Р Е Ш Е Н И
Е
№
Гр. Добрич, 20.07.2020г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав, в публичното
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при
секретаря Диана Й., като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.д. № 3214 по описа за 2019 г. на Добричкия районен
съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на И.А.
М. с ЕГН **********, чрез адвокат
Х.. Х., с която срещу Областна Дирекция на МВР –Д. със седалище и адрес на
управление гр. Д., с ЕИК ***, представлявана от **** на Областна дирекция на
МВР – Д., ***** Н.П., са предявени обективно съединени искове, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца (след допуснато изменение по реда на чл. 214,
ал.1 от ГПК) следните суми: 1824,48 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв за периода ***г. до ***г., ведно със
законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението – иск с правно основание
чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР и 243,64 лева,
представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден
труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд, за периода ***г. до ***г.,
считано от датата на изискуемостта до 04.09.2019г. - - иск с правно основание чл.86 от ЗЗД. Претендират се сторените разноски.
В исковата молба се излагат следните
обстоятелства и твърдения:
Ищецът е служител на ОД на МВР – Д.. В периода от *** год. – *** год. е заемал длъжността „***“ и „***“ - ***, група „***“ в Първо РУ – Д.. Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при
режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00 часа до 06.00 часа и с
продължителност 12 часа, при сумарно изчисляване на работното време, съгласно
разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. На основание чл. 187, ал. 1 от ЗМВР
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е
осем часа дневно и четиридесет часа седмично. От месец 08.2016г. са издавани
протоколи от ***на ОД на МВР – Д. и графици от *** Първо РУ – Д. за дежурствата
и отчитане на положения труд при работа на смени от служителите, реда за
разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на
часове извън установеното работно време. Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период е действала Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016г., в сила от
2.08.2016г.), като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен, каквато е имало в предходен период (съгласно Наредба №
8121 з-407 от 11.08.2014г.). Налице е празнота в нормативната уредба на реда за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните
работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007г., с
последващи изменения). В съответствие с чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. В исковата молба са посочени дните положен
нощен труд през процесния период и е описан начинът, по който ищецът е формирал
претенциите, следствие превръщането на часовете нощен труд в дневен.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, с който оспорва
основателността на предявените искове и настоява за отхвърлянето им.
Противопоставените
от ответника възражения се основават на следните обстоятелства:
През процесния
период ищецът е бил служител на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а съгласно
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на тези служители се урежда
единствено от ЗМВР, поради което в този случай не са приложими разпоредбите на
ЗДСл, КТ и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. В чл.
178, ал. 1 и чл. 179, ал. 1 от ЗМВР за изброени допълнителните възнаграждения,
които се изплащат на държавните служители. В чл. 179, ал. 4 от ЗМВР
законодателят изрично е посочил, че извън допълнителните възнаграждения по ал.
1 и по чл. 178, ал. 1 на държавните служители се изплащат и други
възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет
за държавните служители от МВР. Именно поради спецификата на работата на държавни
служители - полицейски органи, законодателят е уредил техния статут в специален
закон - ЗМВР, който е различен от статута на държавните служители по чл. 142,
ал. 1, т. 2 и т. З от ЗМВР. За тях са неприложими нормите на общото
законодателство, като ЗДСл и КТ. В конкретния случай не е налице нито закон,
нито акт на МС, с който да се допуска преизчисляването на положения нощен труд
от ищеца с коефициент 1,143.
ЗМВР е
специален закон, който урежда изчерпателно статута на държавните служители в
МВР. По отношение на държавни служители - полицейски органи е неприложима
НСОРЗ, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала друга
наредба - Наредба №8121з-776/2016г., в която липсва изрична норма, допускаща
трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент.
Налице е специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на
нощния труд в МВР и следователно не може да намерят приложение разпоредбите на
НСОРЗ.
В чл. 187,
ал.3 от ЗМВР е предвидено, че за работещите на смени работното време се
изчислява сумарно. Съгласно ал. 5 на чл. 187 от ЗМВР работата извън редовното
работно време се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на
отчетен период. Но извънреден труд е налице само ако работникът или служителят
действително е работил извън установеното работно време, което не е налице в
конкретния случай. Тъй като за ищеца е установено сумарно отчитане на работното
време, той следва да докаже, че е изработил за съответния отчетен период повече
от нормативно установеното работно време. Само в този случай за преобразувания
труд от нощен в дневен може да се претендира за зачитането му за извънреден
труд и съответно за заплащането му. Всеки положен от ищеца час труд
своевременно му е заплащан, което се доказва от приложените платежни бележки.
Установява се от графиците за дежурства, че ищецът не е полагал нощен труд
извън рамките на установеното за него работно време. Превръщането на нощните
часове положен труд с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване
заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25 лв., а
не за генериране и заплащане на извънреден труд. В МВР е разрешено полагане на
8 часа нощен труд, за разлика от другите държавни служители, на които е
разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Това води до неприложимост на
посочения коефициент, тъй като същият се получава от съотношението на 8 ч.
дневен труд към 7 ч. нощен труд. Ако се извърши заместване по посоченото
съотношение, за служители на МВР същото ще е 8 ч. дневен труд към 8 ч. нощен
труд, при което се получава коефициент 1. В такъв случай, ответникът вече е
изпълнил задължението си и е изплатил изцяло и своевременно положения от ищеца
нощен труд. Ограничението в Наредба № 8121з-592/2015г. и Наредба
№8121з-776/2016г. е служителите, работещи на смени, да не полагат повече от 8
часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не на посочения коефициент
1,143. Напълно необосновано е препращането по аналогия към чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ. В случая не е налице празнота в нормативната уредба, която да може да
обоснове препращане по аналогия, тъй като в процесния период са действали
последователно подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от министъра
на вътрешните работи, в които изрично съществува разпоредбата, че за всеки
отработен час през нощта /между 22 - 6 часа/ на държавните служители се заплаща
нощен труд в размер на 0.25 лева, т.е налице е специална нормативна уредба по
отношение на отчитане и заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР,
която изключва общия ред.
Ответникът
счита, че за периода ***г. ***г. искът е недопустим, поради настъпила давност, а за периода ***г. - ***
г. искът е неоснователен и недоказан. Ответникът навежда и довода, че ищецът не
може да претендира едновременно заплащане на допълнителното възнаграждение за
нощен труд от 0,25 лева на час и на такова за извънреден труд за същите часове.
Счита, че трудът, положен между 22.00-6.00ч., следва да бъде отчитан само като
нощен, както е отчетен и заплатен, а не и да се трансформира в дневен и да се претендира
допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Претендират
се и сторените по делото разноски, вкл. и юрисконсулско възнаграждение.
Дообричкият
районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорен между
страните по делото е фактът, че през процесния период ищецът е бил в
служебно правоотношение с ответника ОДМВР – Д., възникнало на основание ЗМВР,
по силата на което е заемал длъжностите „***“ и „***“ - ***, група „***“ в
Първо РУ – Д.. Безспорен между страните по делото е и факта, че ищецът
през процесния период ***г. до ***г. е престирал труд по
утвърдени протоколи и графици, включително в периода между 22.00 часа и 6.00
часа, при режим на труд на смени с продължителност 12 часа, при сумирано
изчисляване на работното време за тримесечен период. По делото са приети като
писмени доказателства утвърдени Протоколи - Приложение №6 към чл.31 ал.1 от
Наредба №8121з-776/29.07.2016г. за отчитане на отработеното време между 22,00ч.
и 06,00ч., времето на разположение и положения труд по време на официални
празници от държавните служители, работещи на смени в РУ-В.Т., в т.ч. и ищеца,
през исковия период.
Въз основа
съставените от ответника отчетни форми назначеното по делото вещо лице е дало
заключение, неоспорено от страните, според което за времето от ***г. до ***г., ищецът е
положил нощен труд общо 1860 часа, представени по тримесечие, а в периода ***г.
– ***г. нощен труд не е полаган. Установено е, че при сумираното отчитане на
работното време през тримесечните периоди в рамките на процесния работодателят
не е извършвал преобразуване на часовете нощен труд в дневни. На ищеца е
заплатена сумата от 3644,52 лева за положените от него действително отработени
(без превръщане на часовете нощен труд в дневни) 541 часа извън редовното
работно време. От данните за действително отработеното от ищеца по график в
рамките на процесния период, следствие превръщане на нощните часове в дневни,
се установява, че от ищеца има положен труд извън редовното работно време от
общо 833 часа, в т.ч. 541 часа са заплатени и 266 часа (само от превръщане на
нощни часове в дневни) са неотчетени и дължимото възнаграждение за тях е 1824,48
лева – също неотчетено и неплатено. Считано от месеца, следващ тримесечието, до
датата на подаване на исковата молба обезщетението за забава, определено от
размера на законната лихва, възлиза, според изчисленията на вещото лице, на 243,64
лева. По поставения от ответника въпрос експертът е докладвал, че за процесния
период от ищеца са отработени нормативно
определените часове за зачитане и заплащане на извънреден труд от превръщане на
нощния труд в дневен. Вещото лице е изготвило и втори вариант на заключението
си, съобразявайки чл. 9г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017г.) от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските /НРВПО/, действала в периода от ***г. до ***г.,
според който паричната равностойност на часовете положен и неотчетен извънреден
труд, след преобразуване на нощни към дневни, е в размер на 1473,60 лева, а
размерът на законната лихва възлиза на 197,78 лева.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са
осъдителни искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР вр. чл.187, ал.6
от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Спорът между
страните, касателно настоящия казус е за това, дали при заплащане и
компенсиране на извънреден труд на полицейски органи със статут на държавни
служители предвид празнотата в нормативната уредба, относно отчитането и
заплащането на „нощния труд“, при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове, положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се
умножава по 0,143, прилагайки се субсидиарно разпоредбите на чл.261 и 262 от КТ
и Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ бр.9 от
26.01.2007 г.).
По силата на
чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. За
процесния период по силата на изрична законова делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР
и чл. 188 от същи са действали последователно Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014
г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016
г., всички издавани от министъра на вътрешните работи и всяка от тях уреждаща
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи.
В първата
наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., изрично е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 - чл. 31, ал. 2 от Наредбата.
Посочената разпоредба е отменена с Наредба № 8121з-592 издадена от Министъра на
вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.,
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г.,
влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано.
В Наредба №
8121з-592 /обн.ДВ бр.40 от 02.06.2015 г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ
бр.60 от 02.08.2016 г./ липсва изрична норма съответстваща на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143.
Съгласно
чл.187 ал.3 от ЗМВР, за работещите на 8, -12, - 24 - часови смени държавни
служители в МВР, какъвто е и ищецът по делото, работното време се изчислява
сумирано за тримесечен период, като определянето на 24-часова смяна е по
изключение. Нормата на чл.187 ал.3 от ЗМВР изрично визира, че при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00ч. и 6,00ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Съгласно чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР работата извън редовното работно време
до 280 часа годишно се компенсира със възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени,
като съгласно ал.6 на чл.187 ал.6 от ЗМВР, извънредният труд по ал.5 се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Чл.187 ал.7 от ЗМВР предвижда, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен
период и 280 часа годишно. ЗМВР прави ясно разграничение между извънреден и
нощен труд и допълнителните възнаграждения, следващи се за извънреден труд
/чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.187 ал.6 ЗМВР/, съответно за нощен труд /чл.179 ал.1 ЗМВР/.
Липсата
обаче в приложимите Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и в Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. на изрична норма, съответстваща на чл.31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1.143
в дневен, противно на ищцовите твърдения, не е празнина в правото и не
съставлява липса на специален регламент за служителите на МВР, а е съответствие
със законовата уредба в чл.187 ал.1 и ал.3 изр. последно от ЗМВР, поради което
съдът приема, че не е налице празнота в правото, която по силата на чл.46 ал.2
от ЗНА да бъде запълнена от общата трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ,
приложима само в обхвата по чл.2 ал.2 и ал.3 от същата. Изричната уредба в
специалния ЗМВР, досежно продължителността, отчитането, заплащането на
полагания от държавните служители в МВР труд на смени при сумирано изчисляване
на работното време, допускаща съотношението на нормалната продължителност на
дневното работно време към нормалната продължителност на полаганият през нощта
труд от държавните служители, работещи на смени в системата на МВР е 8:8, което
води до коефициент 1 и води до извода за неприложимост на общите разпоредби на
КТ и НСОРЗ, предвиждащи различен законодателен подход за работещите по ТПО.
Съгласно чл.9 ал.2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който за
работещите по ТПО е 1,143 /8:7=1,143/. Разпоредбата на чл.9 ал.2 от НСОРЗ обаче
следва да бъде тълкувана във вр. с ал.1 на чл.9 от същата наредба и да намира
приложение само при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното
време е по-малка от тази на дневното, установени за подневно отчитане на
работното време и то за съответното работно място.
За
държавните служители в МВР обаче, какъвто е ищецът по делото, за работното му
място нощната продължителност на работното време, съгласно чл.187 ал.3 изр.
последно от ЗМВР, не е по-малка от тази на дневното, като съотношението помежду
им е 1 /8:8/, поради което общата трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ не намира
приложение за служителите в МВР, работещи на смени и не е налице празнина в
правото, която да бъде запълвана от нея, предвид наличната специална уредба в
ЗМВР. С оглед съотношението 1 /8:8/ между нормалната продължителност на
дневното и нощно работно време на държавните служители в МВР, сред които и
ищеца, при тях не се налага преобразуване на нощния труд в дневен, поради което
и претенцията на ищеца за заплащане на допълнително възнаграждение за
своеобразен извънреден труд, получен след преобразуване на часовете положен
нощен труд към дневен такъв, е недоказана по основание, което обуславя
отхвърляне изцяло на предявеният иск, като неоснователен и недоказан.
Това е така
и доколкото превръщането на нощните часове в дневни, съгласно общата трудова
норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, е установено с цел увеличено заплащане на нощния
труд, а не за заплащане на извънреден труд. Целта на коефициента по чл.9 ал.2
от НСОРЗ е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че
когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8
часа. Следователно в тези случаи работникът или служителят не работи извънредно
по смисъла на чл.143 ал.1 от КТ или казано по друг начин, при сумирано
изчисляване на работното време превръщането на нощните часове в дневни с
коефициента по чл.9 ал.2 от НСОРЗ, има отношение към увеличеното заплащане на
нощния труд, а не към натрупването на часове, чието надвишение да води до
извънреден труд. Посочената в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ методология е само с оглед
установения начин за отчитане на нормата фактически положен труд. Въпросната
разпоредба се прилага едновременно с правилата за заплащане на нощния труд -
т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1.143 и за тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд /в този смисъл Решение № 14/27.3.2012 г.
по гр. д. № 405/2011 г. на IV г.о. на ВКС/.
По
изложените съображения, не е налице твърдяната от ищеца непълнота на
подзаконовата нормативна уредба по чл.187 ал.9 от ЗМВР, която не следва на
основание чл.46 ал.2 от ЗНА да бъде запълвана по аналогия с общата трудова
норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, доколкото това не отговаря на целта на акта,
издаден въз основа на делегационната норма в съответствие с чл.187 ал.1 и ал.3
от ЗМВР. Доколкото продължителността на нощното работно време не е по-малка от
тази на дневното за служителите на МВР по специалния ЗМВР, не се налага
преобразуване на нощните часове в дневни по смисъла на чл.9 ал.2 от НСОРЗ и не
е необходима методология за отчитане нормата на фактически положен труд, т.е.
не е налице празнота в специалната уредба, която да бъде запълвана с общата
трудова норма по чл.9 ал.2 от НСОРЗ. /В този смисъл и Решение №197/07.10.2019
по дело №786/2019 на ВКС, ГК, IV г.о./.
Положеният
от ищеца труд на смени през нощта през процесния период за разликата от 1 час
над нормалната, съгласно чл.140 ал.1 от КТ продължителност на нощния труд до
допустимата по специалния ЗМВР продължителност на нощния труд средно 8 часа за
всеки 24-часов период, противно на ищцовото твърдения, не съставлява извънреден
труд по смисъла на чл.143 ал.1 от КТ, доколкото е положен в рамките на
нормативно установеното работно време при работа на смени.
Претенцията на служителя за заплащане на
извънреден труд, изчислена след преобразуването на положения от него нощен труд
като работещ на 12/24-часови смени по правилата на чл. 9 от НСОРЗ, се основава
на нормативен акт, който не може да намери приложение в служебното
правоотношение между страните, поради което е изцяло неоснователна /в този
смисъл е и решение № 155 от 06.07.2020г. по в.гр.д.№ 888/2019г. по описа на
Окръжен съд – Д./. Резултатът по иска за обезщетение за забава е обусловен от
разрешаването на спора по иска за главното вземане. С оглед отхвърлянето на
главния иск подлежи на отхвърляне и обусловената претенция.
При
отхвърляне на исковете и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на ответника
следва да се присъди възнаграждение за процесуално представителство от
юрисконсулт в размер, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
По правилото на чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и
съобразно фактическата и правна сложност на делото, съдът определя
възнаграждението за юрисконсулт в размер на 150 лева. На основание чл. 78, ал.
3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника внесения от него депозит за вещо
лице в размер на 50 лева.
Водим от горното, съдът :
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от И.А.
М. с ЕГН **********, с адрес: ***, против Областна дирекция на министерство на вътрешните
работи /ОДМВР/ – Д., ЕИК ***, със
седалище: гр. Д., представлявана от *** ***** Н.П., обективно съединени
искове, за осъждане на ответника да заплати на ищеца (след допуснато изменение
по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК) следните суми: 1824,48
лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв за периода ***г. до ***г., ведно със
законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението – иск с правно основание
чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР и 243,64 лева, представляваща
мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен труд, за периода ***г. до ***г., считано от
датата на изискуемостта до ***г. - иск с
правно основание чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.4 ГПК, И.А. М. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Областна дирекция на министерство на вътрешните работи
/ОДМВР/ - Д., ЕИК ***, със
седалище гр. Д. разноски по настоящото гр.д. № 3214 по описа за 2019 г. на
Добричкия районен съд в размер на 50 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :