Решение по дело №1340/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.40, ал.1 от ЗДОИ.

Предмет на оспорване е отказ на Главния секретар на Министерство на околната среда и водите за достъп до обществена информация, обективиран в писмо изх.№ ЗДОИГ-35/21.06.2023г., постановен по заявление вх.№ ЗДОИГ-35/19.06.2023г. подадено от Т.Н.Т. ***.

Жалбоподателят Т. възразява, че няма основание търсената от него информация, представляваща три броя формуляри за оценка, изготвени след проведено с него интервю от конкурсна комисия по ЗДСл, да не му бъде предоставена, тъй като не съдържа лични данни по смисъла на ЗЗЛД. Иска се отмяна на отказа и задължаване на административния орган да предостави исканата информация.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата на сочените в нея основания. Уточнява, че исканата информация е относно поставените му оценки от членовете на конкурсната комисия и не се касае за формулярите на останалите участници.

Ответникът – Главен секретар на Министерство на околната среда и водите не изпраща представител. Извънсъдебно, чрез пълномощник, е депозирал писмено становище вх.№ 9073/15.09.2023г., видно от което счита жалбата за недопустима като посочва, че оспореното писмо има само уведомителен характер, поради което не е налице подлежащ на оспорване акт, счита, че исканата информация не е обществена такава, поради което за административния орган не е възникнало задължение за предоставянето й, а в условията на евентуалност оспорва жалбата като неоснователна поради наличие на друг ред по ЗДСл за снабдяване с исканата информация, както и поради пречки, произтичащи от ограничения на ЗЗЛД. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е основателна.

Жалбоподателят Т. е сезирал министъра на околната среда и водите със заявление вх.№ ЗДОИГ-35/19.06.2023г., подадено на основание ЗДОИ, видно от което, поискал е да му бъдат предоставени три броя формуляри за оценка от проведено с него интервю на 13.06.2023г. от конкурсна комисия, в рамките на конкурсна процедура, в която е участвал за заемана на длъжността „младши експерт“ в отдел „Оперативен контрол“, Дирекция „Национален координационен център“, предоставени на хартиен носител.

Заявлението е разгледано от главния секретар на Министерство на околната среда и водите, упълномощен да разглежда заявления по ЗДОИ, като е постановен процесният отказ за достъп до обществена информация, обективиран в писмо изх.№ ЗДОИГ-35/21.06.2023г., в мотивите на което е посочено, че за проведената конкурсна процедура, в която жалбоподателят е взел участие, е приложим специален ред за търсене и предоставяне на информация, а именно този по Глава II от Закона за държавния служител, който дерогира реда по ЗДОИ. На следващо място е посочено, че не може да се иска достъп до документи, съдържащи лични данни, а така както е формулирано заявлението не съдържа описание на исканата информация – факти и сведения, за които заявителят проявява интерес и иска да научи, свързани с обществения живот в страната, като е счетено, че исканата информация представлява инструмент за оказване на влияние на междуличностно ниво. Отбелязано е още, че съдържащата се информация в търсените документи, а именно три имена, заемана длъжност и подпис на държавен служител, са достатъчни за идентифицирането им, с което е обоснован извод, че представлява лични данни, като същите се обработват чрез съхраняване в МОСВ и правомощието за наличие или липса на законово основание за разпространението им е отговорност на съответния администратор на лични данни, поради което исканата информация не може да бъде предоставена по реда на ЗДОИ поради ограниченията на ЗЗЛД.

Отказът е незаконосъобразен.

Заявлението е подадено пред надлежен орган, който има качеството на задължен субект в хипотезата на чл.3, ал.1 на ЗДОИ, като издателят е оправомощен със Заповед № РД-408/07.06.2023г. на министъра на околната среда и водите.

Съгласно нормата на чл.2, ал.1 от ЗДОИ обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В частност, исканата информация е служебна такава по смисъла на чл.11 от с.з. и касае предоставяне на копия от формуляри, съдържащи поставените от конкурсната комисия оценки на жалбоподателя при участието му в проведен от органа конкурс по ЗДСл. По своя характер това са създадени документи от дейността на органа и за тях не е налице някое от ограниченията по чл.13, ал.2 от закона. Ако органът е счел, че искането е неясно формулирано, разполагал е с възможностите по чл.29 от закона да изиска уточнения от заявителя, данни за което не са налице. Преценката, че се касае за информация, която да служи като инструмент за оказване на влияние на междуличностно ниво, остава неясна като фактическа обосновка и сама по себе си не е нормативно основание за отказ. В този смисъл, след като исканата информация представлява служебна обществена информация, отразяваща дейността на органа по проведена от него конкурсна процедура, която не се предоставя с изпратеното писмо, по същество то обективира отказ за предоставянето й, респ. не представлява уведомителна кореспонденция, поради което обжалването не е лишено от предмет, в каквато насока са част от възраженията на ответната страна и за жалбоподателя е налице правен интерес от обжалването.

Неоснователно органът препраща към Закона за държавния служител като приложим за снабдяване с исканите документи. Видно от Глава втора, на която се позовава, същата е посветена на възникване на служебното правоотношение, но тъй като не се сочи конкретна разпоредба, считана за приложима, може да се предполага, че се визира нормата на чл.10д от ЗДСл, регламентиращ провеждането на конкурс или тази на чл.10ж от закона, препращаща към Наредбата за провеждане на конкурсите и подбора при мобилност на държавни служители. Нито една от тези предполагаеми норми не би могла да удовлетвори искането на заявителя. Член 44 от Наредбата предвижда съставяне на протокол за извършеното класиране, отразяващ резултатите на кандидатите, който съгласно алинея 4 следва да се изпрати негово извлечение до участниците в конкурса. В процесното писмо органът не се позовава на изпращането на такъв протокол, но по същество искането на жалбоподателя е снабдяването с формуляра по Приложение № 7 към чл.42, ал.4 от Наредбата, който отразява дейността на конкурсната комисия досежно неговото оценяване и който може да бъде подходящо предоставен като извлечение без да са видими данните на членовете на комисията. Поради неяснотата коя именно разпоредба от ЗДСл органът счита за приложима в този контекст, този мотив не би могъл да бъде надлежно обсъден, съответно - да се прецени приложението на чл.4, ал.1 от ЗДОИ.

Неоснователно органът се позовава на приложението на Закона за защита на личните данни, като анализира дейността по обработване на лични данни и посочва, че тъй като исканата информация съдържа лични данни, касаещи имената, длъжността и подписа на държавните служители, тя не може да бъде предоставена поради ограниченията на ЗЗЛД, които не могат да бъдат преодолени по реда на ЗДОИ. Правилното изясняване на естеството на исканата обществена информация сочи, че жалбоподателят не търси достъп до личните данни на членовете на конкурсната комисия, нито тези на други участници в конкурса, а само поставените за неговото участие оценки, което по никакъв начин не е свързано с обработване на лични данни, които органът е отказал да предостави под страх от нормативни нарушения по ЗЗЛД, респ. не е налице забраната по чл.5, ал.2 от ЗДОИ.

На основание изложените мотиви оспореният отказ следва да бъде отменен като преписката се върне на административния орган за разглеждане на подаденото заявление при съобразяване на мотивите на настоящия съдебен акт.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.40, ал.3 от ЗДОИ, Административен съд Бургас, ІХ-ти състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Отказ на Главния секретар на Министерство на околната среда и водите за достъп до обществена информация, обективиран в писмо изх.№ ЗДОИГ-35/21.06.2023г.

ВРЪЩА административната преписка на Главния секретар на Министерство на околната среда и водите за разглеждане на заявление вх.№ ЗДОИГ-35/19.06.2023г., подадено от Т.Н.Т. *** и издаване на административен акт в 14-дневен срок, считано от получаването на преписката, съобразно мотивите на настоящия съдебен акт.

Решението не подлежи на обжалване.

	Съдия: