Р Е Ш Е Н И Е
Номер 50/28.02. Година
2018 Град П.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен
състав
На тридесети януари Година 2018
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Капка Станчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело №00001 по описа за 2018
година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно
постановление №81/05.12.2017 г. на Директор РЗИ – гр. П., на основание чл.210,
ал.3 от Закона за здравето, във вр. с чл.53, ал.1 от ЗАНН, на „*****“ ЕООД, гр.
П., представлявано от управителя С.Ю.Г. е наложена имуществена санкция, в
размер 1000.00 /хиляда/ лв., за това, че при извършена проверка на 06.11.2017
г. в павилион за пакетирани храни в
СУРИЧЕ „*****“, находящ се в гр. П., ул. „*****“ №10, експлоатиран от „*****“
ЕООД, било установено, че се предлагат забранени продукти - захарни и
шоколадови изделия, различни от шоколад, както и че не се предлага задължителен
асортимент минимум – нарушение на чл.6, т.5 от наредба 037 от 21.07.2009г. за
здравословно хранене на учениците.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба
от „*****“ ЕООД, представлявано от управителя С.Г., в която се оспорва законосъобразността
на издаденото наказателно постановление от процесуална и материално-правна
страна. Излагат се възражения, че в хода на административнонаказателната процедура
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила относно изискванията към съдържанието на акта и постановлението
и относно административното наказване,
както и че приетата фактическа обстановка не се
подкрепя от събраните доказателства.
В съдебните прения процесуалният
представител на жалбоподателя – адв. Кр. С., поддържа
възраженията в жалбата, като навежда конкретни доводи в тяхна подкрепа и
пледира за отмяна на обжалвания административнонаказателен
акт.
Въззиваемата страна не е изразила становище
по жалбата и не е изпратила в съдебно
заседание свой процесуален представител.
Пернишкият районен съд, в настоящия
съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 06.11.2017г.,
инспектори в отдел “Държавен здравен контрол“ на Дирекция „Обществено здраве“ в
РЗИ – П. – свидетелите С.В.Г. и И.Р.Р. извършили проверка в обект – павилион за пакетирани храни в СУРИЧЕ „*****“, находящ се в гр. П.,
ул. „*****“ №10. Въз основа на представеното им от продавача Е.Р.удостоверение
за регистрация на обекта, контролните органи констатирали, че в павилиона се
предлагат забранени продукти - захарни и шоколадови изделия, различни от
шоколад, като десерти „Baunty“, „Kitkat“, „BuenoKinder“, „Highwaycake“, „Cin Eti“, „Donut cake“, халвички и др.
В същото
време установили, че не се предлага
задължителен асортимент минимум – нямало
продукти от групите храни: млека – кисело мляко, прясно
мляко, айран, млека и млечно-кисели напитки, плодове и зеленчуци, според сезона.
Констатациите
си отразили в протокол от 06.11.2017 г., подписан от продавача в обекта, с който поканили
управителя на фирмата – С. Г. да се яви
в РЗИ на 13.11.2017 г. за съставяне на АУАН .
На 13.11.2017г.,
в присъствие на управителя срещу ЮЛ, експлоатиращо обекта – “*****” ЕООД, било
образувано административнонаказателно производство със съставяне на АУАН №
**********, като актосъставителят приел, че са
нарушени разпоредбите на чл.6, т.5 и чл.22 от Наредба №37 от 21.07.2009г. за
здравословно хранене на учениците. При
предявяване на АУАН Г. не вписала обяснения и възражения.
Допълнителни
писмени такива не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз
основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда на
чл.52, ал.4 от ЗАНН наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53,
ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл. 210,
ал.3 от ЗЗдр ангажирал имуществената отговорност на –
“*****” ЕООД за нарушение на чл.6, т.5
от Наредба №37/2009г.
Гореизложената фактическа обстановка съдът
приема за установена по несъмнен начин, като взе предвид: показанията на
свидетелите С.В.Г. и И. Р.Р., като и приетите писмени доказателства: акт за установяване
на административно нарушение № ********** от 13.11.2017г., протокол от извършена
проверка от 06.11.2017г., писмо , изх. № 3553/15.01.2018г. на
Директор РЗИ – П..
След съвкупен анализ на
очертаната доказателствената съвкупност, съдът приема, че фактическите
обстоятелства приети по-горе са обосновани и доказани. Основавайки се на
показанията на свидетелите и на констатациите закрепени в съставения от
проверката констативен протокол, подписан от работник в обекта на санкционираното
дружество без каквито и да е възражения, съдът приема изложените в
наказателното постановление фактически обстоятелства за обективно установени и
съответстващи на действителното положение.
Въпреки възприемането на изводите
на АНО от фактическа страна, съдът счита, че дадената от него правна оценка на иначе
правилно установените факти е незаконосъобразна в насока правното им
квалифициране и административното
наказване.
В този смисъл възраженията на пълномощника на
жалбоподателя се приемат за основателни.
Изложените в обстоятелствената
част на акта и постановлението фактически констатации очертават съставите на
две отделни нарушения - първото за
нарушаване на забраната в чл.6, т.5 от Наредба №37/2009г., второто - за неспазване на изискването в
чл.22, вр. чл.20 от същата наредба, подлежащи на отделно наказване съгласно
чл.18 ЗАНН..
Въпреки това, видно е от съдържанието
на наказателното постановление, че регламентираните отделно в нормативния акт
изисквания са подведени общо под нормата
на чл.6, т.5 от Наредбата. При това положение не е ясно колко на брой нарушения
АНО е счел, че са извършени и кои нормативни предписания са нарушени. В случай,
че е приел за доказано и неизпълнение на изискването за осигуряване на
задължителен асортимент минимум от храни и напитки, което логично следва
от обстоятелствената част на акта му, то
наказателното постановление е издадено в разрез с изискването в чл.57, ал.1,
т.6 от ЗАНН за точно посочване на нарушените законни разпоредби.
Допуснатото нарушение на
закона е
обусловило и следващо такова - незаконосъобразно на ЮЛ е наложено едно
наказание за установената съвкупност от нарушения, в нарушение на разпоредбата на
чл.18 от Закона за администартивните нарушения и наказания. Същата императивно предвижда,
че когато едно лице е извършило
няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват
поотделно за всяко едно от
тях. Налагането на една имуществена
санкция за повече от едно отделно индивидуализирани
в обстоятелствената част на НП административни нарушения представлява не само неправилно приложение на материалния
закон (чл.18 от ЗАНН), но и съществено нарушение на процесуалните
правила – ако се приеме, че
АНО е избрал да опише всички установени
нарушения, но да санкционира само едно от
тях, липсата на изрично обективирана
воля в тази насока поставя в обективна невъзможност наказаното лице да организира защитата
си, а съдът – да преценява релевантните
факти, за чието съответствие със закона следва
да се произнесе.
Това
съставлява самостоятелно отменително основание
за НП.
Основателно е и възражението за липса на точно описание на нарушението с излягане на
всичките му признаци от обективна и субективна страна.
Описанието на нарушението в
акта и наказателното постановление се свежда до една лаконична констатация – че
в павилиона за пакетирани храни – обект
на проверката, се предлагат забранени продукти и същевременно, че не се предлага задължителен асортимент минимум.
Липсва всякакво очертаване действията/бездействията на субекта, привлечен към
отговорност.
Наредба №37/2009г. не
съдържа административнонаказателни разпоредби, като в
§2 и §3 от Заключителните
разпоредби е предвидено, че същата се издава на основание чл. 34, ал. 2 във връзка с § 1, т. 11, буква "л" от Закона за
здравето, а контролът по изпълнението й се извършва от органите на
държавния здравен контрол. След като санкцията на административнонаказателната
норма е изведена в текст на друг нормативен акт /в случая чл.210 от Закона за
здравето/, то задължителен елемент от
обективната страна на състава е констатация, че ЮЛ, експлоатиращо обекта, е извършвало дейност
в нарушение на здравните изисквания, каквато и в акта и в наказателното постановление липсва.
Констатираните недостатъци съществено
ограничават правото на защита на
наказания субект, тъй като същият е поставен в невъзможност да разбере за
какви нарушения, на какво основание и в какво качество е привлечен като субект
на отговорност, за да може адекватно да организира и упражни правото си на
защита.
Изложените съображения
обосновават извод за незаконосъобразност
на обжалвания административен акт и обосновават отмяната му.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №81/05.12.2017 г., изд. от Директор РЗИ –
гр. П., с което на основание чл.210, ал.3 от Закона за здравето, във вр. с
чл.53, ал.1 от ЗАНН, на „*****“ ЕООД, гр. П., ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление гр. П., ул. „******“
бл.14, вх. Д, ет.1, ап. 93, представлявано от управител С.Ю.Г. е наложена имуществена
санкция, в размер 1000.00 /хиляда/ лв. за нарушение на чл.6, т.5 от Наредба №37
от 21.07.2009г. за здравословно хранене на учениците.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. П.
на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ