Определение по дело №772/2023 на Административен съд - Плевен

Производството по делото е образувано по жалба от Д. Й. К. от [населено място], ***, чрез адв.Р. М. от АК-Плевен, [населено място], ул „Полтава“№5, оф.2 против Заповед №РД-11-121/10.08.2023 год. на кмета на община Червен бряг.

С протоколно определение от 18.01.2024 год. съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, която да бъде извършена от вещо лице геодезист, което, след като се запознае с приложените по делото доказателства, а при необходимост с намиращите се такива при страните и след оглед на място, да отговори на въпроса: „Процесната сграда, находяща се в УПИ ХІІІ-1372, кв.73а по плана на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], как е ситуирана/разположена в поземления имот – свободно и/или свързано и на какво разстояние се намира от страничната регулационна линия?“

За вещо лице е назначил инж.Л. Б. А., специалист по геодезия и земеустройство, пълна проектантска правоспособност, експерт по управление на недвижими имоти, вписана като вещо лице в списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица за съдебния район на Окръжния съд и Административния съд във Враца.

До датата на следващото съдебно заседание – 21.03.2024 год. – повече от два месеца след назначаването на инж.А. за ВЛ, възложената й експертиза не е била изготвена. Ето защо, с протоколно определение от с.з. на 21.03.2024 год., по отношение на експертизата, която е възложена на инж.А., съдът е счел, че следва да замени така определеното вещо лице с друго вещо лице – геодезист, като на назначената понастоящем Л. Б. А. е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева, поради следните съображения: Още в хода на производството, при назначаването на първоначалната съдебно-техническа експертиза, с оглед подадената молба, приложена на л.62 от вещото лице инж. С. С., става ясно, че за отговор на част от въпросите следва да бъде назначено вещо лице – геодезист, което да извърши необходимото геодезическо измерване, на база на което да бъде даден отговор и на въпросите, възложени на вещото лице С., свързани със ситуирането на имота спрямо регулационната граница, от което следва да се извърши преценка за наличието или липсата на спазване на техническите правила и норми при изграждане на процесните сгради, предмет на премахване със заповедта, която се оспорва. Съдът положи усилия да издири вещо лице – геодезист от съответните списъци на вещите лица, утвърдени като такива и с оглед процесуална икономия проведе телефонен разговор с назначеното понастоящем вещо лице Л. А. дали би се ангажирала с така поставената задача предвид това, че тя е вписана в списъка за съдебния район на Окръжен и Административен съд гр.Враца, а за отговорите на въпросите следва да се посети населеното място [населено място]. Вещото лице Л. А. пое ангажимент да извърши експертизата, като помоли делото да бъде отложено за по-късна дата, предвид лошите метеорологични условия към датата на провеждане на съдебното заседание през месец януари 2024 г., с оглед на което съдът назначи това вещо лице за изготвяне на експертизата и делото беше отложено за месец март. На същата е изпратена приложената на л.75 от делото призовка, заедно с писмо със задачите на експертизата, която е получена от вещото лице А. на 2.02.2024 г. До датата на съдебното заседание на 21.03.2024 год. - повече от месец и половина, около два месеца, през което време делото нито е било взето от вещото лице за работа, нито има някаква индикация, че са правени някакви опити да бъде извършена експертизата, нито по делото има депозирана молба за наличието на някакви уважителни причини за неизготвяне на експертизата в срок, респективно за невъзможност на вещото лице А. да изготви тази експертиза. По указания на настоящия съд деловодителят на състава в продължение на няколко дни неколкократно е търсил по телефона вещото лице А. за някакъв приемлив отговор за причините, поради които не е изготвена експертизата, но на телефона, на който вещото лице А. е търсена, или не е отговаряло вещото лице, или е следвал отказ за разговор, като същата не е върнала обратно обаждане нито по телефон, нито по e-mail, нито по какъвто и да е начин е уведомила съда за това дали ще изготви експертизата, за причините, поради които не я е изготвила до настоящия момент и изобщо за ангажираността й във връзка с тази експертиза занапред. Поради това поведението на вещото лице Л. А. е станало единствена причина за неизготвяне и на другата назначена единична съдебно-техническа експертиза и за отлагане на делото, т.к. отговорите на въпросите по възложената на ВЛ С. С. съдебно техническа експертиза са свързани и зависими от заключението по тази, възложена на геодезист. И тъй като други процесуални действия нито са били поискани от страните, нито съдът е преценил, че следва да бъдат извършени, освен да бъдат изготвени тези две експертизи, които са относими към предмета на правния спор, неизготвянето на експертизата от инж.А. е станало единствена причина за отлагане на делото.

Ето защо, на основание чл.86 и чл.91 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, на вещото лице Л. Б. А. от [населено място], която не е представила в срок заключение по експертиза, която й е възложена и за която е била уведомена надлежно и не е посочила уважителна причина за неизготвянето или неизготвянето в срок, е наложена глоба в максималния предвиден от закона размер от 300 лв., т.к. с неизготвянето и непосочването на уважителна причина за неизготвянето , е станала единствена причина за отлагане на делото и е затруднила хода на производството.

Вещото лице инж.А. е освободено от възложената задача –изготвяне на съдебно-техническата експертиза, назначена с протоколно определение от съдебно заседание на 18.01.2024 г. и на нейно място е назначено друго вещо лице.

Против протоколното определение за налагане на глоба на ВЛ, е постъпило Обяснение с вх.№2055/5.04.2024 год. от инж.А., в което сочи, че е на 63 години, работи от 27 години като вещо лице в съдебната система. Няма млади колеги.Участва в дела и работи на територията основно на три области - Враца, Монтана и Видин. Има голям обем работа, който трябва да се извърши за една техническа експертиза и тя е неадекватна като заплащане на пазарните цени на частния сектор в геодезията. Освен това се изисква многократни пътувания до обекта, предмет на съдебния спор, както и една тежка борба със служители на бюджетна издръжка по общините, за получаване на данни по планове и карти. Сочи, че геодезическите експертизи не са равни на една счетоводна даже и на една оценителна експертиза, не са по налични документи в делото. За конкретното дело за [населено място] не отрича, че е получила обаждане от деловодството и е приела да изпълня експертизата. Но за този период / след получаване на призовка в началото на м.февруари 2024/ до законовия срок за представяне на експертиза, е работила по възлагане за дела от три административни съдилища на територията, която описала. Не е имала възможност да се справи с всички посещения на Технически служби в общините на населените места и едновременно с това да извърши измервания или само оглед на място. Включително е работила по дело на Административен съд Плевен, касаещо земеделски производител в [населено място] обл.Плевен и е извършвала оглед на място. Едното дело на Административен съд Монтана касае [населено място], общ. Георги Дамяново, а данните по делото са в [населено място] - в три посоки. И след като изготвила експертиза по делото с всички събрани данни, не успяла да се яви на съдебното заседание, тъй като след трасиране на имот в [населено място] обл.Враца, не е могла да стигне до съдебното заседание. Сочи, че освен ВЛ, е и действащ геодезист и работата й е свързана с много пътуване и работа на място, сама шофира и поддържа колата си.

Твърди, че не може всеки път да обяснява в молби защо не е успяла да свърша задачи по делата, защото е сама и в тази дейност. Няма деловодство или секретарки, които да й водят кореспонденцията. Хонорарите, които получава като вещо лице, не са достатъчни да изгради офис с обслужващ персонал, който да води корепонденция, счетоводни данни за изплащане на хонорари и всякакъв вид декларации, които трябва да се пишат. По тези причини сочи, че не е пропуснала умишлено работата по горепосоченото дело, а от по-големия обем задачи, е пропуснала срока за писане на молби и обяснения.

Сочи, че преценката на съда да наложи глобата е с оглед „попълване на бюджета, за да може да получават помощи и допълнителни заплати хората, които са си лежали вкъщи или са седяли на сянка и на топло, докато аз съм се опитвала да свърша някаква работа по делата - това е Ваша преценка“. Твърди, че ще ги плати от пенсията си / която сама си е изкарала, а не някой от бюджета да й е плащал осигуровки/, тъй като през м.април самоосигуряващите се лица, каквито са ВЛ, следва да подадат декларация и сами да платят разликата в осигуровките.

Моли за отмяна на глобата. Моли още да не бъде назначавана за вещо лице по никакво дело на Аминистративен съд- Плевен, тъй като в Административен съд-Плевен явно работата на вещите лица не се зачита, след като за едно отложено заседание трябва да понесе парична глоба от 300 лв., без да има предупреждение.

Съдът намира искането за отмяна на глобата за неоснователно.

На първо място, инж.А. е вписана в Списъка на вещите лица за съответния съдебен район.

На второ място с инж.А. е проведен ПРЕДВАРИТЕЛНО телефонен разговор, именно за да посочи самата тя би ли се ангажирала с така поставената задача предвид това, че тя е вписана в списъка за съдебния район на Окръжен и Административен съд гр.Враца, а за отговорите на въпросите следва да се посети населеното място [населено място]. Вещото лице Л. А. пое без колебание ангажимент да извърши експертизата, като единственото, за което помоли, е делото да бъде отложено за по-късна дата, предвид лошите метеорологични условия към датата на провеждане на съдебното заседание през месец януари 2024 г., с оглед на което съдът назначи това вещо лице за изготвяне на експертизата и делото беше отложено за месец март. Т.е. съдът се е съобразил с молбата на ВЛ, а и инж.А. не е изразила съображения за изключителна натовареност, нежелание за работа по делото или каквито и да са други съображения от каквото и да е естество.

Ето защо на същата е изпратена приложената на л.75 от делото призовка, заедно с писмо със задачите на експертизата, която е получена от вещото лице А. на 2.02.2024 г. До датата на съдебното заседание на 21.03.2024 год. са изминали повече от месец и половина, около два месеца, през което време делото нито е било взето от вещото лице за работа, нито има някаква индикация, че са правени някакви опити да бъде извършена експертизата, нито по делото има депозирана молба за наличието на някакви уважителни причини за неизготвяне на експертизата в срок, респективно за невъзможност на вещото лице А. да изготви тази експертиза. ВЛ е отказало и неколкократно телефонни обаждания от деловодството на съда, без обратна връзка с по-късен момент. Което е поставило съда в положение на неизвестност относно поведението на ВЛ-дали изобщо ще вземе делото за работа, дали изобщо ще изготви експертизата, дали ще се откаже от извършването й.

Неуважително към институцията СЪД е твърдението, че не може всеки път да обяснява в молби защо не е успяла да свърши задачи по делата. ВЛ не само може, то е длъжно съобразно разпоредбата на чл.197, ал.2, изречение второ от ГПК, да уведоми съда, когато не може да изготви заключението в определения срок, като посочи какъв срок му е необходим.

Следва да се има предвид, че назначаването на експертизи по административни дела е безусловно необходимо, когато съдът не разполага със специални знания, за правилното решаване на спора. Непредставянето на експертиза в срок и непосочването на причина за това, води до неоснователно забавяне на производството, а очакванията на страните и правилния подход при разглеждане на едно административно дело, е то да бъде решено в разумен срок. Принципът на бързина на самото административно производство, и на съдебния административен процес, е един от основните принципи, прокламиран чл.11 от АПК. Принципът на бързина присъства навсякъде във всички производства. Изразява се в кратки срокове, които АПК предвижда за едно или друго действие, за едно или друго произнасяне. Принципът на процесуална икономия – част от съдържанието на принципа е и желание за бързина, но основното е пестенето на разходи и от друга страна по-бързото окончателно приключване на въпроса , поставен за разрешаване пред съответния орган, съответно пред съда. Този принцип означава, че процесуалните действия се извършват в сроковете, определени от закона, и за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на действието или на административния акт. Липсата на конкретно определени от процесуалния закон срокове за представяне на заключението на ВЛ не е равнозначно на безконтролно и продължително във времето предоставяне на възможности за изготвянето и представянето му. Страните очакват от съда не само да разреши поставения пред съда въпрос, но и това да стане в разумни срокове, защото понякога вредите, които настъпват за гражданите и организациите от бавно правосъдие, от едно закъсняло решаване на въпроса, е равнозначно на липса , на отказ от правосъдие.

Затова и по указания на настоящия съд деловодителят на състава в продължение на няколко дни неколкократно е търсил по телефона вещото лице А. за някакъв приемлив отговор за причините, поради които не е изготвена експертизата, но на телефона, на който вещото лице А. е търсена, или не е отговаряло вещото лице, или е следвал отказ за разговор, като същата не е върнала обратно обаждане нито по телефон, нито по e-mail, нито по какъвто и да е начин е уведомила съда за това дали ще изготви експертизата, за причините, поради които не я е изготвила до настоящия момент и изобщо за ангажираността й във връзка с тази експертиза занапред. Поради това поведението на вещото лице Л. А. е станало единствена причина за неизготвяне и на другата назначена единична съдебно-техническа експертиза и за отлагане на делото, т.к. отговорите на въпросите по възложената на ВЛ С. С. съдебно техническа експертиза са свързани и зависими от заключението по тази, възложена на геодезист. И тъй като други процесуални действия нито са били поискани от страните, нито съдът е преценил, че следва да бъдат извършени, освен да бъдат изготвени тези две експертизи, които са относими към предмета на правния спор, неизготвянето на експертизата от инж.А. е станало единствена причина за отлагане на делото.

Затова и съдът приема за неуважително отношението на ВЛ, което в подадената молба за отмяна на глобата е посочило, че не може „всеки път“ да обяснява в молби защо не била успяла да изготви експертизата. Само за сравнение съдът счита за необходимо да посочи, че след като на ВЛ беше наложена глоба в размер на 300 лева, която засяга лично имуществената сфера на ВЛ, последната е намерила и отделила необходимото време да подготви молба от две страници, но не е намерила необходимото време да обясни на съда в две изречения защо не може да представи експертизата в срок. Ако е считала, че е толкова ангажирана с други възложени й задачи, и изготвянето на тази конкретно възложена й експертиза е обективно невъзможно, е следвала да уведоми затова съда, който да извърши съответна преценка.

За още по-неприемливи съдът възприема съжденията на ВЛ по въпроса с каква цел се налага глобата –„за да може да получават помощи и допълнителни заплати хора, които са си лежали вкъщи или са седяли на сянка и на топло….“, но не счита за уместно и професионално да прави коментар на тези разсъждения.

За съда се налага извод, че подходът на ВЛ А. към възложената й задача е неприемлив и неуместен, и най-вече-не е съобразен със законовите правила на ГПК. Предвид, че разглеждането на делото се е забавило единствено по причина на поведението на ВЛ А.; че постановяването на решение по настоящото дело е поставено в зависимост единствено от изготвянето на две съдебни експертизи – процесната, която е била възложена на ВЛ А., и следваща-отговорите на която пък изцяло са поставени в зависимост от заключението на тази, която е следвало да изготви А.; не е посочило уважителна, дори изобщо не е посочило причина за представяне на заключението в срок; проявило е незаинтересованост и неангажираност в тази връзка , то съдът не следва да отменя наложената глоба на ВЛ А..

По изложените съображения и на основание чл.92, ал.2 от ГПК вр. чл.144 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба с вх.№2055/5.04.2024 год. , подадена от Л. Б. А., назначена като вещо лице за изготвяне на СТЕ, за отмяна на наложената й с протоколно определение от 21.03.2024 год. глоба в размер на 300/триста/ лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се оспори в 7/седем/ дневен срок от съобщението, с частна жалба, пред Върхове административен съд..

Препис от определението да се изпрати на Л. Б. А..