Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2158 / 17.5.2019г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
33-ти състав, в
открито съдебно заседание, проведено на 19.04.2019г.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря
АТАНАСКА И.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12474 / 2018 година на ВРС, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен осъдителен иск от А.Т.В. ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, с адрес за
призоваване:
гр. Варна,
ул."***" №90, тел.***,
чрез адвокат Д***, Адвокатска
колегия - Варна, като упълномощен процесуален представител на
ищеца, срещу С.И.В. ЕГН **********,***, с правно основание чл. 45 от ЗЗД, с искане да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 5000.00лв./пет хиляди лева/, представляваща претърпени от
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на физическото и
психическото му състояние, резултат от
предприети действия от ответницата по реализиране на процедура по оплождане от
предоставен в медицински център за репродуктивна медицина „Радост“-Варна
биологичен донорски материал от ищеца през 2015г., във време, през което между страните по
делото е била налице фактическа раздяла и висящ съдебен процес за развод, като процедурата по оплождането е била
извършена без знанието и необходимото изрично съгласие на ищеца.
Претендират се с исковата молба
за присъждане и сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: Излага се
от ищецът А.Т.В.,
че понастоящем живее и работи в Република Доминикана.
Между него и ответницата, се сочи, че
има висящ процес за прекратяване на брака им с развод, предмет на гр.д. №429/2018г. по описа на ВРС, 48
съдебен състав.
Ищецът
сочи, че около 20 юли 2018г.
от Доминикана, случайно научил, че жената, с която е
в тежък бракоразводен процес, е посетила Медицински център за репродуктивна
медицина „Радост" във Варна, с желание и намерение да зачене от негов
биологичен материал. Изпаднал в шок от новината. Първото, което сторил е да
изпрати писмо по електронната поща на Медицински център за репродуктивна
медицина „Радост", с което заявил пред управителя д-р Емин, че категорично се противопоставя за
извършване на процедурата по оплождане на яйцеклетки на С.В., да бъде използван
негов замразен материал. Това е било сторено в съботния ден на 21.07.2018г.
Впоследствие,
на 23.07.2018г., упълномощен от ищезът
адвокат, също изпратил писмо по електронна поща на Медицински център за
репродуктивна медицина „Радост" с категоричната позиция на ищеца за
нежелание и забрана да бъде използван негов материал.
Твърди
се, че след телефонен разговор с лекар от клиниката, ищецът е установил, че за
зачеване от замразен биологичен материал от съпруга си, ответницата е въвела в
заблуждение д-р Алкан Емин, управляващ МЦ
„Радост" и лекар, който ще извърши процедурата и ембриоложката
в клиниката - М***. Ответницата в лични разговори в
Медицинския център и с писмена кореспонденция чрез съобщения между С.В. и д-р
Емин, е предоставила информация на д-р
Емин, че съпруга й няма да присъства на оплождането, без да спомене за воденото
между тях бракоразводно съдебно дело, като твърдяла, че и тя, и съпруга й,
желаят да бъде използван негов биологичен партньорски донорски материал, замразен в криобанката на
клиниката през 2015г. По този начин, се
настоява от ищецът, че ответницата е въвела в заблуждение лекарите от
клиниката, които се очаквало да извършат самата процедура по оплождането.
Настоява
се от ищецът, че действията на С.В. са пресметливи и користни, планирани и
осъществени чрез измама, и въвеждане в заблуждение на много хора. Твърди, че
ответницата е искала да зачене дете от него, за да го обвърже със задължение за
грижа и издръжка.
След
узнаване за случващото се в България, ищецът сочи, че е изпаднал в паника и
дълбоко чувство на безсилие, и гняв. Имал е хипертонична криза, която
благодарение на сина му, който случайно е бил в Доминикана
при него в този момент, е била овладяна. От 20
юли, ищецът излага, че е изгубил апетит и страдал от тежко безсъние. Мисълта,
че е отишъл да работи толкова далеч, за да осигури на семейството си добър
стандарт на живот, а в „знак на благодарност" е получил такива тежки
удари, не му давала спокойствие. Чувствал се измамен, унижен и тревожен.
Притеснявал се, че това му негово състояние се отразявало и на работата му, тъй
като след безсънните нощи той не бил адекватен и в кондиция.
Действията
на С.В., с които същата да се опита да създаде дете, без знанието, желанието и
съгласието на ищеца, се определят от последния като неморални, като с оглед
неимуществените вреди, които описва, ищеца настоява, че ответницата следва да
поправи вредите, които виновно му е причинила с така посочените действия.
С
изложеното, се обосновава правният интерес от предявения иск, с правно
основание чл.45 и чл.52 ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответната страна С.И.В., както и
е предявена насрещна искова претенция от същата.
Изразява се становище с подадения отговор, че предявеният
иск е неоснователен. Оспорва се така
предявения иск, както по основание, така и по размер.
Не се оспорва, че между страните има висящ процес за
прекратяване на брака им с развод. Твърди се, че не отговаря на истината обаче,
твърдението, че ищецът е бил против С.В. да ползва негов биологичен материал,
както и че това е било изненада и шок за него. Настоява се, че въпреки
раздялата, ищецът не е имал нищо против желанието на съпругата си да използва
дадения от него биологичен материал. В подкрепа на това, настоява, че е и факта,
че въпреки че от доста време са живеели разделени, ищецът не е депозирал
оттегляне на съгласието си, дадено пред Медицински център за репродуктивна медицина
„Радост" – Варна, за използване на биологичния материал от С.И.. Това е бил
единствения начин медицинският център да не ползва материала и ищецът е знаел
това.
Счита се, че искът на ищеца е
неоснователен, доколкото същият иска да черпи права от неправомерното си
поведение. Негово е било задължението да оттегли съгласието си за използване на
биологичния материал. Независимо, че е била
подадена искова молба за развод, страните по настоящия процес се сочи, че имат
Договор за партньорска донорска програма(подписано информирано съгласие), по
който никоя от страните не е оттеглила участието си.
Това, че ищецът е решил да го оттегли на 21.07.2018г., се настоява, че не го
освобождава от действието на договора дни преди това, когато фактически се е
случило оплождането на яйцеклетките, а именно на 19.07.2018г. Оттеглянето поражда действие занапред, а след 21.07.2018г. биологичен материал на А.В. не е
ползван, а и не може да се ползва, след като той е оттеглил участието си в
програмата.
Настоява се да не се
кредитират твърденията на ищецът, изложени в исковата молба, за протеклите
между него и клиниката разговори, като в тази връзка се прилага от ответницата официална
кореспонденция между нея и д-р Емин, от която е видно, че твърдяното от адвоката
на ищеца не отговаря на истината.
Несериозно е, според ответната страна, да се твърди, че е
искала да зачене дете от биологичния материал на съпруга си, само защото за
него ще възникне задължение за грижа и издръжка. При всички случаи дори и когато
бащата помага активно в издръжката на детето, сочи, че основните грижи по
отглеждането, особено в ранните детски години се поемат от майката. Още повече,
че в случая ищецът живее в чужбина, така че няма как С.И. да е разчитала той да
се грижи за детето. По-скоро този иск, според ответницата, води до извода, че А.В.
иска да извлече единствено финансова изгода от съпругата си.
За несериозно и
манипулативно, се сочи и твърдението, че все още ищецът не знаел дали инсеминацията е успешна, предвид, че същия като донор имал
достъп до информация относно ин-витро процедурата и вместо това очакване „да влошава
психологичното му състояние до тревожност и безсъние", е могъл да се
информира.
Неверни са и
твърденията, че ищецът не е знаел за подадената от съпругата му искова молба за
прекратяване на брака. Решението за развод е обсъждано от двамата съпрузи.
Напротив, именно защото е знаел, е ангажирал адвокат, който „случайно" е
проверил по ЕГН-то му в деловодството на ВРС. По същият начин „случайно"
според ищецът, той е разбрал и за процедурата по ин-витро оплождането. Според
ответната страна, той през цялото време е знаел и не е имал нищо против тази
процедура.
Настоява се от ответницата, че откакто са заедно с ищеца, всички
процедури ин-витро са били осъществявани с негово съгласие, за което говорят и всички
документи. Отдавна двамата са искали да имат второ дете и не са криели това. Те
са многогодишни пациенти на МЦ „Радост" -
Варна, от 2014г. и тъй като А. постоянно отсъствал от страната, са замразили
негов биологичен материал, който се е ползвал съгласно договор между страните и
действащото законодателство. Съответно, докторския екип, е работил изцяло
съгласно разпоредбите на Република България и наличната към момента
документация, което не е в нарушение на извършената ин-витро процедура.
Отправено
е искане, с оглед гореизложеното, да се отхвърли предявеният от ищеца иск и да
се присъдят в полза на ответната страна сторените разноски по настоящото
производство.
Приета по делото за разглеждане е
НАСРЕЩНА ИСКОВА ПРЕТЕНЦИЯ, предявена от С.И.В.
ЕГН ********** срещу А.Т.В. ЕГН **********, за осъждане на А.В. да заплати в полза на С.И., сумата от 1000.00лв., представляваща
направените разноски за съхранение на материала на А.В., за периода 2015-2018г./такса от по 250лв. за всяка година/, както и сумата от 3000.00лв., представляващи половината от
стойността на проведената ин-витро процедура, извършена от ответницата преди
оттегляне на съгласието, дадено от ищеца А.В. за тази процедура.
Според
изнесеното, ответницата заедно с А. Велев, са страни по Договор за партньорска
донорска програма (подписано информирано съгласие) към Медицински център за репродуктивна
медицина „Радост" в гр.Варна, по който никоя от страните не е оттеглила
участието си. На 21.07.2018г. А.В., въпреки уговорката
помежду им и без да сметне за необходимо да уведоми ответницата, е оттеглил
участието си по договора, като след тази дата биологичния материал не е можело
да бъде ползван.
Поради
това, че А.В. не уведомил ответницата,
се оказало ненужно плащането от нейна страна на разноски за съхранение
на биологичния материал, за периода 2015-2018г. на стойност 1000лв., както
и 3000 лева, представляващи половината от ин-витро
процедурата.
Излага
се в уточнителна молба, че ин-витро процедурата е
започнала на 06.07.2018г. с подготовка за същата, като на 19.07.2018г. е била
проведена пункция за изтегляне на яйцеклетки, а на 22.07.2018г. оплодените
ембриони са били върнати в тялото на С.В.. Цената на ин-витро процедурата е
възлизала на 6000.00лв., като сумата от 3000.00лв. представлява половината от
цената, която се настоява че се дължи от двете страни по договора, предвид че
към датата на осъществяването й, съгласието за тази процедура не е било
оттеглено по надлежния ред от ищеца Антанас В..
В срока по чл.131 ГПК, ответникът по
насрещната искова претенция – А.Т.В., депозира отговор, с който изразява
становище за неоснователност на предявения насрещен иск. Настоява, че не е бил
длъжен да уведомява съпругата си за отказа си от партньорство по договора за
предоставяне на донорски материал, предвид че към този момент не е било налице
партньорство помежду им. Настоява, че не е бил уведомен от С.И. нито за
бракоразводния процес, нито за използването на предоставения от него материал
по предприетата процедура по инсеминация, поради
което следва да понесе своята отговорност.
При
изложеното настоява за отхвърляне на насрещната искова претенция.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По исковата
претенция с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Разпоредбата на чл.
45, ал. 1 от ЗЗД установява общото правило за поведение, което забранява да
се вреди другиму, респ. задължението да се поправят вредите, които са причинени
виновно. Фактическият състав на тази правна норма съдържа пет елемента, чието
кумулативно наличие следва да бъде установено във всеки отделен случай, за да
бъде ангажирана отговорността на причинилия вредите.
За да е основателен
искът по чл.
45 ЗЗД, е необходимо: 1) да е извършено деяние; 2) да са настъпили вреди за
пострадалия; 3) между извършеното деяние и настъпилите вреди да съществува
пряка причинно-следствена връзка; 4) деянието да е противоправно;
5) деецът да е могъл да предвиди и предотврати увреждането. Противоправността
не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а
представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях
от гледна точка на действащите разпоредби.
На основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, по повод наведените от тях твърдения в исковата
молба и отговора, че между страните по делото е бил подписан Договор за
партньорска донорска програма(подписано информирано съгласие) с Медицински център за репродуктивна медицина „Радост“-Варна, по силата на
който ищецът А.Т.В. е предоставил в полза на ответницата свой биологичен
донорски материал през 2015г.
Видно от представен на л.94 от
делото писмен документ „Информирано
съгласие за партньорско даряване на сперматозоиди, ищецът А.Т.В. е подписал на
06.01.2015г. горното информирано съгласие, като е заявил че доброволно дава
съгласието си за партньорско даряване и участие като Донор на смерматозоиди за своята съпруга С.И.В., като приема условията,
отговорностите и вероятния риск, които носи процедурата, разяснени му от екипа
на МЦРМ „Нова Радост“ЕООД-гр.Варна.
Представен е и Протокол за
замразяване на семенна течност от същата дата 06.01.2015г., видно от който А.Т.В.
на посочената дата е отдал семенна проба на извършилия процедурата Николай
Ненов, както и Информирано съгласие за криоконсервация и съхранение на семенна проба за извършване
на ин витро процедура или интраутеринна инсеминация, подписано от А.Т.В., с дата от 06.01.2015г.
Няма спор, че между страните по
делото е налице висящ процес за развод, като видно от извършена служебна
справка в деловодна система на ВРС, производството за развод е образувано по
искова молба на С.И. срещу А.Т., подадена в съда на 09-.01.2019г., като с
решение от 28.02.2019г. по гр.д.№ 429/2018г. по описа на ВРС, 41-ви състав, е
прекратен брака на основание чл.49, ал.1 , сключен
между С.И.В. и А.Т.В., на 07.04.2012г., пред длъжностното
лице по гражданско състояние при Община Велико Търново, за което обстоятелство
е съставен Акт за граждански брак №51/07.04.2012г., като е постановена вина и
на двамата съпрузи за разстройството на брачните отношения. Понастоящем
посоченото решение е обжалвано и не е влязло в сила.
По делото, от показанията на разпитаната по искане на ответницата св.С*** И.
В***ЕГН **********, се установява, че нееднократно страните по делото са
правили ин-витро процедури. Посоченият факт се потвърждава и от представени по
делото писмени документи, както следва: Декларация от дата 03.08.2012г.
за информирано съгласие за прилагане на асистиран
репродуктивен метод „Ин-витро фертилизация и трансфер
на ембриони“, изходяща от С.И.В. и А.Т.В.; Допълнение към Декларацията,
подписано с дата от 03.08.2018г.; Декларация от 03.08.2012г., подписана от С. и
А. В***за липсата на кръвно родство помежду им; Декларация за информирано
съгласие за прилагане на процедура „Трансфер на ембриони след
размразяване" с дата от 05.09.2012г., предоставена от С. и А. В***пред
Медицински център Надежда Репродуктив - София; Информация за пациентите с оглед даване на
тяхното писмено информирано съгласие за прилагане на асистиран
репродуктивен метод „Трансфер на ембриони след размразяване", изготвена на
24.01.2013г. от Медицински център Надежда Репродуктив
- София; Декларация, подписана от С. и А.
В***на 30.10.2013г. за информирано съгласие за
прилагане на яйчникова фоликулна
пункция към Информирано съгласие за прилагане на асистирани
репродуктивни методи „Ин-витро, фертилизация и трансфар на ембриони; Информирано съгласие за
извършване на контролирана овариална хиперстимулация на
името на С.И.В., от дата 05.12.2014 г.; Информирано съгласие за задължителни
изследвания и консултации преди извършване на ин витро процедура или интраутеринна инсеминация,
подписано от С.В. и А.В., на дата 05.12.2014г.; Декларация от С.В. от 05.12.2014 г., че не е
поставяна под запрещение; Декларация от С.В. от 05.12.2014 г., че не страда от
наследствени хронични заболявания;
Декларация от А.В. от 05.12.2014 г., че не е поставян под запрещение;
Декларация от А.В. от 05.12.2014 г., че не страда от наследствени хронични
заболявания; Декларация за липса на
родствена връзка от името на А.В. и С.В. от 05.02.2014 г.; Декларация от името
на А.В. и С.В. от 05.12.2014 г., че екипът на медицински център за
репродуктивна медицина „Радост“ им е предоставил изчерпателна информация за
всички медицински дейности преди извършване дейностите; Информирано съгласие за
извършване на ин витро процедура на името на С.И.В. и А.Т.В. от 05.12.2014 г.;
Ембриологичен протокол на името на С.И.В. с нанасяне последни данни от ембриолог М***.
Спорният въпрос по
делото на първо място се свежда до това налице ли е противоправно
действие от страна на ответницата С.И.В., във връзка с проведена на същата на
19.07.2018г. процедура по оплождане на
яйцеклетки.
Видно от цитирания по-горе писмен документ, на
06.01.2015г. ищецът А.Т.В. е подписал писмено съгласие да бъде Донор на смерматозоиди за своята съпруга С.И.В..
Съгласно т. 20.
от Допълнителните разпоредби на Наредба №28 от 20.06.2007г. за дейностите по асистирана репродукция, термина "Партньорско
даряване" означава даряване на репродуктивни клетки от мъж на жена, когато
същите предварително са декларирали пред лекаря, който ще извърши вземането, че
искат съвместно да създадат потомство.
Посоченото съгласие, дадено на 06.01.2015г., не
е обвързано с конкретен срок на валидност, видно от съдържанието на същото. Сам
ищецът в исковата си молба посочва, че е оттеглил така даденото си съгласие да
бъде донор на сперматозоиди за съпругата си, на 21.07.2018г. Отделно, в подкрепа на горното, че е дадено
безсрочно съгласие от страна на А.Т.В. се явява и декларацията, подписана на
28.06.2012г./л.93/ , съгласно която, материал, предоставен от него за
замразяване в клиника „Малинов“-гр.София през м.юли 2012г. , същият се е
съгласил да бъде ползван за последващи процедури от
съпругата му С.И.В..
Наредба №28 от 20.06.2007г. за дейностите по асистирана репродукция, не поставя изискване за получаване
на ново писмено информирано съгласие преди всяка поредна процедура по ин-витро
оплождане, след като такова вече веднъж е било предоставено такова. Информирано
съгласие, видно от представената писмена документация, е изисквано от съпругата
С.И., преди предприемане на конкретни медицински интервенции по отношение на
самата нея, доколкото това следва от изискването тя да бъде информирана за
рисковете от предстоящите медицински процедури спрямо нея. Такива по отношение на ищецът не са предстояли
за извършване и затова не е било необходимо изискване на негово информирано
съгласие.
Действително, видно от чл.6, т.6.4 на Раздел VІ от Приложение №1 на
Наредба №28 от 20.06.2007г. за дейностите по асистирана
репродукция, който раздел съдържа описание на
Медицинския стандарт за „Асистирана
репродукция“, е разписано, че инсеминация с
обработени сперматозоиди от съпруга/партньора/ или донор, се извършва след
взето информирано съгласие от пациентите. Посоченото изискване, е насочено към
лечебните заведения, извършващи дейност по асистирана
репродукция.
И очевидно, МЦРМ
„Нова Радост“ЕООД-гр.Варна, е получил това съгласие с подписването на
документа „Информирано съгласие за партньорско
даряване на сперматозоиди от страна на ищецът А.Т.В., на дата 06.01.2015г., на
която последния доброволно е дал
съгласието си за партньорско даряване и участие като Донор на смерматозоиди за своята съпруга С.И.В..
Но дори и да не бъде споделено
посоченото, съответно да се приеме обратното, а именно, че преди всяка поредна
процедура по ин-витро оплождане, е следвало от страна на А.Т.В. да бъде отново
изисквано поредно информирано съгласие, съгласно чл.6, т.6.4 на Раздел VІ от Приложение №1 на
Наредба №28 от 20.06.2007г. за дейностите по асистирана
репродукция, то това действие е вменено като задължение на лечебното заведение,
в случая - МЦРМ „Нова Радост“ЕООД-гр.Варна, а не е изискване
към ответницата по делото.
При изложеното, не може да се вмени в задължение
на С.И.В. да изисква писмено информирано съгласие от ищеца по делото, във връзка с проведена й на 19.07.2018г. процедура по оплождане на яйцеклетки.
Посоченото е единствено от правомощията на медицинския център, провел
процедурата. Предвид посоченото, не е налице противоправно
действие от страна на ответницата С.И.В. на посочената дата.
При липсата на противоправно деяния, което да е извършено от С.И.В., не
подлежи на обсъждане въпроса за наличието на настъпили вреди и причинно
следствена връзка между деянието и вредите. Затова настоящият състав не намира
за необходимо да обсъжда показанията на св.К***В. EГН **********, син на ищеца, сочещи на
конкретните негативни преживявания на ищеца, в деня в който по телефона узнал
за проведената от С.И. на 19.07.2018г. процедура по
ин-витро оплождане.
Предвид изложеното, предявения
иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, подлежи на отхвърляне.
По предявената насрещна осъдителна
искова претенция от С.И.В. срещу А.Т.В., за
заплащане на следните суми: сумата от 1000.00лв., представляваща направените
разноски за съхранение на материала на А.В., за периода 2015-2018г./такса от по 250лв. за всяка година/, както и сумата от 3000.00лв., представляващи половината от
стойността на проведената ин-витро процедура, извършена от ответницата преди
оттегляне на съгласието, дадено от ищеца А.В. за тази процедура, съдът намира
следното:
За
доказване размера на така предявените насрещни осъдителни претенции, ответната
страна по делото С.И.В. представя следните писмени документи: касови
бележки за извършени плащания по съхранение на ембрионите и инвитро
процедурата с №**********/07.07.2018г.,№**********/10.07.2018г.,№**********/13.07.2018г.,№**********/16.07.2018г.,№**********/17.07.2018г.,№**********/9.07.2018г.,№**********/23.07.2018г.,№**********/23.07.2018г.;
месечно извлечение, за период от 16.06.2018г. до 15.07.2018 г. от банкова
сметка *** С.В., от кредитна карта виза класик в „Райфайзенбанк“; месечно
извлечение с дата на изготвяне 15.08.2018г., за отчетен период от 16.07.2018г.
до 15.08.2018г. от банкова сметка *** С.В. от кредитна карта виза класик в
„Райфайзенбанк“; извлечение по сметка на С.В., в предпоследния ред на първа
страница от което се удостоверява превод на сумата 600лв. за Медицински център
„Нова Радост“, а на втора страница се удостоверява превод на сумата 1998лв. в
полза на Медицински център „Нова Радост“;
2бр. платежни нареждания за посочени суми/600лв. и 1998,00лв./.
Недоказани от С.И.В. по тези претенции са останали
твърденията й, че ищецът по делото е бил
лично задължен пред МЦРМ „Нова Радост“ЕООД-гр.Варна,
за заплащане разходи по съхранение на предоставения от него донорски материал в клиниката, за
периода 2015-2018г./такса от по 250лв. за всяка година/, като в тази насока не са представени например Тарифа на клиниката или
друг нормативен документ, от който да е видно, че е било вменено само и
единствено като задължение на А.Т.В. да заплаща разходите по съхранение семенната проба, предоставена от него за извършване на
ин-витро процедура или интраутеринна инсеминация, по
подписаното информирано съгласие на дата от 06.01.2015г.
Същото се отнася и до
претенцията на С.И.В., за сумата
от 3000.00лв., представляващи половината от стойността на проведената
ин-витро процедура, извършена от ответницата преди оттегляне на съгласието,
дадено от ищеца А.В. за тази процедура. И тук липсват представени писмени
доказателства за начина, по който между страните и клиника МЦРМ „Нова Радост“ЕООД-гр.Варна, е било договорено заплащането
стойността на извършената ин-витро процедура. След като липсва представено
писмено доказателство за основанието, от което произтича тази претенция на
ищцата С.В., чрез прилагане Тарифа на
клиниката, установяваща задължение за поемане разходите по равно от участващите
в процедурата по асистирана репродукция, или чрез
прилагане на писмен договор, удостоверяващ подобен начин за плащане, то следва
да се приеме, че и тази претенция се явява недоказана, поради което подлежи на
отхвърляне.
Видно от представена по делото Заповед №
РД-03-22955-22080/05.02.2015 г. на директор на Център за асистирана
репродукция д- р М***/л.95/, на
основание подадено заявление от С.В., тя и партньора й А.Т.В. са били одобрени
за организационно и финансово подпомагане за извършване на асистирана
репродукция със средства на „Център за асистирана
репродукция“ в МЦРМ
„Нова Радост“ЕООД-гр.Варна, за ТРЕТИ ОПИТ, като е определен максимален размер
на отпусната парична сума – до 5000.00лв.
Същевременно в самата заповед е описан и ВТОРИ ОПИТ на основание Заповед
№-РД-03-14746 / 11.03.2013г., и с оглед на така изнесените данни, съдът не може
да направи категоричен извод в насока, че отпуснатите парични средства в размер
на 5000.00лв. не са покрили сторените от ищцата С.И.В. разходи по провеждането
на процесната ин.витро процедура, за която представя
писмени платежни нареждания, удостоверяващи заплащането на сумата от 6000.00лв.
Именно липсата на представен от
ищцата писмен документ, който да удостоверява поето само от А.Т.В. или съответно
и заедно от него и съпругата му С.И.В. задължение за заплащане на процедурите
по съхраняване и по провеждане на асистирана
репродукция, води до извод за недоказаност на насрещните осъдителни искови
претенции по основание.
По
разноските:
С
оглед отхвърляне на исковата претенция с правно основание чл.45 ЗЗД, в полза на
С.И.В., се дължат за присъждане сторените разноски по чл.78, ал.3 от ГПК.
Същата, видно от представен списък по чл.80 ГПК/л.153/ е претендирала разноски
в общ размер на 1170.00лв., от които 170.00лв. за такса и 1000.00лв. за адв.възнаграждение. Доколкото адв.възнаграждение
е договорено в общ размер, съдът приема, че половината от него е за защита по предявената искова претенция с
правно основание чл.45 ЗЗД. При изложеното в полза на С.В., за отхвърления иск
по чл.45 ЗЗД, следва да се присъди адв.възнаграждение
в размер на 500.00лв., а държавната такса от 170.00лв. не е дължима за
присъждане , предвид отхвърляне на насрещната й искова претенция, във връзка с
която е заплатена.
В полза на А.Т.В., с оглед
отхвърляне на насрещните осъдителни искови претенции, предявени от С.И. за
сумите от 1000.00лв. и 3000.00лв., се дължат на основание чл.78, ал.3 ГПК
сторените разноски. Видно от представен
на л.150 от делото списък по чл.80 ГПК, А.Т. е заявил за присъждане следните
разноски: 500.00лв. за адв.възнаграждение, 200.00лв.
за д.такса, 5.00лв. за такса за СУ, 20.00лв. такса за издаване на документи от
МЦ“Радост“-Варна. Доколкото адв.възнаграждение
е договорено в общ размер, съдът приема, че половината от него е за защита по предявените насрещни искови
претенции. При това положение в полза на А.Т., следва на основание чл.78, ал.3
от ГПК за отхвърлените насрещни искови претенции да се присъдят разноски за адв.възнаграждение в размер на 250.00лв. Останалите
посочени в списъка по ч.80 ГПК разноски, не се свързани със защита срещу
насрещните искови претенции, а са във връзка с предявената от него и отхвърлена
първоначална искова претенция с правно основание чл.45 от ЗЗД, поради което не
следва да му бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВАТА ПРЕТЕНЦИЯ, предявена от ищецът А.Т.В. ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** срещу ответника С.И.В. ЕГН **********,***, с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на ответникът да
заплати на ищеца сумата от 5000.00лв./пет хиляди лева/, представляваща претърпени от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на физическото и
психическото му състояние, резултат от
предприети действия от ответницата по реализиране на процедура по оплождане от
предоставен в медицински център за репродуктивна медицина „Радост“-Варна
биологичен донорски материал от ищеца през 2015г., във време, през което между страните по делото
е била налице фактическа раздяла и висящ съдебен процес за развод, като процедурата по оплождането е била
извършена без знанието и необходимото изрично съгласие на ищеца.
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВАТА ПРЕТЕНЦИЯ, предявена от ищецът С.И.В. ЕГН **********,***, срещу
ответника А.Т.В. ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, за осъждане на ответникът да
заплати на ищеца сумата от1000.00лв., представляваща направените разноски за съхранение на
материала на А.В., за периода 2015-2018г./такса от по 250лв. за
всяка година/, както и сумата от 3000.00лв., представляващи половината от
стойността на проведената ин-витро процедура, извършена от ответницата преди
оттегляне на съгласието, дадено от ищеца А.В. за тази процедура.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.3 от ГПК А.Т.В. ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА на С.И.В. ЕГН **********,***,
сумата от 500.00лв.,
представляваща сторени по делото разноски за адв.възнаграждение за защита по отхвърлената искова
претенция с правно основание чл.45 от ЗЗД, предявена от А.Т.В..
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.3 от ГПК С.И.В. ЕГН **********,***,
ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА на А.Т.В. ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, сумата от 250.00лв., представляваща сторени по делото
разноски за адв.възнаграждение за защита по
отхвърлената насрещна искова претенция, предявена от С.И.В..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на
съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение
да се връчи
на страните, заедно със съобщението
за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: