№ 6
гр. Велико Търново , 20.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи
октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20204000500231 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 25/10.02.2020 год. по гр. д. № 602/2019 год. Ловешкият
окръжен съд осъдил Б. М. Б. от с. Дерманци, Г. С. Г. от гр. Луковит и М. Б. М.
от с. Дерманци на осн. чл. 45 от ЗЗД да заплатят солидарно на Т. А. Ц. от с.
Дерманци сумата 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените му на 23.12.2017
год. телесни увреждания, за които ответниците са признати за виновни и са
сключили Споразумение, одобрено с определение от 21.06.2019 год. по
НОХД № 158/2019 год. на РС – Луковит, ведно със законната лихва от датата
на увреждането – 23.12.2017 год. до окончателното изплащане, като за
разликата над 80 000 лв. до предявения размер от 100 000 лв. отхвърлил иска
като неоснователен и недоказан.
Осъдил Б. М. Б., Г. С. Г. и М. Б. М. да заплатят по сметка на ЛОС ДТ
върху уважената част на иска в размер на 3 200 лв. и разноски по делото в
размер на 602.60 лв.
1
Осъдил Т. А. Ц. да заплати на Б. М. Б., Г. С. Г. и М. Б. М. разноски по
делото съобразно отхвърлената част на иска в размер на 160 лв.
С Решение № 187/15.07.2020 год., постановено по същото дело, съдът
поправил по реда на чл. 247 от ГПК очевидна фактическа грешка в номера на
делото и изменил решението на осн. чл. 248 от ГПК в частта за разноските,
като осъдил Б. М. Б., Г. С. Г. и М. Б. М. да заплатят на адв. Р. Р. от ВТАК сума
в размер на 941.33 лв. всеки от тях (общо 2 824 лв.), възнаграждение по чл. 38
ал. 2 от ЗА за процесуално представителство на ищеца съразмерно на
уважената част на иска.
Въззивна жалба против решението в частта, с която искът е отхвърлен
за сумата над 80 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв., е подадена
от Т. А. Ц. чрез пълномощника адв. Р. Р.. Счита решението за неправилно и
незаконосъобразно в обжалваната част, тъй като не кореспондира със
събраните по делото доказателства и със съдебната практика. Определеният
размер на обезщетението не отговаря на реално претърпените от ищеца вреди,
които търпи и ще търпи до края на живота си. В резултат на полученото
увреждане и извършените медицински интервенции е налице хлътване на
кожата на черепната кухина, което естетически променя външния вид на
ищеца и е изключително опасно за неговото здраве. Налице са и психически
увреждания, промени в поведението, трудовата и социалната реализация на
ищеца и цялостна промяна на начина му на живот. Личният,
професионалният и емоционалният живот на ищеца – на възраст 33 години
към датата на инцидента, са променени изцяло, като състоянието му не може
да бъде променено. Няма да може да работи добре заплатена работа. Цял
живот ще бъде принуден да търпи болки, страдания и да бъде непълноценен.
Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи иска до
пълния предявен размер от 100 000 лв., ведно със законната лихва от датата
на деликта до окончателното изплащане. Направено е искане за присъждане
на разноски.
Не е постъпил отговор от насрещните страни - Б. М. Б., Г. С. Г. и М. Б.
М. – ответници в първоинстанционното производство. Не се явяват и не се
представляват пред въззивния съд.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в
2
жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, приема следното от фактическа и правна страна:
Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно:
Предявеният иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД – за сумата 100 000
лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца Т. А. Ц.
неимуществени вреди вследствие на причинен от ответниците Б. М. Б., Г. С.
Г. и М. Б. М. на 23.12.2017 год. деликт – умишлено и по хулигански подбуди
причиняване на средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна
рана на главата и счупване на подлежащите черепни кости с проникване в
черепната кухина, както и остър епидурален хематом, контузия на мозъчното
вещество, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането –
23.12.2017 год. до окончателното изплащане.
В частта, с която е присъдено обезщетение в размер на 80 000 лв.,
първоинстанционното решение не е обжалвано от ответниците и е влязло в
сила.
Всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД са установени
по делото и искът е доказан по своето основание. Съобразно предмета на
обжалване и на осн. чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася само
относно размера на обезщетението, дължимо от ответниците на ищеца.
Настоящият съдебен състав намира, че определеният от първостепенния
съд размер на обезщетението, а именно – 80 000 лв., е напълно адекватен да
репарира доказаните по делото болки и страдания, претърпени от ищеца в
резултат на деликта и не са налице основания за определяне на по-висок
размер.
При определяне на размера на обезщетението съдът е съобразил
представената медицинска документация, заключенията на приетите съдебно-
медицинска и комплексна съдебно-психиатрична и психологическа
експертиза, както и свидетелските показания.
Безспорно установени са видът и характерът на полученото телесно
увреждане - травма на главата, изразяваща се в счупване на черепните кости в
3
ляво слепоочно париетално и открита черепно-мозъчна травма с данни за
епидурален хематом и последваща трепанация и отстраняване на хематома,
което увреждане представлява разстройство на здравето, временно опасно за
живота на пострадалия. Съдът е съобразил извършената интервенция след
постъпването на ищеца в УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД – гр. Плевен за
времето от 23.12.2017 год. до 28.12.2017 год. – оперативно отстраняване на
епидуралния хематом – трепанация на черепните кости в ляво-слепоочно с
импресия на същите, при което са отстранени пет големи фрагмента и е
евакуиран хематома. Към датата на извършване на съдебно-медицинската
експертиза е налице видима асиметрия на главата и хлътване на част от
кожата с дълбочина 0.3 см. и размери между 7 на 4 см. в областта на
направената трепанация, при което се вижда пулсирането на мозъка, както и
хоризонтален нистагъм. Според вещото лице следва да се извърши пластика
на черепните кости и да се възстанови черепната кухина, тъй като същата
предпазва мозъка от травми, възпаления и пр.
Съдът е съобразил и промените в психичното състояние на ищеца,
настъпили в резултат на уврежданията. Според заключението на
комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза черепно-
мозъчната травма, мозъчната контузия и епидуралният хематом са довели до
органично разстройство на личността. Настъпили са промени в
психологичното и социално функциониране на пострадалия – забавен по темп
мисловен процес, затруднение да се мисли абстрактно, да се планират
отделни етапи от действията, снижени са възможностите за антиципация,
нарушена е интеграцията и достъпа до семантичната памет. Налице са
промени в поведението, трудовата и социалната реализация на ищеца. Той е
станал по-затворен, избягва шумните компании и места, не е в състояние да
работи активно, занимава се с по-неквалифициран труд, което се отразява и
на доходите му. Същите промени, настъпили в поведението и начина на
живот на ищеца, се установяват и от показанията на разпитаните по делото
свидетели – И. Т. – негова съпруга и М. Т. – роднина и приятел, при когото
ищецът работи.
Освен всички тези обстоятелства първостепенният съд е съобразил
обстоятелствата, при които са причинени уврежданията на ищеца (бруталните
и арогантни действия на ответниците, хулиганските им подбуди); възрастта
4
на ищеца; прогнозите за отзвучаване на физическите и психичните страдания.
Според вещите лица – психиатър и психолог, малко вероятно е при
ищеца да настъпи посттравматично стресово разстройство или друг тип
психично разстройство с качествени изменения в отделните сфери на
психичния живот. По-вероятно е той да остане в това състояние, което не е
променено в продължение на три години след инцидента. През този период
ищецът няма епилептични припадъци. Когнитивните процеси са снижени, но
не до степен на тежък психоорганичен синдром или деменция.
Интелектуалното ниво е по-ниско, но в рамките на нормите. Реконструкцията
на главата, която следва да бъде направена, няма да доведе до подобрение на
психичното му състояние, но ще предпази мозъка от външни въздействия.
С оглед на всичко изложено, определеният от първостепенния съд
размер на обезщетението за претърпените от ищеца нематериални вреди от
80 000 лв. се явява напълно обоснован и е достатъчно висок да репарира тези
вреди, включително и да обезпечи допълнителните интервенции за
възстановяване на ищеца от получената телесна травма. Не са налице
основания за увеличаване размера на обезщетението, поради което въззивната
жалба на ищеца следва да бъде оставена без уважение, а решението на ЛОС в
обжалваната част – потвърдено.
При този изход на делото съдът не присъжда разноски в полза на
въззивника.
Така мотивиран и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 25/10.02.2020 год. на Окръжен съд –
Ловеч, поправено и изменено в частта за разноските с Решение №
187/15.07.2020 год., постановени по гр. д. № 602/2019 год. по описа на същия
съд, в обжалваната част, с която е отхвърлен предявения от Т. А. Ц. против Б.
М. Б., Г. С. Г. и М. Б. М. иск за разликата над 80 000 лв. до 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди
вследствие на деликт, причинен на 23.12.2017 год., ведно със законната лихва
5
върху тази разлика от датата на увреждането – 23.12.2017 год. до
окончателното изплащане. .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6