Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 20.01.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, тридесети състав, в публично заседание, проведено на деветнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при
участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 312 по
описа на ВРС за 2019 год. и
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „М.В.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Драгомир Драганов
срещу „Р.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
Н. Н. с правно основание чл. 415, във вр. с чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 258
от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 5 589.52 лв.
(пет хиляди петстотин осемдесет и
девет лева и 52 ст.), от която 2 960 лева съставляваща неизплатено възнаграждение по договор за
изработка на метални изделия от 25.06.2017
год., за което е издадена фактура № ********** от 25.07.2017 год., ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД от деня на забавата до окончателното плащане
на задължението и сума в размер на 629,52 лева, представляваща лихва за забава за периода от 25.08.2017 год. до 29.11.2018
год., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 9391/17.12.2018 г. по
ч.гр.д.№ 18084/2018 г. на ВРС, 26 състав. Претендират
се съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и в производството по
ч.гр.д. №18084/2018 г. на ВРС.
В исковата молба
ищецът излага, че на 25.06.2017 год. между „М.В.“ АД и
„Р.“ ЕООД е сключен неформален договор за изработка на метални изделия –
парапети, монтирани на стълбища и тераси в жилищна кооперация, изпълнявана от
ответното дружество, за което ищцовото дружество издало Фактура № ********** от 25.07.2017 г.
за сумата от 15 960,00 лв. с ДДС. Ответното дружество извършило три
частични плащания на обща стойност от
11 000,00 лв., като останало задължено към ищцовото дружество за остатъка
от цената на стоките – 2 960,00 лв., с което ищецът счита, че на практика
„Р.“ ЕООД е признало наличието на задължение към „М.В.“ АД.
В депозирания в срока по чл. 131 от ГПК отговор ответникът оспорва иска
основание и размер.
Оспорва
правилността на правните изводи, направени в исковата молба, досежно значението
на издадената фактура № **********/25.07.2017 г. и направените частични плащания по нея, като
сочи, че частичните плащания по фактурата не означават, че е предадена и приета
работа по договора за изработка, нито признание, че работата е изпълнена точно в количествено, качествено и срочно отношение.
Твърди, че по силата на Договор за строителство от 27.05.2016 г. и по смисъла на чл. 163, ал. 1 ЗУТ „Р.“ ЕООД е строител
/изпълнител/ на Жилищна сграда, с РЗП от 1 954,10 кв. м., по одобрен инвестиционен проект, с
административен адрес: гр. Варна, ПИ 614, кв. 157 по ИНИ на СО „Траката“. Сочи, че ищецът „М.В.“ АД бил привлечен
от „Р.“ ЕООД, като подизпълнител на въпросния обект, за изпълнение на
довършителна работа, а именно изработка и монтаж на парапети /метални изделия/
по терасите на сградата.
Не
оспорва, че между „М.В.“ АД и „Р.“ е налице неформален договор за изработка,
съгласно който изпълнението следвало да е с материали от ковано желязо
боядисано с боя против ръжда, механизация и труд изпяло от ищеца с дължима
отговорност за качество на добрия търговец. Процесната фактура била издадена предварително, като
ответникът е правил частични плащания по нея с цел ищецът да има средства да
закупува материали и да покрива текущите си производствени разходи, а не е
издадена след приключване на работата.
Прави
възражения: с правно основани чл. 261, ал. 1 от ЗЗД, че изпълнената работа не е
годна за обикновено предназначение; с правно основание чл. 63 от ЗЗД, за
неточно изпълнение в количествено измерение – не са доставени 90 л.м. от
уговорените 190 л.м.; с правно основание чл. 261, ал.2 от ЗЗД, за некачествено
изпълнение на договореното, поради което
твърди, че работата не е приета. В тази връзка излага, че при регулярна проверка
изпълнението на работата на ищеца, при монтажа на една част от парапетите, били
установени съществени недостатъци и неправилно изпълнение, поява на ръжда по
частично монтираните парапети, за които недостатъци изпълнителят бил известен
веднага. Били водени много разговори, като ищецът многократно бил канен да
поправи работата си и съответно да довърши същата в цялост, като му е заявявано
нееднократно, че при непредприемане на нужните действия възложителят иска
намаляване на възнаграждението със сумата от 4 960,52 лв. и заплащане на разходите, необходими за нужните
поправки по изработените парапети и ремонти, които надвишават тази сума, защото
се налагало и ремонт на части от сградата повредени от неправилния монтаж на
парапетите.
Посочва,
че неточното изпълнение се изразява в следното:
1.
Липса
на изработени и монтирани съгласно договореното на 90
л. м. от парапетите фактурирани с фактура № **********/25.07.17 г.;
2.
Масово
счупване/компрометиране на камъка /“шапките на бордовете на терасите“/ под
парапетите, там където са монтирани, следствие на неправилното разпробиване на отвори за преминаване на анкерите за захващане на самите парапети;
3.
Недостатъчно
стабилизиране и укрепване на самите парапети;
4.
Недобро
обработване с външно покритие на парапетите, което води до липса на защита от
атмосферните условия и появата на ръжда.
Прави възражение с правно
основание чл. 265, ал. 1, предл. трето от ЗЗД за намаляване на възнаграждението
за неизпълнените 90 л. м. от
фактурираното с фактура №
**********/25.07.17
г., което умножено по договорената цена от 84,00
лв. с ДДС е равно на 7 560 лв. с ДДС, която сума счита, че не се дължи на
ищеца поради неизпълнение на договора за тези линейни метри.
Предявява
насрещен иск със следни петитум:
Да бъде
осъден „М.В.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление;***, представлявано от
Драгомир Драганов да заплати на „Р.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Н. Н. сумата от:
-
894,74 лв., представляваща разходи
за отстраняване на недостатъците по некачествено изпълнената работа изразяващи се в недостатъчно
стабилизиране и укрепване на самите парапети към основата, неправилно разпробиване при закрепяне на парапетите, както и
некачественото обработване с външно покритие, с правно основание чл. 265, ал.1,
предл. второ от ЗЗД;
В
случай, че не бъде уважено възражението му за недължимост
на сумата от 7 560 лв. с ДДС,
поради недоставяне на 90 л.м. парапети от 190 л.м. отправя изявление за
прихващане на исковата сума с присъдената сума по предявения насрещен иск.
В срока за
отговор е постъпил такъв от ответника по насрещния иск, като излага становище
за неоснователност на предявените насрещни искови претенции.
Твърди, че неточно изпълнение би могло да доведе до пораждането на
насрещни права на ищеца в зависимост от формата на неизпълнение, но по никакъв
начин не го освобождава от задължение за плащане на цената на услугата. Сочи,
че върху дължимостта на възнаграждението за извършената работа би могло да
повлияе единствено некачественото изпълнение, но въведеното с иска възражение в
тази насока не е доказано по категоричен начин.
Сочи, че е право на изпълнителя
по договора да претендира приемане на изработеното, респ. задължение на
възложителя е да прегледа работата и да направи незабавно всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива
недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или
се появят по-късно. Счита приемането на работата по смисъла на чл. 264 ЗЗД за
задължение за възложителя. В случай, че последният не е извършил своевременен
преглед след предаването на трудовия резултат и не е предявил незабавно възражения за явни несъответствия на предаденото в
качествено и количествено отношение, се счита, че работата е приета. Твърди, че
в хипотезата на настоящия казус, възложителят е приел СМР, за които
изпълнителят претендира възнаграждение, което презумира,
че работата отговаря на изискванията на възложителя и че е изпълнена без явни
недостатъци. С оглед на изложеното счита, че възражението на ищеца - „Р.“ ЕООД
по чл. 265, ал.1, пр.2 ЗЗД следва да се счита за преклудирано.
На следващо място счита, че недоказаните твърдения, наведени с насрещния
иск, за извършено уведомяване, по никакъв начин не влияят на извода за
дължимост на цената на изпълнените от ответника -“М.В.“ АД СМР тъй като:
1. Възражения при завършването на
монтажа към месец юли 2017 год. относно изпълнените СМР не е имало, като сочи, че монтажът на парапетите
не е „
скрито“ СМР;
2.
За твърдените недостатъци ответникът „М.В.“ АД не е
бил уведомен веднага, съгласно изискванията на закона, нито в разумен срок, а
едва с настоящия насрещен иск, т.е. над година и девет месеца по-късно, което
прави възражението на „Р.“ ЕООД за некачествено изпълнение неоснователно,
имайки предвид големия период от време, през който парапетите са били подложени
на различни видове външни метеорологични и др. влияния.
Отделно от горното твърди, че поради липса на своевременно уведомяване за
тези твърдени недостатъци, ответникът „М.В.“ АД не е могъл евентуално да ги
отстрани. При това положение, счита, че ищецът „Р.“ ЕООД не може да се ползва
от собственото си неизпълнение и да търси благоприятни последици, при което на
основание чл. 264, ал. 2 ЗЗД работата следва да се счита за приета.
Неоснователно е и възражението за право на ищеца „Р.“ ЕООД да задържи
плащането, поради липсата на елементите от фактическия състав на чл. 90 ЗЗД.
Спирането на плащанията е възможно до изпълнението на задължението, а такова е
налице от преди повече от година и девет месеца, тъй-като към този момент
жилищната сградата е вече въведена в експлоатация и се ползва по предназначение
за живеене, поради което плащане за изпълнените СМР се дължи.
В съдебно заседание, проведено на 11.07.2019 г. ищецът е оттеглил първоначалната
си искова претенция за сумата от над 2960,00 лв. до предявените 4960,00 лв.,
като е останала висяща за сумата от 2960,00 лв., както е и докладвано с
настоящото решение.
В съдебно заседание, проведено на 19.12.2019 г. ответникът е оттеглил
първоначално предявените насрещни искове, като производството е останало висящо
за иска с правно осн. чл. 265, ал.1, предл. второ от ЗЗД за сумата от 894,74
лв., както е и докладвано с настоящото решение.
Съдът, като прецени
съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение,
приема за установено от фактическа страна следното:
Към
доказателствения материал по делото е приобщено ч.гр.д.№18084/2018 г. на ВРС,
от което е видно, че по подадено от заявителя между „М.В.“ АД срещу длъжника „Р.“
ЕООД е издадена заповед за изпълнение № 9391/17.12.2018 г. по ч.гр.д.№
18084/2018 г. на ВРС, 26 състав, с която е разпоредено длъжникът да заплати на
кредитора сумата от 5589.52 лева, от
която 4960 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за
изработка на метални изделия от 25.06.2017 г., за което е издадена фактура №
**********/25.07.2017 г. и сумата 629.52 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 25.08.2017 г. до 23.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 29.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
от 712 лева, от които: 112 лева – заплатена държавна такса и
600.00
лева – адвокатско
възнаграждение.
По
делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 25.06.2017 год. между „М.В.“ АД и „Р.“ ЕООД е
сключен неформален договор за изработка на метални изделия – 190 л.м. парапети,
които е следвало да бъдат монтирани на стълбища и тераси в жилищна кооперация,
находяща се на адрес: гр. Варна, ПИ 614, кв. 157 по ПНИ на СО „Траката“, строителството на която е
изпълнявано от ответното дружество; че за договорената услуга ищцовото дружество е издало Фактура № ********** от 25.07.2017
г. за сумата от 15 960,00 лв. с ДДС; че ответното дружество е извършило
три частични плащания на обща стойност от 11 000,00 лв.
По
делото е представена и процесната Фактура № **********
от 25.07.2017 г. за сумата от 15 960,00 лв. с
ДДС, от която се установява, че единичната цена на линеен метър парапет е в
размер на 70,00 лв. без ДДС.
Представени
са преводни нареждания от ответника към ищеца, както следва от 11.08.2017 г. за
сумата от 5000,00 лв., от 14.10.2017 г. за сумата от 3000,00 лв. и от
22.11.2017 г. за сумата от 3000,00 лв.
На
л. 27 от делото е представен договор за строителство, сключен между „СЪН ЕСТЕЙТ
БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК ********* и „Р.“ ЕООД, ЕИК ********* с предмет изграждането
до степен груб строеж и довършителни работи на следния обект: жилищна сграда,
състояща се от 1954,10 кв. м рзп. по одобрен
инвестиционен проект, с адм. адрес: гр. Варна, ПИ 614, кв.157 по ПНИ на СО
„Траката“.
Към
доказателствения материал по делото е приобщена и искова молба от „Евростил България“ ЕООД, ЕИК ********* срещу „Р.“ ЕООД, ЕИК
*********, с която е предявен иск за сумата от 2357,09 лв., представлява част
от неизплатено възнаграждение по договор за доставка и монтаж на парапети на
обща стойност 7224,00 лв. за доставката на общо 86 линейни метра парапети с ед.
цена от 70,00 лв. на кв.м. без ДДС.
Приобщено
е и уведомление без дата от „Р.“ ЕООД *** АД, ЕИК ********* (л. 75), в което
възложителят уведомява изпълнителя, че не дължи остатъка от възнаграждението по
неформалния договор за изработка в размер на 5589,52 лв., тъй като към момента
не са изпълнени и монтирани 90 л.м. от фактурираното с Фактура № ********** от 25.07.2017
г. количество парапети от ковано желязо. СМР са извършени с недостатъци и не са
приети. В уведомлението е посочено, че неправилното изпълнение се изразява в
масово счупване/компрометиране на камъка под парапетите вследствие на
неправилното разпробиване на отвори за преминаване на
анкерите за захващане на самите парапети;
недостатъчно стабилизиране и укрепване на парапетите; недобро обработване с
външно покритие на парапетите, което води до липса на защита от атмосферните условия.
За връчването на уведомлението е приложена товарителница от 06.03.2019 г. (л.
74), ведно с отбелязване, че пратката е получена на 07.03.2019 г.
Към
доказателствения материал по делото е приобщен и констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа (образец 15) от 16.02.2018 г.,
подписан от представител на възложителя „Сън естейт
България“ ООД и на строителя „Р.“ ЕООД, в който е отразено, че строежът е
изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация,
изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ и условията на сключения договор за строителство и съответните
анекси към него и наличната строителна документация в достатъчна степен
характеризира изпълненото строителство.
По делото е изслушана и приета и
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице А.В., съгласно което процесната фактура с номер 0111/25.07.2017г., издадена въз основа
на устен договор за изработка на метални изделия от „М.В.“ АД на „Р.“ ЕООД е
осчетоводена в счетоводството на двете дружества, сумата по нея е включена в
дневник за продажби на „М.В.“ АД, респ. в дневник покупки на „Р.“ ЕООД и е
ползван данъчен кредит за начисления ДДС по нея. Фактура е на обща стойност 15 960
лв., като по нея са извършени плащания: на 11.08.2017г
сумата от 5 000
лв.; на 24.10.2017г. сумата от 3 000
лв.; на 22.11.2017 г. сумата от 3 000
лв.; на 05.06.2018г. сумата от 2 000
лв., или общо платена сума 13 000
лв., като е останала дължима сумата от 2 960 лв. Вещото лице определя
размера на дължимата лихва за забава за периода от 25.08.2017 г. до 29.11.2018г. върху задължението в
размер на 2 960,00
лв., която е в размер на 379,87
лв.
По
делото е изслушана и приета и съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж. П.П., съгласно която се установява
следното: Общата дължина на монтираните парапети по сградата възлиза на 235,91 л.м.,
като изработените и монтираните от ищеца
парапети по сградата възлиза на 149,91 л.м. в следствие на некачественото
изпълнение от страна на изпълнителя е налице счупване на врачанския камък на
плочите. Отделно от това парапетите не са анкерирани
достатъчно, като 22 броя следва задължително да се подсилят, а останалите 63 е
препоръчително да се подсилят. Същите следва и да бъдат отново грундирани и
боядисани. Стойността на необходимите за отстраняването на тези недостатъци
разходи е в размер на 894,74 лв. По отношение на твърдените вреди
от ответника, възникнали на обекта вследствие на некачествено изпълнение на
монтажа на парапетите от страна на ищцовото дружество, вещото лице заключва
следното: Бордовете са изпълнени, като върху бетоновата плоча е изграден тухлен зид от тухли двойки и над него е
положен 5 см пояс от циментов разтвор. Върху тухлената стена не е положена
мазилка, а върху нея и пояса от циментов разтвор не е положена хидроизолация. Теракотната облицовка на бордовете е монтирана директно
върху тухления зид с нанесен на топка неправилно разнесен слепващ материал, зад
който са се образували кухини, като само във вътрешнияя хоризонтален
ръб е положена изолация 5см/5см. Идентичен е и начинът
на полагане на „шапката". На места фугиращата смес във вътрешните ръбове
липсва поради обрушване следствие на измръзвания, а
по хоризонталните подови фуги има калциеви натрупвания следствие движение на
влагата. По разкритите части тухленият зид на бордовете е с влага. Крайното
заключение на вещото лице е, че уврежданията по терасите и таваните на лоджиите
на втори надземен етаж, предмет на експертизата изначално са последица от
неправилно и некачествено изпълнение на СМР от ответника по бордовете, като
сочи, че отводнителната инсталация за повърхностни води от покрива и покривните
тераси на сградата по начина, по който е изпълнена не изпълнява в достатъчна
степен отводняването им, поради
което се получава задържане на дъждовни и др. повърхностни води от
снеготопенето. Определя стойността на необходимите средства за отстраняване на
твърдените недостатъци на 213,67лева.
По делото са
изслушани и показанията на свидетеля Д. Д. Д., от които се установява, че той е бил технически ръководител в „Р.“.
С поставянето на парапетите имало проблеми, които се състоят в следното: При
поставяне на металните парапети, отдолу има метални планки с места за 4 дюбела,
на места има сложени по един до два дюбела. Другото което е, когато са
поставяли парапетите, има счупен камък на доста места. Парапетите се монтират
върху камък. Впоследствие се появи ръжда по парапетите. Момчетата, които
монтирали направили първия и втория етаж в рамките на 4-5 месеца, третият още
не бил направен, когато забелязали ръжда по парапетите. След това съобщили на
техния шеф. На самите работници са казвали, че има проблеми с поставяне на
парапетите, като те отговорили, че всичко това, като завършат парапетите, ще
бъде отстранено. И сега все още на места на третия етаж има незавършени
парапети между апартаментите. На нито един от етажите няма 100 процента
поставени дюбели. На места, където са металните планки, трябва да има
пластмасови чашки, не навсякъде ги има. Абсолютно навсякъде трябвало да има парапети
между апартаментите, да ги отделят един от друг, които не са изпълнение в
цялост. Човекът, който е подизпълнител, ми е казвал, че има ръжда, счупен
камък, дюбели, непоставен силикон. Той говорил с неговия шеф Н. Н. и в негово
присъствие г-н Н. звънял на собственика на фирмата и е казвал, че има проблеми
с ръждата на първия и втория етаж и че парите ще бъдат платени, когато всичко
това се отстрани, когато се сложат прегради и се оправят тези компрометирани
места, а той казал, че това ще бъде отстранено. Вследствие на забележките по
качеството на работата, които отправял към монтажистите нищо не се променило,
не оправили нищо, продължили да работят по начина, по който работили и преди
това.
По делото са
изслушани и показанията на свидетеля М. Н. П., от които се установя, че е
представлявал „Сън Естейт България“ ООД за този
обект, в квартал „Виница“, улица 31-ва, спирка „Черноморец“. Фирмата „Р.“ им
била подизпълнител. Още на първия месец, откакто започнал монтажът, забелязал,
че парапетите са монтирани само с по два дюбела, вместо с по четири. След един
или два месеца започнала да се вижда и ръжда. Имало счупени плочки, казвали
„Да, ще ги отстраним“. Парапетите били избрани, чрез мостра, която била
донесена. При огледа на образеца, за цвета казали, че ще бъде черен, за анкерирането това, което трябва да се направи като монтаж,
казахме, ако е четири - четири, ако е три – три. Трябвало да има и декоративни
капачки над планките, но на 10 от 50 стълба няма. Последно преди месец бил на
обекта, всичко което говорил, да се направи, не е направено. На последния етаж преградните
парапети ги няма. След като видял това нещо, говорил с Н. и техническия Д., при
което той започвал да звъни, но не знае какво са говорили.
При тази
установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Предмет на
разглеждане са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. чл. 266, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет
на настоящото производство е и предявеният насрещен иск с правно основание чл.
265, ал.1 от ЗЗД.
Същите са
допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно
упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за
търсената защита (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС).
Основателността
им е обусловена от наличието на следните материалноправни
предпоставки, а именно: валидно възникнало облигационно правоотношение между
страните по процесния договор за изработка; точното изпълнение на задължението
на изпълнителя (ищец) за изработка и монтаж на металните парапети в качествено,
количествено и времево отношение; предаването на извършената работа и
приемането ѝ от възложителя (ответник), както и неизпълнението на
насрещното задължение на последния за заплащане на уговореното възнаграждение.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно
предявените вземания. В негова тежест е да установи също и размера на претендираните
вземания за главница и мораторна лихва. По отношение възражението на ответника
за неточно изпълнение в количествено измерение, което като отрицателен факт от
действителността, е достатъчно твърдението на ответника, като ищцовата страна
носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва
- точно изпълнение, а ответника следва да
установи плащане, респ. факти, обуславящи недължимост
на сумата.
Ищецът по
насрещния искс следва да докаже наличието на недостатъци в извършената работа; уведомяването на ищеца
за констатираните недостатъци и размера на разходите за отстраняването им;
стойността на неизпълнената работа, както и че в резултат от некачественото
изпълнение са настъпили имуществени вреди по сградата и техния размер.
Между страните не е налице спор за наличието на валидно възникнала
облигационна връзка между тях въз основа на сключения неформален договор за
изработка на 190 л. м метални парапети с ед. цена от 70,00 лв. без ДДС, за
възнаграждението, по който в размер на 15960,00 лв. с ДДС е издадена Фактура № ********** от 25.07.2017
г. за сумата от 15 960,00 лв. с ДДС.
Безспорно е, че по процесния
договор са извършени четири плащания, както следва на 11.08.2017г
сумата от 5 000
лв.; на 24.10.2017г. сумата от 3 000
лв.; на 22.11.2017 г. сумата от 3 000
лв.; на 05.06.2018г. сумата от 2 000
лв., на обща стойност от 13 000
лв., като е останала дължима сумата от 2 960 лв.
Възраженията на ответника касаят неточно
изпълнение в количествено отношение (неизпълнени 40,09 л.м от уговорените 190
л.м), с което страната обосновава претенцията си за недължимост
на процесната сума при условията
на чл. 265, ал. 1 ЗЗД. Тези възражения не се обхващат от установената в чл.
264, ал. 3 ЗЗД преклузия, поради което могат да бъдат
противопоставени на изпълнителя в периода на общата петгодишна давност (в този
смисъл - решение № 94 от 02.03.2012 г. по т.д. № 133/2010 г. на ВКС, ІІ
т.о., решение № 141 от 27.04.2015 г. по т.д. № 3601/2013 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.). Тези възражения съдът намира за основателни
с оглед на заключението на съдебно-техническата експертиза, съгласно,
която на обекта са монтирани от ищеца 149,91 л.м, или
немонтирани са останали 40,09 л.м парапети. При единична цена от 70,00 лв. на
л.метър без ДДС тяхната стойност възлиза на 2806,30 лв. без ДДС, или 3367,56
лв. с ДДС. Тъй като търсената от ищеца сума е на стойност по-малка от тази на
неизпълнената част от договора (2 960 лв.), то предявеният от ищеца иск
следва да бъде изцяло отхвърлен на това основание.
С
оглед отхвърляне на главния иск следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск за лихви на ищеца.
По предявения от ответника насрещен иск съдът намира
следното: Според чл. 266, ал. 1 ЗЗД възнаграждението се дължи за приетата
работа, като законът задължава поръчващия да приеме същата, в случай че е
извършена съгласно договора – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането
на извършената работа обхваща както едно фактическо действие - разместване на
фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от
възложителя, така и едно правно действие – признание, че то напълно съответства
на възложеното, което всъщност е израз на одобряването му (в този смисъл –
решение № 84 от 30.07.2015 г. по т.д. № 1428 / 2014 г. на ВКС, I т.о., решение
№ 231 по т.д. № 1056 / 2009 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.). Именно за да може да се
даде на приемането значението на одобряването, разпоредбата на чл. 264, ал. 2 ЗЗД предвижда, че при приемането възложителят трябва да прегледа работата и да
направи всички възражения за неправилно изпълнение (явни недостатъци или отклонения), освен ако се касае за такива недостатъци,
които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят
по-късно (скрити или новопоявили се), като за
последните трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им.
Такова уведомяване не е необходимо, ако изпълнителят е знаел за съответните
скрити недостатъци (чл. 264, ал. 2, изр. последно ЗЗД). Според необоримата
презумпция, регламентирана в чл. 264, ал. 3 ЗЗД, при липса на възражения за
неправилно изпълнение, работата се счита за приета. Законова последица от
неуведомяването на изпълнителя или от несвоевременното му уведомяване е загуба
на правата, уредени в правната норма на чл. 265, ал. 1 ЗЗД - да иска поправяне
на работата в даден от него подходящ срок без заплащане, заплащане
на разходите, необходими за поправката, или съответно намаляване на
възнаграждението.
От
събраните по делото писмени доказателствени средства и експертното заключение
на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира напълно в тази му част
като правилно и обосновано, се установява, че възложителят е осчетоводил
издадената от изпълнителя фактура за цялото възнаграждение по договора за
изработка и ползвал е данъчен кредит по нея. Фактурата и издадена на 11.08.2017
г., когато е и започнала работата по обекта. От показанията на свидетелите се
установява, че монтажът на парапетите е продължил по-дълго от очакваното –
повече от 4-5 месеца, като на места и до момента работата не е завършена. От
показанията на свидетеля Д. Д. – технически ръководител на обекта се
установява: „Изпълнението на тези парапети, аз съм технически
ръководител, на мен момчетата, на които сме им правили забележки, не са ми
предали като цяло това, което са свършили. Човекът, който е подизпълнител, ми е
казвал, че има ръжда, счупен камък, дюбели, непоставен силикон. Аз съм говорил
с моя шеф Н. Н. и в мое присъствие той е звънял на собственика на фирмата и е
казвал, че има проблеми, но той е казвал, че това ще бъде отстранено.“… „Аз съм обсъждал само с работниците, после дойде Н.
Н., видя ръждата и другите неща, счупения камък. Той в мое присъствие звънна на
шефа на монтажниците, каза, че има проблеми с ръждата на първия и втория етаж и
по време на разговора Н. каза, че парите ще бъдат платени, когато всичко това
се отстрани, когато се сложат прегради и се оправят тези компрометирани места“. Поради
изложеното съдът не може да заключи изобщо, че работата е била приета. В случая
фактурата е следвало да бъде заплатена много преди приключването на монтажа на
парапетите, поради което не може да се приеме, че с извършените частични
плащания по нея и ползването на данъчен кредит преди приключването на монтажа
на парапетите е била приета все още неизвършената работата. Напротив, изрично е
отказано да бъде приета и дозаплатена работата, ако
не бъдат отстранени констатираните недостатъци. От заключението на вещото лице
е видно, че размерът на необходимите средства за отстраняване на недостатъците
е в размер на 894,74 лв. Съдът намира, че въпреки подписването на акт образец
15 не може да се заключи, че липсват недостатъци в изработеното, доколкото акт
15 касае техническите характеристики на обекта, а не качеството на изпълнение
на договорените между страните в настоящото производство СМР.
Поради това предявеният насрещен иск
се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3
от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от него
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и в производството по
ч.гр.д. № 18084/2018 г. на ВРС. От ответника са представени доказателства за
направени разноски в настоящото производство, както следва: адвокатски хонорар
- 800 лв. по главния иск и 800,00 лв. по насрещните искове, депозит на вещото
лице за съдебно-техническа експертиза 200,00 лв. и държавна такса – 480,00 лв. От
процесуалният представител на ищеца е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение с оглед на извършеното частично оттегляне на
исковите претенции и от двете страни. По така направеното възражение на
процесуалния представител на ищеца съдът намира следното:
В производството по ч.гр.д.№ 18084/2018
г. на ВРС ответникът е направил разноски в размер на 600,00 лв. за адвокатски
хонорар. В настоящия случай дължимото минимално възнаграждение е в размер на
437,20 лв. по главния иск, на осн. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и 300,00 лв. по насрещния иск, на осн.
чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или
737,20 лв. В заповедното производство дължимото се минимално възнаграждение е
съгласно чл. 7, ал.7, във вр. с чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения в размер на 403,60 лв. Поради това съдът намира,
че направеното възражение за прекомерност е основателно и като такова следва да
бъде уважено до посочените по-горе минимални размери. Така на ответника следва
да бъде присъдена сумата от 1167,20 лв., представляваща разноски, направени в
настоящото производство (50,00 лв. –държавна такса, 737,20 лв. – възнаграждение
за един адвокат и 380,00 лв.- възнаграждение за вещото лице) и сумата от 403,60
лв., направени разноски в заповедното производство.
Мотивиран
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца
„М.В.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Драгомир Драганов
срещу ответника „Р.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
Н. Н. иск с правно основание чл. 415, във вр. с чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.
258 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 3 589.52 лв. (три
хиляди петстотин осемдесет и девет лева и 52
ст.), от която 2 960 (две
хиляди деветстотин и шестдесет) лева, съставляваща неизплатено възнаграждение
по договор за изработка на метални изделия от 25.06.2017
год., за което е издадена фактура № ********** от 25.07.2017 год., ведно със законната лихва по
чл. 86 от ЗЗД от деня на забавата до окончателното плащане
на задължението и сума в размер на 629,52 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 25.08.2017 год. до 29.11.2018
год., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 9391/17.12.2018 г. по
ч.гр.д.№ 18084/2018 г. на ВРС, 26 състав.
ОСЪЖДА „М.В.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Драгомир Драганов
ДА ЗАПЛАТИ
на „Р.“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Н. Н. сумата
от 894,74 лв. (осемстотин деветдесет и четири лева и седемдесет и
четири стотинки) лева,
представляваща разходи за отстраняване на
недостатъците по некачествено изпълнената работа изразяващи се в недостатъчно
стабилизиране и укрепване на самите парапети към основата, неправилно разпробиване при закрепяне на парапетите, както и
некачественото обработване с външно покритие, на основание чл. 265, ал.1,
предл. второ от ЗЗД.
ОСЪЖДА „М.В.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Драгомир Драганов ДА
ЗАПЛАТИ
на „Р.“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Н. Н. сумата от 1167,20 лв. (хиляда сто шестдесет и седем
лева и двадесет стотинки) лева, представляваща направени от ответника
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и сумата от 403,60 лв. (четиристотин и три лева и шестдесет стотинки), представляваща направените
разноски в производството по ч.гр.д.№ 18084/2018 г. на ВРС, на осн. чл.
78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването му в прпеис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: