№ 56
гр. Благоевград, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Надя Узунова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Гражданско дело №
20201200101334 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявени от Р. Н. К., с ЕГН
********** против ЗД „БУЛ ИНС”, АД искове по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с
чл. 477, чл. 498, ал. 3 КЗ и чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, причинени при ПТП, станало на 09.07.2020 г., както и на сумата
от 4 206 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, свързани с
извършеното лечение.
Ищцата сочи, че на 09.07.2020 г. л.авт. „Фиат Мултипла“, с рег. № Е
2059 МН, управляван от Б.К. при движение по ул. „Димитър Солунски“, на
кръстовището с ул. „Иван Гарванов“ и извършване на маневра завой наляво я
блъска като отнема предимството й при пресичане отдясно наляво на
обозначената с пътна маркировка „М82“ пешеходна пътека. Сочи, че за
нанесените й телесни увреждания за болките и страданията, на които и за
проведеното лечение претендира обезщетения - за имуществени и за
неимуществени вреди. Подробни факти са изложени в исковата молба. В
ДИМ ищецът оспорва възражението на ответника за съпричиняване на
инцидента от ищцата, както и твърдението за завишен размер на разходите за
имуществени вреди. Изтъква, че самостоятелната стая била наложителна
предвид епидемиологичната обстановка в страната, поради което разхода не е
луксозен или ненужен.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“, АД депозира отговор, с който оспорва
основателността на претенциите и размера им. Оспорва механизма, при който
се твърди настъпването на ПТП-то, както и че е причинено виновно и
противоправно от водача на застрахования при тях л.авт. Счита
1
претендирания размер за прекомерен. Оспорва, че сумата за избор на екип и
за самостоятелна стая след като не е задължителен разход, а е по желание на
пациента, следва да й присъжда, както и . претенцията от 350 лв. за адвокат за
предявяване на щета пред застрахователното дружество. Прави възражение за
съпричиняване от 50%, посочвайки, че ищцата не е пресичала на пешеходна
пътека, а дори и да е пресичала на такава, то за нея е съществувала обективна
възможност да избегне удара. Сочи, че за водачът е налице случайно деяние
по см. на чл. 15 от НК.
За да се произнесе БлОС съобрази следното:
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 477, чл. 498, ал. 3 КЗ,
според които норми увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване
изискванията на чл. 380 КЗ, т.е след отправяне на писмена застрахователна
претенция и предоставяне на пълни и точни данни за банкова сметка.
Следователно, за да се уважи иска е нужно да се докаже наличие на
валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска
отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника
застрахователното дружество, в срока на действие на което е настъпило
твърдяното застрахователно събитие.
От функционалната връзка на деликта с основанието за плащане на
застрахователното обезщетение произтича необходимостта от доказване и на
деликта по чл. 45 ЗЗД като елемент от фактическия състав на
застрахователното събитие, а именно наличие на деяние (действие или
бездействие), неговата противоправност, вреда и причинната връзка между
деянието и вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване
на противното.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното:
На 09.07.2020 г. л.авт. „Фиат Мултипла“, с рег. № Е 2059 МН,
управляван от Б.К. при движение по ул. „Димитър Солунски“, на
кръстовището с ул. „Иван Гарванов“ блъска ищцата Р.К..
От заключението на автотехническата експертиза се установява, че при
приближаване към кръстовището, където е станало ПТП-то, водачът на
автомобила се е престроил в лентата за завой наляво по ул. „Иван Гарванов“
като в момента на отклоняването по посока наляво лекият автомобил се е
намирал на разстояние около 13,66-13,70 м. спрямо мястото на удара. В
същия този момент /при който автомобилът се е отклонил наляво/
пешеходката – тъй като вече е предприела пресичане на пешеходната пътека
- е отстояла от мястото на удара на около 5.30 м. Автомобилът се е движил
със скорост от около 19,3 км/ч, като и самия водач, при разпита си заявява, че
е карал със скорост под 20км/ч. Движейки се с равномерна скорост от около
19,3 км/ч, според вещото лице - водачът своевременно не е видял
пресичащата пешеходка, въпреки съществуващата техническа възможност за
това и съотв. не е задействал спирачната уредба, което ако е сторил
2
своевременно автомобилът би спрял на разстояние 1,30 м. преди мястото на
удара. Категорично в.л. сочи, че за водачът на автомобила са били налични
всички технически възможности, както да възприеме пешеходката, така и да
спре автомобила преди мястото на удара. Пояснява, че няма как да е в
мъртвата му зона /както сочи при разпита си водачката К./, тъй като
пешеходката идва от дясната й страна. В първоначалния момент на движение
на автомобила пешеходката е била фронтално срещу водача; имали са пряк
визуален контакт. Експертът изключва пешеходката да е тичала, както сочи
водачката К. при разпита си, тъй като ако пешеходката е била на линията на
паркираните на платното автомобили, в което е следвало да се движи
автомобилът след завиването по ул. „Иван Гарванов“ /т.е. тя да не е на
тротоара, а на платното/ и при завиването на автомобила е предприела
пресичане тичайки /както твърди при разпита си К./, то при скоростта на
автомобила от 19,3 км.ч. ударът е нямало да настъпи, тъй като пешеходката
ще е преминала преди автомобила да стигне пешеходната пътека респ.
мястото на удара. Ако обаче водачът я е възприел на тротоара, то тогава, ако
не е предприел спиране, то и при пресичане на пешеходеца с тичане ударът
би настъпил. Съдът съобрази, че посочения механизъм, се потвърждава и от
останалите обстоятелства, сочени от водача на автомобилът ,според които
ударът е настъпил в средата на пътното платно; че пешеходката е пресичала
от дясно на ляво спрямо него, от които факти логично произтича, че ударът е
настъпил в лявата част на автомобила.
От показанията на разпитания син на ищцата св. Св. Р. се
установява, че майка му, по неин разказ на случилото се - е пресичала на
пешеходна пътека. Дори и да не е така това не води до извод до
съпричиняване за произшествието и от страна на ищцата в настоящия случай,
тъй като не се установи поведение от ищцата, с което да е допринесла за
настъпване на сблъсъка. Съдът съобрази, че ПТП-то е станало в населено
място, в час, в който хората се прибират от работа, в район където се
придвижват хора, което налага проява на по-голяма бдителност от
шофьорите. Освен това само по себе си нарушението на установените в
закона правила за движение по пътищата, в случая на непресичане на
обозначените за целта места - не е основание да се приеме съпричиняване,
водещо до намаляване на дължимото обезщетение, тъй като е необходимо
увреждането да е пряка последица от това поведение, като приносът трябва да
е конкретен и доказан, какъвто не се установи, а не да е хипотетичен и
предполагаем. Затова несъстоятелно се твърди, че е налице съпричиняване
поради нарушение от ищцата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДв.П.
От представената медицинска документация, обобощена от
назначената медицинска експертиза се установява, че от удара на ищцата е
причинено счупване на дясната ключица, констатирано в МБАЛ Благоевград
в деня на произшествието и охлузна рана в областта на дясната гръбна
половина. Вещото лице сочи, че тези увреждания са в пряко причинно-
следствена връзка от удара с кола. На следващия ден по желание и със
собствен транспорт ищцата е постъпила за лечение в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“, София. Констатирано е наличие на оток и деформация в областта
3
на дясната ключица, болестно изкривяване на дясно от средната линия на
гръбначния стълб на нивото на седми и осми гръдни прешлени – сколиоза,
окръглени и овални вкалциявания по хода на сухожилията на някои мускули-
квалифицираща тендинопатия.
По отношение на установеното счупване на ключицата, сочи експерта е
проведено оперативно лечение с поставяне на метална остеосинтеза, която е
била фиксирана с винтове. Металната плака е отстранена след приключване
на оздравителния процес на 23.1.21 г.
Причинено й, според експерта - трайно затруднение на движението на
дясната ръка за около 2,5-3 месеца, като пострадалата е била в домашен
отпуск по болест поради неработоспособност общо 167 дни.
Счупването на ключицата й е причинило болка с голям интензитет,
която е преминала в следващите дни, като е възможно да е имала болка и след
това при движение на засегната става, а впоследствие при по-големи
физически натоварвания. Обяснява, че носеното на мека превръзка или
митела е необходимо и е част от лечебния процес при проведеното
оперативно лечение на счупената ключица.
След 3-тия месец ищцата е могла да движи ръката си, основната
функция на крайника е била възстановена, без възможност да извършване на
тежка физическа работа. Пълно възстановяне е настъпило след около 5-6
месеца.
По-големия интензитет на болката е била в първите няколко дни
след счупването, както и усилване на болката е имало при движение на ръката
през следващите 2-3 седмици, през които пострадалата е имала нужда от
чужда помощ за някои битови дейности. Впоследствие няма пречка и тя е
имала възможност да се обслужва в ежедневието си самостоятелно, като се
съобрази, че крайникът не е бил обездвижен.
Приложените платежни документи, сочи медика, отговарят на
отразеното в медицинската документация за проведено лечение.
От разпита на сина на ищцата – св. Св. Р. се установява, че от
инцидента, когато я е видял в МБАЛ Благоевград, където е била за преглед
непосредствено след инцидента, тя е била уплашена, притеснена, разстроена,
плакала е. Препоръчили са и обезболяващи. След прибирането от болницата
в София където е била около седмица, баба му и леля му са й помагали за
поддържане на домакинството. Към момента не води пълноценен живот,
както по-рано, когато е излизала с приятелки, ходила е на тенис; сега е
наплашена, когато се вози в кола или ако трябва да пресича, многократно се
оглежда.
Ищцата е депозирала пред застрахователното дружество искане за
обезвреда вх. № ОК -456425/7.8.20 г., неудовлетворено до момента.
По фактическият състав на предявения осъдителен иск, очертан от чл.
432 КЗ - наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор
«Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и
ответника, в срока на действие на което е настъпило твърдяното
4
застрахователно събитие страните не спорят, като се установява и спазването
на изискването на чл. 380 КЗ, визирано в чл. 432 КЗ като условие за
предявяване на иска.
От приетите за установени факти, визирани по-горе, съдът счита, че се
доказва фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, като
елемент на застрахователното събитите - по отношение поведението на водача
на лекия автомобил. Налице е негово поведение, изразяващо се в късно
възприемане на пресичащия пешеходец при обективна възможност за това,
логично следствие от което е последвалия удар с пешеходеца, в което се
състои противоправността на самото деяние и от което се съди за
виновността му за станалото ПТП-то, при което са причинени вредите на
ищцата. Причинната връзка между деянието и вредите се установява от
заключението на изслушаните експертизи досежно механизма на инцидента и
същността на травмите от уврежданията и конкретните прогнози.
Според чл 477, ал. 1 КЗ Обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.
Следователно налице са всички предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника, при когото е застрахована гр. отговорност на
автомобила, участвал в ПТП-то - за причинените на ищцата вреди.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 г., т.11, според което същите се
възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, каквито при телесните увреждания могат да са
характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, наличие на допълнително влошаване на здравето,
причинените морални страдания; възраст на увредения, общественото му
положение и др. От значение при преценката за справедлив размер на
обезщетението са и всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето,
ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние,
както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната
икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава.
В този контект съдът съобрази, че уврежданията са причинени на
лице на възраст 46 години; при пресичане на пешеходна пътека от удар на лек
5
автомобил, който се е движил под 20 км/ч водачът на който не го е възприел
своевременно, при обективна възможност за това; самия механизъм на
удрянето; причинените болки и страдания от удара и от причиненото
счупване на ключицата на дясната ръка; наложилата се оперативна
интервенция и произтичащата от нея невъзможност за всички движения на
крайника, който не е бил обездвижен с гипсова имобилизация или превръзка
тип Дезо; нуждата от помощ за обслужване за ежедневните нужди на ищцата
само до първите 3 седмици след счупването; пълното възстановяване на
функцията на ръката след третия месец, с изключение на възможността за
извършване на тежка физическа работа, както и пълното възстановяване на
движенията на крайника до 6 месец. Съдът съобрази и претърпени от ищцата
болки, причинени й от мекотъканните увреждания, изразяващи се в дълбоки
и обширни охлузвания и охлузни рани
При определяне на размера съдът съобрази не само причинените
на ищцата неудобства и дискомфорт от невъзможността да използва
функцията на дясната ръка, от необходимостта от помощ, но и последвалия
страх от пресичане; притесненията, безсънията; ограничаването на
социалния й живот респ. отчете липсата на усложнения при провежданото
лечение. Ето защо съдът намира, че размера от 12 000 лв. напълно и
адекватно възмездяват всички претърпяни от ищцата неимуществени вреди
като отчита обществените представи за справедливост при обезвъзмездяване
на вреди, предизвикани от такъв тип деяния /удар на пешеходец, пресичащ на
пешеходна пътека/.
Що се касае до предявеният иск за заплащане на претърпени
имуществени вреди в размер на 4 206 лв., изразяващи се в направени разходи
за лечение на получените при ПТП-то увреждания, съдът съобрази
представените с исковата молба фактури, с касови бележки към тях за
плащане съотв. фактура № 66/14.7.20 г. за закупена митела от 23 лв.; ф. №
1294/15.7.20 г. за закупени клексан амп. за сумата от 174,40 лв.; фактура №
**********/14.7.20 г. за сумата от 2 625, 50 лв. за закупени заключваща плака
за латерална ключица; разширен остеосинтезен пакет и сет за ортопедична
операция; ф. № 30060365614.7.20 г. за избор на екип оперативен за сумата от
733, 60 лв.; ф. № 24/28.7.20 г. за медицински прегледи и сваляне на конци за
сумата от 35 лв; фактура № 14996/5.8.20 г. за копие на документи за сумата
от 20 лв; ф. № *********/2.9.20 г. за самостоятелна стая за сумата от 600 лв.
Вещото лице от медицинската експертиза сочи, че направените
разноски за лечение и медицински изделия отговарят като вид и размер на
проведеното такова, с което според съда ищцата установява причинно
следствената връзка между тези разходи и лечение по повод получените от
нея травматични увреждания при ПТП-то. Ето защо иска се явява
основателен за предявената сума от 4 206 лв. Съдът намира, че възражението
на ответника срещу претендираните разноски, направени във връзка с
лечението, касаещи избор на екип и за самостоятелна стая, е несъстоятелно.
Те, както и останалите разходи представляват вреда, която ищцата търпи във
връзка с ПТП-то, поради което подлежи на възстановяване. Съдът съобрази
чл. 24а от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска
6
помощ, според която по време на своя престой в лечебно заведение,
здравноосигурените лица имат право срещу заплащане да получат
допълнително поискани услуги, в това число и избор на екип и самостоятелна
стая. Очевидно възможността за избор на екип е вид медицинска услуга,
уредена като допълнително право, установено в полза на пациента; както и
при извършването на медицински манипулации за възстановяване на здравето
е предвидена възможност и за избор на условията, при които пациентът
преценява, че най-пълноценно би възстановил своето здраве. Следователно
това са разноски, на които има право, и след като са направени, то му се
следват от ответника.
Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава, за които отговаря
застрахователят, се дължат от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция
от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В случая ищцата е
предявила претенциите си пред ответника на 7.8.20 г., като в исковата молба е
поискала присъждане на законна лихва от 07.11.20 г., като съдът предвид
принципа на диспозитивното начало присъжда законна лихва върху сумите за
обезщетения от поискването й.
В петитума на исковата молба има искане за присъждане в полза на
ищцата на сума в размер на 350 лв., съставляващи разходи за адвокатско
възнаграждение в производството пред застрахователя като разумно
направени разноски. Разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 4 КЗ предвижда
обезвреда за вреди на такива разноски като по делото видно от договора за
правна защита и съдействие с предмет предявяване на застрахователна
претенция пред ЗД е договорено възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., поради което съдът счита, че такова се
дължи, поради което го уважава в предявения размер от 350 лв.
По отношение на разноските:
Ищцата е договорила възнаграждение за настоящото исково
производство като материално затруднено лице на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Същото изчислено от съда възлиза общо в
размер на 2 706 лв. с ДДС за предявените размери на претенциите, от което
2076 лв. с ДДС за претендираните неимуществени вреди от 40 000 лв. и 630
лв. с ДДС за претендираните имуществени вреди, определени от съда по чл.
7, ал. 2 съотв. т. 4 и т. 2 на Наредба № 1/9.7.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Видно е, че ищцата е направила и разноски
по делото за държавна такса и вещи лица в общ размер на 2 626,24 лв., от
която 1 768,24 - Държавна такса; 350 лв. за АТЕ и 468 лв. за МЕ , като съдът
е включил и сумата която е постановил ищцата да плати с определението,
постановено по чл. 77 от ГПК.
От общо направените от ищцата разноски от 5 332, 24 лв. /2
626,24 +2 706/, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК й се следват разноски от 1
954,80лв., съобразно уважения размер на исковете.
Ищцата на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК също дължи разноски на
7
ответника съразмерно отхвърлените размери на претенциите й, като те
възлизат на 1 644,79 лв. , като при изчисленията съдът също, както и при
изчсилние разноските на ищцата е съобразил и сумите които е задължил
застрахователното дружество да внесе с определението по чл. 77 ГПК.
Водим от изложеното и на основание чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД,
съдът
РЕШИ:
Осъжда ЗД „БУЛ ИНС”, АД с ЕИК ********* да заплати на Р. Н. К., с
ЕГН ********** сумата от 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 4 206 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени й при ПТП,
станало на 09.07.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
07.11.2020 г. до окончателно им изплащане, като отхвърля иска за
неимуществени вреди за размера над уважения до предявения от 40 000 лв.,
като неоснователен.
Осъжда ЗД „БУЛ ИНС”, АД с ЕИК ********* да заплати на Р. Н.
К., с ЕГН ********** направените от нея разноски по чл. 493, ал. 1, т. 4 КЗ
от 350 лв., както и сумата от 1954, 80 лв., представляващи разноски за
настоящото исково производство.
Осъжда Р. Н. К., с ЕГН ********** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС”,
АД с ЕИК ********* сумата от 1 644,79 лв., представляващи разноски за
настоящото исково производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
8