№ 77
гр. Шумен, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20223600500060 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260083 от 08.12.2021 г. по гр.д.№146/2020г. Районен съд - гр.Велики
Преслав е отхвърлил предявения от "ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД с ЕИК ********* иск
по чл.422 от ГПК /чл.415, ал.1, т.1 от ГПК/, за признаване за установено, че ответника Х. В.
Х. с ЕГН **********, му дължи сумата от 3061лв., представляваща главница за служебно
начислена, консумирана и незаплатена ел. енергия по фактура № **********/26.08.2019г., за
периода от 26.09.2017г. до 25.09.2018г., за обект на потребление: гр.Велики Преслав,
обл.Шумен, ул..... №3Б, с абонатен № ********** и клиентски № **********, и сумата от
107,14лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на
фактурата (05.09.2019г.) до 09.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда на 27.01.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК №20/30.01.2020г. по ч.гр.д. №37/2020г. по описа на ВПРС, като
неоснователен и недоказан. С решението са присъдени 700 лв. деловодни разноски на
ответната страна.
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението
на районния съд, и моли съда да го отмени по подробно изложени съображения, и да
постанови друго, с което предявения иск да се уважи изцяло, евентуално до размер от
2209,24 лева главница /остойностена по най - ниската цена за покриване на технологичен
разход, действал през периода - 0,136272 лв. за киловатчас/ и 77,33 лева мораторна лихва.
1
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в
който сочи, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за частично основателна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция от "ЕНЕРГО - ПРО
ПРОДАЖБИ" АД срещу Х. В. Х. с ЕГН **********, по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК. От
събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: ответникът
е потребител на електрическа енергия, по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката, и отношенията му с ответника се уреждат от Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на “Енерго-Про Продажби” АД и Общи условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
“Електроразпределение Север” АД, в съответствие с чл. 98а от същият закон. Съобразно
чл.45 от ПИКЕЕ служители на “Електроразпределение Север” АД извършили техническа
проверка на измервателната система в обекта на ответника, при която бил съставен
Констативен протокол №1301489/25.09.2018г., съставен по повод извършена на
25.09.2018г. проверка на техническото средство- електромер от служители на ищцовото
дружество, в обекта находящ се в гр.Велики Преслав, обл.Шумен, ул..... №3Б, с абонатен №
********** и клиентски № **********, с отразени показания на две тарифи на СТИ с фабр.
№ 1114021463567839 на жилището, обитавано от ответника, намиращо се на посочения по-
горе адрес, при което е установено, че процесният електромер е бил с показания за
консумирана ел енергия по нощна тарифа – 001910 и дневна тарифа - 007481. В протокола е
посочено, че СТИ се демонтира за извършване на експертиза в БИМ. От показанията на
разпитаните в първоинстанционното производство свидетели, служители на
„Електроразпределение Север“ АД гр. Варна се установява, че същите са извършили
проверка на електромер на 25.09.2018г. в обекта на потребление на горния адрес. Тъй като
не могли да извършат софтуерна връзка и да отчетат СТИ със софтуера, електромерът бил
свален, за да му се извърши проверка в БИМ. СТИ било предадено за метрологична
експертиза в БИМ, ГД "Мерки и измервателни уреди“, РО- Русе, гр. Русе. За извършената
метрологична експертиза е съставен констативен протокол № 1623/15.08.2019г., от който се
установява, че липсват механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на
електромера. Налице са необходимите обозначения на табелката на електромера. Не е
осъществяван достъп до вътрешността на електромера. В т.5 от експертизата е посочено, че
„при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера.
Наличие на преминала енергия на тарифа 15.8.3 - 0016212,862 kWh, която не е
визуализирана на дисплея“. В протокола на БИМ изрично било посочено, че процесното
2
СТИ не е имало повреда или дефект, а е отчитало точно. На 22.08.2019 г.
„Електроразпределение Север” АД съставило Становище за начисляване на електрическа
енергия и конкретизира размера на оспореното вземане. Установено било точното
количество неотчетена ел.енергия след прочитане на скрития регистър, а именно - 16212
кВТч.. Съгласно заключението по извършената по делото съдебно-техническа експертиза, се
установява, че процесното СТИ е преминало първоначално заводско калибриране и има
допълнителна метрологична маркировка, срока на метрологичната му годност е до края на
2020г. и е било метрологично годно към датата на проверката. СТИ бил монтиран в имота
на 24.06.2015г. с показания на тарифите Т1 и Т2 - 000000, като се сочи че от завода
производител идвали с нулеви показания по всички регистри. На 20.08.2018г. процесното
СТИ било монтирано в изнесено електромерно табло, на стълб пред имота. Възможно било
чрез процесния електромер, като се отчетат записите в неговите регистри, да бъде измерена
цялата, потребена от ищеца - абонат електрическа енергия в периода, посочен в
корекционната сметка. Съществували данни за неправомерно софтуерно вмешателство
върху процесното средство за търговско измерване. Електромера бил препараметризиран,
през дигитален порт с оптична глава, част от преминалата в определени часове от
денонощието електрическа енергия да се натрупва (отчита) в невидимия на дисплея
регистър ТЗ. За да се извърши препараметризиране на СТИ не било необходимо да се
осъществи (физически) контакт със СТИ и да се проникне в електромера, да възможно е
манипулирането да се извърши без отваряне на СТИ. Налице било не отчитане от
измервателната схема на СТИ на преминалата от захранващия кабел към абоната
електроенергия в процесния период. Неотчетеното количество е отразено в регистър 3 на
процесното СТИ. Отчетеното в скрития регистър количество електроенергия реално било
преминало през СТИ и било потребено от ищеца. Количеството електрическа енергия,
определено в Становище за начисляване на електрическа енергия, можело да бъде доставено
до обекта на абоната като се съобразят пропускателната способност на присъединителната
линия и присъединителните съоръжения и на СТИ. Аритметично точни били извършените
математически изчисления по извършената корекционна процедура и действащите за
процесния период цени на електроенергията, одобрени от КЕВР. Неизмерените количества
електроенергия, преминали през СТИ по регистър 3 били остойностени по действащите за
процесния период цени на електроенергията, одобрени от КЕВР по цена за технологичен
разход. Причината да не се визуализира регистър 3 била софтуерно препараметризиране на
СТИ. От изготвената съдебно електротехническа и компютърна експертиза, се установява,
че електромер, тип ME162, с фабричен № 1114021463567839 не бил включен в системата за
дистанционен отчет, поради което не били налични данни от системата за дистанционен
отчет в информационния център на Енерго-Про. Датата, на последното влизане и
програмата за параметризация се запаметява. Когато специалистите на ЕРП“Север” АД и
служителите на БИМ, са използвали програмата за параметризация, за да прочетат
информацията от паметта на СТИ, не са документирали последно регистриралата дата в
програмата за параметризация, което означава, че към настоящия момент не било възможно
да се установи началния момент на неправомерното вмешателство в тарифната схема на
3
СТИ. Експерта посочва, че не е възможно да се определи началната дата, от която е
започнало натрупването на количество ел.енергия в невизуализираният регистър 1.8.3, тъй
като при влизането в програмата за параметризация на СТИ, за прочит на данните, датата от
неправомерното вмешателство се заменя с датата на последващото влизане в програмата, в
случая датата за прочит на данните. Нямало данни, кога е активирана тарифа ТЗ,
следователно не било възможно да се определи за какъв период от време електромера е
натрупвал консумираната ел.енергия на невизуализирания регистър 1.8.3 на тарифа ТЗ,
преди демонтирането му. Първоначално електромера бил параметризиран да отчита
консумираната електроенергия по две тарифи и тези две тарифи (Т2-дневна и Т1-нощна) се
визуализират на дисплея циклично. В настоящия случай, при злонамереното вмешателство,
била използвана предоставената възможност от производителя, да се управляват тарифните
регистри, което означава, че може да се променя само броя на активните регистри, избрани
при предварителната фабрична параметризация на СТИ, но не и наличните показания в тях.
Нарушителят променял броя на активните тарифи от две на три, но при тази промяна не се
стигало до автоматично визуализиране показанията на новоактивираната тарифа, ето защо
количеството ел.енергия натрупано в регистър 1.8.3 на трета тарифа ТЗ, както е в настоящия
случай не било визуализирано на дисплея. В БИМ изследването на електромера било в
рамките на няколко минути, по-точно в рамките на 1600 импулса. Краткото време за
проверка не позволявало да се уточни в коя часова зона се отчита невизуализираното
количество ел.енергия. Неправомерното вмешателство се изразявало в промяна броя на
активните тарифи и промяна на времевия диапазон, в който се отчита потребената ел.
енергия по отделните активни тарифи. Това вмешателство се извършвало с цел, част от
потребеното количество ел.енергия да не се визуализира на дисплея, което е причина
същото това количество, да не се регистрира от инкасаторите при ежемесечните отчети.
Приложеното към делото Становище за начисление на електрическа енергия от 22.08.2019г.
за доплащане на сметки било направено съгласно прочетена информация в регистър 1.8.3. В
настоящия случай не била използвана методика за начисляване на неотчетена
електроенергия, тази енергия не била регистрирана при редовните ежемесечни отчети, тъй
като процесното количество ел.енергия от 16212 kWh не е визуализирано на дисплея. От
посочените от вещото лице различни цени, действащи през периода от монтиране на СТИ до
демонтажа му, най - ниска е стойността на енергията за периода от 01.11.2015г до
30.06.2016г. - 0,136272 лв. за киловатчас.
Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи.
Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, ищцовата страна следва
да установи наличието на договорни отношения между страните за продажба на
електрическа енергия през процесния период за процесния обект, задълженията по договора,
обема на доставената енергия, както и че нейната стойност е в претендирания размер,
съответно ответната - че е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на цената на
доставеното количество енергия.
В настоящия случай не се спори между страните, а и от събраните по делото
4
доказателства се установява, че страните се намират в облигационно правоотношение по
повод продажбата на електрическа енергия през претендирания период за сочения обект. В
това си качество, ответникът е обвързан от публично известни Общи условия на „ЕНЕРГО
ПРО ПРОДАЖБИ” АД и “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, които са влезли в
сила, след одобряването им от ДКЕВР /сега КЕВР/, и публикуването в един централен и
един местен всекидневник и на интернет страницата на доставчика. Съобразно чл.55, ал.1 от
ПИКЕЕ в случаите на установено измерено количество ел. енергия в невизуализирани
регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на
средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. С
разпоредбите на чл. 13, т.3 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север" АД, на
дружеството е предоставено право да извършва периодични, извънредни технически
проверки и проверки на място на средствата за търговско измерване, на целостта и
фунционалността им и на свързващите ги електрически инсталации и на чл. 13 , т.4 - да
организира извършването на последващи проверки на средствата за търговско измерване по
реда на действащото законодателство, както и съгласно чл. 13, т.5 да упражнява контрол за
спазването на задълженията на ползвателя, като при установяване на тяхното неизпълнение
да съставя констативни протоколи по реда на Общите условия. Съгласно чл.16,т.5 от ОУ,
клиентът на „Електроразпределение Север" АД е задължен да не променя схемата на
свързване на електрическите съоръжения, да не преустройва, ремонтира или да заменя
елементите на средствата за търговско измерване, да не снема самоволно или поврежда
средство за търговско измерване, знак, пломба или друго контролно приспособление,
поставено от служители на „Електроразпределение Север" АД, овластен държавен орган или
трети лица, на които „Електроразпределение Север" АД е възложило дадена дейност, както
и съгласно чл. 16, т.6 да не използва електрическа енергия, без тя да се отчита от средства за
търговско измерване.
Основният спорен момент между страните по делото е въпросът консумирана ли е
реално от ответника сочената от ищеца електрическа енергия. На първо място спор е налице
досежно това, дали са били налице предпоставките, даващи основание на ответното
дружество да извършва едностранно корекция на потребената електроенергия за процесния
период. Въпреки възприетата до този момент практика от настоящия съдебен състав,
досежно тълкуването и приложението на действащата нормативна уредба, която урежда
правилата за измерване на електрическата енергия, съдът следва да се съобрази с
преобладаващата актуална съдебна практика на Върховния касационен съд на Република
България, поради което и приема следното.
Съгласно чл.50 от ПИКЕЕ отм., в случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база
данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества
електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата
електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и
5
преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период не по-дълъг от една година. В настоящия случай е
коригирана начислената за периода 26.09.2017г. - 25.09.2018г. електроенергия. С решение №
1500/ 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. ПИКЕЕ, приети от Държавната
комисията за енергийно и водно регулиране, обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. са отменени с
изключение на чл. 48 - 51, поради съществено нарушение на процедурата по тяхното
приемане. Решението е обнародвано с ДВ бр. 15/14.02.2017г.. Комисията за енергийно и
водно регулиране е приела нови ПИКЕЕ, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019год., но съгласно § 2
от ПЗР на новите ПИКЕЕ процедурите по преизчисляване на количество електрическа
енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите,
които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на
тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния
протокол. Т.е към момента на извършване на проверката, липсва приложим материален
закон, по силата на който да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия. С решението на ВАС е отменена и разпоредбата на
чл.47 от ПИКЕЕ отм., регламентираща специалните изисквания към констативния протокол,
който е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на оператора на
разпределителната мрежа да извърши едностранна корекция. С отмяната на чл.41 - 44 от
ПИКЕЕ липсва и ред, и предпоставки за извършване на проверки за метрологична,
функционална и техническа изправност на СТИ. Неотменените, към момента на проверката,
с решението норми (чл.48 - 50) не могат да запълнят обема на възложеното с чл. 83, ал.2,
изр.2 вр. ал.1, т.6 от ЗЕ правомощие на комисията. Те регламентират само хипотезите, при
които може да бъде извършена едностранната корекция, но не определят ред за
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Липсващата нормативна уредба регламентираща реда за възникване на правото на оператора
да извършва едностранни корекции, а на ответника да фактурира допълнително начислените
количества енергия, не може да бъде заместена и по аналогия. Ето защо не може да се
признае правото на ищеца да начисли исковата сума на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, въз
основа на констатациите от проверката за целия период отразен в издадената фактура.
Неотменените, към момента на проверката норми /(чл.48 - 51) не могат да запълнят обема на
възложеното с чл. 83, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.6 от ЗЕ правомощие на комисията. Те
регламентират само хипотезите, при които може да бъде извършена едностранната
корекция, но не определят ред за установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия.
При липсата на приложима специална подзаконова нормативна уредба за
преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и
незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, следва да се
приложат общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на
продадената енергия /в който смисъл е и съдебната практика - решение №124/18.06.2019г.
по гр.д.№2991/2018г., ІІІ г.о. на ВКС, гр.д.№4160/2018г. по гр.д.№4160/2018г., ІІІг.о. на
ВКС, решение №76/08.04.2021г. по гр.д.№2209/2020г., ІVг.о. на ВКС, решение
6
№124/13.09.2021г. по гр.д.№1899/2020г., ІVг.о. на ВКС, Решение № 60116 от 17.02.2022 г.
на ВКС по т. д. № 971/2020 г., II т. о., и др. /. Касае се за договор за продажба /доставка/,
поради което наред със специалните, приложение намират и общите правила на ЗЗД,
включително и във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставена стока.
За да възникне крайното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната
цена, доставчикът следва да установи действително доставеното количество електрическа
енергия за минал период, като това се отнася и за случаите, когато върху средството за
търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултата на което с него е
измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. Съгласно
нормата на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но е отчетена
енергия в по - малък размер поради допусната грешка и съответно е заплатена по - малка
цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата, като този извод
следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената
на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване.
В случая е установено, че към датата на монтиране на процесния електромер в
обекта, същият е монтиран като нов с отбелязани нулеви данни за нощна и дневна енергия.
Вещите лица по назначените в първоинстанционното производство експертизи сочат, че
натрупаната в "скрития регистър" електроенергия е реално доставена и потребена от
абоната през процесния период. Т.е. технически не е възможно показанията в другите
регистри на електромера да са различни от нулеви към датата на първоначалния монтаж.
Параметризацията от производителя е само в две тарифи/дневна и нощна/. При това
положение натрупаното количество електроенергия в невизуализирания регистър към
датата на проверката /16212 кВтч/ се явява потребено от абоната, но незаплатено от него.
Скритата енергия не може да е натрупана още при монтирането на електромера или да е
изкуствено нанесена чрез софтуерно вмешателство без реално потребление. Установява се
/видно от отразеното в представената метрологична експертиза, съставляваща официален
удостоверителен документ/, че електромерът е бил изправен и отчита в класа си на точност -
не са установени грешки по-големи от допустимото, съответно че е налице преминала
електроенергия през трета и четвърта тарифа, което не са визуализирани на дисплея.
Електромерът се е намирал в обекта на абоната, при монтирането му същият е бил нов,
параметризиран от производителя в две тарифи, което означава, че третата е активирана
след монтажа и записаната в нея, преминала през електромера електроенергия е доставена
именно в обекта на ищеца. Натрупаната електроенергия в невизуализираните регистри 1.8.3
/Т3/ е потребена, тъй като е преминала през измервателната система на електромера, а
регистрираните данни не могат да бъдат манипулирани - самият микроконтролер е устроен
по начин, да не могат да се манипулират данните. Ето защо и единствения възможен извод
е, че записаното в скрития регистър количество електроенергия е преминало през
електромера. Тъй като натрупването е станало в невизуализиран регистър, тя не е била
регулярно отчитана и съответно не е била заплатена от ищеца. В подкрепа на този извод е и
7
обстоятелството, че съгласно заключенията на вещите лица по СТЕ и СТКЕ, отчетената
електроенергия плюс определената за доплащане е в рамките на допустимото количество.
Въпреки, че през процесния период е липсвала специална регламентация на
процедурата и начина за преизчисляване на електроенергията в случай като процесния-
грешка в отчитането, в настоящото производство ищцовата страна е ангажирала
доказателства досежно записванията в скрития регистър на електромера, а исковото
производство е достатъчна гаранция за равни права на страните и за защита на
добросъвестния краен потребител. При неточно измерване или неизмерване на доставената
енергия, правото на доставчика да извърши едностранна корекция на сметките на
потребителя не е обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя, защото
целта на корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание имуществено
разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за неговото виновно поведение.
За дължимостта на цената е без значение каква е причината за неотчитането на
действителния обем на потреблението /Определение №723/24.11.2020г. по гр.д.
№2268/2020г., ІVг.о. на ВКС/. Разпоредбата на чл.183 от ЗЗД не изисква виновно поведение
на потребителя, за да възникне задължението за заплащане на цената, поради което и
ирелевантно за спора е обстоятелството от кого изхожда софтуерното вмешателство. За
пълнота следва да се отбележи, че в случая причина за натрупването на енергия в скритите
регистри е извършено софтуерно вмешателство, което съставлява човешка намеса в паметта
на СТИ, не и софтуерна грешка, в този смисъл са заключенията и на СТЕ, и на СТКЕ. Както
бе посочено по-горе, натрупаната електроенергия в невизуализираните регистри е
потребена, тъй като е преминала през измервателната система на електромера, а
регистрираните данни не могат да бъдат манипулирани - самият микроконтролер е устроен
по начин, да не могат да се манипулират данните. При вмешателството е използвана
единствено предоставената възможност от производителя да се управляват тарифните
регистри, което означава, че може да се променя само броя на активните регистри, избрани
при предварителната фабрична параметризация на СТИ, но не и наличните показания в тях.
Поради невъзможност да се установи продължителността на софтуерното
въздействие върху СТИ /последното не е тип „смарт“ и не е включено в системата за
дистанционен отчет/, началният момент следва да е датата на монтиране на електромера в
обекта на ищца /което обстоятелство не е съобразено от ищцовото дружество въпреки
неприложимостта на чл.50 от ПИКЕЕ 2013г., и необвързаността на
електроразпределителното дружество от едногодишния максимален период назад във
времето от датата на констатиране на несъответствие, в рамките на който следва да бъде
изчислена корекцията/. Приложими са общите правила на ЗЗД относно договорите за
продажба за дължимост на цялото установено количество реална потребена, но неотчетена и
незаплатена от купувача енергия, но доколкото е невъзможно да се установи кога точно е
било потребено количество електрическа енергия, отразено в скрития регистър /в каквато
насока са и заключенията по изготвените по делото експертизи/, съдът намира, че същото
следва да се разпредели съответно за целия период от монтирането на СТИ в обекта на
8
24.06.2015г. до демонтажа на 25.09.2018г., каквато е и действащата в настоящия момент
регламентация, съобразно чл.55, ал.1 ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./. Общото
количество енергия 16212 кВтч следва да се раздели на дните за горния период, при което се
получава консумация за 24 часа в размер на 13,65 кВтч от скрития регистър /16212 : 1188 =
13,65/. Горното е необходимо с оглед въведено от ответника възражение за изтекла
погасителна давност. Процесното вземане е периодично такова и спрямо него е приложима
кратката тригодишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и задължителните разрешения в
ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. 3адълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Тъй като
процесното вземане е за заплащане на цената на потребената електроенергия по сключения
договор между страните, а не за обезщетение за вреди от договорно неизпълнение или за
друг вид обезщетение от извъндоговорен произход, горепосочените задължителни
разрешения на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС следва
да намерят приложение спрямо него /в горния смисъл Решение № 60215 от 9.12.2021 г. на
ВКС по гр.д.№ 4178/2020 г., III г. о., и др./. Ето защо процесното вземане за периода от
24.06.2015 г. до 27.01.2017 г. е погасено с кратката тригодишна давност, при съобразяване с
обстоятелството, че заявлението по чл.410 ГПК, продължило в исково производство по
чл.415 ГПК, и прекъсващо давността, е подадено на 27.01.2020 г. Или за непогасения с
давност период от 27.01.2017г. до 25.09.2018г. следва да се приеме че ответника е потребил
8271,9 кВтч електроенергия /за 606 дни/, стойността на която, определена по цени, които са
били утвърдени от КЕВР през процесния период, приравнени с цените на технологичния
разход /съобразно изготвената допълнителна електротехническа и компютърна експертиза/,
възлиза на 1474,82 лева. За тази сума предявеният установителен иск е основателен, и
следва да се уважи. От падежа на главното задължение - издаване на фактурата 05.09.2019г.
до 09.01.2020г. /претендирания от ищеца период/ ответникът дължи и обезщетение за забава
в размер на 52,03 лева, определен на основание чл.162 от ГПК.
Ето защо предявените установителни искове по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК са
основателни до така установените размери, в която част следва да се уважат, а в останалата
им част до пълния предявен размер, следва да се отхвърлят. Предвид изложеното съдът
намира, че решението на първоинстанционният съд следва да се отмени в частта с която са
отхвърлени ищцовите претенции за горните суми, и да се постанови друго, с което исковете
да се уважат в тази част, а в останалата отхвърлителна част, решението следва да се
потвърди. Решението следва да се отмени и в частта за присъдените на ответника разноски
за разликата над 362,64 лева. На ищцовата страна следва да се присъдят деловодни разноски,
съразмерно на уважената част от иска /жалбата/ за първата инстанция /и заповедното
9
производство/ в размер на 875,55 лева и за въззивната в размер на 296,57 лева, а на
ответната деловодни разноски за въззивното производство, съразмерно с отхвърлената част,
в размер на 269,39 лева.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260083 от 08.12.2021 г. по гр.д.№146/2020г. по описа на
Районен съд - гр.Велики Преслав, САМО В ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявения от
"ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД с ЕИК ********* иск по чл.422 от ГПК /чл.415, ал.1, т.1
от ГПК/, за признаване за установено, че ответника Х. В. Х. с ЕГН **********, му дължи
сумата от 1474,82 лв., представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия
по фактура № **********/26.08.2019г., за обект на потребление: гр.Велики Преслав,
обл.Шумен, ул..... №3Б, с абонатен № ********** и клиентски № **********, и сумата от
52,03лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 05.09.2019г. до
09.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда на 27.01.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, присъдени със Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №20/30.01.2020г. по
ч.гр.д. №37/2020г. по описа на ВПРС, както и В ЧАСТТА , с която на ответника са
присъдени деловодни разноски за разликата над 362,64 лева до 700 лева, като вместо това, в
тази част, ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. В. Х. с ЕГН **********, че
същия ДЪЛЖИ на "ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД с ЕИК ********* сумата от 1474,82
лв., представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактура №
**********/26.08.2019г., за обект на потребление: гр.Велики Преслав, обл.Шумен, ул.....
№3Б, с абонатен № ********** и клиентски № **********, и сумата от 52,03лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 05.09.2019г. до
09.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда на 27.01.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, присъдени със Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №20/30.01.2020г. по
ч.гр.д. №37/2020г. по описа на ВПРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260201 от 23.04.2021г. по гр.д.№663/2021г. на Районен
съд - гр.Шумен, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Х. В. Х. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на "ЕНЕРГО - ПРО
ПРОДАЖБИ" АД с ЕИК *********, направени по делото разноски в размер на 875,55 лева
за първата инстанция и заповедното производство, и в размер на 296,57 лева за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА "ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Х.
В. Х. с ЕГН **********, направени по делото разноски в размер на 269,39 лева за
10
въззивната инстанция.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11