№ 8193
гр. С., 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20211110174794 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на И. Б. Т.
срещу „А. Е. М.“ ООД, ЕИК *********.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца 60000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова
злополука, настъпила на 03.01.2017 г. в обект на ответника, находящ се в гр.
С., бул. „Ц. Б. *" № **** през време и във връзка с изпълняваната от ищеца
длъжност „работник зареждане на рафтове“ при ответника, вследствие на
което ищцата получила здравословни проблеми в гръбначната област и в
областта на краката, както и 5177,50 лева - имуществени вреди,
представляващи сбор от 4707,50 лева - разходи за медикаменти, и 470 лева –
представляващи дължими, но незаплатени 47 лева месечно за периода от
27.01.2017 г. до 12.11.2017 г. формирани като разлика между трудовия доход
на ищцата и получаваното обезщетение поради общо заболяване в размер на
90%, ведно със законната лихва от датата на трудовата злополука – 03.01.2017
г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищцата И. Б. Т. чрез адв, П. (лист 66), твърди, че по силата на сключен с
ответника трудов договор е работила при същия на длъжност „работник
зареждане на рафтове“, като трудовото правоотношение било прекратено на
01.08.2017 г. със заповед № 15/01.08.2017 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ.
Сочи, че на 03.01.2017 г. по време на работа в обект на ответното дружество,
находящ се в гр. С., бул. „Ц. Б. *" № ****, паднала върху мокри плочки
пренасяйки кашон, тежащ 20 кг, спънала се в друг кашон, оставен на пода в
помещението. Излага, че е паднала върху двете си колене, задържайки кашона
в ръцете си, усетила удар и силна болка в областта на краката, коленете,
кръста и гърдите. Изкарала работния ден, след което потърсила лекарска
1
помощ. Оказало се, че има сериозни здравословни проблеми в гръбначната
област и в областта на краката. На 27.01.2017 г. й бил издаден болничен лист
до 12.11.2017 г. и била освидетелствана с решение на ТЕЛК за временна
неработоспособност № ****/30.11.2017 г., като й била опредЕ. 42% трайно
намалена работоспособност. В Експертно решение № 0822 от 16.12.2020 г. на
ТЕЛК било посочено, че намалената й работоспособност от 30 % е към
03.01.2017 г., а до експертизата била 42%. Аргументира, че злополуката е
призната за трудова по надлежния ред. Твърди, че във връзка с трудовата
злополука, е следвало да направи разходи по лечението си, като и до момента
продължавала да купува лекарства. Не можела да си намери работа, т.к. не
била в състояние да изпълнява пълноценно трудови задължения. От дата на
трудовата злополука не получавала никакви средства, обезщетения и доходи.
Чувствала се непълноценна, стресирана и унижена. С уточняваща молба от
19.12.2022 г. и в изпълнение указанията на съда, ищцата е посочила, че е
извършила разходи за лечение възлизащи на стойност 4707,50 лева. Сочи, че
за периода от 27.01.2017 г. до 12.11.2017 г. е получавала обезщетение за
временна неработоспособност в размер на 90 % от трудовото възнаграждение,
което било в размер на 470 лева, като останалите 10 %, т.е. 47 лева месечно, не
били заплатени от работодателя. С оглед изложеното претендира вреди, под
формата на пропуснати ползи за периода от 27.01.2017 г. до 12.11.2017 г. в
размер на 470 лева, представляващи разликата между изплатеното
обезщетение за временна неработоспособност и пълния размер на дължимото
й се трудово възнаграждение. Претендира и обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 60 000 лева. С молба от 16.01.2023 г. и в изпълнение
указанията на съда ищцата е конкретизирала, че е направила разходи за
закупуване на лекарства на посочените в молбите дати в общ размер на
2081,76 лева. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, такъв е
постъпил от ответника, който оспорва исковете като недопустими, евентуално
неоснователни. Възразява за изтекла погасителна давност за предявяване на
иска по чл. 200 от КТ, както и на вземанията за имуществени и
неимуществени вреди. Оспорва настъпването на трудова злополука и твърди,
че инцидентът е с битов характер. Излага, че ищцата е изпълнявала трудовите
си задължения от 03.01.2017 г. до 27.01.2017 г., когато представила първия
болничен лист. Твърди, че от представените по делото болнични листове се
установявало, че ищцата си е изкълчила коляното в извънработно време.
Поддържа, че от 27.01.2017 г. до 20.07.2017 г. ищцата е била в болничен, както
и че на същата е поставена диагноза увреждане на междупрешлените дискове
в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия на
01.07.2017 г., т.е. 7 месеца след инцидента. Сочи също, че здравословното
състояние на ищцата не се е влошило поради трудова злополука. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата и
в тази връзка поддържа, че длъжностната характеристика на ищцата, не
включвала извършване на твърдените от нея действия, а именно пренасяне на
тежки стоки и кашони. Твърди, че ищцата е проявила груба небрежност, т.к.
2
не проявила внимание и старание и пренебрегнала основни правила за
безопасност на труда. Оспорва размера на направените разходи и излага, че
ищцата основно е закупувала хранителни добавки, които не представлявали
лекарствени продукти и съответно не били изписани за лечение на заболяване
свързано с трудова злополука. Оспорва наличието на причинна връзка между
така извършените разходи и евентуалната трудова злополука. Оспорва
претенцията за вреди под формата на пропуснати ползи. Оспорва и
претенцията за неимуществените вреди като неоснователна и прекомерна и
излага подробни твърдения в тази насока. Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира разноски.
В проведено на 07.04.2025 г. открито съдебно заседание от ищцата е
поискано и от съда е допуснато изменение на размера на иска за обезщетяване
имуществени вреди, като размерът на този иск е увеличен на 7 060,63 лева.
От страна на ищцата е депозирана по реда на чл. 149, ал. 3 ГПК писмена
защита /вх. № 158435/07.05.2025 г./, с която исковете се поддържат.
От страна на ответника също е депозирана писмена защита в
предоставения от съда срок /вх. № 158885/07.05.2025 г./. Ответникът подробно
развива доводи за неоснователност на исковите претенции, навежда
аргументи в подкрепа на изложените възражения.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по
делото намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, че между тях е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е заемала при ответника
длъжността „работник зареждане на рафтове“, което е прекратено на
01.08.2017 г. със заповед № 15/01.08.2017 г.
Тези обстоятелства се установяват и от приетите по делото трудов
договор № 13/12.12.2016 г. /л. 12/ и заповед № 15/01.08.2017 г. за прекратяване
на трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ /л. 16/.
Прието е решение № 7346/05.12.2018 г. на АССГ, постановено по адм. д.
№ 311/2018 г. по описа на АССГ /л. 20-23/, с което е отменено по жалба на И.
Б. Т. Решение № 1040-21-58/12.02.2018 г. на директора на ТП НОИ С. – град, с
което е потвърдено разпореждане № 21157/10.11.2017 г., с което длъжностно
лице по чл. 60, ал. 1 КСО не е приело за трудова злополука претърпяното от
жалбоподатЕ.та на 03.01.2017 г. здравословно увреждане. С решението на
АССГ делото е върнато като преписка на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1
КСО при ТП на НОИ С. за ново произнасяне съобразно дадени указания по
тълкуването и прилагането на закона.
С решение № 702/16.01.2020 г. на ВАС, постановено по адм. д. №
2356/2019 г. по описа на ВАС /л. 18-19/, е оставено в сила решение №
7346/05.12.2018 г. на АССГ, постановено по адм. д. № 311/2018 г. по описа на
АССГ.
Прието е разпореждане № 21157/16.03.2020 г. на длъжностно лице по чл.
60, ал. 1 КСО, издадено от ТП НОИ - С. град /л. 24/, с което злополуката,
станала с И. Т. при носене на щайги и зареждане на рафтове в магазин на
3
03.01.2017 г., е квалифицирана като трудова.
Прието е ЕР ТЕЛК № 1909 от заседание № 189/19.12.2022 г. /л. 222/, с
което е установена 96 % ВСУ, без чужда помощ, на И. Т..
Прието е ЕР ТЕЛК № 0822 от заседание № 170/16.12.2020 г. /л. 25/, с
което е установена 100% трайно намалена работоспособност, без чужда
помощ, на И. Т..
Прието е ЕР ТЕЛК № **** от заседание № 198/30.11.2017 г. /л. 31/, с
което е установена 42 % трайно намалена работоспособност на И. Т..
От справка за болничните с дни в периода 01.01.2017 г. – 31.07.2017 г. /л.
235/, както и от приложените към нея болнични листове /л. 236-247/ се
установява, че И. Т. е ползвала отпуск за временна неработоспособност през
периода 27.01.2017 г. – 20.07.2017 г.
От ищцата са представени множество медицински документи, както и
фискални бонове, които настоящият състав намира, че не е необходимо да
обсъжда поотделно.
В първоинстанционното производство са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетели.
Като свидетел пред СРС е разпитан Г. Б. О., брат на ищцата. О. излага, че
И. Т. работела в магазин, разположен близо до трамвайна спирка, като
свидетелят често виждал как сестра му зарежда магазина. През месец януари
2017 г. Т. претърпяла инцидент на работа, при който получила травма.
Свидетелят срещнал ищцата за първи път три дни след инцидента – ищцата
лежала вкъщи след работа. След злополуката Т. посещавала различни болници
и санаториуми. Свидетелят твърди, че преди инцидента Т. нямала
заболявания, била активна, извършвала физическа дейност, поддържала
градинките пред блока, в който живее. След злополуката ищцата имала
затруднения при движение, оплаквала се от болки в гърба и коленете, поради
което свидетелят и помагал с домакинската работа. Т. описвала болките като
средни.
Пред СРС като свидетел е разпитана и Е. М. М.. Тази свидетЕ. твърди, че
познава ищцата от около 40 години, били приятелки. М. излага, че Т. работела
в магазин за хранителни стоки на ул. „О.“. През м. 01.2017 г. ищцата се
обадила на М. и й споделила, че претърпяла злополука на работа и се
чувствала зле. Ищцата разказала на свидетЕ.та, че при пренасяне на кашон със
зеленчуци паднала на колене. След инцидента ищцата се мазала с лекарствени
продукти, но това не й помогнало, поради което се наложило да потърси
медицинска помощ. След злополуката Т. се оплаквала от болки в коленете,
имал счупени или напукани прешлени, нямала устойчивост в краката, имала
проблеми с пазенето на равновесие. Т. имала и сърдечни проблеми.
Здравословното й състояние се влошавало. Преди инцидента нямала
оплаквания от хронични или сериозни здравословни проблеми, но след
злополуката не била в състояние да работи. СвидетЕ.та посочва, че Т. се
оплаквала от болки в кръста и коленете. След злополуката Т. ходела на пазар
само в близост до жилището си, тъй като не можела да носи покупките си.
4
В първоинстанционното производство е разпитана като свидетел и
Десислава Стоименова С.. СвидетЕ.та работила от 2016 г. до м.08.2019 г. в
магазин на ответното дружество на ул. „П.“ като касиер, а при необходимост
замествала и управителя. Познава ищцата, която също работела в магазина. С.
излага, че знае за инцидент с участието на Т.. Била очевидец на събитието.
Според този свидетел ищцата носела кашон, в който имало няколко ябълки,
изпуснала го с една ръка, при което кашонът паднал на земята с единия си ръб
без да докосва тялото на Т.. Междувременно Т. се свлякла на земята. Според С.
механизма на падането бил неестествен, а веднага след това Т. започнала да се
заканва, че ще съди работодателя си. СвидетЕ.та твърди, че трудовите
функции на ищцата били свързани със зареждане на рафтовете в магазина,
проверка срока на годност на стоките и подреждане на стоката. С. сочи, че
зареждането на стоката – внасянето и изнасянето на кашоните, се извършвало
от други служители, а не било задължение на ищцата.
Пред СРС са изслушани две комплексни съдебномедицински и съдебно
икономически експертизи.
Макар и да намира и двете депозирани заключения за обективно
изготвени и обосновани, като не са налице съществени разлики помежду им,
настоящият състав кредитира заключението по повторната СМЕ, тъй като
същото е изготвено от три вещи лица – медици, които са специалисти в
различни области, което позволява по-пълно и задълбочено изследване на
поставените въпроси. В допълнение, повторната експертиза е изготвена след
личен преглед на ищцата, поради което и заключението по нея е по-добре
обосновано.
Вещите лица по повторната СМЕ констатират, че веднага след падането
на 03.01.2017 г. И. Т. не е търсила медицинска помощ и не е извършен преглед
от медицинско лице. За първи път след процесния инцидент е налице
медицински документ от 27.01.2017 г, когато е поставена диагноза от
общопрактикуващ лекар „изкълчване на коляното“ на базата на отразени
данни в личния амбулаторен картон /ЛАК/ „след падане ударила лявото си
коляно“. Не са проведени насочени образни изследвания и прегледи от
специалист по ортопедия и травматология за верифициране на диагнозата.
При кредитиране на данните от исковата молба, данните на част от
приложените по делото медицински документи и съобщеното при извършения
преглед с експертна цел вещите лица – медици установяват, че се касае за
падане на колене от собствен ръст на пода след подхлъзване на мокри плочки
и силно извиване на гръбнака назад, от което веднага са получени силни болки
в гръбнака - кръста, гърдите и долните крайници. Независимо от това
пострадалата е продължила да изпълнява своите служебни задължения до
края на деня и в следващите дни до 27.01.2017 г съгласно утвърдения график
на работа - през два дни. Според експертите травма в такъв вид реализира
критериите на медико-биологичния признак болка и страдание. От
заключението се установява, че при ищцата са налице данни за дегенеративни
промени на структурите на гръбначния стълб с образни данни /рентгенови,
скенер/ за „ошипяване“ - натрупване на костна тъкан по ръбовете на костните
5
структури с дехидратация и деформация на междупрешленните дискове.
Установяват се дегенеративни артрозни промени на двете коленни стави -
гонартроза. Такива дегенеративни промени водят до по-продължителен и по-
изразен болков синдром като може да се наложи и прием на медикаменти от
групата на нестероидните противовъзпалителни медикаменти за овладяване
на болката. В този смисъл на базата на изразените дегенеративни промени на
костите на гръбначния стълб и на коленните стави,предразполагащи към по-
продължителен болков синдром, получената травма реализира критериите на
медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Според заключението по СМЕ не може да се кредитира поставената
на 27.01.2017 г. диагноза „изкълчване на коляното“. Вещите лица посочват, че
травмата от 03.01.2017 г. следва да се приеме като „контузия на двете колена и
на гръбначния стълб“. С такава диагноза без данни за обективно установени
функционални нарушения ищцата е преценена като временно
нетрудоспособна за периода 10.02.2017 г - 21.03.2017 г. От изследваните
медицинските документи вещите лица установяват, че Т. е имала две падания
в колянно-лакътна опора в началото на 2017 г., като приемат, че при тези
данни е възможно травмата на двете колена и на гръбначния стълб да бъде
получена при травма извън 03.01.2017 г.
От заключението по допълнителната СМЕ се установява още, че не е
възможно да се проследи пряка причинно-следствена връзка между травма на
03.01.2017 г с падане на колене и извиване на гръбнака и диагностицирани в
годините по-късно обостряния на хронични заболявания на белите дробове,
сърдечно-съдовата система, възпаление на пикочния мехур и на аднексите
/яйчници и маточни тръби/, цистоцеле /пролапс на пикочния мехур/, ХАНК
/хронична артериална недостатъчност на крайниците/ с тромбози на съдовете
на долните крайници, захарен диабет, изкривяване на първите пръсти на
ходилата /кокалчета на палците/.
Според вещите лица при липса на хронични увреждания, които да
удължат оздравителния процес, периода на възстановяване при увреждания от
вида на описаните в исковата молба е около 20 дни, като първите 7 дни
болките са с по-голям интензитет.
Също според заключението по допълнителната СМЕ при липса на други
увреждания към момента на получаване на травмата на гръбначния стълб не
се очаква да настъпят усложнения в оздравителния процес.
Вещите лица посочват, че поради еднозначни и категорични данни за
наличие на авансирали дегенеративни заболявания на гръбначния стълб и на
двете коленни стави към 03.01.2017 г, съчетано с климатичните особености в
този период на годината, е възможно оздравителния период да по-
продължителен поради обостряне на хроничните дегенеративни заболявания.
Лечението е консервативно с прием на обезболяващи и противовъзпалителни
медикаменти за 10-14 дни и такива за локално приложение /мазане/. В случая
не са приложени медицински документи за назначено такова лечение.
6
Експертите-медици сочат, че ищцата е продължила работния процес до
края на работния ден както и до 27.01.2017 г. От това обстоятелство извеждат
извод за липса на функционални нарушения, които да пречат на изпълняване
на трудовите й задължения. Травмата, във вида, описан в исковата молба, не
навежда към очакване на трайни последици за здравословното състояние на
ищцата.
От заключението по СМЕ се установява, че след получаване на травма
на 03.01.2017 г. не е предприето лечение. По данни от ищцата същата е
прилагала препоръчано й от близки и приятели лечение с различни мазила и е
приемала билкови продукти за подобряване на състоянието. От приложените
медицински документи, при извършения преглед на 27.01.2017 г. не е отразено
да е назначено лечение. По данни на ищцата е препоръчано лечение с мехлем
„Алгасан“. Вещите лица подчертават, че не се установяват данни да е
назначавано и прилагано медикаментозно или друг вид лечение. При
извършения преглед с експертна цел ищцата е посочила, че е прилагано
лечение с различни мехлеми – „А.“, „Ф.“, „В.“, приемала е медикаменти през
устата, но не може да посочи какви, приемала е и билкови смеси. Приеманите
на по-късен етап медикаменти по повод обостряне на хронични заболявалия
не могат да бъдат свързани с травма от 03.01.2017 г. Не се установява да са
назначени и закупени медикаменти и медицински изделия във връзка с травма
от 03.01.2017 г. Според вещите лица травма във вида, описан в исковата молба,
не налага прием на медикаменти или прилагане на лечение. При наличие на
придружаващи заболявания и обострянето им е възможно да се наложи
корекция на назначеното и прилагано до момента на инцидента лечение. По
делото не са налични такива документи с поставени диагнози и назначено
лечение, които да бъдат приети като последица от претърпяна травма от
03.01.2017 г, изразяваща се в падане на колене и прекомерно извиване на
гръбнака назад.
При изслушване на заключението по повторната СМЕ вещите лица
потвърждават, че ищцата е получила контузия на двете колената и контузия от
прекомерно извиване на гръбнака, което е довело до продължителен болков
синдром, тъй като при нея са диагностицирани авансирали дегеративни
заболявания на гръбначния стълб. Експертите потвърждават извода за липса
на изкълчване на коляното и за липса на увреда на гръбначния стълб, която да
може да бъде отнесена към процесния инцидент и приемат, че в резултат от
процесната злополука ищцата е получила контузии на коленете и гръбнака
при извиване. Вещите лица посочват нормален възстановителен период от
около 20 дни, максимален – около 25 дни. Потвърждава се, че във връзка с
процесния инцидент не са изписвани медикаменти, за които да са представени
касови бонове. Вещите лица излагат, че установените дегеративни промени
при ищцата могат да се обострят при промяна на времето, при носене на
тежести, но не могат да бъдат свързани единствено и само с процесния
инцидент. Според експертите за да допринесе процесната травма за
развитието на дегенеративните промени при ищцата, трябвало е да има
7
някаква клинична изява, която да кара пострадалата да търси медицинска
помощ, да има функционални нарушения, които да й пречат да извършва
ежедневната си дейност, т.е. да има някакви разкъсвания, кръвонасядания,
излив на кръв в коленна става, в ставите на гръбнака. От факта, че ищцата
твърди, че е търсила билколечение вещите лица извеждат извод, че процесната
травма не е имала такъв характер, който да накара Т. да търси установяването
й, някакво различно лечение, от лечението, провеждано до този момент.
Експертите сочат, че при липса на по-ранни медицински документи, може да
се приеме, че травмата е провокирала проявление на дегенеративните
процеси, които обаче вече са започнали и напреднали при Т.. Вещите лица
кредитират твърденията за наличие на причинно-следствена връзка между
процесната травма и болката, но категорично отричат такава връзка между
злополуката и дегенеративните проблеми. Категорично се отрича процесната
травма с описан от ищцата механизъм да е довела до счупване на прешлен в
гръбначния стълб.
Следва да се кредитират показанията на свидетелите О. и М. за факта, че
след индцидент, настъпил по време на работа на 03.01.2017 г., ищцата е
изпитвала болки и страдания. Досежно начина на настъпване на процесната
злополука тези свидетели се явява производен източник на доказателства, тъй
като същите не са били очевидци на инцидента, а са научили за него от
ищцата, но изложените от тях показания кореспондират изцяло с мехнизма на
злополуката, описан в Разпореждане № 21157/16.03.2020 г. на длъжностно
лице по чл. 60, ал. 1 КСО. Тези свидетели установяват още, че ищцата редовно
пренасяла кашони по време на работа, на която дейност и двамата свидетели
били очевидци.
Съдът не кредитира показанията на свидетЕ.та С. по отношение на
механизма на процесния инцидент. Първо, следва да се съобрази, че между
свидетеля и ищцата са налице конфликтни отношения, които според
настоящия състав водят до тенденциозно представяне на фактите от страна на
С.. Твърденията за симулативно поведение противоречат на влязлото в сила
Разпореждане № 21157/16.03.2020 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО,
в което е посочен механизъм на инцидента. Твърденията на свидетеля, че Т.
симулирала инцидент, за да не работи и да съди работодателя си не са
подкрепени с доказателства. Доколкото ищцата е продължила да изпълнява
трудовите си функции до 27.01.2017 г., то може да се направи извод, че Т.
изначално добросъвестно е предприела домашно лечение, като не е
престанала да престира труд веднага след инцидента.
Настоящият състав намира, че показанията на тримата свидетели следва
да се преценяват от съда внимателно, имайки предвид това, че О. е брат на Т.,
М. – нейна приятЕ., а между С. и Т. е налице конфликт, и с оглед на
разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Съгласно заинтересоваността на свидетеля в
полза или във вреда на някоя от страните, се преценява с оглед всички други
данни по делото, при отчитане на възможната му необективност. Това
означава, че към показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със
засилена критичност. Не съществува забрана въз основа на техните показания
8
да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която
свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната
страната. Преценката обаче следва да бъде обоснована с оглед на другите
събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото
изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на
достоверността на показанията му ( с този смисъл - Решение № 131 от
12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1/2013 г., IV г. о., ГК).
По отношение на уврежданията, получени в резултат от процесната
трудова злополука, както и по въпроса за възстановителния период
настоящият първоинстанционен състав изцяло кредитира заключението по
повторната СМЕ, което заключение е обосновано, професионално изготвено и
обективно.
От депозираното писмено заключение, както и от изложеното от вещите
лица по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК, съдът установява, че в резултат от
процесната злополука Т. е получила контузии на коленете и гръбнака при
извиване. Състоянието й се квалифицира като временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Ищцата е изпитвала болка и страдание.
Възстановителният период е около 25 дни. Получената травма във вида,
описан в исковата молба, не е налагала прием на медикаменти или прилагане
на лечение, като ищцата е продължила да работи до 27.01.2017 г. Преди
инцидента при ищцата е имало дегенеративни изменения, които са направили
възстановителния период по-дълъг. В същото време, доколкото травмата е
нямала клинична изява, която да е накарала Т. да търси медицинска помощ, не
е предизвикала функционални нарушения, които да пречат на извършването
на ежедневната дейност на ищцата, т.е. да няма никакви разкъсвания,
кръвонасядания, излив на кръв в коленна става, в ставите на гръбнака, то
процесният инциден не е допринесъл за развитието на преждесъществуващите
дегенеративни проблеми.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по
делото намира за установено от правната страна следното:
По отношение на иска с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ:
Разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ предвижда, че за вреди от трудова
злополука, които са причинили временна неработоспособност на работника
или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това,
дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им.
С оглед на това предпоставките, които следва да бъдат налице, за да
бъде уважен искът са: 1) валидно сключен между страните трудов договор, 2)
претърпяване на трудова злополука от ищеца, 3) наличие на вреди, произлезли
вследствие претърпяната трудова злополука и 4) причинна връзка между
вредите и трудовата злополука.
Вината не е елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност по чл. 200, ал. 1 КТ, както изрично е установено и в текста на
самата разпоредба.
Отговорността на работодателя е обективна и доказването на вина не е
9
необходимо за уважаването на настоящия иск.
По отношение на първата предпоставка, а именно наличието на валидно
трудово правоотношение между страните към датата на злополуката това
обстоятелство е безспорно, а се установява и от представения трудов договор
от 12.12.2016 г. Поради тази причина съдът намира, че ответникът от гледна
точка на качеството си на работодател е адресат на нормата по чл. 200, ал. 1 от
КТ.
По отношение на втората предпоставка - претърпяване на трудова
злополука от ищцата: Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в
Решение № 31 от 02.02.2011г на ВКС по гр. д. № 1894/2009, Решение № 319
от 22.06.2010г на ВКС гр. д. № 204/2009, Решение № ЗЗ9/10.10.2011 г. на ВКС
гр. д. № 859/2010 г. и др., влязлото в сила разпореждане по чл. 60, ал. 1 КСО, с
което се установява характерът на инцидента като трудова злополука,
представлява административен акт, удостоверяващ наличието на трудова
злополука и механизма й, който е предпоставка за уважаване на исковете по.
Следва да се отчете, че същият е официален удостоверителен документ,
ползващ се с материална доказателствена сила и обвързва съда относно
установените в него факти.
Видно от представеното по делото Разпореждане № 21157/16.03.2020 г.
на НОИ ТП – С. град, инцидентът е приет за трудова злополука по смисъла на
чл. 55, ал. 1 КСО, като в акта е описан и механизмът на настъпване на
злополуката. С оглед на това е налице и втората предпоставка за ангажиране
на имуществената отговорност на работодателя при настъпила трудова
злополука.
По отношение на третата предпоставка – наличие на вреди за ищеца,
претърпени вследствие настъпването на трудовата злополука: с оглед на
представения по делото доказателствен материал следва да се направи
заключението, че вследствие на претърпяната трудова злополука на 03.01.2017
г. ищцата е получила контузия на коленете и гърба. От показанията на
свидетелите О. и М., както и от заключението по допълнителната СМЕ се
установява, че претърпяната трудова злополука и получените от ищцата
увреждания е налице причинно-следствена връзка. Поради това съдът намира,
че и този елемент от фактическия състав на обективната имуществена
отговорност на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е налице.
С оглед установеното наличие на предпоставките за ангажиране на
отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ следва да се определи
размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди в резултат на
трудовата злополука.
При определяне на размера на обезщетение по справедливост е
необходимо да се съобразят и конкретни обективни обстоятелства: характер и
степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено,
продължителност на лечението и извършените медицински манипулации,
продължителност и интензитет на физическите болки, продължителен период
до пълно възстановяване на пострадалия, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, както и причинени неудобства, перспективата и
10
трайните последици, вкл. козметични и др. външни дефекти, възраст на
увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се
социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и
др - така т. II от ППВС 4/1968 г., Решение № 38 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 323/2012 г., III г. о., ГК.
С оглед на това съдът съобрази, че в конкретния случай ищцата е
получила контузия на двете колене и гърба в резултат на претърпяната трудова
злополука, като уврежданията не наложили прием на медикаменти или
прилагане на лечение. Възстановителният период е продължил около 25 дни,
като през първите 7 дни болките са били с по-висок интензитет. При
изслушването на повторната СМЕ вещите лица уточняват, че болките са бил
най-интензивни веднага след инцидента, като след това са започнали да
отшумяват. Поради това настоящият състав намира, че отпуските поради
болест, ползвани от иццата от 27.01.2017 г., не следва да се ценят при
определяне продължителността на възстановителният период, т.к. началото на
тези отпуски приблизително съвпада с края на възстановителния период,
посочен от вещите лица по СМЕ.
От доказателствения материал по делото е видно, че пострадалата е
продължила да изпълнява трудовите си функции и след злополуката. Не могат
да се кредитират показанията на свидетелите О. и М. в частта, в която тези
свидетели излагат, че трудовата злополука трайно и съществено влошила
здравословното състояние на ищцата, че в резултат от инцидента били
причинени значими промени в личния и социалния живот на Т. и то в
негативен план.
В тази част свидетелските показания категорично противоречат на
заключението по повторната СМЕ, което съдът кредитира.
Съдът съобрази и размерите на обезщетенията от съдебната практика по
сходни случаи. С Решение № 260503 от 30.09.2024 г. на СГС по в. гр. д. №
347/2020 г., Решение № 5191 от 17.09.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 10634/2021
г., Решение № 4266 от 28.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 14053/2021 г.,
Решение № 262236 от 5.07.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 12660/2020 г. са
присъдени съответно 3 000 лв., 3 500 лв., 5 000 лв., 3 500 лв. за претърпени
неимуществени вреди вследствие на трудова злополука и причинени телесни
увреждания, сходни с тези на ищцата.
Това навежда на извода, че обезщетенията за неимуществени вреди,
присъждани от съдилищата, за подобни увреждани, получени по сходен начин
са в много по-нисък от претендирания от ищцата размер.
Съдът съобрази икономическата обстановка в страната към края на
съдебното дирене. Икономическата обстановка в страната от 2017 г. до 2025 г.
се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна
заплата, която е била: 01.01.2017 г. – 460. 00 лв., а от 01.01.2025 – до сега 1077
лв. Изводът е, че от датата на трудовата злополука до настоящия момент
икономическата обстановка в страната се подобрява и приходите на
населението нарастват. По тази логика и размера на обезщетения поетапно и
логично следва да се увеличава, за да отговаря адекватно на нуждите на
11
пострадалата.
В конкретния случай ищцата е получил увреждане, като
възстановителният период, посочен от СМЕ е около 25 дни. Като се отчете
отделно и цитираната по-горе практика за присъжданите обезщетения в
сходни случаи, както и възрастта на пострадалата - справедливостта налага да
се заключи, че претендираната претенция следва да бъде уважена до размера
от 3 750 лв.
За разликата над 3 750 лв. до предявения размер от 60 000 лв. искът за
обезщетение за неимуществени вреди се явява неоснователен и следва да се
отхвърли.
По отношение на иска за обезщетяване на имуществени вреди
Ищцата претендира сумата от 7060,63 лева /съгласно изменения на иска,
допуснати с протоколни определения от 07.04.2025 г. и 24.02.2025 г./ –
обезщетение за имуществени вреди, формирана като сбор от 6590,63 лева –
разходи за лекарства и лечение в периода 03.01.2017 г. – 03.10.2024 г., както и
470 лева - дължими, но незаплатени 47 лева месечно за периода от 27.01.2017
г. до 12.11.2017 г., формирани като разлика между трудовия доход на ищцата и
получаваното обезщетение поради общо заболяване.
Настоящият състав намира този иск за неоснователен
Безпротиворечива е практиката на ВКС, съгласно която работодателят
отговаря имуществено пред пострадалия работник или служител за всички
действително претърпени имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането /Решение № 741 от
30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 143/2010 г., III г. о., ГК/.
От заключението по СМЕ се установява, че след получаване на травма
на 03.01.2017 г не е предприето лечение. Не се установява да са назначени и
закупени медикаменти и медицински изделия във връзка с травма от
03.01.2017 г. Приеманите на по-късен етап медикаменти по повод обостряне
на хронични заболявалия не могат да бъдат свързани с травма от 03.01.2017 г.
При това положение настоящият състав намира, че не е доказано
извършването на твърдените разходи за лекарства и лечение в процесния
период.
По отношение на претендираната разлика между получаваното от
ищцата преди трудовата злополука трудово възнаграждение и обезщетенията,
получавани от НОИ, настоящият състав намира, че не се установява ищцата
да е ползвала отпуск поради болест заради процесната трудова злополука,
поради което и не е налице пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка между увреждането и тези вреди.
От заключението по СМЕ се установява, че възстановителният период за
процесната травма е не по-дълъг от 25 дни. В случая трудовата злополука е
настъпила на 03.01.2017 г., а ищцата е ползвала отпуск поради болест от
27.01.2017 г., т.е. към началния момент на ползвания отпуск е изтекъл
възстановителния период за травматичното увреждане от 03.01.2017 г. При
това вещите лица – медици изрично уточняват, че болките, причинени от
12
злополуката, са били най-интензивни през първите 7 дни след настъпването й,
като след това са отшумявали. В случай че е било необходимо ползването на
отпуск, то от медицинска гледна точка, а и логически може да се очаква,
закономерно е пострадалата да е била по-малко работоспособна в първите дни
от възстановителния период, отколкото в края му.
Следва да се обърне внимание още, че в болничния лист от 27.01.2017 г.
е посочено, че причината за временната неработоспособност е „злополука – не
трудова“, като след 21.03.2017 г. ищцата е ползвала отпуск поради болест за
напълно различни от процесните заболявания – „други спондилози с
радикулопатия, Гръднопоясен отдел, причина: общо заболяване“ /болничен
лист № ************/, „други увреждания на нервните коренчета и плексуси,
причина: общо заболяване“ /болничен лист № *************/, „други
увреждания на нервните коренчета и плексуси, причина: общо заболяване“
/болничен лист № ************/, „увреждане на лумбо-саклалните коренчета,
некласифисирани другаде, причина: общо заболяване“ /болничен лист №
************/, „други първични гонартрози, причина: общо заболяване“
/болничен лист № *************/, „други увреждания на нервните коренчета
и плексуси, причина: общо заболяване“ /болничен лист № ************/,
„увреждания на нервните коренчета и плексуси, причина: общо заболяване“
/болничен лист № ************/, „увреждания на междупрешленните
дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия,
причина: общо заболяване“ /болничен лист № ************/.
При така установените факти не се установява при условията на пълно и
главно доказване, че в резултат от процесната трудова злополука ищцата е
била лишена от възможността да полага труд, поради което работодателят да
следва да я обезщети за разликата между получаваното преди увреждането
трудово възнаграждение и получаваните от НОИ по-късно обезщетения за
временна неработоспособност.
По изложените мотиви искът за имуществени вреди следва да се
отхвърли изцяло.
По възражението за умишлено причиняване на злополуката,
респективно за проявена груба небрежност
Умисъл у работника причиняването на увреждането е налице, когато има
интелектуалното и волево съдържание, определено в чл. 11 от НК -
увреденият е съзнавал какви са последиците от него деянието и е искал
настъпването на тези последици /Решение № 111 от 23.07.2020 г. на ВКС по
гр. д. № 2694/2019 г., IV г. о., ГК, Решение № 119 от 14.05.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 3353/2020 г., IV г. о., ГК/. Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 1 КТ
отговорността на работодателят се изключва при вреди от трудова злополука,
ако пострадалият е причинил умишлено увреждането.
В настоящия процес ответникът не установява при условията на пълно и
главно доказване, че ищцата е причинила злополуката умишлено.
Допуснатият на ответника свидетел сочи, че според нея механизмът на
инцидента изглеждал „неестесвено“, но нито това, нито друго събрано
доказателство установява по несъмнен начин, че Т. е причинила инцидента и
13
уврежданията умишлено.
Чл. 200, ал. 2 КТ предвижда намаляване на отговорността на
работодателя в случай на проявена от работника груба небрежност. С оглед на
тази разпоредба, както и на изрично определения характер на отговорността
на работодателя като обективна, се налага изводът, че макар и при проявена
груба небрежност от работника за работодателя не е налице възможност да се
екскулпира напълно. В случая е налице само възможност да бъде намален
размера на обезщетението, като за да установи наличието на предпоставките
за прилагане на тази възможност, е необходимо работодателят да проведе
пълно главно доказване на твърдението си, че работникът е имал поведение
представляващо груба небрежност и че съществува причинно-следствена
връзка между това поведение и настъпването на вредите. В практиката на
ВКС е прието, че следва да установи не просто, че работникът е допуснал
нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата
при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност. С оглед на това не всяко
нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадалия съставлява
основание за намаляване на обезщетението, а само това, при което е налице
виновно допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на увреждането,
при подчертано субективно отношение /груба небрежност/. За да е налице
груба небрежност следва пострадалият да е предвиждал настъпването на
неблагоприятния резултат, но лекомислено да се е надявал, че той няма да
настъпи или че ще успее да го предотврати, като доказването на нарушението
на правилата вследствие на неполагане на грижата, която и най-небрежният би
положил е в тежест на работодателя – така Решение № 60 от 5.03.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., Решение № 194 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 1248/2010 г., III г. о., ГК.
Настоящият състав намира, че възражението на ответника, че трудовата
злополука е настъпила при извършване на дейност, която не е възложена на
ищцата по длъжностна характеристика, е неоснователно.
Видно от длъжностната характеристика, представена и от двете страни,
основните функции и задължения на ищцата включвали зареждане на рафтове
в магазина, но и изпълнение на функции, възложени от прекия ръководител.
От разпореждането, с което е призната злополуката за трудова, се установява,
че инцидентът е настъпил при носене на щайги /ищцата твърди кашон/ и
зареждане на рафтове в магазина. Действително, в длъжностната
характеристика е посочено, че зареждането на рафтовете в магазина става
съгласно установения вътрешен ред, като между страните в настоящия процес
е налице спор дали този установен вътрешен ред е включвал пренасянето на
щайгите и кашоните с продукти до рафтовете на магазина. От работодателя не
е представен нарочен акт /заповед/, който да установява вътрешния ред за
зареждане на рафтове. От показанията на водената от ответника свидетЕ. С. се
установява, че работодателят е допускал служителите, включително
свидетЕ.та твърди, че го е правила доброволно, да пренасят кашони с
продукти. Свидетелят О. също твърди, че е виждал Т. често да зарежда
магазина.
14
При това положение настоящият състав намира, че възражението на
ответника за допусната от ищцата груба небрежност е носнователно. Не се
установява категорично, че пренасянето на кашоните за зареждане на
рафтовете с продукти е било изключено от задълженията на Т. по длъжностна
характеристика. Напротив от свидетелските показания се установява, че както
свидетЕ.та С. – касиер в магазина, така и Т. пренасяли кашони с продукти.
Това е било практика, фактически допусната от ответника.
Константна и безпротиворечива е практиката на ВКС / Решение № 157
от 24.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6210/2013 г., III г. о., ГК/, съгласно която
щом работодателят допуска постоянна практика, нарушаваща правилата за
безопасна работа, при настъпила трудова злополука не може да се прилага
"грубата небрежност". Тогава работниците и служителите действат в интерес
на работата и ако пострадат, обезщетението им не следва да се намалява.
По възражението за изтекла погасителна давност
Възражението на ответника, че е погасено по давност, е неоснователно.
Тригодишният давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ е започнал да тече от
датата, на която злополуката е призната за трудова. В своята практика
Върховният касационен съд трайно приема, че установяване на трудовата
злополука може да стане само по надлежния административен ред по чл. 57
КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на
трудовите злополуки и е недопустимо да бъде установена по общия исков ред.
Приема се, че наличието на влязъл в сила индивидуален административен акт
за установяване на трудова злополука е елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 от КТ. Приема се, че
началният момент на давността е датата на влизане в сила на този акт, тъй
като това е денят, в който правото по иска е могло да бъде упражнено
/Решение № 1 от 3.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 335/2024 г., IV г. о., ГК/. В
случая, трудовата злополука е установена с разпореждане от 16.03.2020 г., и
давността не е изтекла към 31.12.2021 г., когато искът е предявен.
По разноските по делото
Предвид изхода на спора и двете страни имат право на разноски.
Ищцата претендира заплащането на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2000 лева. Съобразно уважената част о исковете
на тази страна следва да се присъди сумата от 111,80 лева.
Ответникът претендира заплащането на адвокатско възнаграждение в
полза на адв. В. В. на основание чл. 38, ал. 1 и 2 ЗАдв.
В практиката на ВКС /Определение № 60487 от 21.12.2021 г. на ВКС по
ч. т. д. № 2452/2021 г., II т. о., ТК/ се приема, че не може да бъде присъждано
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА, т. е. за оказана безплатна
правна помощ на търговско дружество. Търговските дружества не са сред
изчерпателно посочените лица, на които законът признава правото да бъдат
представлявани безплатно от адвокат, а именно – лица с право на издръжка,
на материално затруднени лица и на роднини, близки или на друг юрист.
Поради правния си статут на търговско дружество ответникът не попада в
нито една от хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗА, с които законът свързва
15
присъждането на адвокатско възнаграждение за безплатно оказана адвокатска
защита пред съд. Действително в чл. 38, ал. 1 ЗА не е проведено
разграничение между физически и юридически лица. Изводът обаче, че
законът има предвид именно физическите лица, следва от логическото
тълкуване на тази разпоредба с разпоредбите на чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗА,
безспорно визиращи физически лица, тъй като само такива лица могат да
"имат право на издръжка" и да бъдат "роднини, близки или друг юрист". В
този смисъл е и последователната практика на ВКС – определение № 228 от
04.04.2012 г. по ч. т. д. № 140/2012 г. на I т. о., определение № 673 от
21.12.2016 г. по ч. т. д. № 920/2016 г. на II т. о., решение № 41 от 22.05.2019 г.
по т. д. № 2538/2018 г. на II т. о. и др.
Ответникът дължи държавната такса за уважения иск и за внесен
депозит за експертизи от бюджета на съда или общо 256,83 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 200, ал. 1 КТ „А. Е. М.“ ООД, ЕИК
*********, адрес: гр. С., ул. „К." № **, ет. *, да заплати на И. Б. Т., ЕГН
**********, адрес: гр. С., ж.к. „Б.", бл. ***, ет. **, ап. **, сумата от 3 750 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, получени
вследствие на претърпяна на 03.01.2017 г. злополука, призната за трудова
злополука с разпореждане № 21157/16.03.2020 г. на длъжностно лице по чл.
60, ал. 1 КСО, издадено от ТП НОИ - С. град, ведно със законната лихва от
03.01.2017 до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат от горепосочената трудова злополука за разликата над 3750 лева до
предявения размер от 60000 лева, както и иска по чл. 200, ал. 1 и 3 КТ за
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от горепосочената
трудова злополука изцяло за сумата от 7060,63 лева, формирана като сбор от
6590,63 лева – разходи за лекарства и лечение в периода 03.01.2017 г. –
03.10.2024 г., както и 470 лева - дължими, но незаплатени 47 лева месечно за
периода от 27.01.2017 г. до 12.11.2017 г., представляващи разлика между
трудовото възнаграждение на ищцата и изплатените обезщетения по
общественото осигуряване, ведно със законната лихва от 03.01.2017 до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „А. Е. М.“ ООД, ЕИК
*********, адрес: гр. С., ул. „К." № **, ет. *, да заплати на И. Б. Т., ЕГН
**********, адрес: гр. С., ж.к. „Б.", бл. ***, ет. **, ап. **, сумата от 111,80
лева, разноски по гр.д. № 74794/2021 г. по описа на СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „А. Е. М.“ ООД, ЕИК
*********, адрес: гр. С., ул. „К." № **, ет. *, да заплати на Софийски районен
съд сумата от 256,83 лева, разноски по гр.д. № 74794/2021 г. по описа на СРС,
178 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
16
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17