Определение по дело №454/2021 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 септември 2021 г. (в сила от 5 ноември 2021 г.)
Съдия: Диана Николова Костова
Дело: 20217060700454
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 юли 2021 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

326

 

град Велико Търново, 8.09.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, осми състав в закрито съдебно заседание на осми септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова

 

като разгледа докладваното от съдия Костова  административно дело № 454 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по жалба, с вх. № 3423/22.7.2021г. по описа на Административен съд Велико Търново, подадена от Г.М.В. с ЕГН **********, адрес *** , с която се иска  отмяна като нищожно и незаконосъобразно Решение на Министър на транспорта без посочен номер,          за приватизация на търговското дружество „Пътнически превози „ЕООД гр. В. Търново, публикувано в ДВ бр. 49 стр.38 от 28.5.1999г.

В жалбата се посочва, че същото дружество впоследствие е било преобразувано като ООД с наименование „Пътнически превози – Велико Търново“ вписано по ф.д. 4237/91г. на ВТОС и след това е преобразувано в „Пътнически превози „АД.

 

Доколкото видно от горепосоченото обявление в ДВ  преклузивния срок за оспорването на Решението като незаконосъобразно по чл. 149, ал.1 е изтекъл, то жалбата като просрочена на основание чл. 159 т.5 от АПК следва да бъде оставена без разглеждане.

По искането за нищожност на това решение за приватизация, което не е ограничено със срок , съгласно нормата на чл. 149, ал. 5 от АПК е необходимо да е налице освен годен за оспорване акт, така и правен интерес от оспорването

Съгласно нормата на чл.147, ал.1 от АПК, правото на съдебно оспорване на административните актове, независимо от квалификацията им като индивидуални, общи или нормативни, принадлежи само на онези правни субекти, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от административния акт или за които той поражда задължения, т.е. абсолютна процесуална предпоставка за атакуване на административен акт пред съда, за наличието на която съдът следи служебно, е наличието на интерес от обжалване. Интересът трябва да е правен, т. е. обжалването следва да е насочено към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. към предотвратяването им или към постигане на положителни правни резултати. Интересът трябва да е личен и пряк, т. е. административният акт да засяга правната сфера на жалбоподателя като непосредствено отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за жалбоподателя или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя. Правният интерес обуславя активната правна легитимация на субекта да направи оспорване по съответния ред на административния акт. Липсата на активна процесуална легитимация има за своя последица недопустимост на оспорването, независимо дали същото е с доводи за незаконосъобразност на административния акт или е единствено с доводи за нищожност на същия.

В настоящия случай, след като взе предвид изразените от страните становища по делото и ангажираните пред съда доказателства, съдът намира, че жалбата е процесуално недопустима, като подадена от лице без активна процесуална легитимация, поради което същата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

Служебно известно на съда е, както е посочил и самият жалбоподател, че същият е притежавал недвижим имот от 2 470 кв.м. , който е бил одържавен и е влязъл в капитала на горепосоченото дружество.Видно от определение/ приложено/ № 270/15.7.2021г. на АСВТ е, че с писмо рег. № РД-12-01-235-2/11.06.2021 г. на Общинска служба по земеделие – Велико Търново до кмета на община Велико Търново е изискано представянето на информация относно обстоятелството, подавано ли е от Г. М. В., като наследник на Ц.В.В., по реда на  чл. 18 от ЗППДОП (отм., ДВ от 19.03.2002 г.) до Общински съвет Велико Търново за участие в приватизация на съществувалото предприятие ДАП "Пътнически превози" Велико Търново, съгласно действащата процедура и обезщетено ли е лицето по този закон.

С писмо рег. № РД-12-01-235-3/11.06.2021 г. на Общинска служба по земеделие – Велико Търново до "Пътнически превози" АД гр. Велико Търново е изискана същата информация.

С писмо изх. № 31/28.06.2021 г., регистрирано в ОСЗ Велико Търново, "Пътнически превози" АД отговоря, че В. е обезщетен по реда на  чл. 18 от ЗППДОбП отм. за наследствения му имот от 2. 470 дка, попадащи в парцел Х, кв. 15 по ПУП на гр. Велико Търново с 920 бр. акции. Същият смисъл има и разпоредбата на  чл. 3, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗОСОИ,който гласи, че  собствениците на одържавени имоти, чиито имоти понастоящем са включени в капитала на търговски дружества с държавно или общинско участие, могат да бъдат обезщетени с акции или с дялове от търговски дружества, в които са били преобразувани предприятията, в чиито активи са били включени подлежащите на обезщетяване имущества, или с компенсаторни записи, същият е бил обезщетен за посочения имот с акции  от дружеството..

А съгласно действащия след 11.04.1998г. § 6 ал. 7 на отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (изм. ДВ - бр. 39/07.04.1998г.), "в случаите на взето решение за приватизация на дружеството, в чийто капитал са включени движими и/или недвижими вещи, собственост на правоимащите по ЗОСОИ и същите желаят да бъдат обезщетени с дялове или акции, те трябва да заявят своята претенция пред органа по чл.3 в едномесечен срок от обнародване на решението, но не по-късно от 22 май 1998г. Лицата, незаявили претенцията си по предходното изречение, имат право само на обезщетение с компенсаторни записи."

Наистина в разпоредбата на чл. 120 от Конституцията на Република България е предвиден всеобщ съдебен контрол за законност на актовете и действията на административните органи. Съгласно ал. 2, "Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон".

Според Решение № 21 от 26.10.1995 г. по к. д. № 18/1995 г. на Конституционния съд, конституционният критерий за съдебна обжалваемост на административните актове е да са нарушени или застрашени правата или законните интереси на правните субекти. Това е материалноправното основание, което легитимира процесуалноправния интерес от съдебно обжалване. Авторите, видът и характерът на административните актове са без значение. Решаващ е правният ефект на административния акт - дали и доколко с него се засягат такива права и интереси.

Както се установява от изложеното до тук, правото на обжалване, регламентирано в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, не е неограничено. Освен изрично изключените със закон, лицата могат да обжалват не всички административни актове, а само тези, които ги засягат. Целта на атакуването е да се отмени или прогласи за нищожен акта, за да не съществува той повече в правния мир. Отмяната ще рефлектира в правната сфера само на засегнатия лично и пряко адресат, този, който търпи вреда от съществуването му.

В конкретния случай жалбоподателят няма правен интерес да обжалва заповед от 1999 г., с която се открива процедура за приватизация на дружество, тъй като с решението на приватизационния орган не се накърняват лични негови субективни права и законни интереси. Очевидно е, че жалбоподателят не е адресат на акта и по никакъв начин не могат да бъдат засегнати неговите интереси. Както се посочи по- горе единственият начин за обезщетение на жалбоподателя по ЗОСОИ е чрез акции- дялове или компесаторни записи,а не както същият твърди чрез реално възстановяване на собствеността върху недвижим имот, включен в капитала на дружеството. Същият е имал правен интерес да оспорва решението на органа по чл. 3 от ЗППДОП/отм/ за неговото обезщетение, което същият е сторил,а не актът, с който се стартира процедурата по приватизация на търговското дружество. В този смисъл е и трайната практика на ВАС напр.  Определение № 7594 от 18.07.2003 г. на ВАС по адм. д. № 5844/2003 г Определение № 6842 от 4.07.2003 г. на ВАС по адм. д. № 3560/1999 г., IV о

На следващо място, в Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. по т. д. № 1/2012 г. ВАС приема, че правен интерес на оспорващия от обявяването на нищожността на административен акт е налице, ако без това оспорване същия не би могъл да защити своите права и законни интереси, ако искането за прогласяване на нищожност е абсолютно необходим и единствен процесуален способ за правната му защита с оглед избягване на неблагоприятни правни последици.

 

Предвид изложените по-горе съображения и на основание чл. 159 т. 4 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  жалба, с вх. № 3423/22.7.2021г. по описа на Административен съд Велико Търново, подадена от Г.М.В. с ЕГН **********, адрес *** , с която се иска  отмяна като нищожно и незаконосъобразно Решение на Министър на транспорта без посочен номер,          за приватизация на търговското дружество „Пътнически превози „ЕООД гр. В. Търново, публикувано в ДВ бр. 49 стр.38 от 28.5.1999г.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 454/2021 година по описа на Административен съд Велико Търново.

 

Определението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в едноседмичен срок от връчването на препис на страните.

 

 

                                                                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: