РЕШЕНИЕ № 961
гр. Пловдив, 17.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІХ-ти гр. състав, в публично съдебно
заседание на седемнадесет юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при
участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа въззивно гражданско дело
№ 1036/ 2019г. по описа на ПдОС, IХ-ти гр. състав, докладвано от съдия
Дублекова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК,
образувано по въззивна жалба, подадена от ответника в първоинстанционното
производство „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. ”Княз Александър Дондуков” №19, ет.2, чрез
пълномощник юрисконсулт С.Й., със съдебен адрес ***, против Решение №1079/
19.03.2019г., постановено по гр. д. № 5123/ 2018г. по описа на Районен съд-
Пловдив.
С обжалваното решение е признато за установено в
отношенията между страните, че Н.Н.Х. не дължи на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, като погасени по давност, сумата от 10
000 лв.
- главница по Договор за кредитна
карта с револвиращ кредит, сключен на 20.12.2008 г. между ищеца, като
кредитополучател, и „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитодател, както и
сумата от 2529,56 лв. - лихва за периода от 20.12.2008 г. до 13.10.2010
г., за които суми е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 16031/2010 г. по описа на ПдРС; както и
ответникът е осъден да заплати разноски по делото.
Решението се обжалва изцяло. Във въззивната жалба се
излагат оплаквания за недопустимост на постановеното решение и в тази връзка се
излагат доводи, че предявеният иск е недопустим, като подаден срещу ненадлежна
страна. Оспорва се пасивната легитимация на ответника по съображения, че
същият няма качеството на кредитор, тъй
като с Договорът за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 15 декември 2016 г. е цедирал по
надлежен ред вземането си на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, като за извършената
цесия от името на цедента са уведомени всички длъжници по вземането. Излагат се
доводи, че в производството пред първата инстанция е установено
наличието на молба за конституиране
на третото лице помагач „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД като взискател по
изпълнително дело № 1523/2011 г. по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова, рег. № 819
на КЧСИ, с район на действие ОС – Пловдив, и че липсата на произнасяне от
страна на съдебния изпълнител не влияе нито на валидността на цесията, нито на
нейната противопоставимост на длъжника. Предвид и на което се поддържа довода,
че конституирането на нов взискател всъщност по изпълнителното дело следва да
бъде изцяло в компетенциите на съдебния изпълнител и извън контрола на която и
да е от страните по изпълнителното производство, от което се прави извод, че не
е налице надлежна пасивна легитимация за ответника. На следващо място се
излагат доводи и съображения за
неоснователност на иска, като в тази връзка се поддържа, че решението е
неправилно и необосновано. Оспорва се възприетото от районния съд, че давността по отношение на вземанията на ищеца е изтекла, като се
поддържат аргументи, че същата е била многократно прекъсвана, в хода на
изпълнителното производство. Въз основа
на изложените в жалбата съображения се иска обжалваното решение да бъде
обезсилено като недопустимо, а в условията на евентуалност да бъде отменено
като неправилно и постановено ново решение, с което да бъде отхвърлен
предявеният иск срещу „ОТП Факторинг България“ ЕАД като неоснователен.
Претендират се разноски за настоящата инстанция.
Въззиваемият Н.Н.Х., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез пълномощник адв. Т.В., със съдебен адрес ***, с
отговора на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна и недоказана.
Сочи се, че първоинстанционният съд
правилно е преценил събраните по
делото доказателства, с оглед на което и постановеното решение е правилно и
законосъобразно. Поддържат се изцяло
доводите, изложени в исковата молба, както и в допълнителните молби и
съображения, изложени в хода на първоинстанционното производство. Въз основа на
изложеното се иска въззивната жалба да бъде отхвърлена и първоинстанционното
решение потвърдено. Претендират се разноски за настоящото производство.
Конституираното като трето лице – помагач на страна на
ответника в производството – „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хенрих Ибсен“
№15, не взима становище.
Пловдивският окръжен съд, след като провери
обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите
и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане
по същество.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира решението за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в рамките
на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност
по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд намира обжалваното
решение за правилно по следните съображения:
Производството пред районния съд е образувано по отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 439 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК, предявени от
длъжника против взискателя за недължимост на изпълняемите парични задължения, с
твърдения за материална незаконосъобразност на изпълнителния процес, поради
погасяване по давност на претенциите за принудително осъществяване на вземанията.
Основанието на претенцииите са факти,
настъпили след подаване на заявлението и
след стабилизиране на заповедта за
изпълнение на парично задължение.
Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал.2 ГПК искът на
длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че ищецът е длъжник в изпълнителното производство по изпълнително
дело № 20118190401523 по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова, рег. № 819, район на
действие Окръжен съд- Пловдив, образувано на 01.08.2011 г., на основание
изпълнителен лист от 18.10.2010 г., издаден въз основа на Заповед № 9930/
18.10.2010г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК, по ч. гр. д. № 16031/ 2010г. по описа на РС – Пловдив, в полза
на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД. По делото не е спорно, че ищецът не е оспорил
заповедта и възражение в законоустановения срок по чл.414, ал.2 от ГПК не е
постъпило, с оглед на което заповедта за изпълнение е влязла в сила на
01.09.2011г.
По молба на ответното дружество, на основание сключен
договор за продажба на вземания с взискателя „Банка ДСК“ ЕАД, с постановление
на съдебния изпълнител от 19.08.2013г. като взискател по изпълнителното дело е
конституирано ответното дружество, а производството по отношение на досегашния
взискател е прекратено.
По изпълнителното дело е постъпила молба от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД,
вх. № 2928/ 08.03.2017г., да бъде конституирано дружеството на основание чл.429 ГПК като частен правоприемник на ответното дружество, на основание сключен
договор за цесия. Молбата е оставена без движение от съдебния изпълнител, с
указания, че следва да бъдат представени доказателства за връчено уведомление
на длъжника за извършената цесия по реда на чл.99 ЗЗД и доказателства за
прехвърленото вземане, каквито няма данни да са представени, видно от
материалите от изпълнителното дело, както и съответно не е поставен акт на
съдебния изпълнител за конституирането на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД
като взискател по изпълнителното дело, в качеството на частен правоприемник на
ответното дружество, и съответно прекратяване на производството по
отношение на ответното дружество.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за
недопустимост на обжалваното решение поради липса на пасивна легитимация. От
данните по изпълнителното дело се установява безспорно, че ответникът е
взискател в изпълнителното производство, водено срещу ищеца, което
обстоятелство обуславя правния интерес на последния да насочи иска си срещу ответното
дружество. Искът по чл.439 ГПК е иск за оспорване на изпълнението, който може
да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Надлежна страна
се явява взискателят в изпълнителното производство, като ирелевантно е в случай
обстоятелството, че взискателят е прехвърлил вземането на трето лице по силата
на сключен договор за цесия, след като длъжникът не е надлежно уведомен за
цесията и кумулативно с това като взискател по изпълнителното дело със
съответен акт на съдебния изпълнител не е конституиран цесионерът.
Неоснователно е оплакването, че давност по отношение
на процесните вземания не е започнала да тече, тъй като не е надлежно обявена
предсрочната изискуемост на дълга. От една страна, по делото не се установява
вземанията по заповедта за изпълнение да са претендирани на основание настъпила
предсрочна изискуемост, а от друга страна, заповедта за изпълнение е влязла в
сила, като с настъпването на това обстоятелство се е преклудирала възможността
да се оспорват всички факти и обстоятелства, на които се основава вземането и
които са настъпили преди влизане в сила на заповедта за изпълнение, какъвто
факт е обявяване предсрочната изискуемост на кредита, т.е. до длъжника да е
достигнало волеизявлението на кредитора, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем.
Неоснователно е оплакването, че от събраните по
доказателства се установява, че давността по вземанията срещу ищеца не е
изтекла, тъй като е прекъсвана многократно.
В настоящия случай по отношение на вземането за
главница по договора за кредит е приложим общият петгодишен давностен срок, а
по отношение на вземането за договорна лихва приложение намира кратката
тригодишна погасителна давност.
Съгласно
Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г., по т.д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС,
по смисъла на чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ –
независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/ или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ, като такива действия са: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Със задължителното тълкуване по т.10 от тълкувателното
решение се прие, че прекратяването на изпълнителното производство в хипотезата
на чл.433, ал.1, т.8 ГПК настъпва по право, а не от датата на влизане в сила на
постановлението на съдебния изпълнител, при което положение двугодишният срок
по цитираната разпоредба, както и давностният срок за погасяване на вземането,
предмет на изпълнение, след прекъсване на давността с предприето от взискателя
действие по принудително изпълнение, текат от датата на последното поискано или
предприето валидно изпълнително действие.
В настоящия случай първото действие, което е
прекъснало давностния период, започнал да тече от влизането в сила на заповедта
за изпълнение, е молбата за образуване на изпълнителното производство,
депозирана на 01.08.2011г., тъй като в молбата за образуване са посочени определени
изпълнителни способи- запор на притежавани от длъжника МПС и движими вещи и
възбрана на собствени на длъжника недвижими имоти.
С разпореждане на съдебния изпълнител от 01.08.2011г.
е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника за дата 30.09.2011г., но от
данните по изпълнителното дело се установява, че такъв не е извършен.
С разпореждане на съдебния изпълнител от 03.09.2011г.
е присъединена държавата, на основание чл.458 ГПК, за дължими публични държавни
вземания, което действия представлява такова прекъсващо давността, с оглед
възприетото с Тълкувателно
решение № 2/ 26.06.2015 г., по т.д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Молбата
на ответното дружество от 06.11.2012г. за конституиране като взискател по
делото на основание настъпило частно правоприемство не е действие, което
прекъсва давността. Не се касае за конституирането на нов присъединен
взискател, а частен правоприемник на досегашния взискател, на място на
последния, както същевременно с молбата на ответното дружество за конституиране
като взискател по делото не са поискани изпълнителни действия и не са посочени
определени изпълнителни способи.
Следващото
действие, което е прекъснало давността е налагането на възбрана от дата
11.12.2015г. върху собствен на длъжника
недвижим имот. Към този момент обаче изпълнителното производство е прекратено
по силата на закона, поради неизвършване в продължение на две години изпълнителни
действия, поради което това изпълнително действие (наложената възбрана) не води
до прекъсване на давността, понеже като такова извършено след прекратяване на
изпълнителното производство то не може да породи присъщите си правни последици.
Извършваните в този период справки и проучвания на длъжника не прекъсват срока
по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, както и давността, тъй като същите не представляват
изпълнителни действия. Поради което двугодишният срок е изтекъл на 03.09.2013г.
и производството след тази дата се е прекратило по силата на закона. Подадената
от взискателя молба от 22.07.2015г. с искане за налагане на възбрана на
недвижим имот, собственост на длъжника, съгласно приложената справка от имотния
регистър, е поначало действие на взискателя, което прекъсва перемпционния срок,
но същото е без правно значение в случая, тъй като е извършено, когато
изпълнителното производство е прекратено по право, в хипотезата на чл.433,
ал.1, т.8 ГПК, поради настъпила перемпция, тъй като от конституирането на
държавата като присъединен взискател – на 03.09.2011г., в продължение на две
години от страна на взискателя не са поискани изпълнителни действия, които имат
за правна последица прекъсване срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, както и такива
не са извършвани от съдебния изпълнител, с оглед на което изпълнителното
производство е прекратено, считано от 04.09.2013г. по силата на закона. Без
правно значение е дали съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване на
принудителното изпълнение, тъй като същият има декларативно действие, а не
конститутивен характер. Предприетите по прекратено по право изпълнително
производство нямат значение на действия прекъсващи давността.
С
оглед на гореизложеното се мотивира извод, че на 03.09.2016г. е изтекъл
петгодишният давностен срок за вземането за главница по договора за кредитна
карта, а на 03.09.2014г. е изтекъл тригодишният срок за вземането за договорна
лихва, като следователно към датата на предявяване на исковата молба на
28.03.2018 г. давността по отношение на процесните вземания е изтекла, поради и
което исковете се явяват основателни.
Горното обосновава и
неоснователността на въззивната жалба, поради което същата следва да се остави
без уважение, а решението на Пловдивски районен съд, като правилно и законосъобразно, следва да се
потвърди.
В частта за разноските.
С оглед изхода
от спора – неоснователност на
въззивната жалба, по аргумент от чл.78, ал.3 ГПК, предвид направеното искане за
присъждане на разноски и представените доказателства за тяхната направа, на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №1079/ 19.03.2019г.,
постановено по гр. д. № 5123/ 2018г. по описа на Районен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА
„ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”Княз
Александър Дондуков” №19, ет.2, да заплати на Н.Н.Х.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 2500 лв., представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение за производството по в. гр. д. № 1036/ 2019г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив.
Решението
е постановено при участието на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Хенрих Ибсен“ №15, като трето лице – помагач на страна на
ответника в производството – „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.