№ 108
гр. Варна, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20223001000720 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от ЗАД „Даллбогг живот и
здраве”, ЕИК *********, гр. София, бул. „Г. М. Д.” №1 против решение №
50/07.10.2022г. на Шуменския окръжен съд, постановено по т.д. № 137/21г. в
частта, в която дружеството е осъдено да заплати на Л. Г. И., ЕГН-**********
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и
страдания вследствие на ПТП, осъществено на 07.03.2021г. в района на
кръстовището на път І-2 Русе – Шумен – Варна, с път SHU1180 и при
участието на лек автомобил „Пежо“, модел „306“ с рег. №Н3845ВС,
управляван от Д. Х. Д., ЕГН ********** ЗА ГОРНИЦАТА над 25 000лв до
присъдените 50 000лв, ведно със законните лихви върху главницата от
01.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и в частта
за разноските. Според въззивника решението е неправилно и постановено в
нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, в отклонение от
задължителната съдебна практика и е необосновано, постановено в
противоречие с установените по делото факти и обстоятелства. Определеният
от съда размер на обезщетение от 50 000лв е необоснован, прекомерно
1
завишен и не кореспондира със съдебната практика по аналогични случаи за
процесния период с оглед приложението на релевантните критерии,
запълващи със съдържание понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52
ЗЗД, както и на характера и степента на причинените от процесното ПТП
телесни увреждания, респ. – на интензитета и продължителността на
търпените болки и страдания от пострадалата ищца. Поддържа възражението
си за съпричиняване на вредоносния резултат поради неправилно поставен
обезопасителен колан. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено
и вместо него постановено друго, по съществото на спора, с което
предявеният срещу него иск бъде отхвърлен за горницата над 25 000лв, ведно
със законната лихва от 01.10.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната му част като
правилно и законосъобразно.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява от
фактическа страна, че процесното ПТП е осъществено на 07.03.2021 г. в
района на кръстовището на път І-2 Русе – Шумен – Варна, с път SHU1180,
при км 113+996 между лек автомобил „Пежо“, модел „306“ с рег. No Н 38 45
ВС, управляван от Д. Х. Д. с ЕГН ********** и л.а. „Ауди“, модел „А6“, рег.
No DUYE 240, управляван от М. А. Н. с ЕГН **********. Съгласно
заключението на САТЕ, прието в първата инстанция, и двамата водачи
едновременно са нарушили изискванията за безопасност на движението, като
водачът на л.а. „Пежо“, модел „306“ при предприемане на маневра завой на
ляво не е пропуснал движещия се в насрещната лента в права посока лек
автомобил, а водачът на л.а. „Ауди“, модел „А6“ се е движел със скорост от
77.5 км/ч, при разрешена на участъка от 60 км/ч. Произшествието е било
предотвратимо от страна на водача на л.а. „Ауди“, модел „А6“, ако той се е
движел със скорост до разрешената. Образуваното по случая досъдебно
производство за престъпление по чл.343, ал.1, б. „Б“ от НК, във вр. с чл.342,
ал.1 от НК е било прекратено по изричното искане на пострадалата и ищца в
2
настоящото производство Л. Г. И. за причинената й средна телесна повреда. В
него е прието, че вина за настъпването на произшествието имат и двамата
водачи.
Към датата на събитието гражданската отговорност на водача на л.а.
„Пежо“ , модел „308“ е била застрахована при ответното застрахователно
дружество ЗАД „Даллбогг живот и здраве”, ЕИК *********, гр. София.
От представените писмени доказателства и заключението на СМЕ
безспорно е установено още, че в резултат на произшествието ищцата
получила счупване на горно и долно рамо на дясна пубисна кост на таза,
имащо характера на средна телесна повреда. Веднага след произшествието Л.
И. е приета в МБАЛ Шумен, където е извършена закрита репозиция на
фрактурата, ведно с предприето медикаментозно лечение.. Престоят й в
болничното заведение продължил до 10.03.2021 г. След изписването й на
ищцата бил предписан леглови режим за 30 дни, а също и да не натоварва
десния долен крайник за 3 месеца. Представени са доказателства за проведена
физиотерапия , а също и епикриза от СБР „Тузлата“ ЕООД, Балчик, където са
провеждани рехабилитационни процедури от 09.08.2021 г. до 16.08.2021 г.
Според в.лице оздравителният процес е протекъл без усложнения. Към
момента на изготвяне на експертизата движенията в десния долен крайник са
възстановени, като оздравителния процес може да се приеме за приключил.
Ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност за период от три
месеца.
Горната фактическа установеност налага извода за наличието на всички
предпоставки от фактическия състав за ангажиране отговорността на
застрахователя за възстановяване на претърпените от ищцата неимуществени
вреди в резултат на процесното ПТП – болки и страдания от преживените
травматични увреждания – виновно и противоправно поведение на
застрахования водач, вреди под формата на причинени болки и страдания и
причинно следствена връзка между деликта и понесените вреди.
Основният спорен между страните въпрос касае размера на дължимото
застрахователно обезщетение, който следва да бъде определен съобразно
критерият за справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД и
задължителната и актуалната застрахователна съдебна практика. Съдът
следва да съобрази т.2-ра на ППВС No 4/68г., в която са дадени
3
задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на
понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в посочената
норма, които не са загубили актуалност и до днес и съгласно които това
понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и
обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване на деликта,
характерът на увреждането, произтичащите от него физически и
психологически последици за увредените лица, възраст на пострадалия,
социално положение, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и
да ги прецени в тяхната съвкупност. /Така решение No 93 от 23.06.2011 г. на
ВКС по т. д. No 566/2010 г., II т. о., ТК и решение No 111 от 1.07.2011 г. на
ВКС по т. д. No 676/2010 г., II т. о., ТК/.
При прилагане на тези критерии в процесния случай съдът съобразява,
че пострадалата е в активна трудоспособна възраст, без данни за хронични
заболявания и здравословни проблеми, с изключение на хипертония без
специфично лечение, майка на три деца, работи като „Главен счетоводител“ в
РУО гр.Шумен, полага грижи за родителите си.
Според заключението на съдебно-психологичната експертиза към
момента на процесния инцидент ищцата е преживяла остър стрес, поради
наличната заплаха за живота и застрашеност за здравето, придружен с
психически дискомфорт, свързан от една страна с обездвижването, промяната
в автономното социално и професионално функциониране, а от друга страна
– с чувството на срам и неудобство от това, че е трябвало да бъде обслужвана
от сина си в леглото за един месец. След произшествието е посетила
инцидентно психолога Катя Крумова, която е предписала лечение на билкова
основа и психологична терапия, за която няма данни да е проведена. Към
момента на освидетелстването липсват данни за тежки психични увреждания,
макар че психологичните преживявания от инцидента са се редуцирали, но не
са отзвучали напълно. Социалното й функциониране е пълноценно и носещо
удовлетворение.
Съдът съобразява силните болки и страдания, преживени
непосредствено след инцидента, затрудненията в личното хигиенно и битово
обслужване на ищцата, установени от показанията на свидетеля Р. Р. Б., нейн
син, ценени при условията на чл.172 ГПК. Според тези показания след
изписването от болницата Л. е била докарана до дома си на носилка, напълно
4
обездвижена. Постелен режим е следвала цял месец, през което време не е
можела да се грижи за себе си. Синът й я обслужвал изцяло, вкл. в хигиенно
отношение, опитвал се да готви, помагал й да се раздвижи с патерици и
проходилка. И той, и свидетелката Р. Н.а Р. твърдят, че след катастрофата
ищцата се е променила много, сринала се е психически, затворила се в себе
си, ограничила контактите си, изпитвала страх да се вози в автомобил.
Според заключението на СМЕ ищцата е търпяла болки от травмата в
периода на заздравяване – т.е. около 4 месеца, като първоначално същите са
били значителни и постепенно интензитетът им е намалявал.
Съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция
при определяне размера на застрахователните обезщетения, отчитайки
икономическата конюктура в страната към момента на произшествието,
размерът на минималната РЗ за 2021г. – 650лв, лимитите на застрахователно
покритие на ЗЗ „ГО“ на автомобилистите, които след 2018г. съгласно чл.492
КЗ за неимуществени вреди в следствие на телесно увреждане за всяко
събитие са 10 420 000лв, които лимити обаче са само ориентир, но не и
самостоятелен критерий при определяне на обезщетението /реш.23/25.03.14г.
по т.д. № 11154/13г., второ т.о. на ВКС и реш. 157/28.11.14г. по т.д. №
3040/13г., второ т.о. на ВКС/, както и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Паричен
еквивалент на този вид обществени отношения се явяват лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите
през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане.
Съобразявайки всичко гореизложено, настоящият състав намира, че
обезщетение в размер на 50 000лв е адекватно и съобразено както с реално
претърпените болки и страдания, така и с практиката на касационната
инстанция, поради което исковата претенция следва да бъде уважена до този
именно размер.
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, изразяващо се в неползването на предпазен колан, поддържано
и пред настоящата инстанция, се преценява като неоснователно. Преди
всичко според медицинския експерт травматичното увреждане на ищцата –
счупване на пубисната кост, може да се получи при ПТП от пътник в лек
автомобил, независимо от това дали последният е бил с поставен
5
обезопасителен колан или не.
В т. 7 на ТР No 1/2014г. от 23.12.2015г. на ОСТК на ВКС , постановено
по тълк.дело No 1/2014г. са разграничени двете хипотези на съпричиняването
на вредоносния резултат, обуславящи приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД –
допринасяне на пострадалия за възникване на самото пътно- транспортно
произшествие, като правно значим факт и приноса му за настъпване на
вредата спрямо самия него. Първата хипотеза се обозначава като
„съпричиняване” в тесния смисъл на това понятие, а втората хипотеза -
пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението
си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на
вредата.
Преди всичко по делото не е установено пострадалата да е пътувала без
обезопасителен колан. Но дори и този факт да се приеме за доказан, липсва
причинно – следствената връзка между неползването на колана и настъпилите
травматични увреждания. При осъществения при инцидента страничен удар
ищцата би получила същите наранявания и при поставен, и при непоставен
колан. Съдът не намира основания да не кредитира заключението на
експертизата в тази й част. Поради това възражението за съпричиняване се
явява недоказано и като такова не влече след себе си редуциране на
определеното по-горе застрахователно обезщетение.
По изложените съображения решението в обжалваната му част се
потвърждава.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция на адв.Н. Н. Д. и
адв.П. С. от АК – София се присъжда адв.възнаграждение по реда на чл.38
ал.1 т.2 вр.ал.2 ЗАдв в размер на 4 600лв – мин.размер по чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба № 1/2004г. за МРАВ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 50/07.10.2022г. на Шуменския окръжен
съд, постановено по т.д. № 137/21г. в обжалваната му част.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг живот и здраве”, ЕИК *********, гр. София,
6
бул. „Г. М. Д.” №1 да заплати на адв.Н. Н. Д. и адв.П. С. от АК – София
адв.възнаграждение по реда на чл.38 ал.ал.1 т.2 вр.ал.2 ЗАдв в размер на
4 600лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му по реда на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7