Решение по дело №255/2021 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 01.12.2021 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа  година в състав:

                                               СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Мариана Кадиева като разгледа докладваното от съдия Шефки  адм. дело  № 255 по описа на КАС за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 ЗДвП. Образувано е по жалба от „Люкс Йонджа“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***“, чрез пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1947-000170/14.09.2021 г., издадена от началник сектор към ОДМВР - Кърджали, РУ - Кърджали.

Жалбоподателят намира оспорения акт за незаконосъобразен, като издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и с неговата цел. Твърди, че не е  налице твърдяното нарушение на ЗДвП, тъй като процесното МПС - собственост на дружеството, не  било управлявано от неправоспособен водач. Сочи, че лицето Ф. М. Х. не владее български език, поради което не е възприел правилно, зададените от полицейските органи въпроси, както и че не е разбрал съдържанието на съставения против него АУАН. Иска отмяна на обжалваната заповед и претендира направените по делото разноски. В с.з., чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба, като счита, че наложената мярка е и несъразмерна, тъй като управителят на дружеството-жалбоподател не е предоставял управлението на въпросното МПС на лицето Ф. Х., както и че не е знаел за действията на последното лице. Навежда и довод за нищожност на оспорената заповед, като издадена от некомпетентен орган.

Ответникът – Началник сектор в РУ – Кърджали при ОДМВР - Кърджали,  намира жалбата за неоснователна. Счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, въз основа на надлежно съставен акт за установяване на административно нарушение. Сочи, че жалбоподателят безспорно е предоставил управлението на собственото си МПС, на неправоспособен водач, а да се приеме обратното, би означавало, че е налице противозаконно отнемане на МПС, за каквото по делото няма данни. Счита, че наложените мерки са съразмерни и съответстват на целта на закона, като  гарантират безопасността на движението по пътищата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения излага  в писмени бележки, които представя в съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:

С оспорената заповед на жалбоподателя „Люкс Йонджа“ ООД, *** е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.а от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като са отнети и СРМПС №*** и 2бр. регистрационни табели с номер ***, за това, че на 14.09.2021 г. в 15:45 ч., в ***, ***, на ***, Ф. М. Х. управлявал МПС - автобус, марка «Мерцедес», модел «Треваго», с рег. №***, собственост на  „Люкс Йонджа“ ООД, ***, без да е правоспособен водач.

По делото е приложен и Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 469701/14.09.2021 г., съставен срещу Ф. М. Х. за това, че в нарушение на чл.150 от  ЗДвП, на 14.09.2021 г., в 15:45 часа, в ***, ***, на ***, управлявал МПС - автобус, марка «Мерцедес», модел «Треваго», с рег. №***, собственост на  „Люкс Йонджа“ ООД, ***, без да е правоспособен водач.

Видно от приложеното писмено обяснение, подписано от Ф. М. А., на 14.09.2021 г., около 15:00 ч. последното лице е взело автобус с рег.№ ***, марка „Мерцедес“ от ***, като управлявало автобуса до гаража ***, за да го измие. При разпита  в о.с.з., последното лице сочи, че от ***-годишен живее в ***, ***, като преди това е живял и учил в Р България. Твърди, че на 14.09.2021 г. не е управлявал въпросното МПС, както и че автобусът бил управляван до автомивката от  св. А. А., като в този смисъл са и показанията на последния свидетел. На горната дата го разпитвали полицаи, но той не ги разбрал, понеже не говорел български език. Сочи, че саморъчно е подписал писмените обяснения, приложени на л.14 от делото.

 Съдът не кредитира горните показания в частта им, относно твърденията, че автобусът не е бил управляван от Ф. Х., както и че последният не разбрал за какво нарушение му е съставен АУАН. В тази им част, показанията противоречат както на подписаните от лицето писмени обяснения, така и на показанията на свидетелите Ю.Ю.В., И.Д.Л.,  В.С.Л. и Б.В.Д., обсъдени по-долу. Следва да се има предвид също, че горните двама свидетели са заинтересовани от изхода на делото, тъй като работят в полза на дружеството, по отношение на което е приложена процесната ПАМ.

Според показанията на свидетелите: Ю.Ю.В., И.Д.Л.,  В.С.Л. и Б.В.Д., които съдът кредитира, като еднопосочни и кореспондиращи, както помежду си, така и с приложените по делото писмени доказателства, на посочената в заповедта  дата, след получен сигнал, горните полицейски служители отишли на място и видели въпросния автобус да прави маневри. И четиримата свидетели заявяват, че автобусът е бил управляван от лицето Ф. Х., който се легитимирал с лична карта. Други лица в автобуса, не е имало. Според показанията на св. Д., съставител на АУАН против Ф. Х., при съставяне и връчване на акта, служителят е говорил с нарушителя на български език, като последният му заявил, че разбира съдържанието му и няма възражения по него. Във връзка със съставения АУАН, от нарушителя били снети и писмени обяснения. В своите показания, св. В. и св.Л. сочат, че Х. е разбирал български език, но не можел да пише, поради което писмените обяснения били написани от св. В. Последния изрично сочи, че прочел писменото обяснение на български език и го превел на *** език на лицето Ф. А.

С оглед установеното от фактическа страна, след преценка на допустимостта на жалбата, и след като извърши проверка на обжалвания акт по  чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването, и от лице с правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква "а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Заповедта е издадена от компетентен орган – началник сектор в РУ - Кърджали към ОДМВР – Кърджали, надлежно упълномощен с т.1, пр.7 от Заповед №292з-263/08.02.2021 г. на директора на ОДМВР - Кърджали, приложена по делото. В тази връзка неоснователни са доводите за нищожност на оспорената заповед, поради липса на компетентност на издателя й. 

Според чл.171, т.2а, б.а ЗДвП(Изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г.), въз основа на който е наложена процесната ПАМ, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Съдържанието на горната разпоредбата води до извод, че предвидената в нея ПАМ е приложима по отношение на собственика на МПС, независимо от това кой е управлявал собственото му превозно средство. По делото няма спор, че дружеството-жалбоподател е собственик на МПС – автобус „Мерцедес“ с рег.№ ***. Последното се установява и от приложената справка от АИС - КАТ. В тази връзка, мярката има надлежен адресат - собственика на МПС - „Люкс Йонджа“ ООД, каквото е и предвиждането на закона.

В случая, оспорената ПАМ е била наложена за това, че на 14.09.2021 г., дружеството-жалбоподател е предоставило управлението на собственото си МПС, на лицето Ф. М. Х., който обаче не е правоспособен водач.

Според чл. 150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал.1, т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал.1, т.4.

От обсъдените по горе доказателства: писмени обяснения подписани от Ф. Х.; АУАН серия GA № 469701/14.09.2021 г., както и показанията на свидетелите В., Л., Л. и Д., се установява, че на посочените в заповедта  дата и час, собственото на жалбоподателя МПС – автобус с рег.№ ***, марка „Мерцедес“, е било управлявано от лицето Ф. М. Х. По делото не се спори, че последното лице не е правоспособен водач.

При така установеното, съдът счита, че в случая са били налице предпоставките на чл.171, т.2а, б.„а“ ЗДвП, за налагане на ПАМ, тъй като  управлението на МПС от неправоспособен водач, налага незабавно предприемане на една от мерките по чл.171 от ЗДвП, свързани с безопасността на движението по пътищата. Горната мярка няма санкционен характер и се прилага без оглед на вината, поради което не е необходимо да бъде установявано, че собственикът на МПС го е предоставил на третото неправоспособно лице, нито че е знаел за неправоспособността на същото. В тази връзка, неотносими към спора са твърденията, че управителят на дружеството-жалбоподател, не е знаел и не е давал разрешение, автобусът да бъде управляван от неправоспособния водач.

Не се установиха и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа необходимите реквизити по чл.59, ал.2 АПК,  в т.ч. и надлежни правни и фактически основания за издаването й, като в случая безспорно се установиха относимите към спора обстоятелства - управление на МПС от неправоспособно лице, което реализира хипотезата на посочената в заповедта разпоредба на чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП.

С оглед значимостта на засегнатите обществени отношения – безопасността на участниците в пътното движение, както и че наложената принудителна административна мярка е към минималния срок, предвиден в закона, съдът намира, че последната е съобразена и с целта на приложимия закон – осигуряване безопасността на движението по пътищата, както и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.

Неоснователно е твърдението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на жалбоподателя, тъй като лицето Ф. Х. не владеело български език и не разбрало съдържанието на съставения АУАН, въз основа на който била наложена ПАМ. Видно от показанията на свидетелите В., Л. и Д., лицето е заявило, че разбира български език, и е разговаряло с тях на български. Горното, преценено с оглед твърденията му, че е живял и учил в РБългария до шести клас, навежда на извод, че Ф. М. Х. е владеел и разбирал български език в степен, позволяваща му да разбере съдържанието на издадения срещу него АУАН. Установи се освен това, че подписаните от Х. писмени обяснения, съдържащи факти, сходни с тези в съставения АУАН, му били прочетени на български език и преведени на *** език от св.В.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед  е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли, като неоснователна.

При този изход на спора, предвид направеното искане и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да заплати на ответника и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.    

Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, от АПК, Административен съд – Кърджали

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Люкс Йонджа“ ООД, с ЕИК ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1947-000170/14.09.2021 г. на началник сектор към ОДМВР-Кърджали, РУ-Кърджали.

ОСЪЖДА „Люкс Йонджа“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, да заплати на ОДМВР – Кърджали, разноски по делото в размер на 100 лева.

Решението, на основание чл. 172, ал.5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.

            

 

 

                                                      СЪДИЯ: