Решение по дело №568/2019 на Апелативен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

              

№ 56

 

                                    гр. Пловдив 12.02. 2020 г.            

 

                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на двадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                               ЕМИЛ МИТЕВ

 

при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 568 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

  Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 211 от 19.04.2019 г., изменено с определение № 1393 от 19.06.2019 г. в частта за разноските, постановено по т.д. №144 по описа за 2018 г. на Пловдивския окръжен съд е:

- Осъдено „З.а.д.Д. Ж и З“ АД да заплати на А.Я.Ю. сумата от 6 500 лв., представляваща дължим остатък от застрахователно обезщетение над платената сума от 1000 лв. до пълния дължим размер от 7500 лв. по застраховка «****», сключена с полица № ****, за претърпените по вина на водача на лек автомобил марка „****“, модел ****- Х.Г.Б. неимуществени вреди - болки и страдания, от причинените й увреждания в резултат на състояло се на 19.04.2017 г. около 13:10 часа в гр. П. на кръстовището между ул. ****, докато преминава по пешеходна пътека тип „****“ и й е отнето предимството и е блъсната от завиващия лек автомобил, както и сумата от 359.85 лв – обезщетение за претърпените от същото произшествие имуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 14.09.2017 г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлена претенцията за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди до пълния й предявен размер от 50000 лв., както и за присъждане на лихва за предходен период: от датата на деликта – 19.04.2017г, до 13.09.2017г. /вкл./;

- Осъдено е „З.а.д.Д. Ж и З“ АД да заплати на адв. Х.М.В. *** и адрес на адвокатска кантора: гр. ****, адвокатско възнаграждение за предоставеното безплатно процесуално представителство на ищцата в размер на 773 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА съобразно уважения размер на претенцията;

- Осъдена е А.Я.Ю. да заплати на „З.а.д.Д. Ж и З“ АД сума в размер на 726.70 лв., представляваща разноски по съразмерност на отхвърлената част от исковете;

- Осъден е Х.Г.Б. с да заплати на „З.а.д.Д. Ж и З“ сумата от общо 6859.85 лв – обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени на А.Я.Ю. в резултат на гореописаното ПТП и поради напускане на мястото на произшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, ведно със законната лихва, считано от 14.09.2017 г. до окончателното плащане, както и сумата от 773 лв., представляваща разноските на дружеството, които е осъдено да заплати на пълномощника на ищеца по първоначалния иск, както и сумата от 327.32 лв., които дружеството е осъдено да заплати в полза на държавата, при условие, че „З.а.д.Д. Ж и З“ АД изпълни постановеното срещу него осъдително решение по първоначалния иск, като обратния иск е отхвърлен за разликата над сумата от 6859.85 лв. до пълния й предявен размер от 26000 лв., частично от 50 359.85 лв., както и за законната лихва от по–ранен момент: 19.04.2017 г. до 13.09.2017г. /вкл./;

- Осъден е Х.Г.Б. да заплати на „З.а.д.Д. Ж и З“ АД сумата от 270.40 лв. – разноски в производството по обратния иск съразмерно на уважения му размер;

- Осъдено е „З.а.д.Д. Ж и З“ АД да заплати на Х.Г.Б. сумата от 969.40 лв - разноски в производството по обратния иск съразмерно на отхвърления му размер.

Решението е обжалвано от страните както следва:

         Ищцата А.Я.Ю. е обжалвала решението по главния иск в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над признатото за дължимо обезщетение от 7500 лева до пълния предявен размер от 50000 лева, изразявайки становище, че в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно. Моли решението в обжалваната от нея част да се отмени и предявеният иск да се уважи изцяло, както и да й се присъдят направените деловодни разноски за двете инстанции.

Ответникът „З.а.д.Д. Ж и З“ АД обжалва решението по главния иск в осъдителната му част с оплакване, че необосновано и неправилно и с искане да бъде отменено и предявеният иск да се отхвърли изцяло, евентуално – да се намали размера на обезщетението, както и да се присъдят направените деловодни разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника и ответник по обратния иск Х.Г.Б. е обжалвал решението в частта му по главния иск, както и в частта по предявения от застрахователя против него обратен иск в  осъдителните им части. Във въззивната жалба се изразява становище, че решенията в тези части са неправилни, поради което се иска същите да бъдат отменени и да се постанови решение, с което главния и обусловения от него обратен иск да се отхвърлят изцяло, като на въззиваемия бъдат присъдени направените във въззивното производство деловодни разноски.

         Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

           Производството пред Пловдивския окръжен съд е било образувано по предявени от А.Я.Ю. против „З.а.д.Д. Ж и З“ АД, обективно съединени искове за заплащане на сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от ПТП от дата 19.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на произшествието до окончателното погасяване на вземането, както и на сумата от 359.85 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило на 19.04.2017 г. в гр.П. ПТП, изразяващи се в стойността на заплатеното от нея лечение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на произшествието до окончателното погасяване на вземането.

По искане на ответника в процеса е конституиран като трето лице – помагач делинквента Х.Г.Б., срещу когото „З.а.д.Д. Ж и З“ АД е предявило обратен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, приет за съвместно разглеждане в процеса.

  Главните искове се основават на следните установени по делото факти:

  На 19.04.2017 г. около 13.10 ч., в гр. П., при пресичане на пътното платно на ул. ****в зоната на кръстовището между ул. ****, ищцата А.Я.Ю. била блъсната от лек автомобил, марка „****“, модел ****, вследствие нарушаване правилата за движение от страна на водача Х.Г.Б., тъй като при извършване на маневра завой наляво, не е пропускал преминаващият през кръстовището пешеходец, като от удара на Ю. са била причинена травми.

Установено е също, че с наказателно постановление № 17 – 1030 – 002809 от 10.05.2017 г. на третото лице – помагач и ответник по предявения обратен иск - Х.Г.Б. са наложени административни наказания – три глоби, отнемане на контролни точки и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, за извършените от него нарушения на ЗДвП.

Установено е, че в резултат от удара, на Я. е било причинено контузия на лява подбедрица и коляно, с хематом в областта на меките тъкани в горната част на лява подбедрица, придружени със силно изразени болки, които са намалявали бавно с времето, като страданията, свързани с травмата, са били силно изразени, поради продължителността на лечението, затрудненото придвижване и обслужване по време на лечението.

От събраните по делото доказателства категорично се установява наличието на действително претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, свързани с продължителен физически и психически дискомфорт, като заради болките от претърпените травми, така и заради обстоятелството, че през периода на възстановяване, траещ около 25-30 дни, се е нарушил обичайният й ритъм на живот, поради затрудненото придвижване и обслужване по време на лечението. Освен физическите болки, е установено, че ищцата е претърпяла и психически страдания, свързани с процесното ПТП, изразяващи се непосредствено след инцидента в неспокоен сън, притеснение, страх да се пресича сама и пр.

 Установено е, че вследствие на причинените от удара при процесното ПТП, ищцата е претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за лечение - медикаменти, медицински принадлежности, консумативи и такси. 

Безспорно установено е също, че отговорността на делинквента за причинените от него имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на описаното ПТП, се покриват от ответното дружество, при наличието на действаща към датата на увреждането застраховка „****“ на автомобилистите по застрахователна полица № */****, с начална дата на покритие – 03.02.2017 г. и крайна дата на покритие - 03.02.2018 г., сключена между собственика на автомобила и ответното застрахователно дружество.

  Установените по делото обстоятелства са достатъчни, за да приеме, че е налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432 КЗ във вр. с чл. 493 от КЗ т.е. да се приеме, че предявените главни искове са доказани по основание.

  Основният спор във връзка с главния иск, с оглед съдържащите се в жалбите възражения, е относно размера на дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди.

За да уважи частично този иск до размер на 7500 лв., Пловдивският окръжен съд е направил подробен анализ на установените по делото релевантни факти относно причинените на ищцата травматични увреждания вследствие на процесното ПТП и действително претърпените от нея вследствие на травмите болки и страдания.

 Изложените в тази насока фактически и правни изводи се подкрепят напълно от настоящия състав на Пловдивския апелативен съд, като във връзка с поддържаните в настоящото производство твърдения и възражения от страните, се налага да се добави следното:

Неоснователни са поддържаните в подкрепа на насрещната въззивна жалба от ищцата Я. твърдения за наличието на други травми, които, макар да са били констатирани доста по-късно след датата на произшествието, се намирали в причинна връзка с него.

Приетото по делото и неоспорено от страните заключение на повторната СМЕ, както и обясненията на вещото лице ****в съдебно заседание категорично изключват не само възможността твърдяното разкъсване на задния рог на вътрешния мениск на лявата коленна става и отток на предната кръстна връзка, в случай че травмата е следствие от процесното ПТП, да бъдат диагностицирани девет месеца по-късно, но и изобщо наличието на такава травма. Във връзка с позоваването на направеното медицинско изследване на ищцата по метода на магнитно-резонансна томография на 23.01.2018 г., вещото лице е обяснило, че въз основа на този метод не би могло да се постави точна диагноза, както и че единственият сигурен метод при подобна травма, е диагностичната артроскопия. Според вещото лице, наличието на подобна травма не се подкрепя и от състоянието на пострадалата при извършения за нуждите на експертизата медицински преглед, нито с установените със съответните медицински документи симптоми и субективни оплаквания.

Не е установено не само наличието на причинна връзка между процесното ПТП и другите твърдени с исковата молба увреждания - вътречерепна травма, увреждания на междупрешлените дискове, но изобщо наличието на такива травми.

 Пловдивският апелативен съд преценява като неоснователни съдържащите се във въззивните жалби оплаквания относно несъответствието между определеното обезщетение и действителния размер на причинените в резултат на деликта вреди, поради следното:

Обезщетение е предназначено да възмезди всички претърпени и установени по делото вреди, с оглед действително претърпените от ищцата болки и страдания, от конкретно установените и настъпили в резултат на ПТП травми - контузия на лява подбедрица и коляно, с хематом в областта на меките тъкани в горната част на лява подбедрица, придружени със силно изразени болки, които са намалявали бавно с времето, затрудненото придвижване и обслужване по време на лечението, както и с изживения от пострадалата посттравматичен страс, изразяващ се в неспокоен съд, страх и притеснения свързани с придвижването на открито, тревога и безпокойство при пресичане.  

При определяне размера на дължимото обезщетение  за неимуществените вреди, съобразно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, следва да се изхожда преди всичко от вида, характера и броя на уврежданията; продължителността и степента на претърпените болки; физическия, психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и сложността на лечението; продължителността на оздравителния и възстановителния период, прогнозата на въстановяване и пр.

Освен посочените обстоятелства, промените в икономическите условия в страната също следва да се отчетат доколкото, макар и в недостатъчна степен, съставляват известен ориентир за житейския смисъл на понятието справедливост при определяне размера на обезщетението. В този смисъл размерът на обезщетението ще следва да се съобрази и с реалните социално-икономически условия и стандарта на живот в страната. В тази насока следва да се отбележи, че лимитите на застраховане по задължителна застраховка "****" в т.ч. и на автомобилистите, макар да не се възприемат като самостоятелен фактор при определяне размера на обезщетението, представляват важен индикатор за промените в конкретните обществено - икономически и социални условия в страната към момента на увреждането. Ежегодното увеличаване на размерите  на минималните застрахователни суми за сключването на задължителната застраховка „****“ на автомобилистите, несъмнено е израз на промените в обществено-икономическите отношения и това обстоятелство също следва да се отчита при определянето на справедливо обезщетение за причинените вреди, макар икономическата конюнктура да не е единственият елемент при прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Отчитайки общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на претърпените от ищцата неимуществени вреди, настоящият състав намира, че определеното в случая обезщетение в общ размер от 7500 лева съставлява справедлив паричен еквивалент за тяхното възмездяване.

Неоснователни са поддържаните от ответника и от третото лице помагач възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, поддържайки довода, че същата е пресичала пътното платно извън определеното за това място на пешеходна пътека, при това без да спазва другите правила при пресичане.

Във връзка с тези възражения, Пловдивския окръжен съд е изложил подробни съображения, като мотивите му в тази насока са изчерпателни, задълбочени и обосновани, поради което въззивният съд не намира за необходимо да ги повтаря, а препраща към тях съгласно с разпоредбата на чл.272 ГПК.

Не могат да бъдат споделени и другите поддържани доводи за наличие за съпричиняване, основаващи се на твърдението, че след произшествието и получените травми, пострадалата е нарушила лекарските предписания за обездвижване и почивка на травмирания крайник, посещавайки две различни медицински заведения за извършване на прегледи.

След като е установено, че тези прегледи са извършени след уврежданията, твърдението, че с придвижването до съответните медицински кабинети, Я. е допринесла за „степента на получените увреждания“ е нелогично и необосновано. Липсват и аргументи, подкрепени с конкретни доказателства, че тези посещения по някакъв начин са затруднили и удължили обичайния за подобни увреждания и при назначеното лечение възстановителен процес.
          В този смисъл, възраженията за съпричиняване са неоснователни и не водят до редуциране на размера на определеното обезщетение.

Неоснователно е и поддържаното във въззивната жалба от З.а.д.Д. Ж и З“ АД оплакване за неправилно определена с обжалваното решение начална дата на дължимите лихви.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № IЗ-41 от 12.I.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и информационния център към ГФ, при ПТП с пострадали лица се съставя констативен протокол - приложение № 1, и се изготвя подробна план-схема на ПТП от органите на ****- МВР.

В случая, към своевременно изпратения от пострадала до застрахователя констативен протокол от ПТП с пострадало лице, действително липсва подробна план-схема на произшествието. По делото не се твърди, а и в приложената кореспонденция между страните и такава от ****- МВР, не се съдържат данни, че такава план-схема е бил съставен в случая.   След като задължението за изготвяне на констативен протокол от ПТП с пострадало лице има единствено служителят на ****- МВР, отговорността за липсата на това приложение към констативен протокол не би могла да се възлага в тежест на пострадалата, а още по-малко – да се възприема като неизпълнение на задължението и по чл. 106, ал. 3 КЗ. Предвид факта, че представеният констативен протокол за ПТП е изготвен в изискуемата  съгласно Приложение № 1 от Наредба № IЗ-41 от 12.I.2009 г. форма и е бил представен от пострадалата пред застрахователя, последният не е имал основание да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка „**“ на автомобилистите  - чл. 496, ал. 3 КЗ.

         Доколкото значението на предвидената в чл. 3, ал. 1 от Наредба № IЗ-41 от 12.I.2009 г. план-схема към констативния протокол за ПТП е да „онагледи“ разположението на участниците в конкретното ПТП и описаните в протокола причини за самото произшествие, липсата на такава схема е обяснима, предвид обстоятелството, че към момента на изготвяне на констативния протокол, водачът на лекия автомобил е напуснал местопроизшествието, а и пострадалата пешеходка се е преместила на безопасно място до пристигането на медицинския екип.

Независимо от това, с изпращането от ищцата на застрахователя на издадените от ОДМВР П., **** АУАН и наказателно постановление срещу причинилия процесното ПТП водач Х.Г.Б., са били представени достатъчно доказателства относно участниците в това ПТП, както и относно обстоятелствата и причините за настъпването му. Представянето на тези документи на застрахователя и извършено с писмо вх. № 1529/2308.2017 г. и срокът по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ е изтекъл на 13.09.2017 г. Следователно от следващия ден 14.09.2017 г. застрахователят е изпаднал в забава и дължи лихва върху определеното обезщетение. В тази смисъл обжалваното решение, постановено по главния иск, е правилно в обжалваните му от страните части и следва да се потвърди.

Доколкото изходът от решението по обратния иск на ответника срещу третото лице помагач иск до голяма степен е обусловено от постановеното по главния иск срещу застрахователя и не се оспорва наличието на предвидените от разпоредбата на чл. 500 КЗ предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на виновния водач, то постановеното по този иск решение също е правилно и следва да се потвърди в обжалваната от ответника част.

За разноските:

И двете страни по главния иск са направили искане за разноски във въззивното производство.

Тъй като ищцата е представлявана от адв. Х.М.В. безплатно във въззивното производство, като договорът за правна защита и съдействие е сключен при условията на чл. 38, ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., разноските за адвокатско възнаграждение на  адв. В. следва да се възложат в тежест на затстрахователя. Определено съразмерно с уважената част от иска, съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2 т.1 и т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението възлиза на 364 лева.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по главния иск се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. Общият размер на направените от него разноски се установява  в размер на 587.20 лева, от които разноски за заплатена държавна такса – 137.20 лева и адвокатско възнаграждение за представляващия го юрисконсулт, което съдът, съобразно с правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, определя на 450 лева. В такъв случай дължимите разноски за въззивното производство на ответното дружества, определени съразмерно с отхвърлената част от предявените искове, възлизат общо на 411 лева, от които 31 лева за държавна такса по въззивната жалба и 380 лева адвокатско възнаграждение за представляващия го юрисконсулт.  

Третото лице помагач и ответник по обратния иск поначало има право на разноски единствено в производството по въззивната жалба против решението по обратния иск. Тъй като в тази част обжалваното решение се потвърждава, разноски за възивното производство в полза на тази страна не се присъждат.

Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд  

 

Р      Е     Ш     И     :

        

ПОТВЪЖДАВА решение № 211 от 19.04.2019 г., изменено с определение № 1393 от 19.06.2019 г. в частта за разноските, постановено по т.д. №144 по описа за 2018 г. в частта, с която е:

- Осъдено „З.а.д.Д. Ж и З“ АД с да заплати на А.Я.Ю. сумата от 6500 лева, представляваща дължим остатък от застрахователно обезщетение над платената сума от 1000 лева до пълния дължим размер от 7500 лева по застраховка «**», сключена с полица №****, за претърпените по вина на водача на лек автомобил марка „****“, модел ****- Х.Г.Б. неимуществени вреди - болки и страдания, от причинените й увреждания в резултат на състояло се на 19.04.2017 г. около 13:10 часа в гр. П. на кръстовището между ул. ****, докато преминава по пешеходна пътека тип „****“ и й е отнето предимството, и е блъсната от завиващия лек автомобил, както и сумата от 359.85 лева – обезщетение за претърпените от същото произшествие имуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 14.09.2017 г. до окончателното им изплащане;

- Отхвърлена претенцията за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди до пълния й предявен размер от 50 000 лева, както и за присъждане на лихва за предходен период: от датата на деликта – 19.04.2017 г., до 13.09.2017 г. /вкл./;

- Осъдено е „З.а.д.Д. Ж и З“ АД да заплати на адв. Х.М.В. *** и адрес на адвокатска кантора: гр. ****, адвокатско възнаграждение за предоставеното безплатно процесуално представителство на ищцата в размер на 773 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА съобразно уважения размер на претенцията.

- Осъдена е А.Я.Ю. да заплати на „З.а.д.Д. Ж и З“ АД сума в размер на 726.70 лв., представляваща разноски по съразмерност на отхвърлената част от исковете;

- Осъден е Х.Г.Б. с да заплати на „З.а.д.Д. Ж и З“ сумата от общо 6859.85 лева – обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени на А.Я.Ю. в резултат на гореописаното ПТП и поради напускане на мястото на произшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, ведно със законната лихва, считано от 14.09.2017 г. до окончателното плащане, както и сумата от 773 лв., представляваща разноските на дружеството, които е осъдено да заплати на пълномощника на ищеца по първоначалния иск, както и сумата от 327.32 лева, които дружеството е осъдено да заплати в полза на държавата, при условие, че „З.а.д.Д. Ж и З“ АД изпълни постановеното срещу него осъдително решение по първоначалния иск;

- Осъден Х.Г.Б. да заплати на „З.а.д.Д. Ж и З“ АД сумата от 270.40 лв. – разноски в производството по обратния иск съразмерно на уважения му размер.

ОСЪЖДА „З.а.д.Д. Ж и З“ АД с ЕИК ****, да заплати на адв. Х.М.В. *** и адрес на адвокатска кантора: гр. ****, сумата 364 лева - адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА съразмерно с уважения размер на предявените искове, за предоставеното безплатно процесуално представителство на ищцата А.Я.Ю. в производството по в.т.д. № 568 по описа за 2019 г. на Пловдивския апелативен съд.

ОСЪЖДА А.Я.Ю. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на „З.а.д.Д. Ж и З“ АД с ЕИК ****, сумата 411 лева, представляваща деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от предявените искове в производството по в.т.д. № 568 по описа за 2019 г. на Пловдивския апелативен съд.

  В необжалваната част същото решение е влязло в сила.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника: Х.Г.Б. с ЕГН **********.

   Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

 

                                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.