Решение по дело №768/2017 на Районен съд - Чирпан

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 май 2018 г. (в сила от 27 декември 2018 г.)
Съдия: Атанас Тодоров Динков
Дело: 20175540100768
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 24                                   16.05.2018 год.                         гр.Чирпан

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Чирпански районен съд първи състав

 

На 17.04.2018 год.

 

В публично заседание в състав:

                                                     

                                                                        Председател: АТАНАС ДИНКОВ

 

Секретар: ДОНКА ВАСИЛЕВА                                      

 

сложи за разглеждане докладваното от председателя Атанас Динков гр.дело номер № 768 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

В ИМ се твърди, че ищецът бил регистриран земеделски производител, обработвал земеделска земя и като такъв извършвал услуги на други земеделски производители и по точно - жътва. Жътвата извършвал със зърнокомбайни Клаас 218, с регистрационен № СС 04292 и Клаас 108, с регистрационен № 06788, които били в пълна техническа изправност, технически преглед за 2017 - 2018год., сключена гражданска отговорност и със съответното разрешение за извършване на жътва от РСПБЗН - Чирпан за 2017 год. Изнася още, че в началото на месец юли 2017год. се договорили с ответника да му извърши жътва на 500 дка. пшеница в землището на с. Черна Гора, общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора за сумата от 10.50лв. жътва на декар. Това станало в присъствието на свидетелите С.П.М. и С.С.М.. На 07, 08, 09 и 10.07.2017 год. жътвата била извършена, но ответника отказвал да изплати уговорената сума въпреки многократните им разговори и нотариалната покана, която му изпратил. Изнася още, че по ч.гр.д.№ 657/2017г. Районен съд Чирпан издал в негова полза Заповед № 205 от 31.08.2017г. за изпълнение на парично задължение в размер на 5317.20лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 30.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски за нотариална покана за доброволно плащане – 67.20лв. Моли съда, да приеме за установено вземането му от ответника М.Т.Х. ***, ЕГН:********** в размер на 5250лв., произтичащо от извършена услуга - жътва, за което е била издадена цитираната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2017год., до окончателното плащане на вземането, както и разноски за нотариална покана за доброволно плащане – 67.20лв.

В о.с.з. ищецът, редовно призован, се явява лично и с адвокат А.Н. ***, като поддържат иска по основание и размер. 

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника М.Т.Х., ЕГН:**********,***, чрез адвокат И.П. ***. В отговора се твърди, че ответника бил земеделски производител в с. Черна Гора, общ. Братя Даскалови и като такъв действително обработвал 470дка пшеница. Твърди още, че по време на жътвата на пшеницата, действително възложил на ищеца по делото да ожъне всичките 470 дка. Първоначално му предложил да извърши жътвата на цена 8.00лв. на декар без превоз - камион, който да разтоварва събраното от комбайна зърно. Ищецът не се съгласил на това негово предложение, затова предложил цената да е 9.00лв. на декар, със включен превоз от камион, който да разтоварва събраното жито. Тъй като ответника не разполагал с отделен камион, се съгласил ищеца да извърши цялата услуга, включително по транспортирането на събраното зърно и така се договорили на цена от 9.00лв. на декар, а не както се твърди в исковата молба - на 10.50лв. Ответникът заявява, че изцяло оспорва това твърдение на ищеца. Прави възражение за неизпълнен договор по смисъла на чл. 87 от ЗЗД, тъй като ищецът не изпълнил качествено и в срок своите задължения, поради което бил упражнил договорно и законно право на задържане на насрещната престация.

Предявява насрещен иск за сумата в размер на 3000 лева, представляващи щети от непозволено увреждане – пожар /частична претенция от сумата в общ размер на 6900 лв., ведно със законна лихва, смитано от датата на увреждането – 11.07.2017г. материалите за който са отделени за разглеждане в отделно производство с Определение от 06.12.2017г.

В о.с.з. ответника, редовно призован, се явява лично и с адвокат И.П. ***, молят предявения иск да бъде отхвърлен.

От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от приложеното ч.гр.д.№ 768/2017г. по описа на ЧРС, че в полза на ищеца е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за вземането - предмет на настоящата искова молба в размер на 5317.20лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 30.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски за нотариална покана за доброволно плащане – 67.20лв. Срещу заповедта е подадено от ответника възражение по чл. 414 от ГПК, в резултат на което и в срока по чл. 415 от ГПК, ищецът е предявил настоящия иск по чл. 422 от ГПК.

Страните не спорят, че са се договорили ищецът със своя техника да извърши жътва на масивите с пшеница, обработвани от ответника, както и да транспортира събраното зърно до складовата база на ответника.

Не се спори също така, че жътвата на пшеницата е била извършена със зърнокомбайни Клаас 218, с регистрационен № СС 04292 и Клаас 108, с регистрационен № 06788.

От приложеното по делото свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника серия № СС 0010600А е видно, че зърнокомбайн CLAAS MEGA 218, с рег.№ СС04929, собственост на „Еко Фууд“ ЕООД гр. Дулово е минал технически преглед за 2018г. със № 0162169.

По делото е приложена застрахователна полица на EUROINS №BG/07/117001745976 на МПС, Зърнокомбайн CLAAS MEGA 218, с рег.№ СС04929, за период на застрахователно покритие от 22.06.2017г. до 21.06.2018г.

Видно от приложената по делото разписка № 127 от 19.07.2017г. на помощник нотариус Божана Костадинова е видно, че М.Т.Х. е получил нотариалната покана от Е.В.В. за облигационни отношения на 19.07.2017год. 

По делото е приложена и нотариална покана за доброволно плащане на сумата от 5250 лева от Е.В.В. до М.Т.Х., чрез нотариус Люсиен И., рег.№ 090 по регистъра на НК, с район на действие Районен съд гр. Чирпан, с нот. заверка от 17.07.2017г. на помощник нотариус Божана Костадинова с рег. № 2621, том I, № 127 .

Представени са също така и сметка на EUROINS № 40290002048330 за внесена сума по полица № 07117001745976 за сумата от 32.57лева, както и ксерокопие от контролен талон на Застраховка ГО №57077952, Гаранционен фонд на МПС рег.№ СС04929, полица № 07117001745976.

От приложеното по делото становище за допускане/недопускане на земеделска техника до участие в жътвена кампания на МВР РД  „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стара Загора, РС „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Чирпан, с рег.№ 477, екз. № 2 от 23.06.2017г. до Е.В.В. е видно, че са допуснати до участие в жътвената кампания за 2017г. следната земеделска техника: Зърнокомбайн Клаас 218, с рег. № СС04929, с годишен преглед, извършен на 22.06.2017г. валиден до 22.06.2018г. и Зърнокомбайн Клаас 108, с рег.№ Ст 06788, преминал годишен технически преглед на 22.06.2017г. до 22.06.2017г., собственост на Е.В. ***.

Приложена е и международна карта за автомобилна застраховка на Зърнокомбайн Клаас 218, с рег. № СС04929, със срок на валидност от 22.06.2017г. до 21.09.2017г.

В представеното Удостоверение от МВР РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стара Загора, РС „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Чирпан, с рег. № 639, екз. № 2 от 03.08.2017г. издадено на М.Т.Х. с ЕГН:**********, живущ на адрес: *** е отразено, че на 11.07.2017г. в землището на с. Черна гора, общ. Братя Даскалови, около 14,35 часа възниква пожар в житен масив с пшеница, обработван под аренда от М. Х.. В резултат на пожара са унищожени около 40 декара от неожънатия, житен масив. Произшествието е посетено от дежурна смяна „III" при РСПБЗН - Чирпан. Предполагаемата причина за пожара е техническа неизправност на зърнокомбайн, с който към момента на запалването се извършва жънене в пшеничния блок.

За изясняване на спорните факти по делото по искане на страните са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите С.П.М., С.С.М., П.Г.Н., И. Р. И., М. В. А., Ж. И. А., Н.К, Г. М.М., М.С.Д., Д.М.И. и К.Н.Н., чиито показания могат да се обособят в три групи.

В първата група са показанията на свидетелите на ищеца С.П.М., С.С.М., П.Г.Н., И. Р. И. и М.В.А., във втората група попадат показанията на свидетелите на ответника Н.М.К, Г.М.М.и М.С.Д. и в третата група подадат показанията на свидетелите Д.М.И. и К.Н.Н.,***.

Съвкупно, от показанията на свидетелите от първата група се установява, че през месеците юни – юли 2017г. ищеца се договорил с ответника да му извърши жътва на около 500 дка. пшеница в землището на с. Черна гора, общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора, за сумата от 10.50лв. жътва на декар, включваща и транспортиране на събраното зърно до базата на ответника в с. Черна гора, общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора, със своя техника, което ищецът сторил. Ответникът не заплатил извършените от ищеца дейности. При един от курсовете свидетелят И. Р. И., който транспортирал ожънатото зърно до базата на ответника, при разтоварване на зърното, упътван от съпругата на ответника свидетелката Жанета И. Ангелова закачил с коша на камиона дървена греда на входа на склада, при което я съборил заедно с 30-40 тухли. При жътвата свидетелят С.С.М., след като излязъл накрая на блока и обърнал комбайната видял, че в ожъната част е възникнал пожар, който се разраснал и бил потушен след намесата на РСПБЗН – Чирпан.

Свидетелите от втората група твърдят, че ищеца се договорил с ответника да му извърши жътва на около 480 - 500 дка. пшеница в землището на с. Черна гора, общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора, но за сумата от 9 лв. жътва на декар, включваща и транспортиране на събраното зърно до база на ответника в с. Черна Гора, общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора, с техника на ищеца. Преди започване на жътвата ответника дал на ищеца сумата от 2000 лева за гориво, а след довършване на жътвата остатъка от сумата /видно от показанията на св.М.С.Д./. При един от курсовете свидетелят И. Р. И., който транспортирал ожънатото зърно до базата на ответника, при разтоварване на зърното, съборил трегерите и тухлите на входа на обора. При жътвата на 11.07.2017г. при жътвата се запалил един от блоковете с пшеница на ответника, при което изгорели около 40 декара със пшеница, като пожара бил потушен след намесата на РСПБЗН – Чирпан. Ищецът ожънал 220-230 декара от зърното на ответника, като останалото зърно било ожънато от друга фирма.

От показанията на свидетелите от третата група се установява следното:

Свидетелят Д.М.И.,*** твърди, че РСПБЗН – Чирпан е извършила пожарогасенето на 11.07.2017г. в нива на ответника в землището на с. Черна гора, като той не е отишъл при пожарогасенето, а по-късно и установил, че не са спазени всички изисквания за противопожарна безопасност при жътвата, тъй като на мястото на жътвата е липсвал трактор за заораване, липсвали са предварително разорани ивици в масива, като уточнява, че наличието на дежурен трактор е въпрос на договорка между страните, но при липсва на такъв трактор не може да се извърши жътвата.

Свидетелят К.Н.Н.,*** участвал в гасенето на пожара сочи, че е стигнал до извод, че пожара е възникнал в резултат на техническа неизправност на някоя от техниките – камион или комбайн, тъй като когато е отишъл на място е попитал присъстващите дали пушат, като всички са му отговорили отрицателно на въпроса, той е изготвил Удостоверение от МВР РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стара Загора, РС „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Чирпан, с рег. № 639, екз. № 2 от 03.08.2017г. издадено на М.Т.Х., като е отразил, че са изгорели около 40 дка ожънато и изгоряла слама, но не е измерил точната площ.

Съдът дава вяра на показанията на първата група свидетели, а съображенията за това са следните:

На първо място, показанията на свидетелите С.П.М., С.С.М., П.Г.Н., И. Р. И. и М.В.А. се основават на преките и непосредствени възприятия на лицата, тъй като свидетелите С.П.М., С.С.М. и П.Г.Н., като комбайнери са извършили жътвата, а свидетелят М.В.А., като шофьор на самосвал е транспортирал ожънатото зърно до склад на ответника. Показанията на свидетелите са ясни, последователни, категорични и кореспондиращи помежду си. Освен това, свидетелите не се намират във фактически отношения с ищеца Е.В.В., поради което може да се направи извод, че не са заинтересовани от изхода на делото.

Съдът дава вяра и на показанията на третата група свидетели, тъй като свидетелите Д.М.И. и К.Н.Н., като служители на РСПБЗН – Чирпан са посетили мястото на пожара, т.е. показанията им се основават на техните преки и непосредствени впечатления, а свидетелите не се намират във фактически отношения с ищеца Е.В.В., поради което може да се направи извод, че не са заинтересовани от изхода на делото.

По отношение на показанията на втората група свидетели, съдът намира следното:

Показанията на свидетелката Ж. И. А. /съпруга на ответника/ са вътрешно противоречиви и непоследователни. Посочените констатации се изразяват в това, че в показанията си дадени в о.с.з. проведено на 20.02.2018г. свидетелката обяснява, че при разтоварване на зърното в обора се е надигнал коша на камиона, който не е можал да излезе от обора, съборил е целият обор, паднали са тухлите и гредата, а в показанията си дадени в о.с.з. проведено на 22.03.2018г. свидетелката твърди, че „паднаха гредите и тухлите отстрани и покрива малко и той продължи да си пада и сега в момента пак си пада“ и по нататък в разпита твърди, че е останал половин обор и челната страна е била съборена. В разпита си в о.с.з. проведено на 20.02.2018г. свидетелката сочи – „..и 2-те комбайни се запалиха и на 4-тия ден тотално ни запалиха блока“, а в показанията си дадени в о.с.з. проведено на 22.03.2018г. свидетелката твърди - „Пожара възникна, както са описани защото само камиона и комбайна бяха там, пожарникарите са описали, че само от комбайна може да стане пожар, запалва се маслото и започва да тече и от много жеги започва да тече едно като огън и си капе така“. Съдът при разпита на свидетелката А., отчитайки начина на възпроизвеждането на фактите, след като съобрази разпоредбата на чл. 172 от ГПК, при анализа на показанията намира, че същата е заинтересована, поради което не им дава вяра.

         Съдът не кредитира показанията на свидетеля Н.К.М., тъй като същият сочи, че живее в с. Черна гора и на 11 юни 2017г. е бил поканен на помен на бащата на ответника от което може да се направи извод, че с ответника са в близки отношения. Освен това, за съдът не става ясно по какъв начин свидетелят М. е узнал за сочените от него факти – че уговорката за жътвата е 9 лева на декар, че стената и покрива на обора са паднали, че пожарът е бил „или от комбайната, или от цигара“, че опожарената нива е била 40-50 декара, че ищецът е ожънал 220-230 декара, че останалото го е ожънала друга фирма, която не я знае. Както беше посочено по-горе, в показанията си свидетелите С.П.М. и С.С.М. сочат, че при договаряне на цената на жътвата са присъствали те двамата, ищеца и ответника, като е житейски логично при договаряне на жътва да присъстват и комбайнерите, които най-добре знаят какъв е разхода на гориво и т.н. Не се спори също така, че тези свидетели за извършили жътвата. Не става ясно обаче по какви житейски, логични причини свидетелят М. е присъствал и възприел  абсолютно всички факти, релевантни за настоящия спор. Съдът като съобрази разпоредбата на чл. 172 от ГПК, при анализа на показанията на свидетеля намира, че същият е заинтересован, поради което не ги кредитира.

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Г. М. М., тъй като се основават на неговите преки и непосредствени впечатления, а свидетеля не се намира във фактически отношения с ответника М.Т.Х., поради което може да се направи извод, че не е заинтересован от изхода на делото.

Съдът като съобрази разпоредбата на чл. 172 от ГПК, при анализа на показанията на свидетелката М.С.Д. /майка на ответника/ намира, че същата е предубедена и заинтересована от изхода на делото /в показанията си свидетелката сочи „щетите са много повече, в пъти повече от това което трябва да му се даде въз основа на работата която извърши…не смятам, че трябва да му се дават повече пари“/, поради което не ги кредитира.

         По делото за назначени и приети две съдебно-технически-оценъчни експертизи. Съдът не кредитира заключението на първоначалната съдебно-техническа-оценъчна експертиза, защото то не е достатъчно пълно и ясно, което е видно от отговорите на вещото лице в о.с.з. проведено на 22.03.2018г. което само признава, че е направило оглед на сградата, която му е била показана от ответника по делото и не може да опише местоположението на същата, а по вторият въпрос е приело цени на база на среден добив на декар – 300кг. (чл. 202 от ГПК). Т.е. изводите до които е достигнало вещото лице се основават след оглед на сграда посочено от ответника по делото, който при втората експертиза е отказал да допусне вещото лице до имотите и да присъства при посочването и определянето на границите на засегнатите от пожара ниви.

В заключението си по назначената допълнителна съдебно-техническа-оценъчна експертиза вещото лице дава следните отговори на поставените му допълнителни задачи:

1. На каква стойност възлиза щетата от съборения обор – какво е разрушено и на каква стойност ще възлизат строително-монтажните работи за да бъде възстановена съществуващата стена и покрив.

Отговор: При изготвената от мен първоначална оценка на щети ми бе посочена от ответника по делото сграда - обор, която не е сградата посочена от ищеца.

Не бях допусната до сградите, предмет на оценка, поради което не извърших необходимите измервания за оценка на щетите и определяне координатите на двете сгради.

Поради това, че сградите се намират в заграден и охраняван терен, в който ми бе отказан достъп, прилагам снимков материал на двете стопански сгради, които са разположени успоредно една до друга, като между тях има построена по – малка сграда.

Приложение № 1 – Изглед на сградите от север, като сградата посочена ми от ответника по делото е отбелязана с номер 1, а сградата посочена ми от ищеца по делото е отбелязана с номер 2.

Приложение № 2 – Изглед на сградите от юг, като сградата посочена ми от ответника по делото е отбелязана с номер 1, а сградата посочена ми от ищеца по делото е отбелязана с номер 2.

Приложение № 3 – Изглед от юг на сградата-обор с номер 1, посочена ми от ответника по делото, на която сграда е извършената в първата експертиза оценка на щетите.

Приложение № 4 – Изглед от север на сградата-обор с номер 2, посочена ми от ответника по делото за извършване на оценка на щетите.

2. На каква стойност възлизат щетите на изгорялата неожъната нива от 40 декара – неожъната нива и 30 декара – ожъната нива при среден добив 300 кг. на декар, предвид категорията на обработваемите от ищеца земи.

Отговор: Нивите, в момента на огледа бяха прясно изорани и липсваха видими следи, по които да бъдат заснети границите на засегнатата от пожара площ.

Ответника М.Т.Х. отказа да присъства при посочването и определянето на границите на засегнатите от пожара ниви, поради което не можах да извърша необходимото измерване за определяне на координатите на обекта.

Съдът кредитира заключението по изготвената допълнителна съдебно-техническа-оценъчна експертиза, като неоспорено от страните по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявения установителен иск по реда на чл.422 във вр. с чл. 415 от ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.

         Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.

         По делото не се спори, а и от събраните гласни доказателствени средства се установява, че между страните са възникнали договорни отношения, имащи характер на устен, неформален договор за изработка, с предмет – жътва на пшеницата, собственост на ответника и транспортиране на събраното зърно от ищеца с негова техника. По силата на създаденото правоотношение ищецът е бил длъжен да извърши жътвата и да транспортира събраното зърно, а задължението на ответника е било да заплати извършените от ищеца дейности.

Установи се от показанията на свидетелите С.П.М., С.С.М., П.Г.Н., И. Р. И. и М.В.А., че ищецът е извършил жътва на пшеницата, собственост на ответника и е транспортирал на събраното зърно с негова техника до склад на ответника, при договорена между страните цена - 10.50лв. на декар.

По отношение на направеното от ответника в отговора по чл.131 от ГПК, възражение за неизпълнено насрещно задължение, съдът намира следното: По своята правна същност това възражение представлява упражняване на право по чл. 90, ал. 1 от ЗЗД – длъжникът, който има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правоотношение, от което произтича и неговото задължение, може да откаже изпълнение в предвидения в договора срок, докато кредиторът не изпълни своето задължение.

В случая, отказа на ответника да изпълни задължението си се основава на твърдения, направени в отговора на ИМ, че ищецът не е изпълнил качествено и в срок, своите задължения.

Както беше посочено по-горе от установената фактическа обстановка съдът приема, че между страните е налице правоотношение, произтичащо от договор за изработка и доколкото сключеният договор е двустранен и възмезден по характер, всяка една от страните по него  може да   иска пълно изпълнение от насрещната страна, ако е изпълнила своите задължения точно. Съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждение за приетата работа.

Ответната страна не доказа фактите, изложени в отговора на ИМ, които изключват, унищожават или погасяват вземането на ищеца.

На първо място, ответника не доказа твърденията си, че камион, марка „Мерцедес“, с рег.№ СТ **** КК е съборил една стена и част от покрива, поради което притежаваната от ответника стопанска постройка е била разрушена, т.е. че е било причинено пътно-транспортно произшествие /ПТП/ с камион на ищеца. Легалната дефиниция на понятието „Пътнотранспортно произшествие“ е дадена в §6, т.30 от ДР ЗДвП – ПТП е събитие, възникнало в процеса на движението на ППС и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В случая ответника ангажира само гласни доказателствени средства, посредством разпити на свидетелите Н.М.К, Г.М.М.и М.С.Д., за да докаже това свое твърдение. За съда обаче не става ясно по каква причина, след като между участниците в произшествието е имало разногласие, относно обстоятелствата, свързани с него не са били уведомени Службите за контрол на Министерството на вътрешните работи, които посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие при тази хипотеза – чл. 125, т. 7 от ЗДвП. Както беше посочено по-горе в изложението, настоящият съдебен състав не кредитира показанията на свидетелите  Ж. И. А., Н.К.М. и М.С.Д., а св. Г. М. М. сочи в показанията си, че не е очевидец на ПТП, а ответника му е показал съборения обор и му е обяснил как е бил съборен.

На второ място, между страните не се спори, че на 11.07.2017г. в нива на ответника в землището на с. Черна гора е възникнал пожар, загасен от РСПБЗН – Чирпан, което обстоятелство се установява от събраните гласни доказателствени средства.

 Ответника представя с отговора на ИМ - Удостоверение от МВР РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стара Загора, РС „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Чирпан, с рег. № 639, екз.№ 2 от 03.08.2017г. В цитирания документ е удостоверено следното – „На 11.07.2017г. в землището на с. Черна гора, общ. Братя Даскалови, около 14,35 часа възниква пожар в житен масив с пшеница, обработван под аренда от М. Х.. В резултат на пожара са унищожени около 40 декара от неожънатия, житен масив. Произшествието е посетено от дежурна смяна „III" при РСПБЗН - Чирпан. Предполагаемата причина за пожара е техническа неизправност на зърнокомбайн, с който към момента на запалването се извършва жънене в пшеничния блок.“.

В показанията си св. К.Н.Н.,*** твърди, че той е писал данните в Удостоверение от МВР РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стара Загора, РС „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Чирпан, с рег. № 639, екз.№ 2 от 03.08.2017г., като е стигнал до извод, че пожара е възникнал в резултат на техническа неизправност на някоя от техниките – камион или комбайн, тъй като когато е отишъл на място е попитал присъстващите дали пушат, като всички са му отговорили отрицателно на въпроса и е отразил. Твърди също така, че са изгорели около 40 дка ожънато и изгоряла слама, но не е измерил точната площ.

Представения документ - Удостоверение от МВР РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стара Загора, РС „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Чирпан, с рег. № 639, екз.№ 2 от 03.08.2017г. е подписан със запетая от неизвестно за това лице, чието име не е посочено, следователно не от титуляра. Положеният параф, без да е изписано името с буквена транскрипция, не може да бъде свързан по никакъв начин с Н. С., посочен в документа като Началник РСПБЗН – Чирпан, на който закона е представил компетентност да издава официални свидетелстващи документи – удостоверения, за процесния период, дори да се приеме, че е налице хипотезата на заместване, при която за определен период от време заместващият изпълнява правомощията на замествания орган в пълен обем. Изрична нормативна уредба на подпис няма. Ясно е, че подписът установява, че писмено обективираното волеизявление в един документ е именно на лицето, което го е подписало. Основавайки се на тази правна характеристика на подписа, в практиката трайно е установено разбирането, че подписът съставлява саморъчно изписване на името на физическото лице или на стилизирана част от него. Само при това положение, подписът може да осъществи функцията си, да удостовери, че обективираното писмено волеизявление в документа, е на лицето което го е подписало. Парафът за разлика от подписа не съдържа текстова, буквена част. Ето защо сам по себе си, при липсата на каквито и да е други данни, той не е годен да удостовери авторството на едно писмено обективирано волеизявление, така както това може да бъде правна последица от полагането на подпис - саморъчно изписване на името. За да е възможно парафът да изпълни функцията присъща на подписа, е необходимо, най-малко да бъде изписано името на лицето, което го е положило, пък макар и това изписване да не е саморъчно.

Действително приобщения документ съдържа индиции за това, че е издаден от  РСПБЗН – Чирпан, тъй като има регистрационен номер, посочено е в колко екземпляра се издава, има дата и син печат. Тези съждения обаче с оглед изложените до тук обстоятелства са само предположения. Съдебното решение обаче в никакъв случай не може да бъде основано на предположения, а единствено на безспорно установени факти, почерпени от конкретни доказателства, събрани по предвидения процесуалния ред.

Още повече, че в документа е отразено, че е изготвен от Д.И., положил и подпис, а видно от показанията на св. К.Н.Н. е, че той е писал данните и на въпрос на процесуалния представител на ответника /представил документа в оргинал/, свидетеля отговаря, че лично е писал това удостоверение и поддържа писаното в него.

За да има един официален документ материална доказателствена сила, съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК, той трябва да е издаден от длъжностна лице, орган снабден с държавна удостоверителна сила, в кръга на удостоверителната компетентност на издателя му.

Ако документа свидетелствува за факти, които излизат от този кръг, той е недействителен като официално удостоверяване и не се ползва със силата на официалния документ /В този смисъл е трайната съдебна практика обективирана в Решение № 2152 от 20.ХI.1957 г. по гр. д. № 7516/57 г., II г. о., Решение № 37 от 8.I.1964 г. по гр. д. № 2424/63 г., II г. о. и др./.

На последно място, при издаването на документа, органа следва да е спазил предвиденото в закона удостоверително производство /ред и форма/, което е гаранция за съответствието между удостоверителното заявление и действителността, като неговото нарушаване прави удостоверителното изявление недействително и го лишава от материална доказателствена сила.

При това положение, съдът намира, че в процесния случай, не е установено по несъмнен начин авторството на процесното удостоверение, съответно компетентността на неговия издател и не е спазено предвиденото в закона удостоверително производство /ред и форма/, поради което представеното Удостоверение от МВР РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стара Загора, РС „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Чирпан, с рег. № 639, екз.№ 2 от 03.08.2017г. не се ползва с материална доказателствена сила, съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК.

            С оглед изложеното, съдът приема, че в настоящето производство ищецът доказа своето вземане, произхождащо от облигационна връзка, в която са встъпили с ответника, с насрещни права и задължения и следва да се приеме, че претендираното вземане съществува - налице е задължение на ответника за заплащане на сумата по издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Или, предявеният иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен.

         При този изход от спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените съдебни и деловодни разноски по делото в размер на 1086.34 лева, представляващи 106.34лв - ДТ, 600.00 лв. -възнаграждение за един адвокат, 80.00лв. – заплащане на пътни разноски на свидетели и 300.00 лв. - възнаграждение за вещо лице.

Ответникът дължи и направените от ищеца разноски за заповедното производство в размер на 106.34 лева, за които съгласно задължителните указания, дадени в т.12 от ТР №4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 4/2013 год. съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив.

         Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Т.Х., с адрес: ***, ЕГН:**********, дължи на Е.В.В., с адрес: ***, ЕГН:**********, сумата в размер на 5250 лв., произтичащо от извършена услуга - жътва, ведно със законната лихва върху главницата считано от 30.08.2017 год. до окончателното плащане на вземането, както и разноски за нотариална покана за доброволно плащане – 67.20 лв. за което по ч.гр.д.№ 657/2017г. по описа на Районен съд - Чирпан е издадена Заповед № 205 от 31.08.2017г. за изпълнение на парично задължение.

         ОСЪЖДА М.Т.Х., с адрес: ***, ЕГН:**********, да заплати на Е.В.В., с адрес: ***, ЕГН:**********, направените съдебни и деловодни разноски по делото в размер на 1086.34 лева, представляващи 106.34лв - ДТ, 600.00 лв. -възнаграждение за един адвокат, 80.00лв. – заплащане на пътни разноски на свидетели и 300.00 лв. - възнаграждение за вещо лице.

         ОСЪЖДА М.Т.Х., с адрес: ***, ЕГН:**********, да заплати на Е.В.В., с адрес: ***, ЕГН:********** направените от ищеца разноски за заповедното производство в размер на 106.34 лева.

         Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Стара Загора.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: