Р Е Ш Е Н И Е
№ 127
гр.Русе,
16.10.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и осми септември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря С. К., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2618 по описа
за 2009г., за да се произнесе, съобрази следното:
Предявена е искова молба с правно
основание чл.99, ал.1 от СК.
Ищцата М.Й.Г.,
твърди, че на 19.04.2001г. с
ответника сключили граждански брак, от който нямат родени деца. От самото
начало бракът им потръгнал добре, нямали противоречия и скандали. През 2002г.
със съпруга си закупили жилище, което обзавели и градили дома си. Постепенно в
годините вместо общите им цели да ги сближат, с ответника се отчуждили. Той
престанал да разговаря с нея, след работа прекарвал свободното си време сам в
дома им или извън него, затворил се в себе си. Правила опити да разговаря с него за да подобрят отношенията си, но без успех. Твърди, че
вероятно факта, че нямат със съпруга си деца довело до отчуждението им и от
година двамата живеели като съквартиранти, съжителството им станало напълно
формално, а не като семейство. По тези съображения счита, че бракът им е
дълбоко и непоправимо разстроен. Моли съда да постанови решение, с което да
бъде прекратен гражданския брак с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство по вина на ответника; не претендира издръжка от съпруга си; след
развода ответницата да носи предбрачното си фамилно име – Т., като ползването
на семейното жилище, представляващо апартамент, находящ се в гр.Р.,
ул.”В” № , ет.,
да се предостави на ответника. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът А.М.Г. оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че не
желае развод и не е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака. До м.април 2009г. не са имали с ищцата сериозни проблеми в
семейството и той не се е отчуждавал от нея. На 06.04.2009г. М.Г.
напуснала семейното жилище и му казала, че от дълго време имала връзка с друг
мъж, от когото е бременна. Ако е налице разстройство на брака, то се дължи на
поведението на ищцата, а не е предизвикано от него.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Страните са сключили граждански брак на 19.04.2001г., от
който нямат родени деца. От представения по делото заверен препис на нотариален
акт № , том , рег.№ нот.дело № г. на нотариус с район на действие РРС, се
установява, че по време на брака си съпрузите закупили апартамент, находящ се в
гр.Р., ул.”В” № , ет.,
поради което е съпружеска имуществена общност и е семейно жилище на съпрузите.
В обясненията си в съдебното
заседание на 28.09.2009г. ищцата заявява, че е бременна, но не от ответника, а
за първото обстоятелство и съдът се е убедил лично, тъй като е видно, че М.Г. е бременна към тази дата.
От събраните по делото гласни
доказателства – показанията на свидетелката Т.Д.Т. се
установява, че познава съпрузите още от сключване на гражданския им брак. По
нейно мнение проблемите между тях възникнали, тъй като в продължение на 8
години двамата се опитвали да имат дете, но това било неуспешно. Последните 6
години ищцата правила опити да забременее два пъти инвитро
и десет инсигнации, но всички се оказали неуспешни. Свидетелката
знаела от страните, че при ответника не е имало проблеми, като се считало през
цялото време, че проблема от невъзможността да имат дете е в М.Г.
и по тази причина тя била подлагана на лечение. Това било довело до охлаждане в
отношенията им, което довело до желание от страна на М.Г. да се разделят.
Последната започнала връзка с друг мъж от началото на 2009г., от който
забременяла и това довело до раздялата между съпрузите през м.април
2009г., когато ищцата напуснала семейното жилище и започнала да живее с този
мъж на семейни начала. Свидетелката твърди, че лично никога не е присъствала на
скандали между съпрузите, нито е чувала да има такива. Имало е дребни свади
между двамата като във всяко семейство, но същите не били сериозни.
В показанията си свидетеля К.Х.Б. твърди, че се познава с ответника още от ученическите
си години, а с ищцата, когато сключили брак и е в близки приятелски отношения
със семейството. Отношенията между двамата били много добри и не е предполагал,
че може да има някакви проблеми между тях, а и те по никакъв начин не са
показвали или да си е личало, че има такива. Не е забелязвал съпрузите да са се
отчуждавали един от друг и да живеят като съквартиранти, дори напротив –
отношенията им според него били идеални. Единствения проблем при съпрузите била
невъзможността да имат дете, за което се подлагали на изследвания, като дори
при някои от последните свидетелят ги придружавал. Това обаче не е довеждало до
конфликт между страните, а те заедно се опитвали да разрешат проблема. В
началото на м.април 2009г., на следващия ден след
рождения ден на А.Г. разбрал, че ищцата казала на съпруга си, че е бременна от
друг мъж, който е техен семеен приятел и има желание да се разведат. До този
момент, познавайки ги отблизо свидетелят никога не е предполагал, че може да се
стигне до това и това било абсурдно както за него, така и за ответника.
Последният имал съмнения, че той може да е бащата на нероденото още дете, като
съпруг на ищцата.
В показанията си свидетеля М П.П.
твърди, че познава страните отдавна, като те са му били и кръстници на сватбата
– юридически свидетели при сключване на гражданския му брак. Поддържали са
много близки контакти и през годините в семейството им не е забелязвал някакви
по-сериозни проблеми, освен дребните такива, които има всяко нормално
семейство. Заедно ходили на почивки, излизали и се събирали по празници,
гостували си взаимно. Никога не е забелязвал между двамата да има някакво
отчуждение или променено отношение на единия съпруг към другия. Единствения
проблем бил, че 8 години правили неуспешни опити да имат дете, но двамата
заедно се опитвали да разрешат този проблем и взаимно се подкрепяли.
Съдът няма основание да не кредитира показанията на тези
свидетели, тъй като са взаимно непротиворечиви, подкрепящи едни с други, близки
приятели са на страните и имат непосредствени възприятия от семейния им живот,
а тъй като по делото не са събрани други доказателства, които да установяват
нещо различно от изложените от тях факти и обстоятелства, поради което ги цени
изцяло.
По делото не се спори и че семейното жилище на
страните е апартамент, находящ се в гр.Р., ул.”В” № , ет., а от свидетелските
показания е видно, че към настоящия момент в него живее ответника, след
напускането на ищцата през м.април 2009г.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира, че в конкретния случай
бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Причината за това е
брачната изневяра на ищцата, а именно, че същата от началото на 2009г. е
започнала връзка с друг мъж, от когото е и бременна и очаква да роди дете от
него. Показанията на свидетелите са категорични в тази насока и съдът няма
основание да не ги цени. За последното единственото доказателство е обяснението
на Г. в съдебното заседание, което твърдят и свидетелите, но казано им също от
нея. Ищцата е категорична, че детето което очакват не
е от съпруга й, а от другия мъж, но този факт не може да бъде изследван в
настоящото гражданско производство чрез събиране на допълнителни доказателства,
тъй като детето още не е родено и може да се провери единствено в исково
производство след раждането при иск за оспорване на произход. По тази причина
твърдението на ответника, че детето може и да е негово е само предположение,
което е невъзможно към настоящия момент да се докаже, а жената най добре знае
какви са сексуалните й контакти и кой може да е баща на нероденото й още дете. Дълбокото
и непоправимо разстройство идва не само от това, а и от категоричността на
ищцата, че с другия си партньор иска да създаде ново семейство и не желае
съществуващия брак да продължи, като и вече е предприела действия в тази насока
– през м.април 2009г. напуснала семейното жилище и заживяла на семейни начала с
него. Тези факти обуславят и виновността на Г. за разстройството на брачните
отношения. Разпоредбата на чл.99, ал.4 от СК /отм./ към
случая не намира приложение, като именно намерението на ищцата да създаде ново
семейство /предприела действия вече за това/ и детето от другия мъж се явяват
важни обстоятелства, които налагат да се допусне развода. Поради това и съдът счита,
че съпружеските отношения между страните са прекъснати окончателно и
безвъзвратно, като не може да се очаква същите да бъдат заздравени. Видно от
установената по делото фактическа обстановка между тях липсват вече отношения,
основаващи се на взаимно доверие, разбирателство, обща насоченост и грижа за
семейството, поради което бракът им изцяло е лишен от дължимото съдържание,
съгласно разпоредбата на чл.15 и сл. от СК и съществува само формално. В тази
насока липсват противоречия между показанията на свидетелите и доводите на ищцата.
Относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че тя е на ищцата. С
поведението си, а именно установената извънбрачна връзка с друг мъж, от когото
вече очаква дете и създаването на новото семейство, същата изцяло е нарушила
моралните си и етични задължения като съпруга, регламентирани в чл.15, 16 и 18
от СК. Факта, че страните не са можели да имат деца и правили опити да променят
това от 8 години, не е оправдание за нейните постъпки – да има такова от друг
мъж, независимо, че желанието на всяка жена е да стане
майка, тъй като тези и действия са довели именно до настъпването на дълбоко и
непоправимо разстройство на брака. По делото не са събрани каквито и да било
доказателства, че за разстройството на брачните отношения има вина и ответника
или че вината е изцяло негова. Не се доказа, че той е престанал да разговаря с
нея, отчуждили се взаимно, затворил се в себе си, прекарвал свободното си време
сам и живели през последната година като съквартиранти, дори напротив. От
показанията на всички свидетели е видно, че през годините въпреки проблемите,
които имали за да имат дете, те са били задружно и
сплотено семейство, никой не е забелязвал да имат някакви големи и непреодолими
противоречия, освен обичайните дребни такива, характерни за всяко семейство, като
всички са останали изненадани от извънбрачната връзка и дори двамата от
свидетелите използват думата за случилото се „абсурдно”. За да решат проблема с
липсата на дете, двамата съпрузи са правили непрестанни опити заедно да
преодолеят и това не ги е разделяло през годините, а дори сплотявало един с
друг – винаги излизали заедно, събирали се с приятели, ходели на почивки и т.н.
Видно е от свидетелските показания, че съмненията за безплодността били
приписвани на ищцата /което предвид настоящата й бременност също не е било
истина, а по необясними причини тя не е могла да забременее от ответника/, но
въпреки това съпругът й не се е отчуждавал от нея или правил опити да я
изостави, като установи връзка с друга жена, от която да има дете, а винаги бил
до нея, подкрепял и поддържал. Поради това съдът намира, че вината за
разстройството на брака е изцяло на ищцата и липсва такава от страна на ответника.
Семейното жилище - апартамент,
находящ се в гр.Р., ул.”В” № , ет., следва да се предостави за ползване на ответника,
с оглед вината за разстройството на брачните отношения на ищцата, а и по делото
липсва спор между страните за това обстоятелство.
Страните не претендират издръжка, която да си
заплащат един на друг, поради което и такава не следва да им бъде присъждана.
След развода ищцата следва да носи
предбрачното си фамилно име – Т..
На основание чл.329,
ал.1 от ГПК и предвид това, че ищцата се явява
виновния за разстройството на брака съпруг, същата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 400.00 лева –
заплатено възнаграждение на редовно упълномощения адвокат. Следва да се
определи окончателна държавна такса за производството по делото. Предвид
материалното и имотно състояние на страните, съдът определя същата в размер на 40.00
лева, вносима от ищцата по бюджетната сметка на
Районен съд – гр.Русе, след като от нея се приспадне първоначално внесената
държавна такса в размер на 25.00 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД ПОРАДИ НАСТЪПИЛО
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО бракът между М.Й.Г. ***, с
ЕГН: ********** и А.М.Г. ***, с ЕГН: **********,
сключен с акт № 171/19.04.2001г. на длъжностното лице по гражданско състояние
при Община – гр.Русе, по вина на М.Й.Г..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното
жилище, представляващо апартамент, находящ се в гр.Р.,
ул.”В” № , ет. на А.М.Г..
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на
брака жената М.Й.Г. да носи предбрачното си фамилно
име - Т..
ОСЪЖДА М.Й.Г. ***,
с ЕГН: **********, да заплати на А.М.Г. ***, с
ЕГН: **********, сумата от 400.00 /четиристотин/ лева – направени разноски по
делото.
ОСЪЖДА М.Й.Г. ***,
с ЕГН: **********, да заплати по бюджетната сметка на Районен съд –
гр.Русе, сумата от 15.00 /петнадесет/ лева – допълнителна държавна такса за
производството по делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: