№ 222
гр. Провадия, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20223130100702 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се образува по молба с правно основание чл. 30, ал. 1, вр.
чл. 29, т. 8 и т. 9 от ЗЗДт от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Провадия
с искане съдът да прекрати предприетата спрямо детето Е. Г. Х. мярка за закрила –
настаняване в семейството на Т.Т. и да се настани за ползване на социална услуга –
резидентен тип „Преходно жилище“ – с. Бързица за срок до навършване на пълнолетие, а
ако учи – до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст.
В молбата се твърди, че след смъртта на майката на детето Г.Х.Н. на 05.06.2011 г., за
детето се грижи неговата баба по майчина линия Д.Н.. В дома на баба му се установява, че
няма условия за отглеждане на детето, поради което същото се настанява в семейството на
Т.Т. - майката на считащият се за баща на детето, с решение на РС-Девня. На 25.05.2022 г.
Т.Т. подава заявление, с което заявява желанието си да се прекрати настаняването, тъй като
се налага да заминава за чужбина. Отделно от това социалните служби посочват, че детето се
отглежда в много лоши хигиенно-битови условия, че липсват елементарни вещи, мебели и
електроуреди. Посочват още, че Т.Т. има много лошо и вулгарно отношение към детето и
незачита нуждите й. От своя страна, детето също не желае да живее с баба си Д.Н..
Поради тази причина се иска настаняването в семейството на Т.Т. да се прекрати и
детето да ползва социална услуга – настаняване в резидентен тип „Преходно жилище“ – с.
Бързица.
В о.с.з. молбата се поддържа от ДСП – Провадия. Моли се за уважаването й.
Назначеният от съда особен представител на детето изразява становище за
1
основателност на молбата, но счита, че срокът за настаняване следва да бъде определен до
една година.
По фактите:
Съдът основава своите фактически констатации изцяло върху събраните по делото
писмени доказателства – акт за раждане, акт за смърт, социален доклад, изготвен от
социалните служби, решение № 65/28.04.2022 г. по гр.д. № 236/2022 г. на РС-Девня и гласни
доказателства – изслушването на детето в о.с.з. по реда на чл. 15 от ЗЗДт.
От тези доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът установява, че
детето Е. Х. се ражда на 13.11.2007 г. от съвместното съжителство на бившите съпрузи
Г.Х.Н. и Г.М.Я.. Детето не се припознава от биологичния му баща. Майката почива на
05.06.2011 г., като след смъртта й детето се настанява в семейството на баба й по майчина
линия Д.Т.Н.. Същата се определя и за настойник на детето със заповед на кмета на Община
Девня. Впоследствие се получава сигнал от прародителя на момичето, че то не се прибира
вечер, не посещава редовно учебни занятия. Отделно от това, социалните служби
установяват, че Е. се отглежда от баба си в много лоши битови условия, при липсва на
елементарни вещи, мебели, електроуреди, течаща вода, както и неглежиране на момичето,
добро отношение и разбиране. Бабата на детето по бащина на линия Т.Г.Т. декларира
желанието си да се грижи за Е., вследствие на което детето се настанява при нея за
отглеждане с решение на РС-Девня от 28.04.2022 г. Прародителят на детето, обаче, заминава
за Кралство Испания за лечение, а баща му – не е в състояние да се справи с поведението му
и не желае да поема отговорност и грижи за Е.. Установява се, че детето не зачита
авторитета на баща си, отговаря му, не спазва порядките в дома му, държи се лошо и бяга от
вкъщи. Като причина за това бащата на Е. посочва, че тя дружи с момчета и момичета, които
я манипулират и й влияят лошо. Еманиела не ходи на редовно на училище, успехът й за
първия учебен срок е 2.67, а за втория – липсват оценки. Поради тази причина бащата и
бабата на детето по бащина линия заявяват своето желание Е. да бъде изведена от
семейството им и настанена в преходно жилище в с. Бързица, където ще е под постоянен
контрол и където потребностите й ще бъдат задоволени. След провеждане на разговор със
социалните служби Е. заявява, че желае да бъде настанена в горепосоченото преходно
жилище. В момента момичета се намира в това заведение от около 2 месеца. От
проведеното изслушване на момичето от съда в о.с.з., то заявява, че се чувства добре там,
свикнала е там и й харесва. Посочва, че не желае да се прибира при баба си, тъй като не се
разбира с нея. Установява се, че заедно с другите момичета готвят, перат, подреждат си
стаята. През свободното си време играят на топка, гримират се. Харесва й да учи и желае да
стане адвокат.
По правото:
От формираните фактически констатации, съдът намира, че са налице основания за
прекратяване на предприетата спрямо детето Е. Х. мярка за закрила чрез настаняването му в
семейството на неговата баба по бащина линия Т.Г.Т. и настаняването й в преходно
жилище-с. Бързица.
2
Съображенията са следните:
Бащата на детето и неговата майка не могат да осигурят сигурна и спокойна среда за
правилното развитие на Е. във всеки един аспект, поради невъзможността да се спряват
поведението на момичето. Заниженият контрол върху Е., съчетано със своенравния й
характер, може да има негативни последици върху развитието й като личност. Налице е риск
отново да започне да не посещава училище, да се събира с деца, който не й влияят добре.
Чрез настаняването й в преходното жилище Е. ще се откъсне от лошата среда и компания, в
което се намира в момента. Докато в преходното жилище в с. Бързица, на първо място, ще
ще води по-организиран и подреден живот и ще бъде предпазена от създаването на семейни
връзки до навършване на пълнолетие. Именно от изслушването на Е. в о.с.з. се установява,
че всеки ден си подрежда стаята, пере дрехите си, глади ги и ги простира, а това са именно
навици, които е добре да се утвърдят още от рА. възраст и които ще изиграят положителна
роля във формирането й като самостоятелна личност. Друг, важен факт, който се установява
е, че Е. се чувства добре в дома. По делото не се установиха данни за упражняване на
насилие спрямо нея, нито че съществува сериозна опасност от увреждането на нейното
физическо и психическо развитие. Ето защо следва да се приеме, че нуждата от
предприетата спрямо детето мярка за закрила по реда на чл. 25 от ЗЗДр, чрез настаняването
му в семейството на Т.Т., е отпаднала. Налице е промяна в обстоятелствата по смисъла на
чл. 29, т. 9 от ЗЗДт, свързани с детето, обуславящи ползването на социална услуга –
настаняване в преходното жилище в с. Бързица. Наличието на гореописаните
новонастъпили обстоятелства, налагат преразглеждане на наложената до този момент мярка.
По отношение на срока, съдът счита, че същият следва да е максимално дълъг, предвид
особената възраст, в която се намира Е. в момента. Тя е тинейджър и се формира като
личност, започва да осъзнава и анализира света около себе си. Именно в тези години Е.
следва да изгради положителни навици и да избягва контакт с хора, които ще пречат на
нейното правилно развитие. Срокът на настаняването следва да бъде определен до
навършването на пълнолетие на детето, а ако учи – до навършването на средно образование,
но не повече от 20-годишна възраст. Във всеки един момент, в който социалните служби
установят, че са налице условия за реинтеграция на детето при биологичния му баща или
друг роднина, мярката може да се прекрати.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА постановената с решение № 65/28.04.2022 г. по гр.д. № 236/2022 г.
по описа на РС-Провадия мярка за закрила по отношение на детето Е. Г. Х.,
ЕГН:**********, изразяваща се в настаняване в семейството на Т.Г.Т., ЕГН: **********, на
основание чл. 30, ал. 1, вр. с чл. 29, т. 9 от ЗЗДт.
НАСТАНЯВА детето Е. Г. Х., ЕГН:********** за ползване на социална услуга –
резидентен тип „Преходно жилище“- с. Бързица за срок до навършването на пълнолетие на
детето, а ако учи – до навършването на средно образование, но не повече от 20-годишна
3
възраст, на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4