№ 56
гр. ХАСКОВО, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
при участието на секретаря ДЕЛЯНА Г. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Търговско дело №
20235600900096 по описа за 2023 година
Предявени са два иска в обективно кумулативно
съединение с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането за
суми в размер на 60 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и в
размер на 1 670 лева – обезщетение за имуществени вреди.
ИЩЕЦЪТ – Ю. Г. Е. твърди, че на 10.12.2022 год. в
гр.Свиленград е настъпило пътно транспортно произшествие /ПТП/ по вина
на С. А. А., който като водач на лек автомобил марка и модел *****,
движейки се с несъобразена скорост е изгубил контрол над управлявания от
него автомобил, излизайки извън уличното платно в дясно по посока на
движението си, удряйки паркиралия на тротоара лек автомобил марка и модел
****, който в резултат на придвижването си напред е ударил паркиралия пред
него лек автомобил марка и модел ****, след което водачът напускал
местопроизшествието. При инцидента били причинени травматични
увреждания на ищеца, който се возел на предната лява седалка в автомобила,
управляван от А. /с оглед уточнението, заявено от процесуалния представител
на ищеца в първото по делото съдебно заседание/.
За произшествието бил съставен констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № 31 от 21.12.2022 год. и образувано досъдебно
производство № 523 / 2022 год. по описа на РУ – Свиленград, висящо към
момента на подаване на исковата молба. След злополуката, ищецът бил
откаран в МБАЛ – Хасково, където на 14.12.2022 год. под интубационна
анестезия било извършено открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация. На 19.12.2022 год. ищецът бил изписан от болничното заведение, с
поставена окончателна диагноза – счупване на лява раменна кост. На
02.02.2023 год. ищецът постъпил в Специализирана болница за
1
продължително лечение и рехабилитация – Любимец, поради продължаващи
оплаквания за ограничени и болезнени движения в лявата раменна става.
Престоят в болничното заведение продължил до 09.02.2023 год., като при
изписването му била поставена диагноза – последици от счупване на горен
крайник, с изключение на китка и длан.
За проведеното лечение ищецът извършил разходи в
размер на 1 670 лева, необходими за закупуване на хумерален пирон дълъг
Титаника.
Към момента на настъпване на ПТП е бил в сила
застрахователен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключен между собственика на МПС, управляваното от виновния водач А. и
ответното застрахователно дружество, от страна на което не било определено
и изплатено застрахователно обезщетение, поискано от ищеца с молба от
22.03.2023 год.
С оглед на изложеното, моли за решение, с което
съдът осъди ответника да му заплати сумите в размер на 60 000 лева и на
1 670 лева – претендирани като застрахователни обезщетения за претърпени
неимуществени и съответно - имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 22.03.2023 год. – дата на предявяване на застрахователната
претенция, отправена до ответника, до окончателното им изплащане.
Претендира присъждане и на деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД – гр.София –
оспорва исковете. В отговора на исковата молба излага твърдения за това, че
по заявената от ищеца застрахователна претенция е било определено
обезщетение в размер на 20 000 лева – за неимуществени вреди и на 1 670
лева – за имуществени вреди, които суми не били изплатени на ищеца, поради
изразено от него и пълномощника му несъгласие с така определените
размери. Заявява възражение за съпричиняване, обосновано с твърдения за
допуснато от ищеца нарушение на правилото, визирано в чл.137 а, ал.1 от
ЗДвП – неизползване на обезопасителен колан, и за това, че е бил в
известност с употребата на алкохол от страна на водача на автомобила, в
който се е возил, с което е приел рисковете от превоза, поставяйки се в
прекомерно завишена опасност. Заявява възражение за прекомерност на
обезщетението за неимуществени вреди.
ТРЕТО ЛИЦЕ – С. А. А. – ПОМАГАЧ на ответника -
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД – гр.София – оспорва исковете. Излага твърдения за това,
че ищецът е пътувал в управлявания от него автомобил без поставен
предпазен колан и, че травматичните увреждания са в резултат на падане на
ищеца при бягството му от местопроизшествието.
Съдът, след преценка доводите на страните и
обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като писмено доказателство по
делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 31 от 21.12.2022
год. е, че на 10.12.2022 год. около 22.45 часа в гр.Свиленград, ул.“Княз Борис
2
I“ № 25, водачът А., управлявал лек автомобил *****, движейки се в посока
от МБАЛ Свиленград към автогарата, със скорост, несъобразена със
състоянието на пътя /мокра настилка/. При извършване на ляв завой, загубил
контрол над МПС и излязъл извън уличното платно, блъскайки паркиралия
върху тротоара лек автомобил ****, вдясно по посока на движението си. След
удара, лекият автомобил *** блъснал паркирания пред него лек автомобил
***. Водачът А. напуснал местопроизшествието. Пострадали от пътния
инцидент били ищеца и трето на спора лице.
Като писмени доказателства по делото са приети
представените от ищеца фактура № ********** от 11.12.2022 год. и фискален
бон към нея за суми в размер на 1 670 лева – разходи за закупуване на
хумерален пирон дълъг Титаника.
Видно от приложената по делото справка е, че към
10.12.2022 год., МПС с ****, управлявано от водача А. има активна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно
дружество, със срок на покритие от 03.10.2022 год. до 03.10.2023 год.,
прекратена на 19.01.2023 год. В подкрепа на това обстоятелство е и приетия
като писмено доказателство, протокол за ПТП от 21.12.2022 год.
На 22.03.2023 год. ответникът е получил отправената
от ищеца застрахователна претенция, видно от приетата като писмено
доказателство молба, изходяща от пълномощника на ищеца, с искане за
присъждане на застрахователно обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, доказателства за изплащане на които не се представят
от ответника. От страна на същия се излагат твърдения за това, че по молбата
на ищеца са определени обезщетения в размер на 20 000 лева – за
неимуществени вреди и в размер на 1 670 лева – за имуществени вреди,
които не са му били изплатени, поради изразено от ищеца и пълномощника
му несъгласие с определените от застрахователя, размери.
При разглеждане на делото се събраха и гласни
доказателства, чрез разпита на посочените от страните свидетели. От
показанията на свидетелката И.а се установява, че с ищеца живеели на
съпружески начала от преди осем години. От съвместното си съжителстване
имали родено дете. В деня след пътния инцидент посетила ищеца, настанен за
лечение в болницата в гр.Хасково. Чувствал се зле. Ревял от болка. По време
на болничния му престой, грижи за него полагала майка му. Твърди, че на
ищеца е била извършена операция на ръката. Болките продължили и след
изписването му от болницата. Ръката му била обездвижена с шина, която
носел три – четири месеца. След като махнали шината, започнал да провежда
рехабилитация. В продължение на пет – шест месеца не можел пълноценно да
използва ръката си. Изпитвал неудобства от това, че ангажира близките си в
обгрижването. Бил притеснен и изплашен. И в момента ръката му не била
напълно възстановена. Станал затворен. Страхувал се да се качва в
автомобили. Имал белези по ръката от операцията, от които изпитвал
притеснения. Не можел да вдига детето, което се оплаквало, че баща му не му
обръща внимание. Не можел да си намери работа. Преди пътния инцидент
ищецът работил в продължение на около година в оранжерия в Англия –
3
берял домати, вдигал големи щайги – работа, която в момента не можел да
извършва. За период от около година – две, работил и в завод, в който
правели болтове. През времето, когато не работел разчитал на финансова
помощ от родителите си. В тази насока са и показанията на свидетелката Е.а -
леля на ищеца, от които се установява още, че племенникът й изпитвал болки
в лявата ръка и по време на провежданата му рехабилитация. В момента
обемът на движения на ръката му бил ограничен. В тази насока са и
показанията на свидетеля Е. – чичо на ищеца. От показанията на свидетеля И.
– приятел на ищеца се установява, че по време на катастрофата се е возел зад
шофьора, на задната седалка на автомобила, управляван от С. А.. Колата
била с десен волан. Ищецът се возил на предната лява седалка – до шофьора.
В автомобила се возили още двама техни приятели – на задните седалки, без
поставени предпазни колани. Свидетелят споделя, че не си спомня дали
водачът и ищеца са били с предпазни колани. Твърди, че не му е известно
дали водачът А. е бил употребил алкохол преди да се срещне с него и
приятелите му, на които предложил да ги откара с автомобила си до
баничарницата. Валяло дъжд. Колата при изпреварването на друг автомобил,
се подхлъзнала и в резултат на това последвал удар в дясната й предна част с
друг автомобил. Свидетелят нямал възприятия за случилото се след удара.
Когато се свестил, на мястото на инцидента нямало никой от приятелите му,
включително шофьора и ищеца, за който по-късно разбрал, че е отишъл пеша
до болницата. От показанията на свидетеля А. се установява, че в деня на
инцидента се е возил на задната седалка – по средата в автомобила,
управляван от С. А.. На предната лява седалка се возил ищеца. Пасажерите,
возещи се на задната седалка нямали поставени предпазни колани. За
пътуващите от пред не си спомнял дали са били с поставени предпазни
колани. Преди да се качат в автомобила, управляван от С., свидетелят, ищеца
и други двама техни приятели били на бар, където изпили по една – две бири.
Навън росяло и пътят бил мокър. Водачът управлявал автомобила с висока
скорост и в момента, в който останалите му казали да намали, последвал удар
в кола ***, която била паркирана вдясно от пътя – на тротоара, а тя от своя
страна ударила паркираната пред нея кола ***. Преди удара от страна на
водача на автомобила била извършена маневра „изпреварване“, след което не
успял да влезе в левия завой. След като чул отправеното от останалите
пасажери предупреждение към водача да намали скоростта, ищецът се хванал
за горната дръжка над вратата на автомобила. Не бил видял дали С. е
употребил алкохол в заведението. Пръв от автомобила излязъл ищеца, след
него Давид. Когато свидетелят излизал от колата, двамата се намирали на
разстояние от около 20 метра от нея. Обяснява отдалечаването им с това, че
колата започнала да дими, при което настъпила паника, че автомобилът може
да гръмне. След като се събрали тримата, ищецът изведнъж казал, че не
усеща лявата си ръка, оплаквайки се от силни болки. Тръгнали към болницата
в града, но от там ги препратили към болницата в гр.Хасково. В продължение
на шест месеца, ищецът бил с шина. Пироните все още му пречели.
От заключението, представено по допусната съдебно –
психологична експертиза се установява, че към момента на
4
освидетелстването, при ищеца е бил наличен психическо – тревожен и
депресивен епизод, с придружаващите го симптоми – загуба на интерес към
удоволствия, понижено настроение, спад в активността, ниска самооценка.
Описаните симптоми били в резултат на комплекс от фактори, включващи и
пътния инцидент, който обаче вещото лице твърди, че не е единствен фактор
за проявата им. Последиците върху психиката на ищеца зависели от това
какво ще реши за себе си, за света и за другите – всичко било в неговите ръце
и неговата свободна воля. Инцидентът като цяло променил мисленето на
ищеца в посока на съзряване и насочване на вниманието към грижа за
собственото оцеляване, имащо предпазващ – защитен ефект за личността му.
Всяко рисково за живота и здравето събитие можело да бъде както трамплин
за израстване на личността, така и спирачка за неговото по - нататъшно
развитие. При ищеца се наблюдавало застиване, което му пречело да
изпълнява пълноценно ролите си в живота. Наблюдавала се и липса на добри
стратегии за справяне с проблемни житейски ситуации. При трудности
очаквал спА.ие и подкрепа на родителите си. Резултатите от проведените
изследвания сочели на висока степен на тежест относно симптомите на
посттравматично стресово разстройство и на тежка форма на депресия.
От заключението, представено по допуснатата съдебно
– медицинска експертиза се установява, че в резултат на станалия пътен
инцидент, ищецът е получил счупване на лявата раменна кост, причинило
затруднение в движението на ръката за срок по-голям от 30 дни. Касаело се
за травма на лявата ръка, която съгласно скала за тежест на нараняванията се
определяла като „значителна“ - + 2 по скала от пет бала. По анатомична скала
за оценка на тежестта на травмата, счупването на раменната кост се отнасяло
към „умерено тежка“ травма – 2 точки по скала от шест бала.
Непосредствено след възникване на травмата, търпените от ищеца болки
били с висока интензивност, които постепенно и след проведеното
оперативно лечение, прогресивно намалели. Болките продължили за срок не
по-малък от една година. Продължавали и понастоящем при промяна на
времето и при натоварване на ръката. Общото здравословно състояние на
ищеца е определено такова на „клинично здрав“. Движенията в ръката били
напълно възстановени. Налице била причинно следствена връзка между
станалото ПТП и направените разходи за лечение в размер на 1 670 лева.
Обичайният срок за възстановяване при счупване на раменна кост е
определен от експерта на около 4 месеца за физически труд и на 2.5 месеца –
за нефизически труд. Лечението на ищеца не било завършено – предстояло да
се вземе решение за отстраняване на имплантите от костта. Налице било
пълно възстановяване на обема на движенията на ръката. Следвало да се
изчака определеният от лекуващия лекар срок от 2 години след травмата, за
да се прецени дали е налице пълно възстановяване и възможност за
отстраняване на имплантите. В момента нямало данни за усложнения в
процеса на зарастването на костта. Касаело се за травма на пътник в лек
автомобил. Налице била латерализация на уврежданията - пострадалият седял
на предна лява седалка и получил травма от удар в предната лява врата на
автомобила, изразяваща се в счупване на лявата раменна кост.
5
От устния доклад на вещото лице Е. се установява, че
след операцията пациентите стояли с митела – широко платно, което се
закрепва през рамото и ръката стои в нея, за да не товари рамото и
мишницата, където е счупването. Продължителността на носене на мителата
била поне 45 – 60 дни. След два месеца ищецът е можело да си служи с
ръката, но не на 100 %. Провеждането на рехабилитация било свързано с
болки. Като възможни негативни последици от травмата, вещото лице
посочва намалена сила на увредения крайник, в резултат на това, че мускулът
поради намалени движения, може да атрофира, което налагало
необходимостта от провеждане на рехабилитация с цел възстановяване обема
на движенията. Нямало значение дали ищецът е бил или не с поставен
предпазен колан, който имал значение само в случаите при инерционно
предвижване тялото напред. Експертът е категоричен, че дори и с предпазен
колан, ищецът би получил същото увреждане. Заявява категорично, че
увреждането на ищеца е в резултат на автомобилната травма, изключвайки
възможността същото да се получи при падане.
От заключението, представено по допуснатата съдебно
– автотехническа експертиза се установява, че скоростта на движение на лек
автомобил марка **** непосредствено преди настъпване на произшествието и
в момента на удара в паркиралия на тротоара лек автомобил марка ***, е била
103.1 км./ч. Ударът между двата автомобила е определен като заден кос, при
контакт на преден десен ъгъл на лек автомобил **** със зоната на ляв ъгъл на
лек автомобил ***. По автомобила, управляван от А. били установени
следните щети – счупено в дясната част челно стъкло; деформиран преден
десен калник, разрушен преден десен фар; деформирана предна броня – с най
силно изразена деформация в дясната част; деформиран преден капак на
двигателя - с най - силно изразена деформация в дясната част; облегалки на
предните седалки с вътрешна част, изкривена напред; предни гуми –
разхерметизирани; предни въздушни възглавници – задействани. Водачът на
лек автомобил **** е имал техническа възможност да предотврати
произшествието при условие, че се е движел с максимално допустимата
скорост за конкретния участък от 50 км./ч., или със скорост по-ниска от
критичната скорост – 67.1 км./ч. за преодоляване на левия завой спрямо
посоката му на движение, без загуба на напречна устойчивост. Скоростта на
движение на лек автомобил **** не била съобразена с метеорологичните,
атмосферните и други условия на движение. Описаният от експерта
механизъм на настъпване на произшествието е следния: На 10.12.2022 год. в
гр.Свиленград, по ул.“Княз Борис I“, в посока север – юг, със скорост около
103 км./ч. се е движел лек автомобил марка **** с рег.№ ****. Движението се
извършвало през тъмната част на денонощието по мокър асфалтов участък без
препятствия и неравности по него, като преди района на
местопроизшествието се наблюдавал ляв завой по посоката на движението.
При достигане до дом № 25, автомобилът навлязъл с десни габарити върху
десния тротоар, след което се ударил в задната част на паркиралия там лек
автомобил **** с рег. ****, който впоследствие се придвижил напред,
удряйки паркиралия пред него лек автомобил марка ****.
6
Така установената по делото фактическа обстановка,
обосновава следните правни изводи:
Правната квалификация на исковете се съдържа в
нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ - за присъждане на обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди, претендирани пряко от застрахователя,
с когото собственикът на МПС, управлявано от виновния водач – С. А. А. е
имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, валиден
към момента на настъпване на застрахователното събитие. От страна на
ищеца като пострадал от ПТП е отправена застрахователна претенция за
заплащане на обезщетение, като в срока по чл. 496 от КЗ, застрахователят е
определил обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди в размери
съответно на 20 000 лева и на 1 670 лева, които суми не са изплатени на
ищеца, поради заявено от него и пълномощника му несъгласие с така
определените размери на претендираните обезщетения – обстоятелства,
обуславящи допустимостта на исковете.
Разгледани по същество, исковете се явяват
основателни по следните съображения:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на
елементите от фактическия състав на основанието, на което претендира
ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество, а
именно: противоправно поведение от страна на делинквента, вреда, причинна
връзка между деянието и претърпените вреди, валидно сключена застраховка
"Гражданска отговорност" между ответника и собственика на управляваното
от делинквента МПС и настъпилото застрахователно събитие като
юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя, които съдът
намира за установени от събраните по делото доказателства, представени от
ищеца и неоспорени от ответника. Вината като елемент от състава на
непозволеното увреждане, се предполага до доказване на противното,
съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, при което тежестта да обори законовата
презумпция се възлага на ответника, от страна на който не бяха представени
доказателства, въпреки разпределената с доклада доказателствена тежест и
указания за сочене на такива. С договора за застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя се реализира
чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, както и лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред
увредения за тяхното плащане. Нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя на
пострадалото лице субективното право да сезира съда с пряк иск срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия
причинител, управлявал застрахованото МПС, като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на делинквента и той отговаря за всички причинени от него
7
вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на
вредите.
Безспорно по делото е установено, че на 10.12.2022
год. в гр.Свиленград, по ул.“Княз Борис I“, в посока север – юг, със скорост
около 103 км./ч., се е движел лек автомобил марка **** с рег.№ ****,
управляван от водача А.. Движението се е извършвало през тъмната част на
денонощието, по мокър асфалтов участък без препятствия и неравности по
него, като преди района на местопроизшествието се наблюдавал ляв завой по
посоката на движението. При достигане до дом № 25, автомобилът е навлязъл
с десни габарити върху десния тротоар, след което се е ударил в задната част
на паркиралия там лек автомобил **** с рег. № ****, който впоследствие се е
придвижил напред и е ударил паркиралия пред него лек автомобил марка
****.
Досежно механизма на станалото ПТП, съдът цени
заключението на вещото лице С., в подкрепа на което са и констатациите в
приетия като писмено доказателство констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 31 от 21.12.2022 год., който като изготвен от органите на
МВР в кръга на възложените им правомощия, представлява официален
свидетелстващ документ, ползващ се не само с обвързваща съда
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него
изявление на длъжностното лице – съставител, но и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверително изявление.
Изложените по-горе обстоятелства, съдът приема като
такива, установяващи наличието на първата от кумулативно дадените
предпоставки от фактическия състав на основанието, на което се претендира
обезщетение за вреди – противоправно деяние, извършено от страна на
водача А. в резултат на допуснати от него нарушения на правилата за
движение – чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.21, ал.1 от ЗДвП. В тази насока съдът
цени заключението, представено по допуснатата съдебно автотехническа
експертиза, от което се установява, че водачът А. е управлявал застрахования
при ответника лек автомобил, със скорост от 103 км./ч., т.е над разрешена за
пътния участък – 50 км./ч. и над критичната скорост – 67.1 км./ч., необходима
за преодоляване на левия завой спрямо посоката му на движение, без загуба
на напречна устойчивост. Избраната от водача скорост на движение на лек
автомобил **** не е била съобразена и с метеорологичните, атмосферните и
други условия на движение. По време на инцидента, станал през тъмната част
на денонощието, при което видимостта е била ограничена, е ръмял дъжд, в
резултат на което пътната настилка е била мокра.
Обстоятелството, че за станалия пътен инцидент е
образувано досъдебно производство № 523 / 2022 год. по описа на РУ –
Свиленград – висящо към момента на приключване на устните състезания по
настоящото дело, съдът намира за ирелевантно относно наличието на
предпоставките за ангажиране отговорността на делинквента и на
застрахователя, доколкото противоправното деяние, за причинените от което
вреди се претендира застрахователно обезщетение, не е задължително да
осъществява и признаците на престъпление по НК.
8
Като безспорно, ценейки заключението на вещото лице
Е. по допуснатата съдебно медицинска експертиза, съдът приема и това, че
станалото на 10.12.2022 год., ПТП се намира в пряка и непосредствена връзка
с травматичното увреждане, причинено на ищеца, а именно – счупване на
лява раменна кост, наложило извършване на операция – открито наместване
на фрактура с вътрешна фиксация, осъществена на 14.12.2022 год., под
интубационна анестезия, съгласно приложена по делото епикриза от МБАЛ –
Хасково, където ищецът е бил хоспитализиран за времето от 11.12.2022 год.
до 19.12.2022 год.
Освен описаното травматично увреждане, като
безспорно съдът приема и това, че като последица от пътния инцидент е
установено наличието на психично – тревожен и депресивен епизод – данни в
каквато насока съдът цени от заключението по допуснатата съдебно –
психологична експретиза.
Като безспорно съдът приема и наличието на договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС - лек автомобил марка и
модел ****, с рег. № ***, обективиран в застрахователна полица №
BG/22/122002931510, със срок на покритие от 03.10.2022 год. до 03.10.2023
год., сключен между ответника – ЗК „Лев Инс“ АД – гр.София и собственика
на автомобила, управляван от С. А. А., в сила към момента на настъпването
на ПТП – 10.12.2022 год.
Въз основана на събраните по делото доказателства,
установяващи наличието на предпоставките от фактическия състав на
основанието по чл.45 от ЗЗД – противоправно поведение от страна на водача
на автомобил, застрахован при ответника, в резултат на което са причинени
вреди и причинна връзка помежду им, съдът намира, че са налице
предпоставките, обуславящи ангажиране отговорността на ответника на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, който следва да обезщети претърпените от
ищеца неимуществени и имуществени вреди, вследствие на причинените му
увреждания от станалото на 10.12.2022 год. год., ПТП, настъпило по вина на
С. А. А., като водач на застраховано при ответника МПС.
По отношение размера на претендираното
обезщетение, съдът намира, че за да се реализира справедливо възмездяване
на претърпените болки и страдания, е необходимо същото да отговаря на
критерия „справедливост“, проглА. изрично в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните
болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се
пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на
увреденото състояние от страна на пострадалото лице. В този смисъл са и
дадените разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано "с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства". Досежно
степента и интензитета на търпените от пострадалия страдания, съдът цени
показанията на свидетелката И.а, живееща на съпружески начала с ищеца, на
свидетелката Е.а – леля на ищеца и на свидетеля Е. – чичо на ищеца, от които
се установява, че непосредствено след пътния инцидент, ищецът е изпитвал
9
силни болки в лявата ръка. В тази насока е и заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно медицинска експертиза, от което се установява, че
търпените от ищеца болки са били с висока степен на интензивност
непосредствено след станалия пътен инцидент. От посочените по-горе
доказателства се установява още, че в продължение на три месеца, ръката на
ищеца е била обездвижена с митела – широко платно, закрепящо се през
рамото, което безспорно е причинило неудобства в ежедневието на
пострадалия. Болките са продължили и по време на провежданата от ищеца
рехабилитация. От показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява още, че от операцията са останали белези, от които ищецът се
притеснявал. Увреждането на ищеца е наложило двукратното му
хоспитализиране в болнични заведения, както и извършването на оперативна
интервенция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация,
хемерус под интубационна анестезия. И към момента поставените при
операцията импланти не са свалени. Психичното здраве на ищеца и към
момента не е възстановено.
Отчитайки вида и характера на травматичното
увреждане – счупване на лява раменна кост, определено от съдебния лекар
като умерено – тежко, времето за неговото възстановяване – четири месеца –
за физически труд и 2.5 месеца – за нефизически труд и с оглед изложените
по-горе доводи относно степента и интензитета на търпените от пострадалия
страдания, съдът счита, че претърпените от пътния инцидент неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания, ограничения в бита, трайно
намалена работоспособност, постравматично стресово разстройство, следва
да бъдат овъзмездени в размер на 40 000 лева, като искът в останалата част до
пълния предявен размер на 60 000 лева, като недоказан, а от тук и
неоснователен следва да се отхвърли. В тази връзка следва да бъде отчетено,
че движенията в ръката на ищеца са напълно възстановени, а общото му
здравословно състояние е определено от вещото лице по допуснатата съдебно
– медицинска експертиза, като такова на клинично здрав. Според експерта в
момента няма данни за усложнения в процеса на зарастване на костта. От
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – психологична
експертиза се установява, че пътният инцидент не е единствения фактор за
психично – тревожния и депресивен епизод, в който се намира ищеца. От
събраните по делото гласни доказателства се установи, че ищецът и преди
пътния инцидент не е бил трайно ангажиран по трудово или гражданско
правоотношение, разчитайки на финансовата помощ на родителите си.
Като неоснователни съдът намира заявените от
ответника възражения за допуснато от ищеца съпричиняване, предвид
липсата на доказателства, установяващи същите. Действително, от събраните
по делото гласни доказателства се установи, че преди и по време на пътния
инцидент, ищецът не е бил с поставен обезопасителен колан, с което си
бездействие е допуснал нарушение на правилото, визирано в чл.137 а, ал.1 от
ЗДвП, но доколкото същото не се намира в пряка причинна връзка с
причиненото му увреждане, съдът счита, не са налице основанията за
отчитане на принос на пострадалия. В тази насока съдът цени заключението,
10
представено по допуснатата съдебно – медицинска експертиза и дадения от
експерта устен доклад, от които се установява, че дори и с поставен
предпазен колан, ищецът би получил същото увреждане – счупване на лява
раменна кост. По делото не се представиха доказателства от страна на
ответника в подкрепа на заявеното от него твърдение, че водачът А. е
управлявал автомобила след употреба на алкохол.
Като неоснователно съдът намира и заявеното от
третото лице - помагач възражение за липса на причинна връзка между
причиненото на ищеца травматично увреждане и станалия пътен инцидент,
обосновано с твърдения за това, че увреждането е станало в момент, в който
ищецът е напускал местопроизшествието, бягайки от автомобила, предвид
липсата на доказателства, подкрепящи същото. В тази насока съдът цени
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно медицинска експертиза
и дадения от експерта устен доклад, според които видът и характера на
увреждането на ищеца, изключват същото да бъде причинено при падане от
собствен ръст.
Като основателен съдът намира и иска за присъждане
на обезщетение за имуществени вреди, поради което същият следва да бъде
уважен в претендирания размер от 1 670 лева – разходи за закупуване на
хумерален дълъг пирон Титаника, ценейки в тази насока приетите като
писмени доказателства фактура № ********** от 11.12.2022 год. и
приложения към нея фискален бон. В подкрепа на извода за относимостта на
претендираните разходи с причинените на ищеца от пътния инцидент,
увреждания, съдът цени и заключението на вещото лице до допуснатата
съдебно – медицинска експертиза.
По отношение на претендираната от ищеца законна
лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, считано
от 22.03.2023 год. – денят, в който е получена отправената от него до
ответника застрахователна претенция, с искане за присъждане на
застрахователно обезщетение, следва да се посочи следното:
Процесното ПТП е станало на 10.12.2022 год. Ищецът
е заявил писмена претенция пред застрахователя, получена от последния на
22.03.2023 год. За периода от датата на деликта до предявяване на
претенцията пред застрахователя обезщетението за забава върху
обезщетението за претърпените от ищеца вреди се дължи от делинквента на
основание чл.86 от ЗЗД, но не се покрива от застрахователното обезщетение,
дължимо от застрахователя на основание застрахователния договор. На
основание чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава
от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, т.е от 22.03.2023
год. до изплащане на обезщетението, поради което искането за присъждане на
законна лихва, считано от посочената дата следва да бъде уважено така, както
е предявено.
На основание чл.223, ал.2 от ГПК следва да се приеме
за установено в отношенията между третото лице С. А. и ответника, по чието
11
искане е допуснато привличането му, че след пътния инцидент, водачът на
застрахованото при ответника МПС е напуснал местопроизшествието. В тази
насока са приетите по делото писмени доказателства – констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № 31 от 21.12.2022 год., в подкрепа на които са и
показанията на свидетеля И., от които се установява, че след като се свестил,
на мястото на инцидента нямало никой. Това обстоятелство не се оспорва и
от третото лице – помагач, който споделя, че след като е оказал помощ на
свидетеля И., изваждайки го от автомобила и полагайки го на тротоара, е
напуснал местопроизшествието.
С оглед изхода на спора, в поза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 756 лева, определени съразмерно на
уважената част на исковете, от общо направените такива – в размер на 1 120
лева – възнаграждения за вещи лица.
В полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 168.64 лева, определени съразмерно на уважената част
на исковете, от общо направените такива – в размер на 520 лева –
възнаграждения за вещи лица, както и възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 300 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – Хасково сумата в размер
на 1 666.80 лева – държавна такса за образуване на делото.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – **** да заплати
на Ю. Г. Е., ЕГН ********** от ****, с адрес за призоваване – **** –
адвокат Р. м., сумата в размер на 40 000 /четиридесет хиляди/ лева -
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и сумата в размер на
1 670 /хиляда шестотин и седемдесет/ лева – застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 10.12.2022 год. в
гр.Свиленград, по вина на С. А. А., като водач на лек автомобил марка и
модел ****, с рег. № ****, застраховано по договор „Гражданска
отговорност“ за МПС, обективиран в застрахователна полица №
BG/22/122002931510, със срок на покритие от 03.10.2022 год. до 03.10.2023
год., ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от
22.03.2023 год. до окончателното им изплащане, като ИСКЪТ за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до предявения размер
от 60 000 лева, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – **** да заплати
на Ю. Г. Е., ЕГН ********** от ****, с адрес за призоваване – **** –
адвокат Р. м., сумата в размер на 756 /седемстотин петдесет и шест/ лева –
12
деловодни разноски – възнаграждения за вещи лица, съразмерно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА Ю. Г. Е., ЕГН ********** от ****, с адрес
за призоваване – **** – адвокат Р. м. да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление –
****, сумата в размер на 468. 64 /четиристотин шестдесет и осем лева и
шестдесет и четири стотинки/ лева, от които 168.64 лева – възнаграждения за
вещи лица, съразмерно на отхвърлената част от иска и 300 лева –
възнаграждение за юрисконсулт.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – **** да заплати в
полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Хасково,
сумата в размер на 1 666.80 /хиляда шестотин шестдесет и шест лева и
осемдесет стотинки/ лева – държавна такса за образуване на делото.
Решението е постановено с участието на трето лице –
С. А. А., ЕГН ********** от **** – помагач на ответника
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД – гр.София.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
13