РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. Габрово, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на девети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Славена Койчева
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно гражданско дело №
20214200500373 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260088 от 19.07.2021 г., постановено по гр. д. № 746/2020
г., Районен съд-Севлиево е допуснал делба между П. М. Д. и КР. Б. М. на
следния недвижим имот – недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***, жилище, апартамент на едно ниво с
административен адрес на имота: гр. С., ул. „А.“ №**, със застроена площ
87.86 кв.м., състоящ се от: две спални, дневна, кухня, сервизни помещения
/баня - тоалетна/, перално помещение, тераса и коридор, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж имот с идентификатор ***,
под обекта – имот с идентификатор ***, и над обекта - имот с идентификатор
***, заедно с прилежащите му: избено помещение №*със застроена площ от
5,33 кв.м., таванско помещение №*със застроена площ 4,79 кв.м., заедно с
2,001% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж върху терена, съставляващ ПИ с идентификатор ***, при квоти по ½
идеални части за всеки от тях. Със същото решение КР. Б. М. е осъден да
заплаща на П. М. Д. месечно обезщетение за лишаване от правото на
ползване на имота в размер на 100 лв., считано от влизане на решението в
сила до приключване на съдебната делба на, основание чл. 344, ал. 2 от ГПК.
Срещу така постановеното решение, в частта, в която е допусната делба
на описания недвижим имот в гр. С. при равни дялове за страните е
постъпила въззивна жалба от К.М. чрез адв. Б.Н. - ВтАС. В жалбата се
твърди, че постановеното решение е неправилно поради допуснати от
първоинстанционния съдебен състав нарушение на материалния закон,
1
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Посочва се, че неправилно съдът не е обсъдил приетите писмени
доказателства, приложени към отговора на исковата молба, с което е
извършил едностранен и непълен доказателствен анализ. Поради това съдът е
достигнал до погрешни правни изводи относно наличието на обикновена
съсобственост при равни квоти между страните по спора. Въззивникът
посочва, че в несъответствие с разпоредбата на чл. 343 ГПК не е бил
разгледан повдигнатия преюдициален въпрос за принадлежността на правото
на собственост върху недвижимия имот и заявеното възражение от страна на
въззивника, че той е едноличен собственик на вещта. Първоинстанционният
съд в нарушение на процесуалните правила не се е произнесъл по
направеното възражение в първото открито заседание по делото и не го е
отразил с приетия доклада по реда на чл. 146 ГПК. Излага се подробно
становище за неоснователност на предявения иск поради липса на оказан
принос от страна на ищцата при придобиване на имота, както и при
последващо погасяване на дължимите вноски по предоставения ипотечен
кредит чрез който е била заплатена покупната цена на имота. Обжалва
решението и в частта, в която ответникът е осъден да плаща месечно
обезщетение в размер на 100 лв., считано от влизане на решението в сила до
приключване на съдебната делба на осн. чл. 344, ал. 2 от ГПК. Посочва, че от
приетата съдебно-оценителна експертиза се установявало, че процесният
имот не е приспособен за постоянно обитаване, доколкото не е обзаведен и
оборудван. Сочи се, че имотът не се обитава или ползва от страните по спора
или трети лица към настоящия момент поради което претендираното
обезщетение е недължимо. Моли да се уважи възражението му, че е
собственик на целия имот, като решението за допускане на делба при равни
квоти бъде отменено. Моли да се отмени решението за заплащане на парично
обезщетение за ползването на имота.
В срок не е постъпил отговор от въззиваемата страна. С постъпила
молба №2486/05.11.2021г. въззиваемата страна оспорва жалбата като
неоснователна и моли да се потвърди решението като правилно и
законосъобразно по подробно изложени аргументи.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт,
който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск от П. М. Д. срещу КР. Б.
М. за делба на недвижим имот – жилище, находящо се в гр. С., ул. "А." № **,
с идентификатор ***, подробно описан в исковата молба. Поискано е
ответникът да бъде осъден да й заплаща обезщетение в размер на 100 лв.
месечно за недвижимия имот, тъй като не може да ползва своята част от него.
В постъпилия отговор ответникът е възразил, че той е титуляр на
правото на собственост върху процесният имот в пълен обем, доколкото
участието на ищцата в придобивната сделка е било поставено като условие от
банковата институция при провеждане на преговори за отпускане на ипотечен
банков кредит за заплащане на покупната цена. Банковата институция
поставила изисквания към ответника – кредитополучател да бъде собственик
на процесния имот, кредитът да бъде обезпечен чрез учредяване на ипотека в
полза на банката, както и да осигури при сключването на договора за банков
кредит и договора за ипотека участието на още един съдлъжник, съответно
2
ипотекарен съдлъжник. В изпълнение на поставените условия ищцата П.Д.
била вписана като съсобственик в сключения нотариален акт от 24.09.2012г.
без да има отношение по сделката, без да е оказала принос в придобиването
чрез заплащане на покупната цена и без впоследствие да е заплащала
дължимите погасителни вноски по банковия кредит. Посочва, че поради
липсата на оказан финансов принос от ищцата при придобиването на имота
евентуалното уважаване на исковата претенция би довело до настъпване на
неоснователно обогатяване. При така изложените фактически съображения
моли за отхвърляне на предявения иск за делба.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е
приел, че имотът в гр. Севлиево е придобит от страните в съсобственост при
липса на брачно правоотношение помежду им, поради което същите са
съсобственици при равни идеални части от по ½ . Поради това съдът е приел,
че делбата следва да се допусне при равни квоти, тъй като възражението на
ответника за липса на принос на ищцата в придобиването на имота е
неоснователно. Съдът е приел, че ответникът следва да заплаща обезщетение
на ищцата за ползването на вещта и за това че е лишена от ползването в
размер на 100 лв. на месец на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК.
При изпълнение на правомощията си настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Въззивният съд, след
съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства, приема за установено, че първоинстанционният
съд правилно и обективно е установил фактите по делото.
Правният спор се концентрира около преюдициалния въпрос за
възникването на обикновена съсобственост при равни квоти между страните
върху процесния недвижим имот. Не е спорно между страните, че
недвижимият имот в гр. С. е придобит по силата на договор за покупко-
продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №*, том VI, рег. №**, нот. дело №*от 24.09.2012г. по описа на нотариус
П.Д., с рег.№*при НК район на действие РС-Севлиево. Съгласно постигнатите
условия в посочената прехвърлителна сделка П.Д. и К.М. са придобили
правото на собственост върху имота, заедно с прилежащите мазе, таванско
помещение, идеални части от общите части и от правото на строеж върху
терена. Не е спорно, че придобивната сделка е била сключена от страните по
спора при липса на брачно правоотношение помежду им. Поради липсата на
изрично отразено разпределение на придобитите от всеки преобретател
идеалните части от правото съсобственост съгласно чл.30, ал.2 от ЗС следва
да се приеме, че същите са равни в размер от по по ½ идеални части.
Основното възражение, което ответникът противопоставя в тази посока,
се основава на твърдението, че ищцата е участвала в придобивната сделка с
цел осигуряване на едно от изисканите от банката-кредитодател условия за
предоставяне на банковия кредит за заплащане на покупната цена, а именно
участието на още един съдлъжник и ипотекатерен съдлъжник. Изтъква се, че
към момента на сключване на придобивната сделка ищцата не е оказала
принос в изплащането на цената, а след сключването на договора за банков
кредит и учредяването на ипотека върху имота не е погасявала с лични
финансови средства дължимите вноски по кредитната сделка. В обжалвания
акт първоинстанционният съд е отхвърлил направеното възражение като
3
неоснователно и е изложил мотиви за ирелевантност на факта на заплащане
на цената по придобивната сделка по отношение на настъпването на вещно-
транслативния ефект.
Въззивният съд изцяло възприема мотивите на първоинстанционния съд
в тази им част като обосновани и законосъобразни. Съгласно чл. 24, ал.1 ЗЗД
вещно-прехвърлителният ефект на договора за покупко-продажба настъпва
непосредственото след сключването му, при което правото на собственост
върху вещта преминава от имуществената сфера на прехвърлителя в
имуществената сфера на преобретателя, ако към този момент продавачът е
бил собственик на вещта. Заплащането на цената на вещта не съставлява
задължителен елемент от състава на сключване на прехвърлителната сделка и
не обуславя пораждането на транслативното правно действие между страните.
При наличие на постигнати уговорки между страните за индивидуализация на
вещта и конкретизация на цената със сключването на договора за покупко-
продажба правото на собственост се счита за придобито от купувача
независимо от извършването на насрещно плащане към същия момент.
Изпълнението на поетите задължения по предаване на вещта и заплащане на
дължимата покупна цена произтичат от облигаторното действие на
сключения договор, подлежат на защита посредством други правни средства
и не рефлектират върху пораждането на транслативния ефект на
придобивната сделка.
В настоящия случай районният съд правилно е преценил, че
представените банкови документи са неотносими при изясняване на предмета
на спора и постановяване на решението в първата фаза на делбата.
Представените писмени доказателства – преводни нареждания и извлечения
от банкова сметка, съдържат информация за извършваните плащания по
банков път от страна на въззивника във връзка с изпълнението на поетите
задължения по договор за банков кредит за погасяване на дължимите месечни
вноски по кредита. Въззивният съд намира, че така представените писмени
доказателства не допринасят за разрешаване на повдигнатия правен спор,
доколкото както вече беше посочено фактът на извършено плащане от
купувача по сделката не рефлектира върху настъпването на придобиването на
правото на собственост върху вещта. Участието на ищцата като страна-
купувач по сделката независимо от оказания принос в издължаването на
заплатената покупна цена, обуславя извод, че тя е придобила право на
собственост върху имота. Предвид обстоятелството, че между ищцата и
ответника не е бил сключен граждански брак към датата на сключване на
сделката двамата са придобили вещта при условията на обикновена
съсобственост.
Съдът намира за неоснователни направените оплаквания от въззивника
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи
се в необсъждане на целия събран доказателствен материал по делото, както и
в неразглеждане на направеното възражение в първото съдебно заседание по
реда на чл.343, ал.1 ГПК.
По първото оплакване въззивният съд намира, че първоинстанционният
съд е изпълнил задължението си да обсъди всички относими и допустими
доказателства по делото в тяхната взаимна връзка. При извършване на
доказателствен анализ съдът законосъобразно е обсъдил представения
4
нотариален акт и е основал мотивите си за възникване на съсобственост
между страните по спора и размера на квотите им върху неговото
съдържание. Правилно е отчетено, че останалата част от събраните
доказателства, свързани към заплащането на цената по сделката, са
неотносими към предмета на спора в първата фаза на делбеното
производство. Страните разполагат с процесуалната възможност да се
ползват от тях при обосноваване на претенциите по уреждане на сметки
между тях във втората фаза на делбата по реда на чл. 346 ГПК.
Въззивният съд намира за неоснователно и второто оплакване на
въззивника, свързано с ненадлежното разглеждане на направеното
възражение по реда на чл.343 ГПК в първото открито съдебно заседание в
делбеното производство. Предприетите от първоинстанционния съд
процесуални действия по допълване и приемане на доклада по делото
напълно съответстват на специалните процесуални правила в чл. 343 ГПК. В
изготвения проект за доклад по чл.140, ал.3 ГПК, връчен надлежно на
страните, е било докладвано направеното възражение срещу включването на
ищцата като съделител, както и обстоятелствата от които произтича
възражението. В първото открито съдебно заседание въззивникът,
позовавайки се на разпоредбата на чл. 343 ГПК, отново е релевирал
възражението си срещу участието на ищцата в делбата. Първоинстанционният
законосъобразно е отказал да уважи искането на въззивника и да допълни
окончателния доклад предвид изпълненото задължение за включване на
противопоставеното възражение и обстоятелствата на което се основава в
съдържанието на първоначално изготвения проект за доклад.
По отношение на оплакването във въззивната жалба за неправилност на
решението в частта, с която се е определеното месечно обезщетение в размер
на 100 лв., считано от влизане на решението в сила до приключване на
съдебната делба, на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК (което има характер на
определение в тази му част), въззивният съд намира, че същото е
неоснователно. Изложените в обжалваното решение мотиви за неотносимост
на факта на препятстване на ползването на общата вещ от страна ответника
спрямо ищцата са обосновани и законосъобразни. Както съдът правилно е
отбелязал обстоятелството, че достъпът до съсобствената вещ не е ограничен
от ползващия съделител не е от значение за определянето на привременна
мярка по реда на чл.344, ал.2 ГПК. Съгласно същата норма съдът има
правомощие в делбеното производство да определи сумата, която ползващият
делбения имот съделител дължи на другия съделител като обезщетение за
лишаването му от ползването му независимо от това дали имотът реално се
използва от него.
Производството по чл. 344, ал.2 от ГПК цели само временно
разпределение на ползването на общата вещ и има временен характер докато
е налице съсобственост между страните и няма съгласие за начина на
ползване на делбения имот от двамата съсобственици, съобразно правата им в
съсобствения имот по време на делбения процес. Поради това настоящият
състав на въззивния съд като съобрази установените от фактическа страна
обстоятелства по делото, намира, че правилно първоинстанционният съд е
постановил заплащане на обезщетение за лишаване от правото на ползване на
процесното жилище, като е съобразил всички обстоятелства по делото. На
5
първо място съобразно уточненията, дадени от вещото лице в открито
съдебно заседание от 18.06.2021г., се установява, че не е възможно да се
обособят два отделни дяла в процесния недвижим имот. Съдът отчита
конкретното състояние на имота и обстоятелството, че няма технически
възможности за обособяването му за ползване в отделни помещения без
съвместно ползване на баня, тоалетна и кухня. Поради това, че не може да
получи реално ползване, съответстващо на правата й в съсобствеността,
ищцата има право на парично обезщетение, което следва да се определи в
размер на сумата от 100 лв. месечно на база на приетото заключение към
съдебно-оценителната експертиза, която е посочила, че средният пазарен
наем за процесния имот е в размер на 215 лв. и което заключение настоящия
състав на съда кредитира като обективно и компетентно изготвено и
съобразно притежаваните идеални части в допуснатия до делба недвижим
имот. Няма пречки при промяна на обстоятелствата, в случай, че ответникът
освободи жилището, да се иска изменение на определението на основание чл.
344, ал.3 ГПК.
При така изложените мотиви крайните изводи на настоящата инстанция
съответстват на възприетите от първоинстанционния съд, поради което
решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора в полза на въззивника не следва да се
присъждат направените и поискани разноски за въззивното производство. На
въззиваемата страна също не следва да се присъждат сторените съдебни
разноски поради липсата на изрично отправено искане в тази посока по реда
на чл. 80 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на
предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК в частта, в която се потвърждава
решението на Районен съд Севлиево за определяне на дяловете, при които
следва да се допусне делбата по отношение на процесния недвижим имот. В
останалата част решението има характер на определение, което не попада в
никоя от хипотезите по чл. 274, ал. 3 ГПК. Тези определения се постановяват
само в рамките на делбеното производство, нямат самостоятелен характер и
могат да бъдат изменяни от постановилия ги съд при промяна на
обстоятелствата, поради което подлежат на касационно обжалване само
когато са постановени за първи път от въззивен съд.
Воден от горното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260088 от 19.07.2021 г., постановено по
гр. д. № 746/2020 г. по описа на Районен съд- Севлиево, в частта, в която на
основание чл. 344, ал.1 ГПК е допусната делба между П. М. Д.
ЕГН:**********, с адрес: гр. Г., ул. „Ч.“ №**, и КР. Б. М., ЕГН:**********, с
адрес: гр. С., ул. „А.“ №**, на недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***, жилище, апартамент на едно ниво с
административен адрес на имота: гр. С., ул. „А.“ №** със застроена площ
87.86 кв.м., заедно с прилежащите избено помещение №*със застроена площ
от 5,33 кв.м., таванско помещение №51 със застроена площ 4,79 кв.м. и
6
2,001% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж върху терена, при квоти по ½ идеални части за всеки от тях, и в
частта, имаща характера на определение, с която на основание чл. 344, ал.2
ГПК КР. Б. М. е осъден да заплаща на П. М. Д. сумата от 100 лева месечно,
представляваща обезщетение за ползването на недвижимия имот за периода
от влизане в сила на решението по допускане на делбата до окончателното й
извършване.
Решението в частта в която е допусната делбата на основание чл. 344,
ал. 1 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Решението, обективиращо произнасяне на съда по реда на чл. 344, ал. 2 от
ГПК по привременните мерки, има характер на определение, което не
подлежи на касационно обжалване.
.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7