РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Павликени, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Евелина Карагенова
при участието на секретаря Венка А. Миланова
като разгледа докладваното от Евелина Карагенова Гражданско дело №
20224140100370 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от Мъни плюс Мениджмънт“АД гр.С. чрез
адв.М.Й. от *** по предявени обективно съединени установителни искове по
чл.422 от ГПК против Г. И. К. от гр.***, община ***по издадена заповед по
чл.410 от ГПК по ЧГрД№***/2022г по описа на ***РС. В исковата молба се
посочва, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК от заявителя е образувано заповедно производство и е
издадена заповед по чл.410 от ГПК като заповедта е връчена на длъжника по
чл.47 от ГПК. В указания срок от съда е депозирана искова молба от
заявителя . В нея се твърди, че на 01.06.2020г ответникът е кандидатствал
за целеви потребителски кредит и е сключен договор между ищеца и него
№***, с който на ответника е отпуснат кредит от 3500лв., която сума му е
преведена по банкова сметка №*** при Банка *** с титуляр ответника-
кредитен превод с реф №*** като в договора е уговорен 41% годишен
лихвен процент, ГПР 49.61%,договорна лихва от 3030.36лв. или общо сума за
връщане 6530.36лв. за 39месеца до 10.09.2023г. Длъжникът е заплатил
месечните погасителни вноски от №1 до №9 включително и е преустановил
плащанията по кредита. Ищецът твърди, че към датата на подаване на
1
заявлението по члр.410 от ГПК 05.04.2022г неплетените и падежирали вноски
са вноски от №10 до №19 включително като по вноска №10 главницата се
дължи в пълен размер, а договорната лихва е с неплатен остатък от 86.47лв.
или неплатеното задължение на ответника е 1685.83лв., от които 726.91лв.
главница, представляваща 10 незаплатени вноски за периода 10.04.2021г-
10.01.2022г, 893.43лв., представляваща 10бр. неплатени вноски по договорна
възнаградителна лихва за периода 10.04.2021г-10.01.2022г, 65.49лв. лихва за
забава, начислена върху главницата за периода на просрочие 11.04.2021г-
27.01.2022г. Претендира се и законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане и
направени разноски по заповедното и настоящото производство.
Писмен отговор от особения представител на ответника е постъпил.
Твърди,че сключения договор е нищожен, тъй като договорения размер на
лихвения процент и ГПР в посочените размери нарушават добрите нрави и
внася неравнопоставеност в правата и задълженията на страните в разрез с
добросъвестността в ущърб на кредитополучателя, договорната
възнаградителна лихва надвишава повече от 3 пъти законната лихва, което е
нарушение на добрите нрави. Уговорката за лихва е нищожна и не
произвежда правно действие. Нищожността на клаузата, регламентираща
реквизитите на договора за потребителрски кредита именно лихвения
процент,прави цялото заемно съглашение нищожно.Клаузите 18.2 т.8 и 9 от
договора и уговорката за ГПР в посочения процент са нищожни. Твърди,че
не е установен механизма за изчисляване на ГПР. Чл.19 ал.4 от ЗПК
заобикаля закона, не са спазени изискванията на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК и
чл.11 ал.1 т.9 и 10 от ЗПК.Съгласно чл.23 от ЗПК потребителят дължи само
чистата стойност на кредита от 3500лв. без да дължи лихви и други разходи
по кредита като платените суми следва да се приспаднат от главницата. Моли
съда да отхвърли претенцията за договорна лихва.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното:
Предявени обекивно съединени установителни искове по чл.415 ал.1
вр.чл.422 от ГПК.врчл. 240 отг ЗЗД и чл.9 от ЗПК.
2
По делото липсва спор, че на 01.06.2020г между страните е сключен
договор за потребителски кредит№***, за сумата от 3500лв. със срок на
договора 39 месеца с размер на месечна погасителна вноска 170.43лв. по
представен погасителен план с обща стойност за връщане 6530.36лв., ГПР
49.61%, годишен лихвен процент 41%., дневен лихвен процент 0.11% по СЕФ
за предоставяне информация за потребителските кредити и искане
декларация за потребителски кредит от ответника по делото. На 02.06.2020г е
нареден кредитен превод по банкова сметка с титуляр ответника при банка
*** №*** - кредитен превод с реф №***.
Съгласно назначената ССчЕ ответникът е платил по кредита 1647.76лв.,
от които 332.62лв. от главницата, 1168.80лв. от договорната лихва, 2.74 лв.
лихва за забава и 143.60лв. неустойка по чл.18.2 т.8 от договора.
Съдът намира, че съдържанието на договорните клаузи в представения
договор безусловно налага извод, че се касае за сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който Кредиторът предоставя на
потребителя кредит под формата на заем, при разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане. Ответникът има качество на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, а именно- физическо лице, което
при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките
на своята професионална или търговска дейност. Като потребител
ответникът разполага и със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена
в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно и които следва да се
преценяват при основателността на иска. По отношение на действителността
на договорите за потребителски кредити, приложими са специалните и
разпоредби на чл. 22 ЗПК. Процесният договор за потребителски кредит
съдържа изискуемите от закона реквизити-спазена е предвидената в закона
писмена форма, посочен е общия размер на кредита и условията за
усвояването му, размерът на паричната сума, която се отпуска, лихвеният
процент, условията за прилагането му, годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, условията за издължаване
от потребителя. Представен е погасителен план, в който посочени
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. С договора ответникът е информиран за правото му да
получи от заемодателя информация за извънрените и предстоящи плащания.
3
Неоснователен е доводът, че договорът е сключен в нарушение на чл. 11, ал.1,
т. 9 ЗПК. Съгласно тази разпоредба договорът за потребителски кредит следва
да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и
индекс или референтен лихвен процент, които е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени
проценти. Тълкуването й налага извод, че прилагането й в цялост е свързано с
наличието на възможност за едностранна промяна на първоначално
уговорения лихвен процент от страна на кредитора. Когато лихвеният
процент е уговорен като постоянна величина за целия срок на договора и не
се допуска неговото променяне, достатъчно е да бъде посочен размерът на
същия. В настоящия случай се касае до фиксиран лихвен процент, важим за
целия период на действие, който е постоянна и непроменлива величина.
Размерът на възнаградителната лихва е установим чрез прости математически
пресмятания, доколкото месечната погасителна вноска се състои само и
единствено главница и договорна лихва. Други разходи няма включени и
такива нито се сочат от кредитора, нито се твърдят от потребителя.
Договореният лихвен процент се прилага по един и същ начин по време на
действие на договора доколкото се касае както се посочи за фиксиран
/непроменяем/ годишен лихвен процент за разлика от случаите на
референтния лихвен процент, за който са относими останалите условия и
изисквания по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 9а от ЗПК . Ето защо няма основание да се
приема, че е нарушена тази разпоредба.
Неоснователен е доводът, че не е посочено как лихвения процент се
съотнася към ГПР и как се формира ГПР. Изискване за посочване в договора
на всички разходи, които се включват в ГПР, като условие за неговата
действителност, ЗПК не поставя. Достатъчно е, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК цифрово посочването на ГПР, като вида на разходите, от които се
формира са посочени в чл. 19, ал. 1 ЗПК. Ето защо, съдът счита, че договорът
не страда от пороци, които да водят до прогласяване на неговата нищожност.
Съдът намира обаче за основателни доводите за нищожност на
договорената възнаградителна лихва от 41% в чл.9 от
договора противоречи на добрите нрави и е нищожна. Съдебната практика
приема, че „добри нрави“ по смисъла на чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД е правна
4
категория,
приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена
определени
правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна преценка на
налице, когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не е законодателно
на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и
предотвратяването на
неоснователното облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата.
Накърняване на добрите нрави е налице и когато договорната свобода се
използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести,
като се възползва от по-неблагоприятното й положени.В чл.19, ал.4 ЗПК е
регламентирано законово ограничение за размера на годишния процент на
разходите, а именно – да не е по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с
постановление на Министерския съвет. Това ограничение обаче не намира
приложение, макар и в него да е
включена възнаградителната лихва. Лихвата по договора е възнаградителна – за
ползване
на дадената парична сума. Към датата на сключване на порцесния договор обективен
критерий за преценка дали с клаузата за уговорената лихва е нарушен принципът
на справедливост и са създадени условия за неоснователно обогатяване на ответника
е размера на законната лихва към този момент, без обаче тя да се приеме като
сходни
казуси за договори, се приема, че максималният размер, до който съглашението
тя
да не надвишава с повече от три пъти законната такава /в този смисъл решение
378 от 18.05.2006 г на ВКС по гр. д. № 315/2005 г.. II г о, и др./
В случая това съотношение не е налице. Договорената между страните годишна
от 10% поради което уговорката противоречи на добрите нрави и се явява
нищожна.
Съотнесени тези критерии и към клаузата с уговорения ГПР от 49,03%, също обосновават
от
процесния договор нарушава принципа на справедливост и създава условия за неоснователно
5
лихвен процент по договора в такъв висок размер, поради
недоказаност на значителни разходи или риск, поет от заемодателя за срока на
Уговарянето на лихвен процент повече от три пъти над законната
лихва, е извън рамките на свободата на договарянето по чл.9 ЗЗД. Целта на
уговореното възнаграждение по договора за заем е покриване на разходите на
кредитора, свързани с отпускането на кредита, както и с компенсирането на
гражданските плодове от финансовия ресурс, които заемодателят би могъл да
реализира за срока на предоставянето му на заемателя. В случая обаче, така
уговореният размер на лихвата излиза извън посочените цели и води до
неоснователно обогатяване на заемодателя. Размерът на това възнаграждение
не съответства на предназначението му, и с оглед съотношението спрямо
законната лихва, води до неправомерно разпределение на блага в
отношенията между страните. Настоящата инстанция приема, че уговорен
ГЛП в размер на 41%, правят договорната клауза нищожна, като
противоречаща на добрите нрави. В случая обаче, съдът не споделя доводите
на ответника, че нищожността на клаузата влече нищожност на договора
изцяло.
Според правилото на чл.146, ал.5 ЗЗП нищожността на клаузи в
потребителските договори не води до нищожност на целия договор, ако той
може да се прилага и без тези клаузи. Посоченото правило представлява
националната правна норма, определяща изискванията по чл.6, пар.1 на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори за създаване на уредба, съгласно която
неравноправните клаузи следва да не са обвързващи за потребителя и
съответно, че договорът продължава да действа за страните по останалите
условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните
клаузи. Аргумент, че прогласяването на отделна договорна клауза за
недействителна не влече нищожност на целия договор, се извежда и от чл. 23
ЗПК, според който при прогласяване на договора за недействителен се връща
само чистата стойност на кредита. Логическото тълкуване на разпоредбата
налага извод, че действието на договора се запазва, потребителят дължи
изпълнение, но следва да върне само стойността на заетата сума. Ето защо,
съдът счита, че нищожността на определена договорна клауза не влече
нищожност на договора изцяло. Предвидената сума в чл.18.2 т.8 от договора
за кредит -неустойка от 560.04лв. е скрит добавък към възнаградителната
6
лихва като е налице заобикаляне на закона в чрл.19 ал.4 от ЗПК. Налице е
неспазване на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Следователно по силата
на чл.23 от ЗПК потребителят дължи на кредитодателя само чистата
стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.
Чистата стойност на кредита е 3500лв, преведена на ответника. Ответникът е
заплатил общо1647.76лв.,които следва да бъдат приспаднати от чистата
стойност на кредита и следователно ответникът следва да плати на ищеца
сумата от 1852.24лв.главница. Ищецът е претендирал сумата от 726.91лв.
главница и следва до тази стойност исковата претенция да бъде уважена като
основателна и доказана. Неоснователни и недоказани са останалите
претенции на ищеца за претендираната сума договорна възнаградителна
лихва и лихва за забава за посочените периоди. Основателна е претенцията за
законна лихва върху уважения размер на главницата по заема от подаване на
заявлението в съда-04.04.2022г до окончателното изплащане.
Изходът на спора и искането от ищеца за присъждане на реализираните от
него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани
такива, обосновават положителното произнасяне за тези в настоящото и в
заповедното производство съобразно уважената част от исковете. Съобразно
даденото разрешение в ТР № 3/2014г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе
с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство. По заповедното производство направените от заявителя
разноски са общо 393.72лв., от които 33.72лв платена ДТ и 360лв адвокатско
възнаграждение. С оглед уважения иск, следва ответникът да заплати на
ищеца сумата от 169.77лв. направени разноски по заповедното производство
съразмерно уважената част.
По настоящото дело ищецът е направил разноски както следва 116.28лв.
платена ДТ, 348лв. възнаграждение за особен представител, 300лв.
възнаграждение за вещо лице и 360лв. адвокатско възнаграждение или общо
1124.28лв. С оглед уважения иск, следва ответникът да заплати на ищеца
сумата от 484.78лв. направени разноски по настоящото производство
съразмерно уважената част.
Водим от горното, съдът
7
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1
от ГПК в отношенията между страните, че в полза на “Мъни Плюс Мениджмънт» ЕАД
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., ул.***, представляван от изп директори
Р. З. С. и В. Х. И. СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ от Г. И. К. с ЕГН ********** от гр.***,
община *** по договор за потребителски кредит№***/01.06.2020г за сумите: 726.91лв.
/седемстотин двадесет и шест лева и деветдесет и една стотинки/ главница, представляваща
10бр неплатени вноски за периода 10.04.2021-10.01.2022г, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението в съда 04.04.2022г до окончателното изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ претенциите за 893.43лв. неплатена договорна възнаградителна лихва от
10.04.2021г-10.01.2022г и 65.49лв. лихва за забава от 11.04.2021-27.01.2022г като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г. И. К. с ЕГН ********** от гр.***,
община *** да заплати на “Мъни Плюс Мениджмънт» ЕАД ЕИК *** със седалище и адрес
на управление гр.С., ул.***, представляван от изп. директори Р. З. С. и В. Х. И. сумите
169.77лв.. / сто шестдесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки/ направени разноски
по ЧГр. дело № ***/2022г на ***РС и 484.78лв./ четиристотин осемдесет и четири лева и
седемдесет и осем стотинки/ направени разноски по настоящото дело съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Велико Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
8