Решение по дело №17765/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 261046/5.11.2020г.

гр. Варна,05.11.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLІІ – ри състав, в публично заседание проведено на девети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

 

при секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 17 765 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявена искова молба с рег. вх. №79344/29.10.2019 г. депозирана от ищцовото дружество „В. И. К. - В.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, чрез процесуален представител юрисконсулт П. В.против ответника Т.Г.Т., ЕГН **********, с адрес ***. Със сезиращата искова молба, намираща правното си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищцовата страна желае да бъде установено съществуването на паричното вземане за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищцовата страна против ответника по частно гр.дело №8555/2019 г. по описа на РС Варна, ХХХI–ви състав, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.Видно и от петитума на иска /съобразно уточненията в писмена молба с вх.№ 87033/25.11.2019 г. /л.46 от настоящото дело/ ищцовата страна желае да бъде прието за установено в отношенията между страните със силата на присъдено нещо съществуването на паричното вземане за което е била издадена Заповед № 4351 от 04.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по частно гр.дело № 8555/2019г. по описа на ВРС-31 състав, по силата на която Заповед е било разпоредено на длъжника (ответник в исковото производство) Т.Г.Т. ЕГН **********, с адрес *** в качеството му на потребител на В и К услуги в имот, находящ се в *, да заплати на кредитора (ищец в исковото производство) „В.и к.” ООД ЕИК *, в качеството му на В и К оператор, следните парични вземания: сумата от 1981.42лв. (хиляда деветстотин осемдесет и един лева и 42ст.) –главница за времето от 14.01.2014г. до 13.05.2019г. по партида с абонатен номер *; сумата от 202.79лв. (двеста и два лева и 79ст.)-главница за времето от 31.12.2013г. до 09.08.2018г. по партида с абонатен номер *, заедно със законната лихва върху главниците, считано от датата на сезиране на съда-03.06.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата от 467.83лв.(четиристотин шестдесет и седем лева и 83ст.)-лихва за времето от 18.03.2014г. до 27.05.2019г. по първата главница и сумата от 55лв. (петдесет и пет лева)-лихва за времето от 26.03.2014г. до 27.05.2019г. по втората главница; които главни вземания представляват обща стойност (сбор) от цената на ползваните В и К услуги в обект, находящ се в *, отчитани по партида с абонатен номер * и партида с абонатен номер *.

С Разпореждане № 5250/26.11.2019 г., след констатирана редовност на исковата молба съдът е разпоредил да се изпратят преписи от исковата молба на ответника по реда на 131 ГПК.Настоящият състав е приел, че е налице хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК , при която следва да се назначи особен представител на ответника.Необходимостта от назначаване на особен представител на ответника е изрично визирана в императивната разпоредба на чл. 47, ал. 6 ГПК. Съобразявайки факта, че производството по делото е образувано по предявена искова молба с която е инициирано настоящото производство по предявения иск с правно осн. чл. 422 ГПК, съдът е определил СУМАТА от общо 419,55 (четиристотин и деветнадесет лева и петдесет и пет стотинки ) - ДЕПОЗИТ, който следва да бъде внесен по сметка на ВРС от ищцовата страна за назначаване на особен представител на ответника. С оглед горното с Определение № 1180/21.1.2020 г. исковият съд е взел решението за предоставяне на правна помощ на ответника чрез оказване на ПРОЦЕСУАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО по гр.дело № 17765/2019 год. по описа на Варненски районен съд, ХLІI–ри състав, на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК а след внасяне на депозита и отправяне на искане до ВАК е назначен особен представител на ответника –адвокат Н.Д..

Ищцовото дружество основава исковата си молба на следните правно релевантни факти и обстоятелства:

На първо място „*” ООД, представлявано от юрисконсулт Пл.В.излага фактически твърдения в сезиращата съда искова молба затова, че съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /обн.ДВ, бр.18/2015г. с последни изменения/ предоставяло на ответника Т.Г.Т.,ЕГН *********, с адрес ***, които Т. в качеството си на потребител ги получавал и ползвал на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес, релевира ищцовата страна се отчитали по партида с абонатен номер * и партида с абонатен номер *. Съгласно чл. 5, т. 6 от Общите условия, сочи ищцовото дружество потребителите били длъжни да плащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът по заповедното производство и ответник по настоящото исково – не сторил. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите ОУ потребителят на В и К услуги бил длъжен да заплаща фактурираните суми за ползваните В и К услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането като след изтичане на този срок изпадал в забава. По повод задълженията на потребителя Т. за ползвани, но неплатени ВиК услуги ищцовото дружество е навело в исковата си молба твърденията, че на 3.6.2019 г.депозирало до РС Варна заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК като по това заявление било образувано частно гражданско дело № 8555/2019 г. по описа на ХХХI-ви състав. На 4.6.2019 г. заповедният съд издал по цитираното частно гражданско дело Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като са посочени главните,акцесорния вземания, разноските, периода за който се търси плащането на задълженията и основанията / описани по визирания по –горе начин. Тези суми напълно съвпадат с петитума на иска,поради което не е наложително да бъдат преповтаряни. Твърди се на следващо място от * ООД, че издадената в полза на дружеството В и К оператор Заповед за изпълнение на парично задължение, дружеството ищец на30.09.2019 г. било уведомено от заповедния съд затова,че може в срока по чл. 415, ал. 1 т. 2 ГПК да предяви специалния положителен установителен иск. Именно за установяване със СПН на съществуването на паричните вземания за които е била издадена Заповедта по чл. 410 ГПК ищцовата страна в срок е предявила иска си по чл. 422 ГПК като е образувано настоящото исково производство.

По същество ищцовата страна твърди,че паричните вземания са дължими като цена на ползвани ВиК услуги и желае ВРС да уважи предявения иск ведно с присъждане на разноските сторени както в заповедното така и в исковото производство. Основателността на иска и размера според ищцовата страна се основава и на подробно описаните в справката за недобора фактури съдържащи размерите на главниците и лихвите.

В подкрепа на твърденията и исканията си ищцовата страна е направила искания за събиране на доказателства – да бъдат приобщени като писмени доказателства представените с исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на документи ,описани в исковата молба; да бъде приобщено като писмено доказателство заповедното частно гражданско дело, инициирало исковия процес, както и да бъде допусната съдебно счетоводна експертиза вещото лице по която да даде отговори на поставените общо 6 въпроса вписани на стр.2-ра и 3-та от исковата молба /лист 3-ти и 4-ти от делото/.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез надлежно назначеният му особен представител адвокат от АК Варна Н.Д. е депозирал по електронен път отговор на исковата молба. Отговорът е заведен във ВРС с вх.№ 2248/20 от 18.03.2020 г. и е в един екземпляр. По същество особеният представител на ответника в срока по чл. 131 ГПК от името на ответника оспорва изцяло исковата молба- както по основание,така и по размер.Отделно от горното ответникът е навел и възражение за погасяване на част от претендираните суми по давност /без да е уточнено коя част, за кой период от време/.Ясно е оспорено качеството „потребител” на ответника както и че процесните суми са реално дължими като доставени и потребени количества вода до посочения обект, като адв. Д. твърди, че до този обет не е доставяна, респ.консумирана вода в това количество, което претендира * ООД. При така изложените възражения в отговора на искова молба адв. Д. желае ВРС да отхвърли изцяло предявения специален положителен установителен иск.

В проведеното по делото открито заседание от 09.10.2020 г. ищцовото дружество,представлявано от юрисконсулт Пл.В.желае съдът да уважи предявения иск като доказан и по основание и по размер, вкл.и да бъдат присъдени сторените съдебно деловодни разноски и в исковото и в заповедното производство съгласно  списъка по чл.80 ГПК .

В същото съдебно заседание,ответникът,чрез надлежно назначеният му особен представител адв.Н.Д.  изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска,поради което желае съдът да постанови Решение с което да отхвърли предявения от ищцовото дружество иск. Обективирано е и искане за издаване на РКО в полза на адв.Д.. В откритото съдебно заседание адв.Д. е представила и подробна писмена защита,приобщена по делото .

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че по предявения специален положителен установителен иск, за доказване и на основанието и на размера на претенцията си ищцовата страна е ангажирала писмени доказателства, приобщено е частно гражданско дело № 8555/2019г. по описа на Районен съд – Варна, ХХХI – ви състав, инициирало настоящия исков процес, проведена и необходима съдебно - счетоводна експертиза,проведена е и СГЕ след открито производство по реда на чл.193 ГПК. Именно за доказване на основанието и на размера на предявения иск по чл.422 ГПК, ищцовото дружество още с исковата си молба е представило и по делото са приобщени като писмени доказателства заверени за вярност с оригинала копия на : Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В. И. К. - В.” ООД; Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР, ведно с публикация във вестник; Решение № Ц-9/28.01.2013 г. на ДКЕВР, ведно с 2 бр. публикация във вестник; Решение № Ц-23/30.06.2016 г. на КЕВР, ведно с 2 бр. публикация във вестник; Решение № Ц-34/15.12.2017 г. на КЕВР, ведно с 2 бр. публикация във вестник; Решение № Ц-20/28.12.2018 г. на КЕВР, ведно с 2 бр. публикация във вестник; Решение № БП-Ц-3/28.04.2017 г. на КЕВР, ведно с 2 бр. публикация във вестник; справка за недобора на частен абонат за периода от 18.02.2014 г. до 27.05.2019 г., за абонатен № *; справка за недобора на частен абонат за периода от 26.02.2014 г. до 27.05.2019 г., за абонатен № *.

Допълнително по делото са приобщени ангажираните от ищцовата страна писмени доказателства – заверени за вярност с оригинала три броя карнетни листи / л.88,89,90/ . Приобщена по делото е изпратената от Община Варна изискана на база СУ информация , относима към спора а именно заверено за вярност с оригинала копие  на Данъчна декларация по чл.14 и чл.26 ЗМДТ с вх.№ 04-02-816/14.03.1998 г. подадена  от лицето Г.Т. Ц./л.120 – 127/ .

При така събрания писмен доказателствен материал, анализиран в съвкупност и поотделно настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното : С писмено заявление от дата  03.06.2019„ * „ ООД е сезирало РС Варна с искане за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника  Т.Г.Т..Размерите и основанията на вземането са визирани в т. 9 от заявлението  като изрично е посочено, че паричните вземания се претендират като дължими  за ползвани и неплатени ВиК услуги по кл.номер * ( включващ задължения по партида с абонатен номер *  и задължения по партида с абонатен номер *) за обект – апартамент , находящ се в *.В същата т. 9 заявителят е посочил по двата абонатни номера главниците които претендира и лихвите .Отделно са посочени и вземанията за лихви до датата на подаване на заявлението в съда за двата абонатни номера и е било отправено искане за присъждане и на законна лихва и разноски.

Констатира се от материалите по частното дело че въз основа на Разпореждане № 23961/4.6.2019 ВРС , по ч. гр.д. № 9555/2019г.е приел, че заявлението отговоря на изискванията за редовност, поради което е била издадена и Заповед за изпълнение на парично задължение.От оригинала на Заповед № 4351/4.6.2019 г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена от Председателя  на ХХХI – ви състав, приобщен на л. 10 – ти по частното дело се установява, че е било разпоредено : „Длъжникът Т.Г.Т. ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА Кредитора „*” ООД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление *** сумата от 1 981.42лв. главница за времето от 14.01.2014г. до 13.05.2019г. по партида *, 202.79лв. главница за времето от 31.12.2013г. до 9.08.2018г. по партида *, заедно със законната лихва върху главниците от датата на сезиране на съда-3.06.2019г. до окончателното и изплащане, 467.83лв. лихва за времето от 18.03.2014г. до 27.05.2019г. по първата главница и 55лв. лихва за времето от 26.03.2014г. до 27.05.2019г. и сторените по делото разноски в размер на 101.14лв. От всички останали писмени доказателства по заповедното дело от л.11- ти до л. 25 -ти  се изяснява,че заповедта по чл.410 ГПК се счита връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК,че заповедният съд е дал указания на заявителя по реда на чл. 415 ГПК и че специалният положителен установителен иск е предявен в рамките на преклузивния срок. При така изложеното по-горе исковият съд приема, че искът е допустим поради което следва да даде отговор по същество на спора дали искът е доказан по основание и размери.

На първо място следва да бъде посочено, че искът е предявен от „ * „ ООД против Т.Г.Т. *** за вземания за ползвани и неплатени В и К услуги по партида водена на името на Т.Т. с клиентски номер *, включващ задължения по две партиди  с абонатен номер * и *.Претендираните главни вземания по аб.номер * са за периода от 14.01.2014 г. до 13.5.2019 г. а за абонатен номер * за периода от 31.12.2013 г. до 09.08.2018 г. Факт е, че ответникът по делото, поради приложението на нормата на чл.47, ал.5 ГПК, в исковото производство е представляван от надлежно назначен особен представител .

При така изложеното по-горе исковият съд следва да даде отговор  първо на въпроса дали ответникът и ищцовото дружество са били във валидни договорни отношения в целия исков период .

Приобщените по делото на л. 37 -39 справки за недобора на частен абонат № *, кл.н. * Т.Г.Т. за периода 18.2.2014 г. до 27.5.2019 г. и абонат * , кл.н. * за периода 4.10.2014 – 27.5.2019 г. доказват твърденията на ищцовото дружество, че Т.Т. е има качество потребител на ВиК услуги за адреса представляващ обект на потребление на тези услуги.От общите условия на дружеството ВиК оператор и приложените извадки от печатни издания и Решения на ДКЕВР/КЕВР се налага извода,че между Т.Т. *** е имало валидна облигационна връзка с предмет доставка на ВиК услуги, които услуги потребителят е следвало да заплаща съгласно ОУ на * .

В подкрепа на извода затова,че страните по спора са страни и по облигационно правоотношение са приложените три броя карнетни листи,представени от ищцовата страна като заверени за вярност с оригинала копия .Тези частни документи са били оспорени от ответника, чрез особения му процесуален представител, открито е било производство по оспорване истинността – автентичността на документ на осн . чл.193 ГПК и е допусната и проведена съдебно графологична експертиза.

От приобщеното по делото на листи 107 -113 заключение по съдебно почерковата експертиза, изготвена от вещото лице графолога Ц.Ц.  се изяснява и установява, че карнетите са истински ,подписвани от Т..В.л. Ц. се  е спряло на всеки отделен период в трите карнета, като е съставило снимков материал снимки от 1 до 17 ,съдържащи подписите на Т..

Така депозираната от вещото лице СГЕ съдът кредитира като обективна,компетентно дадена и спомагаща за установяване на твърденията на ищцовата страна за наличие на валидна облигационна връзка между * ООД и потребителя на ВИК услуги Т..

В контекста на изложеното по –горе по делото е приобщена и данъчна декларация от Г.Ц.но от 1998 г. от която е видно,че още тогава покойният Ц.е декларирал, че не е единствен собственик и ползвател на ап.54 .

За пълното изясняване на фактическата страна на спора по делото е проведена и необходимата Съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Д.П. .

Изготвената ССчЕ не е оспорена от страните и заключението е прието по делото на листи от  83 – 87 .От изключително подробното заключение на в.л. П. се установява несъмнено по делото,че задълженията на абоната – ответник към * не са погасени чрез плащане .На база вписаното от вещото лице в справки от 1 до 4 в хронологичен ред и срещу всяка отделна данъчна фактура издадена от * към абоната –ответник, вещото лице е обобщило изводите си в заключителната част на л. 87 –ми .

От заключението на в.л.П. се установява,че за ВиК услуги по партида с абонатен номер * за периода 14.1.2014 – 13.5.2019г. общия размер на главниците възлиза на 1 981,42 лв., размера на лихвите за забава по установените задължения за главници ,считано от съответната дата на техния падеж до 27.05.2019 г. възлиза на 467,83 лв.За ВИК услуги по партида с абонатен номер * за периода 31.12.2013 – 09.08.2018 г.общия размер на главницата възлиза на 202,75 лв., размера на лихвите за забава по установените задължения за главници ,считано от съответната дата на техния падеж до 27.05.2019 г. възлиза на 55,00лв.Извън счетоводните данни събрани от в.л. П., в ССчЕ в.л. сочи че по документи у ищеца  за абонат и за  двата номера е вписан именно Т.Г.Т.,както и че към датата на изготвяне на ССчЕ – 10.06.2020 г. плащане по процесните фактури не е извършено. Установява се и от разпита на в.л. и от т.5.1. и т.5.2  от заключението на в.л.П., че размера на месечните задължения по партида с аб.номер * от 14.5.2016 г. до 27.05.2019 г. е 1717,44 лв./главници/а на лихвите 355,89 лв.Размерът на месечните задължения по партида с аб.номер * от 18.5.2016 г. до 27.05.2019 г. е 104,16 лв./главници / а на лихвите 9,60 лв.

При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявеният по делото специален положителен установителен иск е заявен от ищцовото дружество „ * „ ООД против ответника  Т.Т. и с него ищцовата страна цели да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на паричното вземане за което в полза на заявителя е била издадена Заповед по чл.410 ГПК, респективно влизане в сила на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.Предявеният иск е процесуално допустим,т.к. е предявен от заявителя в заповедното производство против длъжника и в рамките на преклузивния срок, поради което съдът дължи произнасяне по същество на спора.Видно и от предварителния доклад по делото, обявен за окончателен, съдът е разпределил доказателствената тежест в исковия процес между страните като е указал на ищцовата и ответната страна,че всяка една от тях е длъжна да установи и докаже фактите на които основава своите твърдения или възражения, респективно от които черпи положителни за себе си права (съгласно общата разпоредба на чл.154 ГПК ).          В тежест на ищцовата страна съдът е възложил да установи твърденията си въз основа на които основава активната си процесуално правна и материално правна легитимация а именно: че е било образувано по Заявление на ищцовата страна частно гр.дело по описа на РС Варна, по което дело в полза на заявителя била издадена Заповед по чл. 410 ГПК, че заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и че в срока по чл.415 ГПК ищцовата страна е предявила положителния установителен иск.; че между ищцовото дружество и ответника за исковия период от време е съществувала валидна облигационна връзка с предмет доставка на ВиК услуги извършвани от ВиК оператора на адреса посочен в петитума на искова молба.В тежест на „*” ООД е било възложено да установи и докаже, че като ВиК оператор, при действието на ЗРВКУ и ОУ на дружеството е изпълнило пълно и точно задълженията си към насрещната страна – потребителя и ответник по иска –Т., като е доставяло ВИК услуги в обема за който са издавани първични счетоводни документи и справката за недобора ; че ВиК услугите са били реално доставени и потребени от потребителя в количества и цени вписани във фактурите, но незаплатени от ответника.Освен гореизложеното ищцовата страна е следвало да докаже и твърдението че абонатът е изпаднал в забава по см. на чл. 86 ЗЗД и продължава да се намира в забава /като установи и началния период на забава за всяко едно периодично плащане/.Съдът е указал с доклада по делото на  ответната страна, че следва да наведе всички възможни правоизключващи, правопогасяващи и/или правоотлагащи възражения по предявените специални положителни установителни искове, каквито възражения впрочем по същество и от правна страна са наведени в отговора на искова молба.

За да се произнесе по същество на спора, настоящият съдебен състав съобрази следното: Общите условия на договорите за предоставяне на В и К услуги на потребителите на „* -” ЕООД, са одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ – 018 от 09.06.2006 г. и с решение ОУ -09 от от 11.08.2014 г. Последните са и приобщени по делото. поради което и на основание чл. 11, ал. 7 от ЗРВКУ съдът приема, че Общите условия са влезли в сила спрямо страните по спора. На това основание съдът приема, че между страните по делото е налице валидно възникнало правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги за питейно-битови нужди до потребител - ползвател на обекта находящ се в *. Ответникът по делото Т.Т. има качеството на потребител по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. ”б” от ЗРВКУ /в сила от 20.01.2005г./ и в това си качество дължи заплащане на предоставените му В и К услуги по цени, утвърдени от ДКЕВР/КЕВР и въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено и разпределено по реда на чл. 23 /чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ и чл. 29 и чл. 31 от Общите условия/.

Факт е, че с отговора на искова молба ответникът по иска е оспорил качеството на отв.Т. на „потребител“ на В и К услуги поради което и съдът дължи произнасяне по въпроса дали ответникът има това качество.От анализа на целия писмен доказателствен материал съдът извежда извод, че след 1998 г. за същия апартамент лицето Г.Ц.е имало открита партида при *, като е и декларирало че е собственик и ползвател на имота пред данъчните служби.Същото товма лице е вписано в трите карнетни листи с отбелязване  починал  след което на самите картети е записано името Т. .В справките за небодора обаче дружество *  ЕООД е генерало точните данни за абоната Т.  Т. по партидата, водена първоначално на името на покойния Ц.,с два отделни абонатни номера.Тези писмени данни, доказаната истинност на подписите върху трите карнетни листа и обстоятелството че подписите върху карнетите са положени именно от Т.Т. налагат еднозначния извод,че отвеникът е потребител на В и К услуги, правят оспорването по чл.193 ГПК неуспешно и доказват основанието на иска . Приемайки ,че ответникът по иска е имал качеството потребител на В и К услуги за исковия период съдът дължи произнасяне по въпроса дали е доказан и размера на иска, респ. основателно ли е релевираното в срока по чл.131 ГПК

възражение за погасяване на част от вземанията по давност.

При така сторените от ответника възражения съдът намира, че съгласно действащите между страните общи условия приложими в конкретния случай са изрично визираните правила в раздел Втори на общите условия „Отчитане на количествата питейна вода „ ( л.8 от делото ).Отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, а при липса на такъв, отчетът се подписва от свидетел съгласно чл. 21, ал. 4 от ОУ. От представените по делото карнетни листи се установява факта на извършения периодичен отчет в сроковете и при условията уредени в чл. 21, ал. 2-4 от ОУ. В този смисъл обективираните количества в представените карнетни листи, въз основа на които са съставени и фактурите за цена на доставени ВиК услуги за спорния период, са съобразени с правилата за отчитане и разпределяне на количествата питейна вода по раздел ІІ на ОУ.Размерът на предоставените услуги в рамките на заявения исков период .От друга страна съгласно кредитираното като обективно и компетентно дадено заключение на ССчЕ е установен и доказан размера на главните и акцесорни искове.

От заключението на в.л.Д.П. се установа, че задълженията на абоната по партида с абонатен номер * за периода 14.1.2014 – 13.5.2019г. възлизат на 1 981,42 лв. /главници/, размера на лихвите за забава по установените задължения за главници ,считано от съответната дата на техния падеж до 27.05.2019 г. възлизат на 467,83 лв.

За ВИК услуги по партида с абонатен номер * за периода 31.12.2013 – 09.08.2018 г.общия размер на главниците възлиза на 202,75 лв., а размера на лихвите за забава по установените задължения за главници ,считано от съответната дата на техния падеж до 27.05.2019 г. възлиза на 55,00лв.

Установено на база ССчЕ е че размера на месечните задължения по партида с аб.номер * от 14.5.2016 г. до 27.05.2019 г. е 1717,44 лв./главници/а на лихвите 355,89 лв.

Размерът на месечните задължения по партида с аб.номер * от 18.5.2016 г. до 27.05.2019 г. е 104,16 лв./главници / а на лихвите 9,60 лв.

Т.е. установените размери и на главни и на акцесрони задължения напълно съвпада с предявените от ищцовата страна както в заповедното производство , така и в исковото, но с една единствена разлика от четири стотинки касателно главницата заявена в заповедното дело като 202,79 лв.изчислена от вещото лице като 202,75 лв.,

С оглед изложеното по-горе съдът приема, че предявените главни искове като доказани по основание и размер се явяват основателни и следва да бъдат уважени.Приемайки исковете за доказани и по основание и по размер съдът дължи произнасяне и по направеното своевременно възражение за погасяване на част от вземанията за главници и лихви по давност.

Безспорно плащанията от страна на потребителите на В и К услуги към В и К оператора имат характера на периодични плащания.В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18 май 2012 г. по т.д. № 3 по описа за 2011 г. на ОСГТК ( поместено например и на страница 665 та от Сборник Съдебна практика по граждански дела  на ВС и ВКС на РБ 1953-2008 г. 2008 -2016 г, второ допълнено издание на „Нова Звезда „ 2016 г. ) .С оглед цитираното ТР № 3/2011 и нормата на чл.111 буква „ в „ ЗЗД главните вземания за потребени ВИК услуги от потребителя ответник се оказват погасени по давност с изтичане на три годишен срок от падежа на съответното задължение.

Не е спорно,че заповедното производство е заведено във ВРС на дата 03.06.2019 г. Видно от т. 9 от заявлението  заявителят сега ищец е претендирал главница от 1 981,42 лв. за периода от 14.01.2014 г. до 13.05.2019 г. по партидата  с абонатен номер * , както и главница от 202,79 лв. за периода от 31.12.2013 г. до 09.08.2018 г.

При тези заявени претенции още в заповедното производство, поддържани и в исковото, независимо че вещото лице е установило размерите на претендираните главници, се оказва че най –ранната дата от която главниците биха били дължими от ответника към ищеца е три години назад, считано от 03.06.2019 г. Или всички претендирани вземания от ищцовата страна попадащи в  периода от 3.6.2016 г. до 3.6.2019 г.  се оказват погасени по давност, както и преди този период .При това положение е ясно,че заповедното производство е било инициирано след като е била изтекла погасителната давност по чл.111 б. „ в „ ЗЗД ,респ. макар и общо формулирано възражението за изтекла погасителна давност се явява основателно.Ето защо и съдът следва да съобрази момента от който вземанията предявени в заповедното производство са били погасени по давност и в тези части искът да бъде отхвърлен.За целта съдът се позова на т.5.1 и т.5.2 от ССчЕ  , като именно в тези части вещото лице е съобразило тригодишния давностен срок и сумирало на база датите на издаване на отделните първични счетоводни документи и падежите  периодите за които исковете  са погасени по давност . Установено на база ССчЕ е че размера на месечните задължения по партида с аб.номер * от 14.5.2016 г. до 27.05.2019 г. е 1717,44 лв./главници/а на лихвите 355,89 лв.Размерът на месечните задължения по партида с аб.номер * от 18.5.2016 г. до 27.05.2019 г. е 104,16 лв./главници / а на лихвите 9,60 лв.

Ето защо исковия съд уважа предявените ОСИ по чл.422 ГПК за главници от 1 717, 44 лв. за периода от 14.5.2016 г. и за лихви за забавено плащане 355,89 лв. за периода от 14.06.2016 г. до 27.05.2019 за аб.номер *.За абонатен номер * съдът уважава иска за главници от 104,16 лв. за периода от 18.5.2016 г. до 27.05.2019 г. и за лихви за забавено плащане от 9,60 лв. за периода от 18.06.2018г.до 27.05.2019 г.За разликите от заявените размери до установените размери и на главници и на лихви за забавено плащане съдът отхвърля исковете поради изтекла погасителна давност на осн. чл.111 б;.“ В „ ЗЗД .

При този изход на спора ищецът има право на разноски съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.1 и ал. 8 ГПК.Видно от материалите по делото ищцовата страна на л.128 – ми е ангажирала списък по чл. 80 ГПК.

1.По заповедното производство ищцовата страна претендира разноски от 51,14 лв. за платена такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение -общо 101,14 лв.

2.В исковото производство ищцовата страна претендира сумата от 86,23 лева за платена такса; 419,55 лева депозит за особен представител ; 120 лева депозит за ССчЕ , 300 лева минимално юрисконсултско възнаграждение – общо 925,78 лв.

С оглед изхода на спора, от така сторените несъмнено разноски от ищцовата страна съдът присъжда в заповедното и исковото производство разноски съобразно уважената част на иска от 0,81 % - общо 81,92 лв.лева по заповедното и общо 749,88 лв. по исковото, като ги възлага в тежест на ответника.

Съдът не присъжда разноски съгласно чл. 78, ал.3 ГПК т.к. такова искане няма а по отношение на осъщественото процесуално представителство на ответника в полза на особеният му представител следва да бъде издаден РКО за внесената сума от 419,55 лв.

И на последно място на основание чл. 78, ал.6 ГПК съдът следва да възложи в тежест на ответника сумата от 120,00 лева – сто и двадесет лева – изплатен от бюджета на съда депозит за проведената съдебно графологична експертиза,с оглед неуспешното оспорване на автентичността на частните документи .

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

 

                         

Р Е Ш И :

 

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявените специални положителни установителни искове от ищцовото дружество „В. И. К. - В.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, чрез процесуален представител юрисконсулт П. В.и ответника Т.Г.Т., ЕГН **********, с адрес ***, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ПАРИЧНИ ВЗЕМАНИЯ, за които е била издадена Заповед № 4351 от 04.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по частно гр.дело № 8555/2019г. по описа на ВРС- ХХХI–ви състав в полза на ищцовото дружество, против длъжника, а именно дължими от ответника Т.Г.Т. ЕГН ********** в на кредитора - ищец в „В.и к.” ООД ЕИК *, в качеството му на В и К оператор, ПАРИЧНИ ВЗЕМАНИЯ,както следва : СУМАТА от 1 717, 44 лв. сбор от главници ползвани ВиК услуги , за периода от 14.5.2016 г. – 13.5.2019 г. отчитани по партида с аб.номер * ; СУМАТА от 355,89 лв. – сбор от лихви за забавено плащане върху главниците от 1717,44 лв. за периода от 14.06.2016 г. до 27.05.2019 г. за аб.номер * ;СУМАТА от 104,16 лв.  сбор от главници ползвани ВиК услуги за периода от 18.5.2016 г. до 27.05.2019 г.,отчитани по партида с аб.№ *;СУМАТА от 9,60 лв. сбора от лихви за забавено плащане върху главниците от 104,16 лв. за периода от 18.06.2018г.до 27.05.2019 г. за абонатен номер *(които вземания представляват сбор от цената на ползваните В и К услуги в обект, находящ се в *, отчитани по партида с абонатен номер * и партида с абонатен номер * )ведно със законната лихва върху главниците в установените размери - 1 717, 44 лв. и 104,16 лв., считано от датата на сезиране на съда -03.06.2019 г. до окончателното йм изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за разликите от прететендираните размери и периоди до установените размери и периоди :от 1981,42 лв.сбор от главници за ползвани ВиК услуги,претендирани периода от 14.01.2014 г. до 13.05.2019 г.отчитани по партида с аб.№ * - до установения размер 1 717, 44 лв. – дължимия сбор от главници ползвани ВиК услуги, дължими за периода от 14.5.2016 г. – 13.5.2019 г. ; от 202,79 лв. претендиран сбор от главници за ползвани ВиК услуги за периода от 31.12.2013 г. до 09.08.2018 г.отчитани по партида с аб.№* до установения размер от 104,16 лв. дължим сбор от главници ползвани ВиК услуги,дължими за периода от 18.5.2016 г. до 27.05.2019 г.,отчитани по партида с аб.№ * ;от 467,83 лв.  претендирано обезщетение за забава върху главницата от 1981,42 лв. за периода от 18.3.2014 г. до 27.05.2019 г.  до установения размер от 355,89 лв. – дължим сбор от лихви за забавено плащане върху главниците в установения размер от 1717,44 лв. ,дължими за периода от 14.06.2016 г. до 27.05.2019 г. за аб.номер * ;от 55,00 лв.  претендирано обезщетение за забава за главницата от 202,79 лв. за периода от 25.03.2014г. до 27.05.2019 г. до установения дължим размер от 9,60 лв. –дължим сбор от лихви за забавено плащане върху установения дължим размер на главниците от 104,16 лв., държим за периода от 18.06.2018г.до 27.05.2019 г. за абонатен номер *, както и за законната лихва върху разликите между претендирания и установен размер на главни задължения,начиная от датата на сезиране на заповедния съд – 13.06.2019 г., до окончателното изплащане на вземанията, като неоснователи поради погасяване на вземанията по давност съгласно чл.111 б. „ в“ ЗЗД , на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД,

 

ОСЪЖДА Т.Г.Т., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на„**** - ООД, ЕИК * , със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В. В.СУМАТА от общо 749,88 лв.( седемстотин четиридесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки ) - представляваща сторените от ищцовото дружество съдебно-деловодни разноски в исковото производство,пред настоящата инстанция както и СУМАТА от общо 81,92 лв.(осемдесет и един лева и деветдесет и две стотинки ) - сторените от ищцовата страна в качеството й на заявител в заповедното производство по частно гр.дело № 8555/2019 год. по описа на ВРС ХХХI –ви състав съдебно деловодни разноски, съобразно уважените части на исковите претенции и на основание чл. 78 , ал.1 и ал. 8 ГПК .

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК  Т.Г.Т., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ  в полза на ДЪРЖАВАТА по сметка на Районен съд Варна сумата от 120,00 лева (сто и двадесет лева  ) – депозит да допуснатата и проведена съдебно  графологична експертиза .

 

РАЗПОРЕЖДА издаване на РКО в полза на адвокат Н.Д. за осъщественото особено процесуално представителство на ответника пред настоящата инстанция в размер на сумата от общо 419,55 (четиристотин и деветнадесет лева и петдесет и пет стотинки ) – заплатения от ищцовата страна депозит, на основание чл. 47, ал .6 ГПК.

Разпореждането не подлежи на обжалване .

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

 

ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: