Р
Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 03,08,2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти
граждански състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юли
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№7039 по описа на съда за 2019 г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск
с правно основание чл.422 от ГПК
Пред ПлРС е депозирана искова молба от
***, със седалище и адрес на управление
***, чрез адв.З.Ц. от САК, против В.П.П., ЕГН **********,***,
за признаване за установено спрямо
ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца
сумата от 260,95 лева за потребени
и незаплатени далекосъобщителни
услуги и неустойка, ведно със законната
лихва върху главницата от датата
на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите,
за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№377/2019 г. на ПлРС. Сочи се, че вземането
произтича от следните обстоятелства: незаплатена далекосъобщителна услуга в
това число разговори, данни, съобщения, абонаментни такси, лизингови вноски,
пакетни минути, и други такси и услуги, дължими по договор за мобилни услуги от
07,01,2016 г. и договор за лизинг от същата
дата за мобилен
номер ********** и устройство
***. Сочи се, че ответникът се е съгласил и е
приел ОУ на оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги, съгласно които при неплащане на дължимите суми за ползвани услуги
обуславят право на оператора да прекрати едностранно договора, както и достъпът
на абоната до мрежата, и да начисли неустойка в размер на месечните абонаментни
такси до изтичане на срока на договора, но не повече от три месечни такси. Твърди се още, че съгласно ОУ неполучаването на фактура не освобождава
абоната от заплащане на дължимите суми. Претендират се
разноски. В
нарочна писмена молба-становище ищецът моли съда да уважи предявения иск като
основателен и доказан и да му присъди разноски. Твърди се, че сключения договор
отговаря на чл.228, ал.1, т.4 от ЗЕС – постигнати са ясни договорености относно
елементите от същественото съдържания на договора – размер на стандартна
месечна аб.такса, мобилния номер, номера на СИМ-картата.
По отношение възражението за неподписване на издадените фактури се сочи, че
подписът не е задължителен елемент. Сочи се, че видно от декларация-съгласие от
07,01,2016 г. изрично ответникът се е подписал, че е запознат с ОУ и ги е
подписал. Излага се, че в настоящото производство се претендира сума за
неустойка в размер на 99,99 лева в частичен размер от
общо начислената в размер на 487,54 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги в размер на три месечни
абонаментни вноски, без вкл. ДДС. Сочи,
че същата е насочена към компенсиране на претърпените от ищеца вреди под
формата на пропуснати ползи от неосъщественото му правно и финансово очакване
на получаване на определени месечни плащания от неизправния абонат. Навежда
доводи, че съгласно чл.12, ал.1 от ОУ към договора за лизинг в случай на
неизпълнение от страна на лизингополучателя на
задължение по съответния индивидуален договор лизингодателят
има право да получи оставащите месечни вноски като предсрочно изискуеми,
дължими и платими, като ал.2 на същата клауза в допълнение предвижда възникване
на това право и в случай на предсрочно погасяване на договора за мобилни услуги
между страните, към който е сключен договора за лизинг. Твърди се, че
обявяването на предсрочна изискуемост на остатъка от цената на лизинговата вещ
не е обвързано от разваляне на договора за лизинг и не е довело до никакви
допълнителни неблагоприятни последици за лизингополучателя.
Сочи, че по делото не са представени доказателства от ответника същият да е
върнал устройството или да е платил цената му, както и да е предприемал
действия по развалянето на договора за лизинг.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения му особен представител –
адв.Л.П. от ПАК, в който сочи, че договорът от
07,01,2016 г. е нищожен, тъй като не отговаря на императивните разпоредби на
чл.228, ал.1, т.4 от ЗЕС. Алтернативно се сочи, че процесния договор не
обвързва ответника, тъй като няма данни при сключването му да са предоставени
общите условия и потребителя да се е съгласил с тях. Оспорва се и предоставянето
на мобилната услуга. По отношение на претендираните
лизингови вноски за мобилно устройство се сочи, че същите са дължими при
прекратяване на договора, но по делото няма представени доказателства да е
отправено предизвестие за прекратяване на договора и изобщо да е достигнало
изявление за прекратяване на договора, респективно уведомление за настъпване на
предсрочна изискуемост на лизинговите вноски. По отношение претендираната сума
за неустойка се сочи, че доколкото процесния договор не обвързва ответника, то
и неустойката, посочена в него, е недължима. В с.з. особения представител на ответника
моли съда да отхвърли иска.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От
приложеното по делото ч.гр.д.№377/2019 г. по описа на ПлРС
е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №233/25,01,2019
г., с която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело, сумата 260,95 лева, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор
за мобилни услуги №********* и Договор за лизинг
от дата 07,01,2016 г. и законната лихва върху главницата от 24,01,2019 г. до изплащането на вземането, както и сумата 25,00 лева
за деловодни разноски и 360,00 лева с ДДС за адвокатско
възнаграждение.
Длъжникът е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК за
депозираното от кредитора заявление, поради което и ищецът, съобразно
указанията на заповедния съд е депозирал искова молба за установяване на
съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
По
делото се установява, видно от представените с ИМ, че между „Т.Б.“ ЕАД - като
доставчик, и ответника В.П.П., ЕГН ********** –
като потребител, са сключени следните договори - Договор за мобилни услуги №*********/07,01,2016
г. от който се
установява, че ответникът е избрал абонаментна програма с месечна такса от 39,99 лева; Лизингов
договор от 07,01,2016 г., съгласно,
който на ответника е предоставено мобилно устройство ***,
с месечна погасителна вноска от 7,99 лева.
Установява се от
приложената по делото запис на заповед, че ответникът е подписал такава в полза
на ищеца за сумата от 183,77 лева, която
запис на заповед е предявена за плащане на 07,01,2016 г.
Приобщена като
доказателство по делото е и Декларация-съгласие, подписана от ответника, че е
получил подписан от представител на оператора екземпляр от ОУ на „Т.Б.“ ЕАД.
Видно
е от представените по делото доказателства, че на ответника са издадени и
следните фактури за процесния период:
*фактура №**********/05,09,2016
г.,
за отчетен период от 05,08,2016
г. – 04,09,2016 г., с обща
дължима сума от 22,53 лева;
*фактура №**********/05,10,2016
г., за
отчетен
период 05,09,2016 г. – 04,10,2016
г.,
с обща дължима сума от 46,43 лева;
*фактура №**********/05,11,2016
г., за отчетен период 05,10,2016 г. – 04,11,2016 г., с обща
дължима сума 49,10 лева;
*фактура №**********/05,12,2016
г.,
която включва
задължения за заплащане на неустойка за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни
услуги чрез процесния номер в общ размер
на 487,54 лева и оставащите вноски по
договор за лизинг в размер на 111,86 лева.
Приобщени
като доказателства по делото са и ОУ, действащи между страните по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
За
успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК ищецът
следва да установи в процеса: учреденото по негова инициатива заповедно
производство по реда на чл.410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за
изпълнение; спазване на срока по чл.415, ал.1 от ГПК; качеството си на кредитор
спрямо ответника; наличието на валидно възникнало вземане срещу ответника в
размера на претендираните суми по процесния договор;
да докаже настъпването на изискуемоста на претендираните суми към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, както и към датата на подаване на
исковата молба; да докаже договорна уговорка за неустойка, виновно неизпълнение
от неустоечния вид, както и размера на неустойката.
В
тежест на ответника е да докаже плащане на дължимите суми, както и евентуално
направените възражения.
Установява
се от приложените по делото доказателства /договори и приложенията към тях/, че
между страните е била налице валидна облигационна връзка, по силата на която
ищецът е предоставил далекосъобщителни услуги на ищеца срещу задължението
същият да заплаща месечна такса съобразно изразходваните от него услуги.
Установява
се от приложените по делото доказателства и, че ищецът е издавал фактури за
ползваните от ответника услуги.
На
доказване по делото подлежи и факта дали ответникът дължи заплащане на претендираните суми.
С
оглед на представените по делото доказателства съдът приема за доказано, че на
ответника са предоставени конкретни услуги на определена стойност, които същият
е следвало да заплати, съобразно уговореното в договора.
По
делото не са представени доказателства от ответника, че е изпълнил задължението
си да плати процесните суми, поради което съдът
приема за доказано, че дължи сумите, претендирани като главница за доставена,
но незаплатена далекосъобщителна услуга в размер 49,10 лева.
С
оглед на сърбаните по делото доказателства, съдът намира, за безспорно
установен факта на сключването на договор за финансов лизинг, с предмет –
мобилно устройство, въз основа на който ищецът - като лизингодател,
се е задължил да предостави на лизингополучателя -
ответникът по делото, за временно и възмездно ползване, съответната лизингована вещ, срещу насрещното задължение на лизингополучателя, да заплаща лизинговата цена, по
погасителен план. От писмените доказателства по делото е установено, че между
страните е сключен договор за лизинг на мобилно устройство, по силата на който
ответникът е получил за ползване за срок от две годни мобилни устройства срещу
задължението да изплаща ежемесечни лизингови вноски от по 23 бр. вноски,
съгласно погасителен план.
Договорът
за лизинг е двустранен и възмезден, като
лизингодателят е задължен да предаде на лизингополучателя за ползване лизинговата вещ, а последният
да заплаща лизингови вноски съгласно погасителен план.
От
доказателствата по делото е установено, че ищецът като лизингодател
е изпълнил задължението си да предостави на лизингополучателя
за ползване лизинговата вещ. Лизингополучателят обаче
е изпълнил само частично задължението си за плащане на лизинговите вноски. Срокът
и на договора е изтекъл, а лизингополучателят –
ответник в настоящото производство, нито е върнал лизинговите вещи на лизингодателя, нито е заплатил тяхната цена. Поради това ответникът
дължи и неиздължените лизингови вноски, които са в размер на 111,86 лева.
С
отговора на исковата молба клаузите за неустойка са
оспорени като неравноправни и поради това нищожни. Освен това, за нарушение на императивни материалноправни
норми, които регулират правния спор, съдът следи служебно. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане
на императивните правни норми, които
регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския процес /чл.6 от
ГПК/. Съдът следи служебно
и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: е нарушена норма
предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства; е относимо е до формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право
документ/; е налице противоречие с добрите нрави - виж решение № 229 от
21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на
ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др., е налице
неравноправна клауза, както и някои други особени от правна или фактическа
страна хипотези, но всички свързани с охраняването на блага от специфичен
обществен порядък, които преодоляват поради изключителната си значимост
основния принцип на диспозитивността в гражданското съдопроизводство.
В настоящия случай, съгласно предвиденото в
процесния договор /л.11/, потребителят
при нарушение на задълженията му по настоящия договор дължи
неустойка в размер на сумата от
стандартните месечни абонаменти за
съответния абонатен план до края на договора.
Съгласно чл.92,
ал.1 от ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те
да се доказват. Правната доктрина и установената съдебна практика приемат, че по
своята правна същност неустойката е договорна клауза, с която предварително се определят последиците
на евентуалното длъжниково неизпълнение. Следователно неустойка се дължи
тогава, когато е уговорена. В настоящия
случай, в ИМ
кредиторът „Т.Б.“ ЕАД е посочил
изрично, че неустойката за
предсрочно прекратяване на договорения абонамент на услуги
поради виновно неизпълнение на договорните задължения от страна на
ответника, е в общ размер
на 487,54 лева, но се претендира само
такава в размер на 99,99 лева – в размер на три
месечни такси, и е начислена съобразно новите правила за изчисление на
дължимите от абонатите неустойки при предсрочно прекратяване на сключени договорни абонаменти, приети от „Т.Б.“ ЕАД в постигната с Комисията за защита
на потребителите извънсъдебна спогодба от 12,01,2018 г., с която е уговорено, че максималният размер на неустойката
не може да
надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти. При тези данни, се
налага извод, че претендираната в случая неустойка е съобразена изцяло с
клаузите на цитираната по-горе извънсъдебна спогодба между „Т.Б.“ ЕАД и КЗП, която има обвързваща
сила за страните
по същата. Така претендираната в случая неустойка в размер на три
месечни стандартни абонаментни такси се явява справедливо
обезщетение за оператора при предсрочното
прекратяване на договорите с абоната и осъществява определената от закона /чл.92 от ЗЗД/ обезщетителна
функция на неустойката при неизпълнение на договорно задължение. Приложените в случая от оператора
клаузи от спогодбата при начисляването на дължимата от абоната
неустойка за предсрочното прекратяване договорите за мобилни
услуги поради виновно неизпълнение на поетите от
абоната задължения, които клаузи са
част и от договорното правоотношение между тях, се
явяват изцяло в интерес на ответника,
доколкото от страна на КЗП, в качеството й на специализиран държавен орган, прилагащ законодателството за защита на потребителите
в България и осъществяващ административен контрол върху целия вътрешен
пазар, спогодбата е сключена за охраняване
интересите на всички потребители на такива услуги.
С
оглед гореизложеното, предявеният установителен иск
се явява основателн и доказан и следва да бъде уважен
изцяло.
С
оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба,
ответникът следва да бъде осъден да заплати и сторените от ищеца в настоящото
производство разноски в размер на 25,00 лева за държавна такса, 360,00 лева за
адвокатско възнаграждение и 150,00 лева за депозит за особен представител.
С
оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ето
защо следва ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца и разноските от заповедното производство за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в общ размер на 385,00 лева.
Следва
на особения представител на ответника да се изплати възнаграждение за особено
представителство в размер на внесения за това депозит.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК, че В.П.П., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес на управление
*** ***, сумата от 260,95 лева главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги,
лизингови вноски и неустойка, ведно
със законната лихва върху главницата
от датата на заявлението по чл.410 от ГПК –
24,01,2019 г., до
окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№377/2019 г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК В.П.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със
седалище и адрес на управление *** 4, бизнес парк София,
сграда 6, направените разноски в исковото
производство в размер на 25,00 лева за държавна такса, 360,00 лева за адвокатско
възнаграждение и 150,00 лева за депозит за особен представител.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК В.П.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление
*** *****, направените разноски в заповедното производство в общ размер на 385,00 лева.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му с въззивна жалба чрез
Плевенски районен съд пред Плевенски
окръжен съд.
ДА
СЕ ИЗПЛАТИ на адв.Л.П. от ПАК – особен представител
на ответника, възнаграждение за особено представителство в размер на 150,00
лева.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: