27.12.2019 г., с която се обжалва Решение №286374/27.11.2019 г.,
постановено по гр. д. № 50761/2019 г. по описа на Софийски районен съд,
-ти
117 състав, с което е осъдена М. В. Й., ЕГН **********, да заплаща за
дъщеря си К. В., р.на 02.10.07 г. чрез баща й В. П. П., ЕГН **********,
месечна издръжка от 140 лв., считано от 03.09.18 г., ведно със законната
лихва за забава, като е допуснато предварително изпълнение - чл. 242 ГПК;
осъдена е същата и да заплати на СРС държавна такса в размер на 101 лв.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли се да
бъде отменено и да се постанови решение, с което да се прекрати
производството по делото, поради неподведомственост на спора на
1
българския съд или да се спре производството, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4
от ГПК, до произнасянето на Софийски градски съд, по гр. дело № 10702 от
2019 г., по описа на СГС, IV Брачен състав и до произнасянето на Съда по
семейно право в гр. Рединг, Великобритания, по образуваното от М. В. Й.
Дело № RG18P01524, с предмет предоставяне на родителските права относно
малолетното дете на страните К. В. П..
Въззиваемата страна К. В. П., към датата на подаване отговора на
въззивната жалба малолетна, и действаща чрез нейния баща и законен
представител В. П. П. към датата на подаване на отговора (15.07.2021 г.),
понастоящем непълнолетна, оспорва жалбата и моли да бъде оставена без
уважение. Сочи, че не са налице предпоставките на закона за прекратяване
или спиране на производството, тъй като вече три години детето живее с баща
си в България и не получава никакви средства за издръжка от неотглеждащия
родител.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и
доводи на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1
ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ
на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим.
С Решение №286374/27.11.2019 г., постановено по гр. д. № 50761/2019
-ти
г. по описа на Софийски районен съд, 117 състав, е осъдена М. В. Й., ЕГН
**********, да заплаща за дъщеря си К. В., р.на 02.10.07 г. чрез баща й В. П.
П., ЕГН **********, месечна издръжка от 140 лв., считано от 03.09.18 г.,
ведно със законната лихва за забава, като е допуснато предварително
изпълнение - чл. 242 ГПК; осъдена е същата и да заплати на Софийски
районен съд държавна такса в размер на 101 лв.
Във въззивната жалба са наведени доводи, че предявеният иск, с правно
основание чл. 143 от Семейния кодекс, за издръжка на малолетното дете К. В.
П., е недопустим, поради неподведомственост на спора на българския съд,
тъй като по въпросите, свързани с родителските права относно детето,
неговата издръжка, местоживеене и личните отношения с детето,
компетентен е съдът във Великобритания, поради това, че обичайното
местопребиваване на детето е във Великобритания.
Излага се, че бракът между страните е прекратен с Решение № 429820
2
от 14.06.2018 г., постановено по гр. дело № 30850/2017 г., по описа на СРС, 89
състав, влязло в сила на 04.07.2018 г., както и че делото е било образувано от
бащата на К. (въззиваема страна в настоящото въззивно производство и ищца
в първоинстанционното производство) срещу въззивницата в настоящото
производство, която по това време била с обичайно местопребиваване във
Великобритания и живеела там заедно с малолетното дете К. В. П.. Излага се
също, че по делото за развод ищецът е направил отказ от исковете относно
предоставяне родителските права относно малолетното дете, за определяне на
режим на лични отношения и издръжката на детето.
Излага се, че въззивницата не е била уведомена за направения отказ от
тези искове, тъй като тя не е била уведомена и за хода на делото. След
приключване на делото за развод, М. Й. случайно разбрала, че съдът е
постановил решение по делото и не се е произнесъл по въпросите, свързани с
родителските права относно малолетното дете и режима на личните контакти
с детето.
След влизане в сила на решението за развод, през м. юли 2018 г.
въззивницата пристигнала в България, заедно с детето си К. В. П. и с другото
си малолетно дете Е.Т., тъй като имала спешна нужда от оперативно лечение,
като планирала, незабавно след нейното възстановяване, да се върне заедно с
двете си деца във Великобритания, където било обичайното им
местопребиваване и където имала сключен договор за наем на недвижимия
имот, в който живеели, включително до месец април 2019 г, както и където
малолетното дете К. В. П. посещавало училище.
По време на възстановяването на майката, след извършената й
операция, бащата взел при себе си малолетното дете К. В. П. и отказал да го
върне на майката, въпреки нейното изрично и многократно заявено
противопоставяне, като майката не успяла да се върне в Англия, тъй като
бащата оттеглил даденото от него съгласие детето да напусне страната. По
този начин бащата задържал неправомерно К. при себе си в България,
въпреки че обичайното местопребиваване на детето било във
Великобритания.
Излага се, че Софийският районен съд не е компетентен по смисъла на чл. 13
от Регламент № 2201/2003 г., както и по изключенията, визирани в чл. 9. 10 и
12 от посочения Регламент, поради което се твърди, че на основание чл. 17 от
3
Регламент № 2201/2003 г., Софийският районен съд не е компетентен по иск
за определяне на мерки за лични отношения между бащата и детето.
Сочи се, че независимо, че в чл. 3, ал. 1, б. ”а” от Регламент №
2201/2003 г. са предвидени множество алтернативни компетентности с
основен критерий обичайното местопребиваване на съпрузите, като е спазена
и традицията относно международната компетентност по брачните дела —
държавата, чиито граждани са и двамата съпрузи (чл. 3, ал. 1,6. ”б”), в чл. 6 на
Регламент № 2201/2003 г. изрично е посочено, че компетентността по чл.чл.
3, 4 и 5 има изключителен характер, а в чл. 7 на Регламента е установена т.н.
допълваща или субсидиарна компетентност.
Сочи се също, че пребиваването на малолетното дете К. В. П. в
България от м. юли 2018 г. до настоящия момент, продължава да е
противоправно, тъй като детето било незаконосъобразно задържано в
България от неговия баща В. П., както и че не е налице никаква промяна в
обстоятелствата от произнасянето на Софийски районен съд по гр. дело №
56367/2018 г. до настоящия момент, поради което искът за издръжка не е
подведомствен на съда в България, тъй като българският съд не е
международно компетентен да се произнесе по този иск.
Излага се, че към момента на подаване на въззивната жалба все още не е
приключило гр. дело № 10702 от 2019 г., по описа на Софийски градски съд,
IV Брачен състав, образувано от М. Й., с правно основание чл. 8 и чл. 12, във
вр. с чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца, за връщане на малолетното дете К. В. П.
в държавата по обичайното му местопребиваване Великобритания, поради
незаконното задържане на детето от страна на неговия баща.
Ето защо се твърди, че предявеният иск по чл. 143 от Семейния кодекс,
за издръжка на малолетното дете К. В. П., е недопустим, поради
неподведомственост на спора на българския съд, тъй като по въпросите,
свързани с родителските права относно детето, неговата издръжка,
местоживеене и личните отношения с детето, компетентен е съдът във
Великобритания, поради това, че обичайното местопребиваване на детето е
във Великобритания, като по тези съображения, производството по делото
следва да бъде прекратено.
С въззивната жалба се моли да се има предвид също, че
4
претендираният размер на издръжката за малолетното дете не е формиран в
резултат на „джентълменски жест” от страна на ищеца, а поради факта, че
към датата на предявяване на исковата молба ответницата не била назначена
нито на трудов, нито на граждански договор, като от около месец,
ответницата била регистрирана като самоосигуряващо се лице.
Предвид всичко изложено се твърди, че са налице основания за
прекратяване на настоящото производство, тъй като предявеният иск, с
правно основание чл. 143 от Семейния кодекс, за издръжка на малолетното
дете К. В. П., е недопустим, поради неподведомственост на спора на
българския съд.
По така депозираната въззивна жалба, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че наведените във въззивната
жалба доводи за недопустимост на предявения иск, респ. за недопустимост на
постановеното първоинстанционно решение, поради неподведомственост на
спора на българския съд, са неоснователни.
В случая въззивницата /ответница в производството пред Софийски
районен съд/, с молба от 06.11.2019 г., подредена на л. 126-130 от делото на
СРС, е заявила, че предявеният иск за заплащане на издръжка е недопустим,
поради неподведомственост на спора на българския съд, тъй като по
въпросите, свързани с родителските права, режима на лични контакти и
издръжката на детето, е компетентен съдът във Великобритания, поради това,
че обичайното местопребиваване на детето е във Великобритания, като е
поискала делото да бъде прекратено.
Насрещната страна е оспорила това искане, позовавайки се на чл. 9 от
Регламент № 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и дела,
свързани с родителската отговорност.
С протоколно определение от 21.11.2019 г., Софийският районен съд,
-ти
117 състав, е отхвърлил искането на ответницата за прекратяване и
5
спиране на производството, поради липса на компетентност на българския
съд.
Това определение е било обжалвано от ответницата с частна жалба пред
Софийски градски съд, който съд с Определение № 266224/15.12.2020 г.,
постановено по ч. гр. дело № 9233/2020 г. по описа на СГС, е оставил без
разглеждане частната жалба срещу определението от 21.11.2019 г. на СРС,
117 състав, с което е прието, че българският съд е международно компетентен
да разгледа делото, като частната жалба срещу определението на СГС е
оставена без уважение от Софийски апелативен съд с Определение №
901/31.03.2021 г., постановено по ч. гр. дело№ 826/2021 г. по описа на САС.
В мотивите на Определение № 266224/15.12.2020 г., постановено по ч.
гр. дело № 9233/2020 г. по описа на СГС, е посочено, че решението по делото
е постановено преди стабилизиране на определението на СРС, 117 състав, от
21.11.2019 г. относно международната компетентност на съда, както и че
наличието на постановено решение прави безпредметно самостоятелното
решаване на въпроса за международната компетентност, поради което и
частната жалба срещу това определение е недопустима поради липса на
правен интерес от обжалване на определението. Прието е също така, че при
подадена въззивна жалба, по въпроса за международната компетентност ще
се произнесе въззивния съд при обжалване на самото решение.
Относно компетентността на българския съд да разгледа предявения
иск за издръжка, настоящият съд намира следното:
Приложим за определяне на международно компетентния съд да
разгледа иска за издръжка е Регламент (ЕО) №4/2009 г. относно
компетентността, приложимото право, признанието и изпълнението на
съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за
издръжка.
Съгласно разпоредбите на чл.3 от този Регламент, е налице
алтернативна компетентност, като в б. „б“ на чл. 3 е регламентирано, че
компетентен по искове за задължения за издръжка в държавите-членки може
да бъде и съдът по обичайното местопребиваване на взискателя.
Взискател в настоящия случай се явява детето К. В. П., което
6
настоящият съд намира, че към датата на подаване на исковата молба пред
Софийски районен съд (03.09.2019г.), е било с обичайно местопребиваване в
Република България.
Този свой извод настоящият съд съобразява с практиката на Съда на
ЕО (Решение на Съда на ЕО, ІІІ-ти състав от 02.04.2009 г. по дело C-523/07),
която макар и да е във връзка с понятието „обичайно местопребиваване” по
смисъла на чл.8, §1 от Регламент № 2201/2003 г., е относима и във връзка с
понятието „обичайно местопребиваване“ по смисъла на чл.7 от сега
действащия Регл.№ 1111/2019 г., който отменя Регл.№ 2201/ 2003 г., както и
по смисъла на чл.3 от Регламент (ЕО) №4/2009 г., и следва да се тълкува в
смисъл, че това местопребиваване съответства на мястото, което изразява
определена интеграция в социалната и семейната среда, като за тази цел
трябва по-специално да се вземат предвид продължителността, редовността,
условията и причините за престоя на територията на държава-членка, както и
причините за преместването в тази държава, гражданството, мястото и
условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и
семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената
държава. Няма основания понятието „обичайно местопребиваване” по
смисъла на чл.3 Регл.№ 4/2009 г. да се различава от даденото от Съда на ЕО
тълкуване. От дадените с посоченото решение насоки при определяне на
обичайното местопребиваване на физическите лица следва, че то
представлява изцяло фактическа връзка на едно лице с територията на
държава-членка.
При съобразяване на посочената практика и данните по делото,
настоящият съд намира, че към датата на подаване на исковата молба пред
СРС (03.09.2019г.), детето е било с обичайно местопребиваване в Република
България.
Това е така, тъй като не се спори, а се установява от материалите по
делото, включително и от твърденията на въззивницата, че от месец юли 2018
г. детето К. В. П. живее заедно със своя баща в Република България.
С оглед твърденията на страните и ангажираните доказателства се
установява, че страните са български граждани по произход, като детето К. В.
П. живее заедно с нейния баща в град София, още от месец юли 2018 г., т.е.
повече от една година преди предявяване на иска за издръжка. За този период
7
детето се е установило да живее и учи в България, интегрирало се е в
социалната и семейната среда, поради което обичайното му местопребиваване
и център на живот вече са били Република България. Пристигането на детето
в Република България е станало по инициатива на майката, която е имала
здравословен проблем, поради което е предприела пътуване от Обединеното
кралство Великобритания до Р. България с детето К.. В периода, в който е
била в здравното заведение, за детето се е грижил бащата в Р. България, при
когото детето е останало да живее и след това по свое желание, като към
момента на предявяване на иска за издръжка, детето вече се е било
адаптирало към средата в Р. България, интегрирало се е в социалната и
семейната среда, записана е като ученичка в Национална търговско-битова
гимназия в град София, обезпечено е материално и битово от бащата – видно
от актуален социален доклад на Д „СП“ Красно село.
Действително майката е подала молба по реда на Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международно отвличане на деца за връщане на
детето К. В. П. във Великобритания, но видно от препис от Решение №
36/06.01.2020 г., постановено по гр. дело № 10702/2019 г. по описа на СГС, ІV
брачен състав, потвърдено с Решение № 931/04.08.2021, постановено по в. гр.
дело № 2060/2021г. по описа на Апелативен съд – София, молбата на М. В.
Й. по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международно
отвличане на деца за връщане на детето К. В. П. във Великобритания, е
оставена без уважение. Решението е влязло в сила.
В случая правилно първоинстанционният съд е приел, че от началото на
учебната 2018/2019 год. детето К. живее и учи в България, поради което
обичайното му местопребиваване и център на живот вече са в Република
България. Към настоящия момент, видно от актуален социален доклад на Д
„СП“ Красно село, детето продължава да живее с баща си и семейството му и
да учи в Република България. Всичко изложено по-горе дава основание да се
приеме, че обичайното местопребиваване на детето към датата на
предявяване на иска за издръжка, вече е било в Р. България, поради което и на
основание чл. 3, б. „б“ от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 4/2009 на СЪВЕТА от 18
декември 2008 година относно компетентността, приложимото право,
признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по
въпроси, свързани със задължения за издръжка, българският съд е
компетентен, като съд по обичайното местопребиваване на взискателя, да
8
разгледа предявения иск за издръжка, респ. СРС е бил местно компетентния
да разгледа и да се произнесе по иска съд.
Относно оплакването във въззивната жалба във връзка с размера на
определената издръжка, в случая 140 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 142,
ал. 2 СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата. Към 2019 г. минималната работна
заплата е била в размер на 560 лв., като една четвърт от нея е сумата от 140
лв., т.е. доводите относно размера на определената издръжка също се явяват
неоснователни. Други оплаквания във въззивната жалба не се съдържат.
При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил
всички ангажирани и относими към спора доказателства.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение, като
правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон,
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, въззивницата няма право на разноски.
Въззиваемата страна не е заявила такава претенция, поради което съдът не се
произнася по този въпрос с решението си.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №286374/27.11.2019 г., постановено по гр.
-ти
д. № 50761/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 117 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. В. Й., ЕГН **********, за
присъждане на разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9