Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 834
08.11.2019 г., гр.Х.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Х. в открито
съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 844 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 от Административнороцесуалния кодекс ( АПК), във връзка с
чл.124, ал.1, във вр. с чл.121, ал.1, т.1 от Закона за държавния служител
(ЗДСл).
Образувано е по жалба на Д.А.П. ***, със съдебен
адрес:***, адв. Т.В. против Заповед № ЧР
- 41/03.07.2019г. на Кмета на Община Х., с която е прекратено служебното
правоотношение на жалбоподателката.
Оспорващата счита атакуваната заповед за издадена в
нарушение на материалния закон, процесуалните правила и при несъответствие с
целта на закона. Сочи, че не е налице посоченото в заповедта основание по
чл.103, ал.1, т.4 от ЗДСл, вр. чл. 7, ал.2, т.6 от ЗДСл. за прекратяване на
служебното й правоотношение. Намира изложените в акта мотиви за лишени от
яснота и конкретика по отношение на твърдяната от органа несъвместимост, както
и по отношение реда на нейното установяване.
В тази връзка пояснява, че в случая не се касае за ново
назначение на държавна служба, а за връщане на работа като държавен служител,
след възстановяване на длъжността „Главен архитект на Община Х.“ с Решение по АД № 806/2018г. на Административен Съд
Х., влязло в сила на 24.06.2019г. С последното се сочи, като отменена предходна
Заповед № ЧР-54 от 20.07.2018г. за прекратяване на служебното й правоотношение.
Оспореният акт се претендира, като издаден в нарушение
на чл. 59, ал.1 и ал.2 т.4 от АПК.
Твърди се превратно упражняване на
оперативна самостоятелност от органа и формално позоваване на нормата на чл.
103, ал.1, т.4 от ЗДСл, с цел възпрепятстване заемането на длъжността, на която
жалбоподателката е възстановена. В подкрепа на последното твърдения се сочи и
лисата на прекратяване на трудовото правоотношение, с лицето заемащо към
04.07.2019г. длъжността „Главен архитект на Община Х.“.
По същество се излагат аргументи за
издаване на оспорения акт в противоречие с материалния закон, предвид липсата
на посочената от органа несъвместимост по смисъла на чл. 7, ал.2, т.6 от ЗДСл.
Посочва се, че по молба на жалбоподателката с вх. № 93-00-393/01.07.2019г. е
прекратено на основание чл. 327, ал.1, т.8 от КТ, трудовото й правоотношение с
Община Ч., считано от 02.07.2019г., което обстоятелство е било оповестено с
уведомление по чл.62, ал.5 от КТ. Наред с това се сочи, че с молба вх. рег.
индекс 94 Д-4284-1#1 от
04.07.2019г., на ответната страна са предоставени копия от Заповед №
26/01.07.2019г. на Кмета на Община Ч., обл. К., уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ от 03.07.2019г. и справка за прието уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ.
Последното водело на извода за издаване
на оспорената заповед и в нарушение с целта на закона, също визирано
като основание за нейната отмяна.
По подробно
изложените съображения се иска отмяна на заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание, пълномощникът на
оспорващата поддържа жалбата и излага отново доводи в подкрепа на изложените в
последната основания за отмяна на оспорения акт. Претендират се разноски.
Ответникът – Кмет на Община Х., не взема становище по
жалбата.
Съдът, като
съобрази данните по делото, намира за безспорно установено от фактическа страна
следното:
С Решение по АД № 806/2018г. на Административен
Съд Х. е отменена по жалба на Д.А.П. ***/20.07.2018г. издадена от Кмет на
Община Х., с която на основание чл. 97, вр. чл. 90, ал.1, т.5 от ЗДСл е
наложено на П.-***, дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 107,
ал.1, т.3 от ЗдСл е прекратено служебното й правоотношение. Видно от
направеното върху цитираното решение отбелязване, прието към доказателствата по
делото в заверен препис, същото е влязло в сила на 24.06.2019г. Последното
обстоятелство не се оспорва от ответната страна.
С молба вх. №93-00-393/01.07.2019г./л.13/
Д.А.П. е направила искане на основание чл. 327, ал.1, т.8 от КТ да бъде
прекратено трудовото й правоотношение с Община Ч. считано от 02.07.2019г. Искането
е аргументирала, с необходимостта по силата на чл. 122, ал.1 от ЗДСл в двуседмичен срок да се яви в Общинска
администрация гр. Х., за да бъде възстановена на длъжността „Главен архитект на
Община Х.“, след отмяна на Заповед № Ч-54/20.07.2018г. издадена от Кмет на
Община Х. за прекратяване на служебното й правоотношение с Община Х..
Със Заповед № 26/01.07.2019г. /л.14/
и на основание чл. 327, ал.1, т.8 от КТ, Кмет на Община Ч., прекратява
трудовото правоотношение на П. ***, считано от 02.07.2019г. В заповедта се
сочи, като причина за прекратяване на трудовото правоотношение „възстановяване на длъжността „Главен
архитект на Община Х.“ с Решение 3 931/18.12.2018г. на Административен съд
Х.“. Заповедта е връчена на Д.П. на 01.07.2019г.
На 03.07.2019г. Община Ч. подава
Уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ пред НАП за прекратяване на трудовото
правоотношение с Д.А.П. считано от 02.07.2019г./л.15/ Същото, видно от Справка
за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ е входирано с №
09388193012743 и заверено, като такова подадено с редовни данни./ л. 16/
Видно от представеното по делото
заверено копие на трудова книжа на жалбоподателката, трудовото правоотношение
на същата с Община Ч. е прекратено на 02.07.2019г., на основание чл. 327, ал.1,
т.8 от КТ.
С Уведомление рег. индекс 394Д-4284-1/01.07.2019г.,
Д.П. ***, че с Решение по АД № 806/2018г. на Административен Съд Х., влязло в
законна сила на 24.06.2019г., е отменена Заповед № Ч-54/20.07.2018г. издадена
от Кмет на Община Х., с която на основание чл. 107, ал.1, т.3 от ЗДСл е
прекратено служебното й правоотношение, както и че на основание чл. 122, ал.1
от същия закон следва в двуседмичен срок от влизане в сила на решението да се
яви в Общинска администрация гр. Х., за да бъде възстановена на длъжността
„Главен архитект на Община Х.“. В уведомлението, П. е посочила, че ще се яви на
работа на 04.07.2019г., като от същата дата моли да бъде възстановена на
длъжността „Главен архитект на Община Х.“.
Със Заповед № ЧР- 40/03.07.2019г. на Кмета на
Община Х., на основание чл.122 от ЗДСл и Решение №931 от 18.12.2018г. на Административен
съд Х., възстановява Д.А.П. на
длъжността „Главен архитект на Община Х.“, с ранг II младши, с дневно работно
време 8 часа и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, считано от 04.07.2019г. Заповедта е връчена на П. на 04.07.2019г.
В деня на възстановяването на
длъжност- 04.07.2019г., на П. е връчена и обжалваната в процесното производство,
Заповед ЧР- 41/03.07.2019г. на Кмет
на Община Х.. С последната на основание
чл. 103, ал.1, т.4 от ЗДСл, вр. чл. 7, ал.2, т.6 от ЗДСл, отново се
прекратява служебното й правоотношение с Община Х., за длъжността „Главен
архитект на Община Х.“, считано от 04.07.2019г. Като причини за прекратяване на
служебното правоотношение в заповедта е посочено, че не може да бъде
назначавано за държавен служител лице, което работи по трудово правоотношение.
По делото, след служебно изискване от съда, на
основание чл. 152, ал.4 от АПК, на пълната административна преписка по издаване
на оспорения акт, от ответната страна с придружително писмо вх. №
4912/29.07.2019г. са изпратени Писмо рег. индекс 94Д-4284-1/01.07.2019г.,
Заповед № ЧР-40/03.07.2019г. на кмет на Община Х., с която Д.А.П. се
възстановява на длъжността „Главен архитект“ в Община Х. и Заповед № ЧР-41/03.07.2019г. на кмет на Община Х., с
която се прекратява служебното
правоотношение с Д.А.П. на основание
чл. 103, ал.1, т. 4, вр. чл. 7, ал.2, т.6 от Закон за държавния служител. В
писмото се сочи, че изпратените документи съставляват цялата административна
преписка по издаване на оспорения акт.
Към доказателствата по делото е
приобщено уведомление с рег. индекс: 94Д – 4284#1/04.07.2019г., с което Д.П. ***, че
не работи по трудово правоотношение, считано от 02.07.2019г., прекратено на
основание чл. 327, ал.1, т.8 от КТ, за заемане отново на служебното правоотношение,
на което е възстановена по силата на съдебно
Решение по АД № 806/2018г. на Административен Съд Х.. Иска се до
изтичане на 14 – дневния срок по чл. 122, ал.1 от ЗДСл, а именно до
08.07.2019г., процесната заповед да бъде оттеглена от издалия я орган.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена
в законоустановения срок, от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу
годен за обжалване административен акт,
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспорваната заповед е издадена от
Кмет на Община Х., в кръга на предоставените му правомощия, предвид което
последният се явява материално компетентен орган. Ето защо не е налице
основанието по чл. 146, т.1 от АПК, за прогласяване нищожността на процесната
заповед.
Относно съответствието на оспорения
акт с материално правните основания за неговото издаване и спазването на
процесуалните правила в протеклото административно производство, настоящият
съдебен състав намира следното:
Заповед
№ ЧР - 41/03.07.2019г. на Кмета на Община Х. е издадена в изискуемата от чл.108, ал.1 от ЗДСл писмена форма, но при
липса на мотиви, съотносими към посоченото в същата правно основание. В
заповедта липсва ясно и точно описание на фактите възприети от органа, като
основание за нейното издаване. В процесния акт, като причина за прекратяване на
трудовото правоотношение е записано „не може да бъде назначавано за държавен
служител лице, което работи по трудово правоотношение“. Последното представлява
буквално възпроизвеждане на нормата на чл. 7, ал.2, т.6 от ЗДСл, посочена като
основание за издаване на заповедта, във вр. с чл. 103, ал.1, т.4 от ЗДСл.
Нормата на чл. 7, ал.2, т.6 от ЗДСл е относима към несъвместимостта на
държавната служба с посочените в нея обстоятелства, но буквалното й
възпроизвеждане не може да бъде възприето, като направено от органа твърдение
за наличие на същите обстоятелства по отношение на оспорващата страна. Ето защо
настоящият състав намира, че в оспорения акт липсва изрично въведено от органа
твърдение, че жалбоподателката работи по трудово правоотношение към датата на
издаване на акта. Такова твърдение следва да се съдържат в акта, при посоченото
правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение и същото следва да
изхожда от дължимото описание на обстоятелствата, мотивирали органа да достигне
до съответното твърдение. При липсата дори на направено от органа твърдение, че
към датата на издаване на заповедта, жалбоподателката работи по трудово
правоотношение и посочване на конкретното трудово правоотношение взето предвид
от органа, оспореният административен акт се явява издаден при нарушение на
нормата на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК.
Смисълът на разпоредбата на чл. 59,
ал.2, т.4 от АПК, въвеждаща като задължителен реквизит на всеки административен
акт „фактически и правни основания за издаване на акта“, е не текстовото
възпроизвеждане в акта на възприетото от органа правно основание за неговото
издаване, а изпълване на това правно основание с конкретни фактически твърдения,
от възприетата от органа действителност, мотивирала същият към издаване на акта.
Именно тези факти следва да бъдат анализирани при дължимата от съда проверка
за наличието или не на материална
законосъобразност на акта. Тази проверка, в настоящия случай е възпрепятствана,
с оглед липсата на изложени в акта конкретни твърдения и изложени обстоятелства
от обективната действителност, мотивирали издателят му да достигне до тях.
Последното предопределя наличие на визираното в нормата на чл. 146, т.2 от АПК основание
за отмяна на акта.
Описаното по- горе нарушение във
формата на акта е довело на свой ред до накърняване правото на защита на
адресата на акта, като за същият е налице невъзможност да разбере конкретните
факти срещу които следва да се защитава. Последното представлява съществено нарушение
на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146, т.3 от АПК и е
самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт.
Следва също така да се обърне
внимание и на изпратената от органа с писмо вх. № 4912/29.07.2019г. административна
преписка, съдържаща единствено Писмо рег. индекс 94Д-4284-1/01.07.2019г.,
Заповед № ЧР-40/03.07.2019г. на кмет на Община Х., с която Д.А.П. се
възстановява на длъжността и Заповед №
ЧР-41/03.07.2019г. на кмет на Община Х., с която се прекратява служебното правоотношение с Д.А.П. на основание чл. 103, ал.1, т. 4, вр. чл. 7, ал.2, т.6 от Закон за
държавния служител. В придружителното писмо се сочи, че това съставлява
цялата преписка по издаване на оспорения акт. От последното обстоятелство, следва
извода, че при издаване на оспорения акт, органът е допуснал и нарушение на чл. 35 от АПК, като е
постановил същия без да спази императивно заложеното изискване да изясни
фактите и обстоятелствата от значение за случая. В акта следва да бъдат
отразени такива факти и обстоятелства, който да обосновават извода му, че по
отношение на жалбоподателката е налице пречката по чл. 7, ал.2, т.6 от ЗДСл за
заемане на съответната длъжност.
В случая липсва изложение на каквито и да било
факти и обстоятелства, а и от представената административна преписка състояща
се от 2 бр. заповеди и едно писмо адресирано от жалбоподателката до органа, не
може да се направи извод, че органът въобще е взел предвид някакви конкретни
факти и обстоятелства.
Изложеното води на заключението, че
оспореният акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила, съставляващи основание за неговата отмяна, по смисъла
на чл.146, т.3 от АПК.
С оглед материалната законосъобразност
на заповедта следва да се посочи, че същата
е издадена на основание чл. 103, ал.1, т.4 от ЗДСл, вр. чл. 7, ал.2, т.6 от
ЗДСл.
С Решение №3 от 07.03.2019г. по КД №
16/18г. на Конституционния съд на Република България, обнародвано в ДВ бр. 23
от 19.03.2019г., нормата на чл. 103, ал.1, т.4 от ЗДСл е обявена за
противоконституционна. Съгласно разпоредбата
на чл. 151, ал.2 от КРБ, „Решенията на
Конституционния съд се обнародват в "Държавен вестник" в 15-дневен
срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му.
Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на
решението в сила.“ Последното налага извод, че към датата на издаване на
оспорения акт, посочената, като правно основание за издаването му, законова
разпоредба е била обявена за противоконституционна и позоваването на същата се
явява материално незаконосъобразно.
Следва също така да се посочи, че с
оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства е видно, че към
датата на издаване на оспорения акт - 03.07.2019г, както и към датата от която
е посочено, че следва да се счита за прекратено трудовото правоотношение-
04.07.2019г., жалбоподателката не се е намирала в трудово правоотношение с
Община Ч., в случай че органът е имал предвид именно това трудово
правоотношение. Доказателствената съвкупност по делото сочи, че със Заповед №
26/01.07.2019г., Кмет на Община Ч. е прекратил, считано от 02.07.2019г.
трудовото правоотношение на П. ***. Ето защо, към датата на издаване на процесния акт, по отношение на
жалбоподателката не е съществувала твърдяната в акта несъвместимост по чл. 7,
ал.2, т.6 от ЗДСл. Именно допуснатото от органа нарушение на нормата на чл.
35 от АПК- да не изясни всички факти и обстоятелства относими към производството
по издаване на акта, е довело и до постановяване на същия при нарушение на материалния
закон. Посоченото в акта правно основание за неговото издаване е несъответно
към действително установените в хода на съдебното производство факти и
обстоятелства, изключващи приложението на посочената законова разпоредба.
Настоящият състав намира процесния
акт за материално незаконосъобразен и на още едно самостоятелно правно
основание. Предвид издадената предходна Заповед № ЧР- 40/03.07.2019г. на кмет
на Община Х., на основание чл. 122 от ЗДСл и влязло в сила Решение №
931/18.12.2018г. на Администаративен съд Х., Д.А.П. се възстановява на длъжността „Главен Архитект на община Х.“ считано от 04.07.2019г. Заповедта е
връчена на П. също на 04.07.2019г. Именно от тази датата същата следва да се
счита за възстановена на длъжността „Главен Архитект на община Х.“. Издаване на
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на 03.07.2019г., преди
реално същото да е възстановено съобразно предходната заповед, считано от
04.07.2019г., води на свой ред до материална незаконосъобразност на акта,
доколкото към датата на издаване на последния длъжността, за която се
прекратява трудовото правоотношение, реално не е била заета от П.. Независимо
от посоченото в оспорения акт, че трудовото правоотношение се прекратява
считано от 04.07.2019г., релевантна за направеното от органа волеизявление е
датата на издаване на акта. Дали възстановяването ще настъпи считано от
04.07.2019г. или не е обстоятелство зависещо от волята на възстановения на
длъжност служител, който при неявяване в посочения от нормата на чл. 122 от
ЗДСл срок, загубва правото да бъде възстановен на съответната длъжност. Ето защо,
като е издал административен акт, в който е формирал волеизявление за
прекратяване на служебно правоотношение, което реално към датата на това
волеизявление не е възстановено, доколкото е поставено в зависимост от явяване
на възстановения служител в срока по чл. 122 от ЗДСл, административният орган е
постановил своя акт при липса на материална законосъобразност за това.
Последното, също така, дава
основание да се сподели направеното в жалбата възражение за издаване на Заповед
№ ЧР - 41/03.07.2019г. на Кмета на Община Х. и в несъответствие с целта на
закона.
Предвид изложеното, съдът намира депозираната жалба за
основателна и като такава следва да бъде уважена, а оспорената Заповед № ЧР -
41/03.07.2019г. на Кмета на Община Х., следва да бъде отменена, като издадена
при допуснати нарушения по смисъла на чл. 146, т.2, 3, 4 и 5 от АПК.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателката следва
да бъдат присъдени поисканите и действително извършени разноски по
производството – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат и
заплатена ДТ, в общ размер на 810 лева,
платими от ответника.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед № ЧР - 41/03.07.2019г. на Кмета
на Община Х..
ОСЪЖДА
Община
Х. да заплати
на Д.А.П.
***, разноски
по делото в размер на 810 (осемстотин и десет) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: