РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на деветнадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно
наказателно дело № 20211880200248 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена
от И. В. С., ЕГН **********, с адрес: ...., против Наказателно постановление
№ 21-0353-000163 от 07.05.2021 г., издадено от Началник група към ОДМВР
София, РУ С., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи. С него на жалбоподателя за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за срок от шест месеца.
В жалбата си С. излага съображения за незаконосъобразност и
неправилност на НП и моли да бъде отменено изцяло, със законните
последици. Твърди, че управляваният от него лек автомобил е наел от
търговско дружество „...“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
....., чиято собственост е същият и което дружество се занимава с отдаване
под наем на автомобили. Сочи още, че в нито един момент до установяване
на нарушението не е знаел, че лекият автомобил не е регистриран по
1
надлежния ред, тъй като същият е бил с поставени регистрационни табели и
свидетелство за регистрация. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява
и не се представлява. Депозирано е писмено становище от жалбоподателя –
чрез пълномощника му адв. Н.Я. от .., с което моли да се даде ход на делото в
негово отсъствие, заявява че поддържа жалбата и моли да се отмени изцяло
обжалваното наказателно постановление, като излага доводи за неговата
незаконосъобразност, както и за несъставомерност на деянието.
Административнонаказващият орган (АНО) не изразява становище по
редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не
се представлява в проведеното открито съдебно заседание.
Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното
наказателно постановление (изискана служебно от съда в нейната цялост),
приети са писмени доказателства и са разпитани двама свидетели – Т. С. И. –
актосъставител, на длъжност „...“ към ОДМВР С., РУ – С. и Д. В. Х..
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 31.03.2021 г., около 10,00 часа, в гр. Своге, на бул. „Искър”, срещу
№ 23, разпитаните от съда свидетели - очевидци: Т. С. И. и Д. В. Х. – ... при
РУ – С., при изпълнение на служебните си задължения, спрели за проверка,
движещия се по бул. „Искър” с посока на движение от гр. Мездра към гр.
София лек автомобил „Хонда Джаз“ с рег. № ..., собственост на „...“ ООД – ..,
управляван от жалбоподателя. Проверяващите установили, че
горецитираният автомобил е с прекратена регистрация, на основание чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП. Въз основа на тази фактология полицейските служители
приели, че моторното превозно средство не е регистрирано по надлежния ред,
съответно е налице административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. На
място бил съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) Серия GA № 355339/31.03.2021 г. от св. И. на жалбоподателя в
присъствието на св. Х., който бил предявен за запознаване със съдържанието
на С. и същият го подписал без възражения. Последният се е запознал със
съдържанието на акта и е бил уведомен за правото в 3-дневен срок да направи
допълнителни възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа му.
По случая била извършена проверка с оглед данни за извършено
2
престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, като с постановление от 05.05.2021 г. по
пр.пр. № 183/2021 г. на РП Своге прокурор при РП Своге отказал да образува
досъдебно производство, предвид несъставомерност на деянието на С. от
субективна страна и изпратил материалите за преценка дали същото
представлява административно нарушение на Началника на РУ Своге. Въз
основа на горецитираното постановление на РП Своге е издадено от
Началник група към ОДМВР София, РУ Своге обжалваното Наказателно
постановление № 21-0353-000163 от 07.05.2021 г., връчено редовно на С. на
05.12.2021 г., а жалбата е постъпила в РУ Своге на 10.12.2021 г.
Съдът служебно е изискал и са приобщени по делото следните
относими към случая писмени доказателства: от РП Своге – заверено копие
от цялата пр.пр. 183/2021 г. по описа на същата прокуратура; Писмо Рег. №
769000-10490 от 11.05.2022 г. на ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“; от
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АСЕТ
ИНШУРЪНС““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1303, СО-район „Възраждане“, ул. „Шар планина“ № 35 –
заверено копие от застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена за процесния лек
автомобил и документи за платена застрахователна премия, както и
информация за всеки издаван знак, на основание чл. 487, ал. 2, изр. 2, вр. чл.
487, ал. 1 от КЗ; от ОДМВР Плевен – заверено копие от цялата
административнонаказателна преписка по издаден електронен фиш серия Г №
29645 за извършено на 16.03.2021 г., в 9,58 часа, в гр. Плевен, ул. „Сторгозия“
(моста), с процесния лек автомобил, нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за
което на собственика на моторното превозно средство е наложена
имуществена санкция от 2 000 лева, на основание чл. 638, ал. 4, във вр. с чл.
638, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ. Служебно са направени и справки
в електронната система на Гаранционния фонд (eisoukr.guaranteefund.org) за
сключена застраховка „Гражданска отговорност” на лекия автомобил към
дата 01.01.2021 г. и към дата 31.03.2021 г. От тях се установява следното:
Видно от Писмо от ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, Застрахователна
полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите № BG/33/120001786566, сключена на 29.06.2020 г. между
застрахователното дружество и „СПИЙД 2009“ ООД – гр. Айтос за
3
процесния лек автомобил и квитанции за платени суми, ЗАД „АСЕТ
ИНШУРЪНС“ АД е прекратил застрахователния договор на 12.01.2021 г. в
23,59 часа.
Видно от приложения по пр.пр. 183/2021 г. по описа на РП Своге
договор от 13.03.2021 г., преди датата на АУАН жалбоподателят е взел под
наем лекия автомобил от „СПИЙД 2009“ ООД – гр. Айтос от Терминал 2 на
Летище София. Регистрацията му е прекратена на 24.03.2021 г. след
уведомление от Гаранционния фонд, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП,
видно от приложена по същата преписка справка. Именно в този смисъл е и
изложеното от С. още в деня на установяване на нарушението на 31.03.2021 г.
в саморъчно даденото от него сведение, приложено по преписката.
От писмо от ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ се установява, че
след извършена справка в АИС КАТ „Регистрация на ПС и собственици“, лек
автомобил „Хонда Джаз“ с рег. №... е със служебно прекратена регистрация
от 24.03.2021 г. до 31.03.2021 г. (което не е посочено в процесното
наказателно постановление). Посочено е още, че служебното прекратяване и
възстановяване на регистрацията се отразява в автоматизираната
информационна система на основание получено по електронен път
уведомление от Гаранционния фонд, като няма данни за служебното
прекратяване на регистрацията да е бил уведомен представител на
дружеството собственик на лекия автомобил.
За извършено на 16.03.2021 г., в 9,58 часа, в гр. Плевен, ул. „Сторгозия“
(моста), с процесния лек автомобил, нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е
издаден електронен фиш серия Г № 29645, за което на собственика на
моторното превозно средство е наложена имуществена санкция от 2 000 лева,
на основание чл. 638, ал. 4, във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 461, т. 1
от КЗ, получен лично от законния представител на дружеството собственик
едва на 22.04.2021 г., т.е. след датата на установяване на нарушението от
31.03.2021 г. Видно от снимковия материал по АНП за електронния фиш,
лекият автомобил е с поставени регистрационни табели.
Веднага след установяване на нарушението от 31.03.2021 г. – още
същия ден, в 15,29 часа, е сключена застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите за процесния лек автомобил, което се установява от
служебно направените от съда справки в електронната система на
4
Гаранционния фонд.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на свидетелите И. и Х., както и от писмените доказателства по
делото, които са безпротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло. Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, като
намира същите за логични и конкретни. В събрания доказателствен материал
не се констатираха противоречия, които да следва да бъдат обсъждани.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Подадената жалба е редовна и допустима, тъй като е депозирана в срока
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект (срещу който е
издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред компетентния съд (по
местоизвършване на твърдяното нарушение).
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
Началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г., изменена със Заповед № 8121з-1338/08.12.2020 г. – и
двете на министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от
компетентен орган – „мл.автоконтрольор“ към ОДМВР София, РУ – Своге,
оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.
12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините
или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Заповедта на министъра на вътрешните работи, който е компетентно лице да
издава такава заповед, съгласно ЗДвП е подписана от същия и приложена към
делото. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган
с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността
министър на вътрешните работи лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, НП се издава тогава,
5
когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и
неговата вина.
На първо място следва да се посочи, че в НП напълно липсват мотиви
по отношение на становището на прокурора, наблюдавал преписката по
същия казус, че липсва състав на престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, тъй
като не е доказана субективната страна на нарушението. Отказът на
прокурора е изпратен на началника на РУ Своге за преценка дали е налице
административно нарушение, а не с указание за санкциониране на С. по
административен ред. Въпреки това АНО е решил да издаде НП, без да
изложи дължимите аргументи – защо след като за престъплението,
изразяващо се в управление на нерегистрирано МПС липсва вина, АНО
приема, че въззивникът е осъществил състава на същото административно
нарушение – чл.140, ал. 1 от ЗДвП.
В настоящия случай, видно от материалите по преписката, НП е било
издадено единствено въз основа на съставения АУАН и постановлението за
отказ да бъде образувано ДП, което наложи да бъдат изискани служебно от
съда материалите от горепосочената прокурорска преписка, като в самото НП
никакви други доказателства освен АУАН не са коментирани и очевидно не
са послужили за издаване на НП.
Нарушението, за което е ангажирана отговорността на въззивника с
издаденото процесно наказателно постановление, е свързано с императивното
задължение, предвидено в чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, съгласно която
разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Съдът намира, че в материалите по АНП, а и в тези изискани служебно
от съда, не се съдържат доказателства за осъществен състав на
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Фактът, че в АУАН не
са изложени възражения по установеното административно нарушение от
страна на лицето, не означава, че изложеното в самия акт се приема за
безспорно установено. Нещо повече – в саморъчно попълненото от С.
сведение от 31.03.2021 г. пред полицейските органи същият категорично е
заявил, че не е знаел за прекратената регистрация на лекия автомобил, както и
че ако е знаел – е нямало да го наеме. Тези възражения са останали
6
необсъдени от АНО, както междувпрочем и депозираната на следващия ден
декларация до началника на РУ Своге от управителя на „СПИЙД 2009“ ООД
– гр. Айтос, която подкрепя възраженията на жалбоподателя. Това съставлява
и съществено нарушение на процесуалните правила. В случая не следва да
намери приложение и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. За да се приеме,
че съставеният АУАН има доказателствена сила, следва установените в него
факти да се потвърждават от приложените доказателства, докато в случая
това не е така. Както в хода на АНП, така и в съдебната фаза на
производството няма представени доказателства, че действително
автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация от 24.03.2021 г. За
да е налице основание за това, е необходимо освен да е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, да е налице и
уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно
изричната норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и чл. 18б, ал. 2, вр. ал. 1, т. 8 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Уведомяването е част от състава на служебното прекратяване на
регистрацията, защото законът изисква кумулативно наличието и на тази
предпоставка. Такова изискване няма при други видове служебно
прекратяване на регистрацията (напр. това по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП), което
още веднъж идва да покаже, че законодателят отдава съществено значение на
уведомяването на собственика за прекратената регистрация. След като
императивно изискуемото уведомяване не е реализирано своевременно преди
съставяне на АУАН, то не е изпълнен фактическият състав на чл. 143, ал. 10
от ЗдвП (Решение № 394 от 21.03.2022 г. по к.адм.н.д. № 41/2022 г. на XV
състав на Административен съд – Бургас, Решение № 72 от 27.01.2022 г. по
к.адм.н.д. № 2643/2021 г. на XXIX състав на Административен съд – Варна и
др.).
В случая е настъпил единствено фактът на прекратена служебна
регистрация за процесния автомобил, за което е получено по електронен път
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ за това, че лекият
автомобил не е застрахован, като няма данни дали собственикът на
автомобила е бил уведомен за това, видно от цитираното писмо от ОДМВР
7
Бургас, Сектор „Пътна полиция“. След като не се доказва по безспорен и
категоричен начин, че собственикът е уведомен, че служебно е прекратена
регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на
чл.143, ал.10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на
регистрацията и уведомяване на собственика за това.
Нещо повече, видно от доказателствата по делото въззивникът няма
нищо общо със собственика на автомобила, а същият има качеството на
потребител на предоставяната от последния услуга – предоставяне на
автомобили под наем – за временно и възмездно ползване. Необорени по
никакъв начин са твърденията на въззивника, че по никакъв начин не е бил
уведомен за обстоятелството, че автомобилът е дерегистриран по служебен
ред, нито от Гаранционния фонд, нито от Сектор ПП-Бургас.
Регистрационните табели са били поставени на автомобила, а и не се сочи
обратното – нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП. Не се
сочи, а и не се установява да е било станало известно на въззивника по друг
повод обстоятелството, че регистрацията на управлявания от него автомобил
е била служебно прекратена и същият да е бил информиран към момента, в
който е спрян от полицейските служители на 31.03.2021 г. Горното е видно и
от писменото сведение от 31.03.2021 г. на същия съдържащо се в АНП. Ето
защо, няма как да се приеме, че от субективна страна въззивникът е
осъществил състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. На същия няма
как да се вмени вина, била тя умишлена или непредпазлива за това, че е
осъществил състава на административно нарушение по посочения текст. След
като към момента на извършената проверка този автомобил е бил с
регистрационни табели и валидни документи, не може да се приеме, че
водачът (който дори не е негов собственик) е могъл да знае, или да
предполага за настъпилата служебна дерегистрация. В този смисъл не може
да се изведе еднозначен извод, че същия е извършил деянието виновно по
смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Ето защо, не би могло да се приеме, че
вмененото му деяние представлява административно нарушение, в който
смисъл е и практиката на Административен съд София-област по сходни
казуси – например Решение № 774 от 07.06.2019 г. по а.д. № 409/2019 г.
(което дори касае случай на прекратена регистрация, на основание чл. 143, ал.
15 от ЗДвП, който текст не предвижда изрично задължение за уведомяване на
собственика за служебното прекратяване на регистрацията на МПС).
8
Именно тази съдебна практика е в унисон с ТР № 1 от 7.06.2016 г. на
ОСНК на ВКС, в което макар във връзка със законовата фикция на чл. 58, ал.
2 от ЗАНН и значението й за осъществяване състава на чл. 343в, ал. 2 от НК, е
изведено общоважимото правило, че вината в наказателния процес, какъвто е
и административно-наказателният процес, се доказва, а не се презумира.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени
признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на
който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на
извършеното. Не само, че няма доказателства въззивникът виновно да е
управлявала служебно дерегистрирано МПС, напротив, събраха се такива, че
въззивникът изобщо не е знаел, че автомобилът е бил служебно
дерегистриран.
За пълнота следва да се отбележи, че въззивникът не е санкциониран за
това, че управлява МПС, за което няма сключена и действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което да налага
да се изследва фактът дали е знаел или не, че няма сключен такъв договор.
Той е санкциониран за това, че управлявал автомобил с прекратена
регистрация. В този смисъл е Решение № 104 от 09.03.2022 г. по к.адм.н.д. №
46/2022 г. на V състав на Административен съд – Враца. Задължения на
водача на МПС, свързани със сключването на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, управлението на МПС само
при наличието на сключен такъв договор, носенето от водача на документ за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, на контролен талон от
знака, издаден от Гаранционния фонд, поставянето на стикер за сключена
застраховка и т.н. са отделни нормативно установени задължения и
неизпълнението на всяко от тях представлява административно нарушение
(чл. 638 от КЗ, чл. 179, ал. 5 и чл. 183, ал. 1, т. 2 от ЗДвП). В случая обаче,
водачът е санкциониран на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което евентуалното извършване
на други нарушения е неотносимо (така и Решение № 80 от 25.03.2022 г. по
к.адм.н.д. № 26/2022 г. на I състав на Административен съд - Стара Загора).
Прекратяването на регистрацията на автомобила, като последица от липса на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
съставлява сложен фактически състав, включващ задължение и на
9
прекратяващия регистрацията орган да уведоми собственика – чл. 143, ал. 10
от ЗДвП. Когато липсват доказателства собственикът, респективно
ползвателят, да е уведомен, то тогава същият няма съзнание за осъществен
състав на нарушение.
Не на последно място, следва да се посочи, че липсва публичен
регистър, в който водачите на МПС да могат да проверяват дали случайно не
е прекратена служебно регистрацията на управлявания от тях автомобил и е
житейски неоправдано да се очаква от същите да извършват официално
справки досежно всеки автомобил, който им се налага да управляват.
С оглед всичко гореизложено, в конкретния случай АНО е нарушил
разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен
начин виновно поведение от страна на въззивника и му е наложил наказание,
без да е било установено безспорно извършването на нарушението от
обективна и субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на
материалния закон. В НП не е посочено и нито едно доказателство, с
изключение на АУАН, подкрепящо нарушението от субективна страна.
Освен всичко изложено, в обжалваното наказателно постановление не
се сочи датата, на която служебно е прекратена регистрацията на процесния
лек автомобил. Това е абсолютно необходимо с оглед осъществяване
преценка за приложението на чл. 28 от ЗАНН, както от АНО, така и от съда –
въпрос, който в настоящия случай не е без значение, доколкото лекият
автомобил е със служебно прекратена регистрация в рамките на една седмица
– от 24.03.2021 г. до 31.03.2021 г., видно от цитираното писмо на ОДМВР
Бургас, Сектор „Пътна полиция“. От друга страна, според настоящия съдебен
състав непосочването в НП на датата, от която автомобилът, управляван от С.
е дерегистриран е съществено процесуално нарушение, което накърнява в
значителна степен правото на защита на жалбоподателя и в този смисъл е
достатъчно основание за съда, за да го определи като незаконосъобразно и
същото да бъде отменено.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които са
обусловили незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което и
НП следва да бъде отменено.
Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта
10
на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление № 21-0353-000163 от 07.05.2021 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР София, РУ Своге, с което на И. В.
С., ЕГН **********, с адрес: ....., са наложени административни наказания по
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
11