№ 966
гр. София, 09.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г. ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от Г. ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110167413 по описа за 2024 година
Производството е образувано по иск, предявен от Г. Г. Р. ЕГН **********,
против „МИНПРОЕКТ“ ЕАД ЕИК ***.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е бил в трудово правоотношение с
ответника, по силата на трудов договор № 6 от 01.06.2012 г. Сочи, се с
допълнително споразумение № 47 от 13.08.2021 г. месечното възнаграждение
на ищца е договорено в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева.
Изтъква се, че в началото на 2023г., ответникът започнал да забавя значително
изплащането на основното трудово възнаграждение на ищеца, поради което
последният предявил иск за заплащане на дължими суми във връзка с
трудовото правоотношение за периода до м. август 2023 г. Било образувано е
гр. дело № 58447 / 2023 г. на Софийския районен съд – 79-ти състав, което
приключило с влязло в сила решение в полза на ищеца. Релевират се доводи,
че ответника забавил изплащането на трудовите възнаграждения за периода
септември 2023 г. – януари 2024 г., поради което ищецът счита, че са налице
предпоставките по чл. 86, ал.1 ЗЗД за изплащане на мораторна лихва върху
забавените изплащания на трудови възнаграждения.
Твърди, че дължимото трудово възнаграждение за м. септември 2023 г., е
падежирало на 31.10.2023 г. и изплатено на 16.07.2024 г., като мораторната
лихва за периода 01.11.2023 г. – 16.07.2024 г. възлиза в размер на 255,49 лева.
Дължимото трудово възнаграждение за м. октомври 2023 г., е
падежирало на 30.11.2023 г. и изплатено на 01.10.2024 г., като мораторната
лихва за периода 01.12.2023 г. – 01.10.2024 г., възлиза в размер на 272,38 лева.
Дължимото трудово възнаграждение за м. ноември 2023 г., е падежирало
на 31.12.2023 г. и изплатено на 01.10.2024 г., като мораторната лихва за
периода 01.01.2024 г. – 01.10.2024 г., възлиза в размер на 215,96 лева.
Дължимото трудово възнаграждение за м. декември 2023 г., е
падежирало на 31.01.2024 г. и изплатено на 01.10.2024 г., като мораторната
лихва за периода 01.02.2024 г. – 01.10.2024 г., възлиза в размер на 214,88 лева.
1
Дължимото трудово възнаграждение за м. януари 2024 г., е падежирало
на 29.02.2024г. и изплатено на 01.10.2024 г., като мораторната лихва за
периода 01.03.2024 г. – 01.10.2024 г., възлиза в размер на 192,74 лева.
В заключение сочи, че общият размер на дължимата мнораторна лихва
за забава за изплащане на трудовите възнаграждения за периода м.септември
2023 г. – м. януари 2024 г. възлиза в размер на 1121,45 лева. Претендира
присъждане на разноски.
С исковата молба са представени писмени доказателства, които
процесуалният представител на ищеца моли да бъдат приобщени към
доказателствения материал по делото.
Моли се, по делото да бъде назначена и изготвена съдебно-счетоводна
експертиза.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на искова
молба, с която оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.
Твърди се, че сумата в размер на 1 121 лв., представляваща законна
лихва върху размера на дължимото брутно трудово възнаграждение за периода
01.09.2023г. - 31.01.2024г. е недължима към 28.11.2024г., т.е. преди получаване
на съобщение за заведено срещу ответника дело, поради което и ответникът
не е изпаднал в забава.
Подчертава се, че претендираните лихви са неоснователни по основание
и размер а иницииране на производството не е било необходимо с оглед
извършеното плащане на трудовите възнаграждения.
Съдът приема, че размяната на книжа по реда на чл. 131 от ГПК е
извършена, поради което и на основание чл. 140 от ГПК, съдът следва да
пристъпи към насрочване на открито съдебно заседание, като се произнесе по
предварителните въпроси и доказателствените искания на страните, както и
да съобщи проекта за доклад по делото.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника по иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД е да
докаже погасяване на дълга на падежа.
Страните не спорят, че ищецът е бил в трудово правоотношение с
ответника, по силата на трудов договор № 6 от 01.06.2012 г. Че дължимите
трудовите възнаграждения за периода м. Септември 2023 г. – м. Януари 2024 г.
са изплатени както следва: за м. Септември 2023 г., трудовото възнаграждение
на ищеца е било изплатено от ответника на 16.07.2024 г., а за м. Октомври
2023 г., м. Ноември 2023 г., м. Декември 2023г. и м. Януари 2024г. трудовото
възнаграждение на ищеца е било изплатено от ответника на 01.10.2024 г.
По доказателствените искания:
2
Приложените към исковата молба писмени доказателства са допустими
и относими към разрешаването на спора от фактическа страна, поради което
следва да бъдат приобщени към доказателствения материал.
Съдът намира, че искането за назначаване на ССчЕ е допустимо,
относимо и необходимо с оглед установяване на факти и обстоятелства, които
са част от предмета на доказване, по ради което следва да бъде уважено.
Представените от ищецът доказателства, съдът намира за относими и
необходими за правилното решаване на спора и събирането им по делото
следва да бъде допуснато.
Водим от горното и на основание чл. 140 вр. чл. 146 ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната
част на настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със
задачите, посочени в исковата молба, както и със следния допълнителен
въпрос: Какъв е общият размер на дължимата мораторна лихва за забава върху
изплатените трудови възнаграждения на ищеца, за периода от м. септември
2023 г. до м. януари 2024 г.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Мария Малева.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение за вещото лице в размер на 300
лв., платим от бюджета на съда.
Да се призове вещото лице и да се уведоми за необходимостта да работи
по поставените задачи.
ОТДЕЛЯ като безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл.
146, ал.1, т.4 ГПК следните обстоятелства: че ищецът е бил в трудово
правоотношение с ответника, по силата на трудов договор № 6 от 01.06.2012
г.; че дължимите трудовите възнаграждения за периода м. септември 2023 г. –
м. януари 2024 г. са изплатени както следва:
за м. Септември 2023 г., трудовото възнаграждение на ищеца е било
изплатено от ответника на 16.07.2024 г., а за м. Октомври 2023 г., м. Ноември
2023 г., м. Декември 2023г. и м. Януари 2024г. трудовото възнаграждение на
ищеца е било изплатено от ответника на 01.10.2024 г.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 26.02.2025 г., 10,25 часа, за
която дата и час да бъдат призовани ищеца и ответника.
Препис от определението да се приложи към призовките на страните по
делото, а препис от отговора и приложенията към него – към призовката за
ищеца.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4