№ 2438
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100509238 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника В. Н. П. срещу решение от 05.03.2024
г. по гр.д. №7879/2023 г. на Софийския районен съд, 51 състав, в частта, която е признато за
установено, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл.422
ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 186,90 лв., представляваща цена
на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден
недвижим имот с адрес: гр. София, район Слатина, жк. „Гео Милев“, бул. „*******, с
абонатен №94429, сумата от 31,58 лв., представляваща лихва за забава за периода от
15.01.2020 г. до 11.10.2022 г. върху главницата за доставена топлинна енергия, и сумата от
29,01 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.10.2022 г. до
окончателното изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по гр.д. №58398/2022 г. по описа на СРС, 51 състав, като ответникът е осъден да
заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Твърди, че страните не са в
облигационно правоотношение. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд
да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове за главница за
незаплатена топлинна енергия, за главница за дялово разпределение и за лихва за забава.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1
ГПК оспорва жалбата и моли първоинстнационното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Директ” ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
1
становище по въззивната жалба.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените установителни
искове за главницата за топлинна енергия и за лихва за забава върху са отхвърлени за
разликата над посочените по-горе размери, а за лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение е отхвърлен изцяло, поради което решението е влязло в законна сила в тези
части.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката и съгласно разпоредбата
на чл.106а ал.4 Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, облигационната
връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни
– топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ и съгласно разпоредбата на
чл.106а ал.2 ЗЕЕЕ отм., продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на
одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен
всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази
разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която
договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което
възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването на
общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ и
съгласно разпоредбата на чл.106а ал.3 ЗЕЕЕ отм., несъгласните с публикуваните общи
условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен
срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази
възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на
облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание
съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и
възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат
съответно правилата за договорите.
Ответникът не оспорва, че е ползвател на процесния топлоснабден имот през
процесния период в срока за отговор по чл.131 ГПК, като това обстоятелство се установява
и от представения нот. акт за дарение на недвижим имот №180, т.ІІІ, н.д. №478/12.10.2017 г.
Съгласно ТР №2/2016 г. на ОСГК на ВКС, за отношенията, възникващи при
доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, се прилагат
разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 вр. пар.1 ДР на ЗЗП. В
2
същото ТР е прието, че поради естеството на етажната собственост отказът от
топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права
върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната
инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от квалифицирано
мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то
обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него. Освен това, в
решение №5/22.04.2010 г. на КС по к.д. №15/2009 г. е прието, че отказ изцяло от
потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в
режим на етажна собственост не е допустим, защото всички съсобственици трябва да
поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и
сградната инсталация. При съсобствените вещи в сгради - етажна собственост, след като
всички обитатели участват в ползите им, изразяващи се в отопляване на цялата сграда, така
те трябва да участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на стойността на полученото
количество топлинна енергия за общите части и сградната инсталация. Потребителите са
длъжни да спазват условията, установени за всички от действащото право, и това го изисква
правовата държава. Пълен отказ от ползване на топлинна енергия в такава сграда може да се
извърши само в хипотезата на чл.153 ал.2 ЗЕ, както вече бе посочено по-горе.
Съгласно т.69 от Решение на Съда на ЕС /четвърти състав/ от 05.12.2019 г. по
съединени дела С-708/17 и С-725/17 при спор за парично задължение, произтичащо от
решение на специално предвиденото в българското право общо събрание на етажните
собственици, всеки етажен собственик, придобивайки качеството на етажен собственик на
сграда и оставайки такъв, се съгласява да изпълнява всички разпоредби на акта, регулиращ
съответната етажна собственост, и решенията, приемани от общото събрание на
собствениците на сградата /в този смисъл и решение от 08.05.2019 г., Кер, C-25/18,
EU:C:2019:376, т.29/. На следващо място право на отказ е уреден в чл.153 ал.2 ЗЕ, която
предвижда, че когато собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в
сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление
и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение. В случая обаче ответникът не твърди и не е доказал, че са
спазени законовите предпоставки за отказ предвидени в чл.153 ал.2 ЗЕ.
От приетото по делото СТЕ е установено, че сградата, в която се намира процесният
апартамент, е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение, като
дължимите се от ответника суми са само за начислена сградна инсталация. В случая
количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия
топломер, за който се установява от СТЕ, че отговаря на метрологичните изисквания, както
и че сумите за топлинна енергия в имота на ответника и за дялово разпределение са
начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.
Поради изложеното, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло в
обжалваната му част.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размера
на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение №3980/05.03.2024 г., постановено по гр.д. №7879/2023 г.
по описа на СРС, ГО, 51 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА В. Н. П., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „*******, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ №23Б, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Директ” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4