№ 38
гр. Бургас, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501356 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на П. Ж. М. с ЕГН-**********
,представляван от пълномощника си адв.Михаел Любомиров. от САК срещу съдебно
решение №260597 от 05.11.2020г.,постановено по гр.д.№656/2020г.по описа на БРС.
Въззивникът твърди,че са му били връчени две съдебни решения с №260597 от
05.11.2020г.,постановени по делото,но с различно съдържание,поради което е отправил
искане за прогласяване на нищожността им или обезсилването им ,а при условията на
евентуалност- отмяна на съдебното решение,в диспозитива на което съдът се е произнесъл
по иска,предявен срещу П. Ж. М..
Препис от въззивната жалба на П. Ж. М. с вх.№ 274947 от 07.12.2020г.е връчен на
въззиваемата страна- „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД на
19.03.2021г.,която е депозирала писмен отговор в законоустановения срок.В отговора на
въззивната жалба се посочва,че ищецът е получил препис от съдебното решение,отговарящо
на исковите претенции с исковата молба,а именно- ответник П. Ж. М.,претендирана
главница 1204.09 лв., ч.гр.д.№9649/2019г., договор за паричен заем №5433789 от
21.04.2018г.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват,редовно
уведомени.Нямат нови искания.
По оплакванията на въззивника за нищожност и недопустимост на постановеното по
делото съдебно решение въззивният съд намери следното:
Със съдебно решение №260597 от 05.11.2020г.,постановено по гр.д.№656/2020г.по
описа на БРС,районният съд се е произнесъл по съществото на спора по гр.д.№656/2020г.по
описа на БРС. По това дело страни са ищецът „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД и ответникът П. Ж. М. ,с предмет на спора- предявен от ищеца срещу
1
ответника установителен иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване дължимостта
на вземанията на ищеца,за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 4343 от
14.11.2019г.по ч.гр.д.№9649/2019г.по описа на БРС.
В кориците на гр.д.№656/2020г.по описа на БРС се съдържа само едно съдебно
решение с №260597 от 05.11.2020г.,с което районният съд се е произнесъл по иск на
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД против П. Ж. М.. Видно от диспозитива на
съдебното решение е,че искът е частично уважен – прието е за установено по отношение на
въззивника П. Ж. М.,че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК-*********
по договор за паричен заем № 5433789 от 21.04.2018г.,сключен с „Вива кредит „ООД
,вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия,сумата от 1204.09
лева,представляваща главница,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-13.11.2019г.до
окончателното и изплащане,плащане на които е разпоредено със Заповед по чл.410 ГПК
№4343 от 14.11.2019г.,постановена по ч.гр.д.№9649 по описа на БРС за 2019г. Предявеният
установителен иск е частично отхвърлен- за разликата над уважения размер до
претендирания размер на вземанията,за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410
ГПК № 4343 от 14.11.2019г.по ч.гр.д.№9649/2019г.по описа на БРС.
Във въззивната жалба на П. Ж. М. № 274947 от 07.12.2020г. се твърди, че на
19.11.2020г. му е бил връчен препис от съдебно решение №260597 от 05.11.2020г., от
диспозитива и част от мотивите на което е било видно,че съдът се е произнесъл по
иск,предявен от ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД но срещу
друго лице- П.Н.П.,за установяване съществуването на вземане в друго заповедно
производство- по Заповед № 6885 от 27.09.2019г.по ч.гр.д.№6885/2018г. по описа на БРС.
С разпореждане от 23.12.2020г. по повод въззивната жалба на ответника М. и
подадени молби с правно основание чл.247 ГПК и чл.248 ГПК, БРС е извършил проверка и е
констатирал,че в деловодната програма на съда е прикачен файл поради техническа
грешка,който като съдържание не съответства на постановеното по делото съдебно
решение,а е негов работен вариант. Съдът е разпоредил коригиране на варианта на
решението в деловодната програма на съда,с прикачване на правилния файл и връчване на
страните на преписи от съдебното решение отново,с изготвяне на препис от
решението,приложено по делото.
От представения с въззивната жалба на ответника М. първи вариант на съдебно
решение №260597 от 05.11.2020г. и разписката за връчването му се установява,че същото му
е било връчено на 19.11.2020г. Видно от съдържанието на връченото решение е,че същото е
било обявено в деловодната програма на съда с №260597 от 05.11.2020г.,по гр.д.
№656/2020г.по описа на БРС,посочен е верният съдебен състав,който е разгледал делото,
удостоверено е,че е подписано от съдията,положен е и печатът на съда. В мотивите на този
вариант на решението е очертан спорът между надлежните страни,след което обаче съдът е
изложил и мотиви досежно дължимостта на вземане на ищеца от друго лице –П.Н.П. ,по
друго заповедно производство.В диспозитива на този вариант на съдебното решение съдът
се е произнесъл по иск на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД,но срещу
П.Н.П. ,по вземане с друг размер,по друг договор за кредит и друго заповедно производство.
Горепосочените несъответствия сочат,че очевидно е била допусната съществена
деловодна техническа грешка, която обаче според въззивния съд не може да бъде
процесуално допустимо отстранена чрез разпореждане на съдията за премахване на
погрешния файл от деловодната програма и прикачване на верния файл,съдържащ
окончателния вариант на постановеното решение. В случая на 19.11.2020г.на ответника е
било връчено съдебно решение, съдържащо всички изискуеми съобразно закона
2
реквизити,което означава,че решението е било обявено от съда, а съгласно нормата на
чл.246 ГПК след като обяви решението,съдът не може сам да го отмени или измени.
Връченото на 19.11.2020г. на ответника съдебно решение според въззивната
инстанция следва да бъде прогласено за нищожно,тъй като се констатира противоречие
между мотивите и диспозитива му,в резултат на което решението е неразбираемо, дори чрез
тълкуване. Съдът е бил сезиран с иск по чл.422 ГПК от ищеца „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ЕООД срещу П. Ж. М.,по който е образувано гр.д.№656/2020г.по
описа на БРС. В началото на мотивите/първите четири страници/ на решение №260597 от
05.11.2020г.,връчено на ответника на 19.11.2020г. съдът е очертал верния предмет на спора
между верните страни,изложил е твърденията и оспорванията на страните в исковата молба
и отговора.След това подробно изложение,на стр.4 съдът е изложил твърдения и
факти,относими очевидно към друг спор- с ответник П.Н.П.,по друго заповедно
производство и относно вземане в друг размер.С диспозитива на съдебното решение съдът
се е произнесъл по спора с ответник П.Н.П.,а не по спора с ответник П. Ж. М..
По отношение на втория вариант на постановеното съдебно решение с №260597 от
05.11.2020г.въззивният съд установи следното:
В изпълнение на горецитираното разпореждане от 23.12.2020г.на съдията-
докладчик,в деловодната програма е прикачен новият файл на съдебно решение по
делото,като е изведено със същия номер и дата.То се съдържа и на хартиен носител с
оригинален подпис на съдията-докладчик.Преписи от това решение са връчени на
страните,като на ответника то е връчено на 07.01.2021г.Срещу това решение също е
депозирана въззивна жалба.
След връчването на преписи от решението на страните е постъпила молба от ищеца
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД под № 271209 от 29.03.2021г.,с
която ищецът е заявил,че в решението е допусната очевидна фактическа грешка,тъй като
навсякъде като ищец е посочено друго дружество –„Агенция за събиране на
вземания“ЕАД,като е отправено искане за поправка на допуснатата ОФГ по реда на чл.247
ГПК. С решение № 260768 от 21.05.2021г. БРС е допуснал поправка на очевидна фактическа
грешка,като навсякъде в решението вместо ищец „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е
постановил да се чете „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД с ЕИК-
*********,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Панайот
Волов“№29,ет.3,представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов
Янакиев,чрез юрисконсулт Ивайло Колев Терзиев.
Постъпила е и молба от адвокат Красимира Билева,пълномощник на ответника М.,с
която е отправено искане за изменение на решението в частта за разноските.С определение
№ 263265 от 01.06.2021г.съдът е оставил молбата без уважение.Срещу това определение е
постъпила частна жалба,която е върната с разпореждане №268819 от 09.07.2021г.на БРС
поради просрочие. Срещу това разпореждане е подадена частна жалба с вх.№280105 от
29.07.2021г.,с която АС“Бул Лекс“ чрез адв.Красимира Билева,лично и като процесуален
представител на ответника П. Ж. М. го е оспорило,с твърдения,че не е налице просрочие и е
отправено искане за отмяната му и разглеждане на частната жалба.
Въззивният съд намира,че решението и във втория му вариант следва да бъде
обезсилено като процесуално недопустимо,а делото следва да се върне за ново разглеждане
от друг съдебен състав на БРС,тъй като в нарушение на разпоредбата на чл.246 ГПК съдът е
обявил второ решение по делото,след като вече е обявил и връчил на ответника предходен
вариант на решението.На обезсилване,заедно с решението подлежат постановеното
решение по чл.247 ГПК и постановеното определение по чл.248 ГПК. При този изход от
въззивното обжалване,частната жалба на адв.Билева срещу разпореждането за връщане на
жалбата срещу определението по чл.248 ГПК не следва да се разглежда, поради отпадане
на правния интерес от обжалването по същество на обезсиления съдебен акт. При новото
3
разглеждане на предявения иск районният съд ще се произнесе отново валидно и допустимо
по исканията на страните за присъждане на разноски.
Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280 ал.3 т.1
ГПК.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожно съдебно решение №260597 от 05.11.2020г.,постановено по гр.д.
№656/2020г.по описа на БРС, връчено на ответника П. Ж. М. на 19.11.2020г.,в диспозитива
на което БРС се е произнесъл по иск с правно основание чл.422 ГПК,предявен от „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ЕООД срещу П.Н.П., за установяване
съществуването на вземане в друго заповедно производство- по Заповед № 6885 от
27.09.2019г.по ч.гр.д.№6885/2018г. по описа на БРС.
ОБЕЗСИЛВА съдебно решение №260597 от 05.11.2020г.,постановено по гр.д.
№656/2020г.по описа на БРС, връчено на ответника П. Ж. М. на 07.01.2021г., с което БРС се
е произнесъл по иска с правно основание чл.422 ГПК предявен срещу ответника П. Ж. М. за
установяване съществуването на вземането на ищеца по Заповед по чл.410 ГПК №4343 от
14.11.2019г.,постановена по ч.гр.д.№9649 по описа на БРС за 2019г., както и съдебно
решение № 260768 от 21.05.2021г. постановено по реда на чл.247 ГПК и определение №
263265 от 01.06.2021г.постановено по реда на чл.248 ГПК.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на БРС.
Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4