Решение по дело №2933/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 26.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на петнадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                              Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Алина Тодорова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. №  2 933 по описа за 2018 г. и

РЕШИ:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД да заплати следните суми:

1. на С.Н.Х.:

- 6 800,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 10.09.2017 г., на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане плюс законната лихва от 11.02.2018 г. до окончателното изплащане;

- 32,82 лева обезщетение за имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 10.09.2017 г., на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ плюс законната лихва от 11.02.2018 г. до окончателното изплащане;

- 605,20 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на адвокат Д.С. – 628,13 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

3. на СГС – 322,99 лева държавна такса на сонование чл. 78, ал. 6 от ГПК.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ на С.Х. срещу З. „Л.И.“ АД:

- иска за неимуществени вреди за разликата над 6 800,00 лева до пълния предявен размер от 26 000,00 лева.

- иска за имуществени вреди за разликата над 32,82 лева до пълния предявен размер от 1 135,91 лева;

[3] ОСЪЖДА С.Х. да заплати на З. „Л.И.“ АД 213,07 лева разноски по делото и 106,53 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.             На ищеца

 

[5] В искова молба от 02.03.2018 г. С.Х. е заявила, че на 10.09.2017 г. е участвала в ПТП, предизвикано от П. *** Х. е получила:

- сътресение на мозъка със загуба на съзнание;

- повърхностна травма на окосмената част на главата;

- открита рана на клепача;

- голям хематом на околоочната област;

- множество натъртвания по цялото тяло;

- счупвания на 43-ти и 44-ти зъби и увредени меки тъкани на бузата и езика.

 

[6] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на П. И.е била застрахована при ответника З. „Л.И.“*** Х. оценява на 26 000,00 лева болките и страданията, което е претърпяла и ще претърпи от описаните увреждания. Тя е заплатила и 1 135,91 лева за лечението си.

[7] Ответникът Л.И.не е изплатил обезщетение на ищцата. Затова С.Х. моли съда да осъди Л.И.да ѝ заплати: 26 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди; 1 135,91 лева обезщетение за имуществени вреди. Тя търси и законната лихва от датата на ПТП за неимуществените вреди и от датата на всеки направен разход за имуществените вреди (исковата молба, л. 2-7).

 

2.             На ответника

 

[8] Л.И.е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. ищцата не е претърпяла всички твърдени неимуществени и имуществени вреди;

2. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

3. за претърпените вреди ответникът е заплатил на ищцата 5 200,00 лева обезщетение за неимуществени вреди и 648,73 лева обезщетение за имуществени вреди;

4. ищцата е допринесла за настъпването на уврежданията, защото се е движила по платното за движение и то не в лентата за насрещно движение, като е пресичала не на пешеходна пътека и без да отчете разстоянието до приближаващите автомобили и тяхната скорост. Затова Л.И.моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 46-49).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.             Обстоятелства, които съдът установява

 

[9] С.Х. е била родена на *** г. Тя е била разведена, работила е като главен счетоводител, била е жизнена и позитивна, с многобройни контакти. Ищцата е помагала на двете си деца, които са живеели близо до нея, в отглеждането на внуците си (показанията на свидетелката Т., л. 125-126).

 

[10] На 10.09.2017 г., около 07:30 часа П. И.е управлявал лек автомобил „Форд“ по ул. „Д. *** в района на бл. 31 с посока на движение от бл. 36 към ул. „Анна Ахматова“. Той се е движил с 20 км/ч в дясната лента за посоката му на движение. Отляво на автомобила, успоредно на ул. „Д. Доспевски“ е имало паркирани автомобили, а отдясно е имало спрял камион, който е товарил боклук.

 

[11] В това време С.Х. *** отляво на дясно на движението на лекия автомобил „Форд“, на място, необозначено за това, като е излязла от реда на автомобилите, паркирани отляво. Когато тя е стигнала на 3,7 метра от десния бордюр на улицата, автомобилът „Форд“ я е ударил, защото не е намалил скоростта си. Ударът е бил предотвратим за П. И.(заключението и показанията на вещото лице Т., л. 112-120 и л. 125; показанията на свидетеля Г., л. 124-гръб; наказателното постановление, л.79). Не се спори, че към този момент ГО на П. И.е била застрахована при ответника Л. И..

 

[12] Вследствие на удара, С.Х. е получила: сътресение на мозъка без загуба на съзнание; повърхностна травма на окосмената част на главата; открита рана на клепача; подкожен кръвоизлив в областта на дясна орбита; травматично кръвонасядане в областта на 43-ти и 44-ти зъби; гръдно-коремна контузия без счупване на ребра и без контузия на белите дробове; контузия на дясна ръка и ляво коляно.

 

[13] Непосредствено след случилото се, С.Х. е била откарана от екип на „Спешна помощ“ в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където е бил извършен първоначален преглед и обработване на раната на главата, като са ѝ били направени 10 шева. От мекотъканните увреждания ищцата се е възстановила за 20-25 дни. От три до пет седмици е бил периодът за възстановяване от сътресението на мозъка. На мястото на счупените корони на 43-ти и 44-ти зъб са били поставени металокерамични корони. Счупването на короните е причинило на ищцата затруднения при отхапване и дъвчене (заключението и показанията на д-р П., л. 12123-124). Докато се е възстановявала, за нея са се грижили децата ѝ (показанията на свидетелката Т., л. 125-126)

 

[14] От случилото се С.Х. е преживяла стрес. Тя е развила адаптационна реакция с прояви на безсъние, безпокойство и тревожност. Те са били най-интензивни през първия месец след инцидента и постепенно са отзвучали до изтичането на три месеца от него. Тя все още изпитва страх при пресичане на улици. Тя е тревожна и има засилена потребност от чувство за безопасност (заключението на вещото лице Златарева, л. 107-111). Тя е заплатила 810,91 лева за лечението си (л. 25-32 и л. 34-35), както и 325,00 лева за нови очила, защото ползваните от нея очила са се били счупили при ПТП (показанията на свидетелката Т., л. 125-126; фактурата и касовия бон, л. 325,00). Уврежданията на С.Х. са по-тежки от тези, предмет на обезщетяване по решение на САС 550-2018-12-ти с-в по гр. д. 6014/2017 г. (показанията на вещото лице д-р П., л. 123-124).

 

[15] На 10.11.2017 г. С.Х. е поискала от Л.И.да ѝ заплати обезщетение (претенцията, л. 36). Не се спори, че по време на разглеждането на делото ответникът е заплатил на ищцата 5 200,00 лева обезщетение за неимуществени вреди и 648,73 лева обезщетение за имуществени вреди. Ищцата е заплатила: 1 090,00 лева държавна такса (л. 9); 150,00 лева на вещо лице (л. 67); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 68); 30,00 лева депозит за разпит на свидетел (л. 102). Тя е била представлявана безплатно от адвокат (л. 41). Ответникът е заплатил 650,00 лева за вещи лица (л. 71, 72 и 74) и е бил представляван от юрисконсулт.

 

2.             Спорни обстоятелства

 

[16] По делото е било спорно дали от процесното ПТП ищцата е получила твърдените увреждания. Съдът приема, че ищцата е получила уврежданията, описани в пар. 12, защото това се установява от медицинските документи, заключението на вещото лице П. и показанията на свидетелката Т.. Съдът приема, че ищцата е имала сътресение на мозъка, защото вещото лице П. е заявило, че е възможно то да не може да бъде установено при първоначалния преглед, а по-късно, както е при ищцата. Съдът приема, че сътресението на мозъка е било без загуба на съзнание, защото ищцата не е споделила за такава при първоначалния си преглед, а и лекарят, който го е извършил, не е установил такава.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

        

[17] С.Х. е предявила искове по чл. 432, ал. 1, връзка чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. Исковете са частично основателни.

 

1.             По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

[18] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка ГО (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[19] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1.             ищцата да е участвала в застрахователно събитие, покрито от застраховка Гражданска отговорност;

2.             това застрахователно събитие да е причинило увреждане на ищцата;

3.             гражданската отговорност на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4.             ищцата да е претърпяла неимуществени/имуществени вреди от увреждането;

5.             ответникът да не е изплатил на ищцата обезщетение за тези вреди.

 

[20] Съдът установи, че:

1.             С.Х. е участвала в процесното ПТП;

2.             ПТП е причинило увреждания на ищцата;

3.             ПТП е било причинено от П. Иванов, чиято ГО е била застрахована при ответника ЛЕВ ИНС;

4.             от ПТП С.Х. е претърпяла неимуществени и имуществени вреди;

5.             ответникът е изплатил на ищцата 5 200,00 лева обезщетение за неимуществени вреди и 648,73 лева обезщетение за имуществени вреди;

 

[21] Налице са предпоставките за частично уважаване на иска за имуществени вреди. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение за неимуществени вреди.

 

[22] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решения на ВКС: 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.^[1]; 658-2010-IV Г. О. по гр. д. 1 781/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 02.02.2017 г.

 

[23] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[24] При определянето на обезщетението към датата на увреждането, съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.^[2]; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[25] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело.^[3] Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[26] Съдът установи, че към 10.09.2017 г. С.Х. е била на 60 години. Тя е била разведена, работила е като главен счетоводител, била е жизнена и позитивна, с многобройни контакти. Ищцата е помагала на двете си децав отглеждането на внуците си.

 

[27] Вследствие на удара С.Х. е получила: сътресение на мозъка без загуба на съзнание; повърхностна травма на окосмената част на главата; открита рана на клепача; подкожен кръвоизлив в областта на дясна орбита; травматично кръвонасядане в областта на 43-ти и 44-ти зъби; гръдно-коремна контузия без счупване на ребра и без контузия на белите дробове; контузия на дясна ръка и ляво коляно.

 

[28] Непосредствено след случилото се, С.Х. е била откарана от екип на „Спешна помощ“ в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където е бил извършен първоначален преглед и обработване на раната на главата, като са ѝ били направени 10 шева. От мекотъканните увреждания ищцата се е възстановила за 20-25 дни. От три до пет седмици е бил периодът за възстановяване от сътресението на мозъка. На мястото на счупените корони на 43-ти и 44-ти зъб са били поставени металокерамични корони. Счупването на короните е причинило на ищцата затруднения при отхапване и дъвчене. Докато се е възстановявала, за нея са се грижили децата ѝ.

 

[29] От случилото се С.Х. е преживяла стрес. Тя е развила адаптационна реакция с прояви на безсъние, безпокойство и тревожност. Те са били най-интензивни през първия месец след инцидента и постепенно са отзвучали до изтичането на три месеца от него. Тя все още изпитва страх при пресичане на улици. Тя е тревожна и има засилена потребност от чувство за безопасност. Съдът установи, че настоящият случай е по-тежък от този, предмет на решение на САС 550-2018-12-ти с-в по гр. д. 6014/2017 г.[4].

 

[30] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ(отм)), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[31] Икономическата обстановка в страната също се е променяла от 2016 г. до 10.09.2017 г. Така например размерите на минималната работна заплата (МРЗ) са били: 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[5]; 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.^[6]. Увеличението на МРЗ: от 2016 г. до 15.04.2017 г. е 9,52 % (460,00-420,00/420,00).

 

[32] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди. Съдът отчита и, че случаят по цитираното решение на САС е по-лек от настоящия и е за увреждане, станало една година по-рано, когато МРЗ е била с 9,52% по ниска. Затова съдът приема, че 20 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от С.Х..

 

[33] Ответникът е възразил, че С.Х. е допринесла за настъпването на ПТП, защото се е движила по платното за движение и то не в лентата за насрещно движение, като е пресичала не на пешеходна пътека. Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДвП, при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното за движение се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. Съдът установи, че С.Х. не е пресичала на пешеходна пътека. Тя не се е съобразила и с разстоянието до приближаващия автомобил. Затова съдът приема, че тя е допринесла за настъпването на ПТП, като съдът определя 40% съпричиняване.

 

[34] При този процент на съпричиняване ответникът дължи на ищцата:

-                12 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди (0,6х20 000,00);

-                681,55 имуществени вреди. Съдът установи обаче, че по време на разглеждане на делото Л.И.вече е заплатил на ищцата 5 200,00 лева обезщетение за неимуществени вреди и 648,73 лева обезщетение за имуществени вреди. Следователно исковете са основателни за 6 800,00 лева и 32,82 лева. Ето защо съдът осъжда Л.И.да заплати на С.Х. тези суми, като отхвърля исковете за разликата до пълните предявени размери.

 

2.             По разноските

 

[35] С.Х. търси разноски. Тя е направила такива за 1 295,00 лева и е била представляван безплатно от адвокат.

 

[36] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете на С.Х. за 6 832,82 лева (но ответникът е заплатил още 5 848,73 лева по време на разглеждане на делото) при предявен размер от 27 135,91 лева. Затова съдът осъжда Л.И.да заплати на С.Х. 605,20 лева разноски по делото (6 832,82+5 848,73/27 135,91х1 295,00), а на адвокат С. 628,13 лева адвокатско възнаграждение (27 135,91-10 000,00х0,03+830,00х12 681,55/27 135,91). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Л.И.да заплати по сметка на СГС 322,99 лева държавна такса (6 800,00х0,04+50,00).

 

[37] Ответникът също търси разноски. Той е направил такива за 400,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[38] Съгласно чл. 78, ал. 2 и 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 20 303,09 лева (но по време на делото ответникът е заплатил на ищцата 5 848,73 лева) при предявен размер от 27 135,91 лева. Затова съдът осъжда ищцата да заплати на ответника 213,07 лева разноски по делото (20 303,09-5 848,73/27 135,91х400,00) и 106,53 лева юрисконсултско възнаграждение (20 303,09-5 848,73/27 135,91х200,00).

 

Съдия: