РЕШЕНИЕ
№ 264
гр. Горна Оряховица , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимира Ив. Николова-
Петрова
при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско
дело № 20204120101190 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД.
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : град София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет.3,
представлявано от управителите И.Ц. К. и Я.Б.Я., чрез процесуален представител :
юрисконсулт ИВ. К. Т., със съдебен адрес за получаване на книжа : град София, ул.
„Панайот Волов” № 29, ет.3, телефон :... : **********, твърди в исковата си молба, че
ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, връчена на Д. М. М. при условията на чл.47,ал.5 от
ГПК, в резултат на което и съгласно чл.415,ал.1,т.2 от ГПК, за „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск
за вземанията на дружеството срещу него.
Посочва, че обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение, е
подписан договор за паричен заем № 5460187 от 09 август 2018 г. между „Вива Кредит”
ООД - като заемодател и Д. М. М. - като заемател, сключен при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. Заявява, че с подписването на договора за паричен заем
1
заемателят удостоверява, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ
индивидуалните условия по паричния заем. Твърди, че съгласно сключения договор за заем
заемодателят се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 800 лева, под
формата на паричен заем, който се усвоява в брой при подписването на договора, съгласно
подписан от страните РКО № 28/09.08.2018г. Заявява, че с подписването на договора, Д. М.
М. удостоверява, че е получил от заемодателя заемната сума от 800 лева, като договорът има
силата на разписка за предадена, съответно - получена сума. Твърди, че заемателят се е
задължил да ползва и върне заемната сума съгласно условията на сключения договор, като
заплати сума в размер на 940.26 лв., ведно с договорната лихва, на 9 месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 144.69 лв. (, включваща първоначална главница и договорна лихва
и такса за експресно разглеждане). Посочва, че ако заемателят не изпълни задължението си
за заплащане на дължимите погасителни вноски, заемодателят има право да предприеме
всички позволени от закона действия, за да събере своето вземане, което от своя страна
може да доведе до значително повишаване на размера на дължимите суми от заемателя.
Твърди, че в настоящия договор страните се съгласяват, че със сключването на същия ще се
рефинансира текущ заем на ответника по договор за паричен заем № 5426283/21.03.2018г. в
размер на 271.24 лв., като страните са направили изрично изявление за прихващане на
насрещни изискуеми задължения и в случая процесният договор има сила на разписка.
Сочи, че след извършеното прихващане задължението на заемателя се погасява изцяло, а
заемодателят му изплаща остатъка от заемната сума по договора. Заявява, че по договора за
паричен заем Д. М. М. е извършвал плащания в общ размер на 0 лв. и към момента на
предявяване на исковата молба дължимата главница е в размер на 800 лв. Заявява, че за
ползването на предоставената заемна сума по сключения договор за паричен заем №
5460187 от 09.08.2018г. между страните, ответникът дължи договорна лихва в размер,
посочен в договора, като в настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на
140.23 лв. за периода от 08.09.2018г. - датата на падежа на първата вноска, до 06.05.2019г. -
датата на настъпване на падежа на договора.
Твърди, че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 06.05.2019г. - последната
падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички
падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава
виновно да не изпълнява задълженията си. Заявява, че поради това ответникът дължи и
обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница в размер на 47.40 лв.,
считано от 09.09.2018г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на
паричния заем, до датата на подаване на заявлението – 28.01.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Заявява, че основанието, на което заявлението и настоящата искова молба се подават от
името на ищеца, е сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 01.12.2016г., на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 юли 2019г.
2
между „Вива Кредит” ООД с ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД с ЕИК *********, по силата на който вземането е прехвърлено в полза
на „АКПЗ” ЕООД изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Моли съда
уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно с преписа от исковата молба
и доказателствата.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което : 1/ Да признае за установено, че
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД има следните вземания срещу Д. М.
М. : 800 лв. - главница; 140.23 лв. – договорна лихва за периода от 08.09.2018г. до
06.05.2019г.; 47.40 лв. - лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница,
считано от 09.09.2018г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на
паричния заем, до датата на подаване на заявлението – 28.01.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми. Моли съда да осъди Д. М. М. да му заплати направените
съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание
чл.78,ал.8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл.13,т.2 от НЗПП за
подготовка на документи за завеждане на дело, и 300,00 лв. по чл.25 от НЗПП.
В съдебно заседание, ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с
ЕИК *********, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт Й.М., депозира писмена молба, с която прави искане делото да бъде
разгледано в негово отсъствие. Поддържа исковата молба изцяло, с изключение на
първоначално предявените претенции за присъждане на неустойка /361,98 лв., такса за
експресно разглеждане на документи /361,98 лв./ и разходи и такси за извънсъдебно
събиране на вземането /245 лв./, които оттегля по реда на чл.232 от ГПК. Моли съда да
уважи предявените искове и да му присъди направените съдебни разноски в двете съдебни
производства. Излага съображения.
Ответникът Д. М. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес : град Г.О., ул..., призован
чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, не депозира писмен отговор.
В предоставения му срок по чл.131 от ГПК, адвокат С.И. от ВТАК, със служебен адрес :
град Г.О., ул... ..., телефон: **********, e-mail: .., назначен за особен представител на
ответника на основание чл.47,ал.6 от ГПК, депозира писмен отговор на исковата молба.
Особеният представител изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и следва
да се остави без уважение. Счита, че липсват доказателства за наличието на сключен
валиден договор между страните. Твърди, че не е налице валидно сключен онлайн договор
за кредит между ответника и ищцовото дружество. Сочи, че липсват каквито и да е
доказателства, че са били налице две насрещни, съвпадащи волеизявления на страните за
сключване процесния договор. Посочва, че претенцията си ищецът позовава на сключен
между страните договор за предоставяне на кредит от разстояние, твърдейки неизпълнение
на задълженията на заемателя по същия. Сочи, че легалното определение на този вид
3
договори се съдържа в нормата на чл.6,ал.1 от Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, според който договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства
за комуникация от разстояние - едно или повече. Заявява, че в разпоредбата на чл.18 от
ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със
сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената
тежест е възложена на ищеца - доставчик на услугата. Посочва, че за доказването на
преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се
прилага Законът за електронния документ и електронния подпис /ал.2/, а съгласно ал.3,
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство
за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със
съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. Сочи, че според нормата на чл.3 от Закона за
електронния документ и електронния подпис, електронен документ е електронно изявление,
записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде
възпроизвеждано, а това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква
писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде
спазена, щом е съставен електронен документ. Счита, че в настоящото производство липсват
доказателства за съставянето на електронни документи във връзка със сключването на
твърдения между ищеца и ответника договор, нито такива, от които да бъде установено
съдържанието на тези електронни документи, ако такива са били съставени.
Счита, че разпоредбите на приложения с исковата молба договор за кредит са
недействителни, поради заобикаляне на закона, тъй като влизат в противоречие с чл.19,ал.4
от ЗПК, като по този начин с позволени от закона средства се постига забранен от закона
резултат - годишен процент на разходите, който е в пъти по-висок от максимално
допустимия размер, посочен в чл.19,ал.4 от ЗПК. С оглед на гореизложеното, счита клаузите
от процесния договор за кредит за абсолютно недействителни на основание чл.19,ал.5 от
ЗПК във вр. чл.21,ал.1 от ЗПК и чл.26,ал.1,предл.2 от ЗЗД - поради заобикалянето на ЗПК,
като от тълкуването на закона става ясно, че формата на недействителността е нищожност.
Възразява, че М. не е уведомен по никакъв начин за извършената цесия. Твърди, че до
знанието на ответника не е достигало за извършената прехвърлителна сделка. Поради това
твърди, че същата не поражда правни действия спрямо ответника като страна - длъжник по
договора, тъй като не е бил уведомен от първоначалния кредитор. Сочи, че доколкото
прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария
кредитор (цедента), напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението
за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента).
Счита, че само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на
4
задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на
чл.75,ал.1 от ЗЗД.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения от „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД срещу Д.М. иск, като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание, ответникът Д. М. М., призован по реда на чл.47 от ГПК, не се
явява. Особеният процесуален представител – адв. С.И.от ВТАК, поддържа писмения
отговор. Моли съда да се произнесе с решение в този смисъл.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че е фактите, че „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД с ЕИК ********* е депозирало на 07.02.2020г. пред ГОРС
заявление по реда на чл.410 от ГПК, образувано е ч.гр.дело № 183/2020г. по описа на ГОРС,
по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 257 от 10.02.2020г. в
полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД против Д. М. М. с ЕГН
**********, с която съдът е задължил ответника да заплати на посоченото дружество
следните суми, а именно : - 800 лв., представляващи главница по договор за паричен заем №
5460187/09.08.2018г.; - 140,23 лв. – договорна лихва за времето от 08.09.2018г. до
06.05.2019г.; - 47,40 лв. – законна лихва за времето от 09.09.2018г. до 28.01.2020г.; законната
лихва върху главницата от 800 лв. за времето от 07.02.2020г. до изплащане на вземането; -
39,13 лв. – направени по делото разноски за платена държавна такса, и – 50 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение. Безспорни са и фактите, че издадената
заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника по реда на чл.47 от
ГПК
Видно от приетите писмени доказателства : заверени преписи от договор за паричен заем
„Вивакредит ПЛАН” № 5460187 от 09.08.2018г., Тарифа на „Вива Кредит” ООД, относима
към договори за паричен заем, същите удостоверяват факти, че между ,,Вива Кредит” ООД
гр. София и ответника Д. М. М. е възникнала облигационна връзка, по силата на валидно
сключен между тях действителен договор за паричен заем № 5460187 от 09.08.2018г., като в
приложения препис от договор е посочено, че същият се сключва на основание предложение
за сключване на договор за паричен заем от заемателя по електронен път, стандартен
европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя, за предоставяне на
финансова услуга от разстояние /ЗПФУР/. Според чл.3,ал.1 от договора, страните са се
споразумели, че заемодателят „Вива Кредит“ ООД се задължава да предаде в собственост на
заемателя Д. М. М. с ЕГН ********** сумата от 800 лв., а заемателят се задължава да върне
същата на кредитора при следните условия : размер на месечната погасителна вноска в лева
– 144,69 лв., включваща главница, лихва и такса за експресно разглеждане, срок на заема – 9
5
месеца, брой вноски – 9, дати на плащане на погасителните вноски : 08.09.2018г.,
08.10.2018г., 07.11.2018г., 07.12.2018г., 06.01.2019г., 05.02.2019г., 07.03.2019г., 06.04.2019г.
и 06.05.2019г., фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40,30 %, ГПР – 49.46 %. От
приложения договор за паричен заем от 09.08.2018г. се установява, че с подписването на
този договор страните по него се съгласяват да бъде рефинансиран сключен между същите
страни текущ договор за паричен заем № 5426283/21.03.2018г., който към датата
09.08.2018г. възлиза на 271,24 лв. /чл.2,ал.1 от договора/, като заедно с това заемодателят и
заемателят правят изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, а
именно : от заемната сума по договора от 09.08.2018г. заемодателят прихваща задължението
на заемателя М., посочено в ал.1, след извършеното прихващане задължението на заемателя
по договора от 21.03.2018г. се погасява изцяло, а заемодателят изплаща на заемателя
остатъка от заемната сума по този договор в брой, съгласно договореното в чл.3,ал.2 по-
долу /чл.2,ал.2 от договора/. В чл.3,ал.2 от договора, страните са постигнали съгласие, че с
подписването на договора заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя заемната
сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена заемна
сума.
Видно от приетите писмени доказателства – заверени преписи от рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г., Приложение № 1 от
01.07.2019г. към него, по силата на цитирания договор за цесия „Вива Кредит” ООД гр.
София, с ЕИК *********, – продавач или цедент, се е задължил да прехвърля възмездно на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД гр. София, с ЕИК ********* –
купувач или цесионер, свои ликвидни и изискуеми вземания по договори за заем по смисъла
на ЗЗД и ТЗ и договори за паричен заем по реда на ЗПФУР, които същият е отпускал на свои
клиенти, срещу заплащане на покупна цена от цесионера, които вземания ще се
индивидуализират в опис в Приложение № 1, което ще бъде съставено на хартиен носител,
подписано и подпечатано от двете страни. Видно от приложения препис-извлечение от
Приложение № 1/01.07.2019г. към договор за цесия, сключен между „Вива Кредит“ ООД и
„АКПЗ“ ЕООД на 01.12.2016г., в пункт 535 от същото е удостоверено, че продавачът „Вива
Кредит“ ООД прехвърля на купувача „АКПЗ“ ЕООД своите вземания по договор за паричен
заем № 5460187 от 09.08.2018г. от длъжник Д. М. М. с ЕГН ********** в размер на
отпусната главница 800 лв., остатък от договорна лихва 140,23 лв., общо дължима сума към
датата на подписване 1909,19 лв.
От приложените по делото Потвърждение за сключена цесия и пълномощно от
управителя на „Вива Кредит” ООД за уведомяване длъжниците за прехвърляне на
вземанията, е видно, че цедентът „Вива Кредит” ООД гр. София, представляван от
управителя Десислава Димитрова, е потвърдил извършената цесия с рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016г., на всички вземания,
индивидуализирани в Приложение № 1/01.07.2019г., както и е упълномощил цесионера
„АКПЗ” ООД гр. София да уведоми от името на „Вива Кредит“ ООД всички длъжници по
вземанията, които дружеството е прехвърлило на „АКПЗ” ООД с рамков договор за
6
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016г. и Приложение № 1/01.07.2019г.
към него.
С уведомление за цесия, адресирано до Д. М. М., приложено към исковата молба по
настоящото дело /л.20 от делото/, „АКПЗ” ООД гр. София, в качеството на пълномощник на
„Вива Кредит” ООД, уведомява Д.М., че „Вива Кредит” ООД е прехвърлило на „АКПЗ”
ООД изцяло вземането си към него, произтичащо от договор за паричен заем № 5460187 от
09.08.2018г., както и че кредитор по това парично вземане е „АКПЗ” ООД, посочил е
банкова сметка за изплащане на дължимите суми и е указал на длъжника да се обърне за
подробна информация към новия кредитор на указаните в уведомителното писмо адрес и
телефон.
По делото е изготвена и приета СИЕ, видно от която по процесния договор за паричен
заем № 5460187/09.08.2018г., на ответника Д. М. М. е предоставен кредит в размер от 800
лв., като с част от сумата в размер на 271,24 лв. е погасено старо парично задължение на
ответника по договор за паричен заем № 5426238 от 21.03.2018г., а остатъкът от
договорената сума в размер на 528,76 лв. е изплатена в брой на кредитополучателя на
09.08.2018г., за което е съставен разходен касов ордер 28 от 09.08.2018г., приет като
писмено доказателство /л.73 от делото/. От заключението на СИЕ се установява, че
ответникът не е извършвал плащания по процесния договор и е изпаднал в забава още на
09.09.2018г. – денят, следващ първата погасителна вноска. Приетата СИЕ установява, че
цялата сума по кредита е станала изискуема на 07.05.2019г. – денят, следващ последната
погасителна вноска. Видно от приетата СИЕ, неплатените суми по процесния договор за
паричен заем към датата на изготвяне на заключението са, както следва : неплатена главница
в размер на 800 лв., договорна лихва за периода от 08.09.2018г. до 06.05.2019г. – 140,23 лв.,
лихва за забава за периода от 07.05.2019г. до 07.02.2020г. – 61,56 лв. Съдът кредитира
заключението на СИЕ като обосновано, обективно и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и
чл.86 във вр. чл.99 от ЗЗД, които са допустими. Предвид изложените по-горе данни, съдът
счита, че за ищеца действително е налице правен интерес от предявяване на настоящите
искове за установяване съществуването на присъдените в негова полза парични вземания
със Заповед № 257/10.02.2020г. по ч. гр. дело № 183/2020г. по описа на ГОРС, връчена на
длъжника по реда на чл.47 от ГПК, като искът е предявен надлежно в срока по чл.415,ал.1 от
ГПК.
Разгледани по същество, предявените искове се явяват основателни и доказани, по
изложените по-долу съображения.
Въз основа на приетите писмени доказателства - договор за паричен заем „Вивакредит
ПЛАН” № 5460187 от 09.08.2018г., Тарифа на „Вива Кредит” ООД, относима към договори
7
за паричен заем, разходен касов ордер 28 от 09.08.2018г., както и от заключението на
приетата СИЕ, се установяват изложените в исковата молба факти, че „Вива Кредит“ ООД –
кредитор и Д. М. М. – кредитополучател са се намирали в облигационно правоотношение,
произтичащо от валидно сключен на 09.08.2018г. и действителен договор за паричен заем
„Вивакредит ПЛАН” № 5460187. От цитираните по-горе писмени доказателства, както и от
заключението на приетата СИЕ, безспорно се установява, че кредиторът „Вива Кредит”
ООД е изпълнил задълженията си, произтичащи от сключения между него и ответника
договор за потребителски паричен кредит, като е предоставил на кредитополучателя Д.М.,
който е получил от „Вива Кредит” ООД гр. София, сумата от 800 лв., представляваща
паричен заем /кредит/, погасявайки с част от сумата в размер на 271,24 лв. погасено старо
парично задължение на ответника по договор за паричен заем № 5426238 от 21.03.2018г., и
изплащайки в брой на кредитополучателя на 09.08.2018г. остатъка от договорената сума в
размер на 528,76 лв., съгласно уговорките между страните в чл.2 от договора за
рефинансиране и прихващане на насрещни изискуеми задължения, като по силата на
чл.3,ал.2 във вр. чл.2 от договора същият има силата на разписка за предаване и получаване
на сумата по кредита. При тези факти, приетите по делото писмени доказателства и СИЕ
обосновават извод, че за ответника действително е възникнало задължение, по силата на
така сключения договор, с оглед писмено изразеното в процесния договор съгласие за това
от ответника – кредитополучател, да върне предоставената му сума, заедно с уговорената и
начислена върху главницата надбавка, представляваща печалба на заемодателя /договорна
лихва/ - 140,23 лв., т.е. общо сума в размер на 940,23 лв., при условията и по начина,
визирани в договора, за срок от 9 месеца, на 9 броя равни месечни погасителни вноски. От
заключението на приетата по делото СИЕ, неоспорена от ответника, се установява, че
кредитополучателят М. не е извършил никакви плащания по процесния договор и не е
изпълнил задължението си да заплати на кредитора „Вива Кредит” ООД договорените 9
броя месечни погасителни вноски, дължими по горепосочения договор, общо в размер на
940,23 лв., като падежът на последната погасителна вноска е настъпил на 06.05.2019г., при
което длъжникът е изпаднал в забава, а посоченото парично вземане за главница и
договорна лихва е ликвидно и изискуемо в пълния му размер. Въз основа на приетата СИЕ
се установява, че при тези факти и съгласно чл.86 от ЗЗД кредиторът е начислил
обезщетение за забава върху дължимата от ответника главница, считано за периода от
09.09.2018г. до 28.01.2020г. в общ размер от 47,40 лв. Не на последно място, въпреки
възложената върху него доказателствена тежест досежно установяването на тези факти, до
момента на приключване на съдебното дирене по делото ответникът нито твърди, нито
ангажира годни доказателства, които да удостоверяват той да е изпълнил задължението си за
заплащане на кредитора „Вива Кредит” ООД на неизплатените месечни погасителни
вноски, общо в размер на 940,23 лв. по процесния договор, нито начисленото обезщетение
за забава на плащанията в размер от 47,40 лв.
На следващо място, съдът намира за установени, въз основа на приетите писмени
доказателства - рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
8
01.12.2016г., Приложение № 1 от 01.07.2019г. към него, Потвърждение за сключена цесия,
уведомление за цесия, пълномощно от управителя на „Вива Кредит” ООД за уведомяване
длъжниците за прехвърляне на вземанията, и фактите относно наличието на облигационно
отношение между кредитора „Вива Кредит” ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, произтичащи от валидно сключения между тях договор за цесия. От
цитираните писмени доказателства, съдът намира за доказани твърденията на ищеца, че по
силата на валидно сключения между „Вива Кредит” ООД и „АКПЗ” ЕООД гр. София
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.12.2016г. и Приложение 1 от
01.07.2019г. към него, „Вива Кредит” ООД - цедент, е прехвърлил възмездно на „АКПЗ”
ЕООД гр. София - цесионер, вземанията си към ответника, произтичащи от неизпълнените
от него парични задължения по договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН” № 5460187 от
09.08.2018г., като прехвърленото вземане включва неиздължените от длъжника погасителни
месечни вноски по договора за кредит, както и всички акцесорни парични претенции
/договорна лихва и др./, свързани с вземането, които вече са възникнали и се дължат.
Действително, съдът намира за основателни възраженията на назначения особен
процесуален представител на ответника за неизпълнение от страните по договора за цесия
на изискванията, установени в чл.99,ал.3 от ЗЗД, но за периода до предявяването на
настоящите искове. Съгласно изискванията на чл.99,ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е
длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите
се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не
от новия кредитор, тъй като целта на закона е длъжникът да бъде защитен срещу
ненадлежно изпълнение на лице, което не е носител на вземането, но предишният кредитор
има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник, какъвто се явява и процесният случай. Приетото писмено
доказателство - пълномощно от управителя на „Вива Кредит” ООД - кредитор,
удостоверява, че цедентът „Вива Кредит” ООД е упълномощил цесионера „АКПЗ” ООД гр.
София да го представлява при извършване на действията по уведомяване от името на „Вива
Кредит“ ООД на всички длъжници по вземанията, които дружеството е прехвърлило на
„АКПЗ” ЕООД с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
01.12.2016г. и Приложение № 1/01.07.2019г. към него.
Преценявайки приетите писмени доказателства, както и фактите, настъпили след
предявяването на иска, които са от значение за спорното право, съгласно чл.235,ал.3 от ГПК,
съдът намира за осъществено уведомяването на длъжника по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД,
макар и писменото уведомление до Д. М. М., приложено към исковата молба /л.20 от
делото/, да не е редовно връчено лично на ответника от новия кредитор „АКПЗ” ЕООД гр.
София, в качеството му на пълномощник на предишния кредитор „Вива Кредит” ООД, а да
са получени редовно единствено от особения представител по чл.47,ал.6 от ГПК на
длъжника, призован по реда на чл.47 от ГПК. Уведомяване на длъжника за цесията може да
се извърши и от новия кредитор (при надлежно упълномощаване от стария, каквото в случая
9
се установява от писмените доказателства по делото), чрез предявяване на иска за защита на
цедираното вземане (за неговото присъждане или установяване), като уведомяването
настъпва с получаване от длъжника на препис от исковата молба на цесионера, защото то е
факт, осъществил се до приключване на устните състезания, подлежащ на съобразяване от
съда - чл.235,ал.3 от ГПК. Уведомяване в тази хипотеза може да се извърши и чрез връчване
на исковата молба и приложенията на особения представител на длъжника, назначен в
хипотезата на чл.47,ал.6 от ГПК, защото същото връчване е приравнено на лично такова, а
доводите за ограничената представителна власт на особения представител по чл.47 от ГПК и
за установена от закона забрана за извършване на действия, съставляващи разпореждане с
предмета на делото, са неотносими към конкретния случай. Приемането на изявления е
деятелност, покриваща се с т.нар. пасивно представителство, и същата е съществена част от
правомощието на особения представител по чл.47,ал.6 от ГПК да получава адресираните до
отсъстващия ответник изявления на съда и на ищеца. Ако особеният представител не
разполагаше с такова правомощие, неговото участие в процеса би било лишено от смисъл.
Приемането от особения представител на материалноправно изявление по чл.99,ал.3 от ЗЗД,
адресирани до отсъстващия ответник, е допустимо, защото то не е с оглед личността на
длъжника и не се свежда до негови строго лични субективни права /в този смисъл Решение
№ 198 от 18.01.2019 г. по гр. д. № 193/2018г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 139/05.11.2014 г.
по т.д. № 57/2012г., І т.о. на ВКС, Решение № 6/04.04.2019г. по т.д. № 917/2018 г., І т.о. на
ВКС и др./.
Видно от данните по делото, с преписите от исковата молба и приложенията към нея,
уведомителното писмо е редовно връчено и е достигнало до длъжника с връчване на
преписите на особения представител, поради което в случая е налице надлежно съобщаване
за цесията по чл.99,ал.3,пр.1 от ЗЗД и тя е породила действие за длъжника, представляван от
особен представител, на основание чл.99,ал.4 от ЗЗД. Вземането е валидно прехвърлено на
ищцовото дружество с договор за цесия, поради което ищецът е активно легитимиран да
предяви настоящите искове. Съдът не споделя разбирането, че връчването на уведомлението
за цесия на особения представител по делото, представлява приемане на материалноправно
изявление, равняващо се на разпореждане с предмета на делото, тъй като това би означавало
кредиторът да бъде поставен в ситуация да не може да предяви правата по договора за цесия
по съдебен ред, поради неуспешното издирване на длъжника и невъзможността за лично
връчване на уведомлението за цесията. В тази връзка, съгласно установената съдебна
практика, следва да се приеме, че след като ответникът не може да бъде намерен на неговия
постоянен и настоящ адрес, съдебните книжа бъдат надлежно връчени на длъжника по реда
на чл.47,ал.1 от ГПК и в исковото производство безспорно се установи, че задължението на
ответника, произтичащо от процесния договор за паричен заем /потребителски кредит/, не е
погасено, което в случая се установява от приетата СИЕ по отношение на паричните
вземания за главница, договорна лихва и обезщетение за забава, то получаването на
уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на
предявените искове, тъй като той може да възрази за липсата на уведомяване за извършена
10
цесия само, ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. В трайната съдебна
практика е прието, че действието по уведомяването на длъжника за извършената цесия не е
елемент от фактическия състав на договора за цесия, а целта е длъжникът да знае на кого да
плати. В случая не се твърди да е платено на ненадлежен кредитор, нито се установява да е
извършено плащане след прехвърляне на вземания по договора за цесия. Според трайната
съдебна практика, изходящото от упълномощения-цесионер уведомление, приложено към
исковата молба и достигнало до длъжника с нея съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл.99,ал.3,пр.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл.99,ал.4 от ЗЗД, и като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва
да бъде съобразено от съда по силата на чл.235,ал.3 от ГПК /трайна и непротиворечива
съдебна практика Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. на ВКС,
Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т.о. и Решение № 78 от
09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./. Цесионерът придобива вземането с
всичките му принадлежности по чл.99,ал.2 от ЗЗД, т.е. с всички произтичащи от или във
връзка с прехвърленото вземане права, вкл. правото да обяви неговата предсрочна
изискуемост. (Решение № 204 от 25.01.2018 г. по т.д. № 2230/2016 г. по описа на ВКС, ТК, І
т.о.). В случая ищецът претендира вземанията на основание настъпил краен падеж, а не на
основание предсрочна изискуемост, независимо, че към датата на прехвърляне /01.04.2019г./
не е настъпил крайния падеж на вземането, което е допустимо, съгласно гореизложеното.
Предвид изложеното дотук и настъпилите в настоящото производство факти, съдът
приема за основателни и доказани твърденията на ищеца, че в случая е налице надлежно
съобщаване на извършената цесия на длъжника и че ищецът се явява носител на
материалното право на вземане спрямо длъжника по процесния договор за потребителски
паричен кредит. По делото не се оспорват фактите и от приетата СИЕ се установява по
несъмнен начин, че към момента на подаване на заявлението по ч. гр. дело № 183/2020г. и
към приключване на съдебното дирене по настоящото дело ответникът не е извършил
плащания на дължимите суми, а СИЕ удостоверява и размера на претендираните от ищеца
вземания за главница, договорна лихва и за законната лихва за забава.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема за безспорно установено
съществуването на парични вземания на ищеца „АКПЗ” ЕООД гр. София против ответника
Д. М. М., както следва : за сумата от 800 лв. - неизплатена главница по процесния договор,
предявена на краен падеж /06.05.2019г./, сумата от 140,23 лв. - договорна /възнаградителна/
лихва, дължима за периода от 08.09.2018г. /падеж на първата неплатена погасителна вноска/
до 06.05.2019г. /падеж на последната погасителна вноска/, сумата от 47,40 лв. - лихва
/обезщетение/ за забава, дължима за периода от 09.09.2018г. до 28.01.2020г., както и за
акцесорното вземане за законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда - 07.02.2020г. до окончателното й плащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 257/10.02.2020г. по ч. гр.
11
дело № 183/2020г. по описа на ГОРС. Поради това, искът се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа
на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Предвид изложеното по-горе и на основание чл.78,ал.1 от ГПК,
основателна се явява и следва да бъде уважена и претенцията на ищеца за присъждане на
направените в настоящото съдебно производство съдебни разноски за доплатена държавна
такса /125 лв./, за платено възнаграждение на вещо лице /180 лв./, за възнаграждение на
особен представител на ответника /367 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /350 лв./,
общо в размер на 922 лв., както и в частта й за присъждане в негова полза на сумата 39,13
лв., представляваща платена държавна такса, и сумата от 50 лв., представляваща разноски за
платено юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, общо 89,13 лв., които
съдът следва да възложи в тежест на ответника, съразмерно на уважената част от исковете,
т.е. изцяло.
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. М. М. с ЕГН **********, с
постоянен адрес : град Г.О., ул..., че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : град С..., представлявано от управителите И.Ц.К. и Я.Б.Я., СУМАТА от 800
лв. (осемстотин лева), представляваща главница – неизпълнено парично задължение по
договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН” № 5460187, сключен на 09.08.2018г. между
„Вива Кредит” ООД гр. София, с ЕИК *********, и Д. М. М. с ЕГН **********, като
впоследствие вземанията по договора са прехвърлени от страна на „Вива Кредит” ООД в
полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД гр. София, с ЕИК
*********, по силата на рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
01.12.2016г. и Приложение № 1 от 01.07.2019г. към него, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 07.02.2020г. до окончателното й
изплащане, СУМАТА от 140,23 лв. (сто и четиридесет лева и двадесет и три стотинки) ,
представляваща договорна лихва за периода от 08.09.2018г. до 06.05.2019г. /падеж на
последна погасителна вноска/, както и СУМАТА от 47,40 лв. (четиридесет и седем лева и
четиридесет стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 09.09.2018г.
до 28.01.2019г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № 257/10.02.2020г. по ч. гр. дело № 183/2020г. по описа на ГОРС.
ОСЪЖДА Д. М. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес : град Г.О., ул..., ДА
12
ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град С., ул..., представлявано от
управителите И.Ц.К. и Я.Б.Я., СУМА в размер на 922 лв. (деветстотин двадесет и два
лева), представляваща направените в исковото производство съдебни разноски за доплатена
държавна такса /125 лв./, за възнаграждение на вещо лице /180 лв./, за възнаграждение на
особен представител на ответника /367 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /350 лв./,
както и СУМА в размер на 89,13 лв. (осемдесет и девет лева и тринадесет стотинки),
представляваща направените в заповедното производство по ч. гр. дело № 183/2020г. по
описа на ГОРС съдебни разноски за платена държавна такса /39,13 лв./ и за юрисконсултско
възнаграждение /50 лв./, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от
връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
13