№ 1312
гр. Варна, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. И.
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20223110109987 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от М. С. И., ЕГН
**********, адрес гр. ***, чрез адв. П. И. от ВАК, съдебен адрес: гр. ***
срещу П. Е. Р., ЕГН **********, адрес: гр. *** съединени в условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с
правно основание чл. 232, ал. 2, предл. I и II и чл.86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми, произтичащи от договор за
наем от 14.05.2021г.:
сумата от 50.00 лв. представляваща задължение за такса спиране по
Фактура № **********/29.09.2021г., както и 1.40 лева - обезщетение за
забава за периода 18.04.2022г. -27.07.2022г.;
сумата от 313.58 лв. представляваща задължение за електрическа
енергия за периода 19.11.2021г.-20.12.2022г. по Фактура
№*********/14.01.2022г., както и 8.80 лева – обезщетение за забава за
периода 18.04.2022г.-27.07.2022г.;
сумата от 50.00 лв. представляваща задължение за такса спиране по
Фактура № **********/22.02.2022г., както и 1.40 лева – обезщетение за
забава за периода 18.04.2022г. -27.07.2022г.;
сумата от 197.21 лв. представляваща задължение за електрическа
енергия за периода 20.12.2021г.-20.01.2022г. по Фактура №
*********/14.02.2022г., както и 5.53 лева – обезщетение за забава за
периода 18.04.2022г.-27.07.2022г.;
сумата от 0.82 лв. - представляваща обезщетение за забава върху сумата
от 134.99 лева, за периода 22.12.2021г. - 12.01.2022г. по Фактура №
**********/14.02.2022г., както и 0.02 лева - обезщетение за забава за
периода 18.04.2022г. -27.07.2022г.;
сумата от 197.39 лв. представляваща задължение за електрическа
1
енергия за периода 20.01.2022г.-20.02.2022г. по Фактура №
*********/14.03.2022г., както и 5.54 лева обезщетение за забава за
периода 18.04.2022г. -27.07.2022г., ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда – 28.07.2022г. до
окончателното изплащане на задълженията.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: по силата
на сключения между страните на 14.05.2021г. договор за наем, ищецът, в
качеството му на наемодател, е отдал за временно и възмездно ползване на
ответника – наемател недвижим имот – студио 4 в гр. ***, срещу поето от
последния задължение да заплаща освен месечна наемна цена за ползването и
консумативни разходи за електроенергия и вода. Считано от 12.02.2022г.
наемателят напуснал наетия имот. Останали са неиздължени суми за
комунални разходи за ползване на наетия обект, които са в исковия размер.
Въпреки отправената до ответника устна покана за плащането им, към датата
на исковата молба не е възстановил на ищцата заплатените суми. Ето защо за
ищеца е налице правен интерес от провеждане на осъдителните искове,
поради което моли за постановяване на положително решение в негова полза.
Въпреки предоставената му възможност, в рамките на предоставения
му срок по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
В о.с.з. ответникът твърди, че е предоставил на ищеца при сключване на
договора депозит в размер на 100 лева, както и при освобождаване на имота е
предоставил 100 лева за консумативните разходи за ел. енергия. Навежда
доводи, че от претенцията следва да се приспаднат посочените суми. Твърди,
че е заплащал ел. енергия по цени за промишлен ток, като разликата над
цената за битов ток следва да се приспадне от претенцията. Твърди, че до
10.02.2022г. е ползвал имота и е потребявал ел. енергия.
В о.с.з. ищецът не оспорва, че в негово държане се намира сумата в общ
размер на 200 лева, предадена от ответника, от които 100 лева предоставен
депозит и 100 лева предоставени за разходите за потребена ел. енергия.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Договор за наем от 14.05.2021г.,
страните са били в наемни правоотношения, като ищецът, в качеството му на
наемодател, е предоставил на ответника – наемател за временно и възмездно
ползване следния свой собствен недвижим имот – студио 4 в гр. ***.
Наемното правоотношение е сключено срещу задължение от страна на
наемателя да заплаща наемна цена за ползването на имота предмет на
договора в размер на 400 лева. Наемателят се е задължил да заплаща и
консумативните разходи за имота /чл.11/. Съгласно чл.15 при подписване на
договора наемателят предава сумата 400 лева, която ще се съхранява от
наемодателя за срока на договора. Съгласно чл.16 наемодателят има право да
се удовлетвори от депозита, ако наемателят не плати наем или консумативни
разходи. Срокът на договора е за период 12 месеца от 20.05.2021г..
Видно от приемо-предавателен протокол, на 20.05.2021г. имотът е
предаден на наемателя.
2
Не е спорно, че имотът е освободен от наемателя на 10.02.2022г..
Представени са Фактура № **********/14.01.2022г. на стойност 313.58
лева за потребена ел. енергия през м. 12.2021г.; Фактура №
**********/14.02.2022г. на стойност 197.21 лева за потребена ел. енергия
през м.01.2022г.; Фактура № **********/14.03.2022г. на стойност 197.38 лева
за потребена ел. енергия през м.02.2022г.; Разписка №
0400015445680451/18.04.2022г. за извършени плащания от наемодателя по
фактури, издадени за доставена в наетия обект ел. енергия и такси за
възстановяване на прекъснато ел. захранване; Известие за дължимо
обезщетение за забава в плащане на задължение за ел. енергия с падеж
21.12.2021г..
За установяване на спорните по делото обстоятелства е изслушано
заключението по СТЕ, прието от съда като обосновано, компетентно дадено и
неоспорено от страните. Вещото лице е посочило за периода от 11.05.2021 г.
до 10.02.2022 г. вкл. потреблението на ел.енергия по клиентски №***, за
обект на потребление в гр.*** с абонат М. С. И., както и стойностите на
същото за битов и съответно промишлен ток.
С оглед така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са искове за изпълнение на парични задължения по договор
за наем на имот, представляващи разноски по ползването на имота. За да
бъдат уважени тези искове, ищецът следва да докаже посредством пълно и
главно доказване, че между него и ответника е сключен валиден договор с
твърдяното в исковата молба съдържание, както и че е изправна страна по
този договор. Ответникът носи тежестта да установи при същите условия
твърденията си за изпълнение на задължението си да плати дължимите при
ползването на имота разноски.
С договора за наем наемодателят се задължава да предостави на
наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят – да му плати
определена цена. Представеният по делото писмен документ безсъмнено
установява съгласие от страна на наемателя за сключване на договора при
посочените в документа условия. Следователно следва да се подкрепи
становището в исковата молба, че в посочените времеви периоди между
страните са били установени правоотношения, възникнали от наемен
договор. Следва да се приеме, че ползването на наетия имот е предоставено
на ответника и за същия е възникнало и задължението да заплаща освен
наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта.
При изложеното дотук следва да се приеме, че между страните е налице
валидно сключен договор за отдаване под наем на имот представляващ
студио 4 в гр. ***, който е предаден за ползване на наемателя.
Безспорен между страните е фактът, че от момента на предаване на
имота – 20.05.2021г. до 10.02..2022г. ответникът е ползвал наетия имот, като
не е заплатил претендираните в настоящото производство суми за
консумативни разходи /доставена в обекта ел. енергия/.
Въведени са възражения от ответника, че в държане на наемодателя е
останала сума от 200 лева, която следва да се приспадне от претенцията. Тези
3
твърдения не са оспорени от ищеца.
Ответникът е навел и възражения, че не следва да заплаща ел. енергия,
тъй като цената и е за промишлен, а не битов ток.
Съдът счете, че по силата на чл.11 от договора, ответникът се е
задължил да заплаща консумативните разходи за обекта. До м.12.2021г.
наемателят е заплащал доставената в обекта ел. енергия, т.е. повече от
половин година се е съгласявал със стойността на доставената в обекта
ел.енергия, поради което съдът счете за неоснователни възраженията на
ответника, че не следва да заплаща цена за промишлен ток.
Исковата претенция с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. II-ро ЗЗД за
заплащане на разноските за ползването на имота е частично основателна.
От претендираните суми следва да се приспадне сумата 200 лева /100
лева предаден депозит и 100 лева предадени за заплащане на консумативни
разходи/.
Разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗЗД постановява, че този, който има към
едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е
достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е
заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При
няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако
всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Според
разрешенията дадени в т.1 от ТР № 3/27.03.2019г. по тълк.д.№ 3/2017г.,
ОСГТК на ВКС, условията и поредността за погасяване на задълженията по
чл.76, ал.1 и по чл.76, ал.2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между
страните, която да определя други условия и ред за прихващане на
изпълнението. При предложено от длъжника и прието от кредитора
изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или от
закона, нормите на чл.76 ЗЗД не се прилагат. При липса на уговорка между
страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията по
чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни
задължения погасява обвързва кредитора. В случай, че длъжникът не е
направил избор, погасяването задължително се извършва по реда на чл.76,
ал.1, изр.2 или изр.3 ЗЗД.
Следва да се отхвърли претенцията за сумата от 50.00 лв.
представляваща задължение за такса спиране по Фактура №
**********/29.09.2021г., както и 1.40 лева - обезщетение за забава за периода
18.04.2022г. - 27.07.2022г, както и претенцията по Фактура
№*********/14.01.2022г. за разликата над 164.98 лева до 313.58 лева,
предвид установеното плащане на сумата от 200 лева.
Претенциите по останалите фактури са основателни в заявения размер,
ведно с лихвите. Следва да се присъди и законна лихва върху вземанията от
предявяване на исковата молба – 28.07.2022г. до окончателното изплащане на
задължението.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поисканите и
доказани разноски под формата на платени държавни такси в размер на
сумата от 60 лева. Доказателствата за действително извършени разноски за
4
адвокатско възнаграждение са представени след приключване на съдебното
заседание, в което делото е обявено за решаване, поради което не следва да се
възлагат в тежест на ответника.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Е. Р., ЕГН **********, адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ НА
М. С. И., ЕГН **********, адрес гр. ***, на основание чл. 232, ал. 2, предл.
I и II и чл.86 ЗЗД, следните суми произтичащи от договор за наем от
14.05.2021г.: сумата от 164.98 лева представляваща остатък от задължение за
електрическа енергия за периода 19.11.2021г.-20.12.2022г. по Фактура
№*********/14.01.2022г., както и 8.80 лева – обезщетение за забава за
периода 18.04.2022г.-27.07.2022г.; сумата от 50.00 лв. представляваща
задължение за такса спиране по Фактура № **********/22.02.2022г., както и
1.40 лева – обезщетение за забава за периода 18.04.2022г. -27.07.2022г.;
сумата от 197.21 лв. представляваща задължение за електрическа енергия за
периода 20.12.2021г.-20.01.2022г. по Фактура № *********/14.02.2022г.,
както и 5.53 лева – обезщетение за забава за периода 18.04.2022г.-
27.07.2022г.; сумата от 0.82 лв. - представляваща обезщетение за забава върху
сумата от 134.99 лева, за периода 22.12.2021г. - 12.01.2022г. по Фактура №
**********/14.02.2022г., както и 0.02 лева - обезщетение за забава за периода
18.04.2022г. -27.07.2022г.; сумата от 197.39 лв. представляваща задължение за
електрическа енергия за периода 20.01.2022г.-20.02.2022г. по Фактура №
*********/14.03.2022г., както и 5.54 лева обезщетение за забава за периода
18.04.2022г. -2 7.07.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 28.07.2022г. до окончателното
изплащане на задълженията, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за сумата от
50.00 лв. представляваща задължение за такса спиране по Фактура №
**********/29.09.2021г., ведно със сумата 1.40 лева - обезщетение за забава
за периода 18.04.2022г. -27.07.2022г. и за сумата над 164.98 лева до 313.58
лева представляваща задължение за електрическа енергия за периода
19.11.2021г.-20.12.2022г. по Фактура №*********/14.01.2022г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА П. Е. Р., ЕГН **********, адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ НА
М. С. И., ЕГН **********, адрес гр. ***, сумата от 60 лева разноски по
делото за заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5