РЕШЕНИЕ №….
гр. Д., 18.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.
районен съд, Гражданска колегия, двадесет
и първи състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря С.Б. сложи за разглеждане гр. дело №1782 по описа за 2019 г. на ДРС, докладвано от районния
съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора,
Дял първи ГПК.
Образувано е по искова молба с вх.
№10290/23.05.2019г. на Е.К.Т., ЕГН **********,***,
чрез упълномощения адвокат Г.Д., съдебен адрес: *** срещу ЕАД „К.И.И.БГ”, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., жк „Л.”, бул. „П.В.” №**, бизнес център „Л.”**, ет.**,
представлявано от ** З.Н.Д.. Искът е отрицателен
установителен с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК
във вр. чл.124, ал.1 от ГПК, като ищецът
моли съдът да приеме за установено, че
не дължи на ответника сумата от 2285.43 лв. общо, от която: 1463.92 лв. –
главница, ведно със законна лихва върху нея, считано от 11.11.2011г. до
окончателното плащане, 343.55 лв. – възнаградителна лихва за периода от
14.09.2009г. до 15.07.2010г., 335.11 лв. – мораторна лихва за периода от
15.09.2009г. до 14.10.2011г., както и 142.85 лв. – разноски в заповеднотопроизводство,
поради погасяване на тези вземания по давност, след издаване на изпълнителния
лист от 05.01.**г. по ч. гр. д. №5550/2011г. по опис на ДРС срещу ищеца.
Е.К. твърди, че въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №5550/2011
г. по описа на ДРС, кредиторът „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, се снабдил с изпълнителен
лист, издаден на 05.01.**г. за
посочените по-горе суми. Въз основа на него, по молба на горепосоченото
акционерно дружество от 23.03.** г. е образувано изп. дело № ****** по описа на
ЧСИ Л.Т., вписана в КЧСИ с рег. №**, с район на действие Окръжен съд-Д.. Е.К.
твърди, че по изпълнителното дело не са правени плащания, нито са удържани
суми. Ответникът представил на 27.07.**г. договор за цесия и поискал да бъде
конституиран като взискател в качеството си на частен правоприемник на
кредитора по листа по изпълнителното дело. Ищецът излага, че не дължи сумите,
поради погасяване по давност на вземането /в исковата молба не се навежда
възражение за недължимост и поради липса на нередовно съобщаване на цесията на
длъжника, предвид на това, съдът не е изследвал в мотивите си към акта този
въпрос/. Последното изпълнително действие по
изпълнителното дело било на 28.11.**г., поради което на основание чл.
433 ал. 1 т. 8 от ГПК, делото се следвало да се счита за прекратено на
28.11.2014 г. Давността била изтекла най-късно на 28.11.2017г.
Предвид изложеното, ищецът моли отрицателният установителен иск
да се уважи като основателен и доказан. Претендира разноските по делото.
С Разпореждане от 10.06.2019г. ДРС е изпратил на
ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането
е било получено от служител на ответното дружество на 25.06.2019г.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Намира иска за
допустим, но неоснователен. Счита, че давността е прекъсната с подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Давността била започнала да
тече отново от 05.01.** г. с издаването на изпълнителния лист, като била
прекъсната пак с молбата за образуване на изпълнителното дело, съдържаща
възлагане по чл.18 от ЗЧСИ. Намира, че погасителната давност не е текла, докато
е траел изпълнителният процес, до 26.06.**г. - датата на постановяване на Тълкувателно
Решение по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Позовава се и на решение
№170/17.09.2018 г. на IV г. о. на ВКС. В условията на евентуалност излага, че
погасителната давност не била изтекла. Били предприети и възложени множество
действия по изпълнителното дело от взискателите - „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, а след това
и от “К.И.И.” ЕАД. Давността била прекъсвана на 23.03.** г., 21.05.** г., 28.11.**г.,
30.09.2013г., 28.11.2013г., 27.07.**г., 05.09.2017 г., 22.01.2018г. Не било
необходимо предприетите изпълнителни действия да са успешни. Давността била
прекъсвана многократно, поради което вземанията не били погасени по давност.
Твърди се, че след **г. уведомленията и ППИ са били надлежно изпратени до
длъжника, но неполучени по негова вина /защото той е сменил адреса си, но не е
изпълнил задължението си по чл.99, ал.1 от ЗГР, в 30-дн. срок да заяви
промяната на настоящия си адрес/, поради което следва да се приеме, че Е.К. е надлежно
уведомен, не само за прехвърляне на задълженията му по договора за цесия, но и
за всички предприети изпълнителни действия спрямо него по процесното
изпълнително дело. Отделно от това,
ответникът твърди, че няма основание за прекратяване на изп. дело на осн.
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, нито общата погасителна давност е изтекла, а
невнасянето авансово от взискателя на дължимата такса не опорочавало
изпълнителното производство. Моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски от
ответната страна.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във
връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 439 от ГПК във вр.
с чл. 124, ал. 1 ГПК.
С предявяването на иска по чл. 439 от ГПК, страната се позовава
на новонастъпили факти – прехвърлянето на вземането по издадения изпълнителен
лист с договор за покупко-продажба на вземания от 15.05.** г. от страна на „БНП
П.П.Ф.“ ЕАД на “К.И.И.” ЕАД и изминал период от време след датата на влизане в
сила на заповедта за изпълнение, водещ до погасяване на вземането по давност.
Настъпилите след срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК факти не се преклудират от
влязлата в сила заповед и възможността длъжникът да възрази, поради което и
производството е допустимо.
В случая, доколкото се касае за
отрицателен установителен иск, в тежест на ищцовата страна е да установи
твърдението си за изтекла погасителна давност. Институтът
на давността не се прилага служебно, но доколкото в тази връзка са наведени
твърдения в исковата молба за недължимост на сумите по изпълнителния лист, то
съдът е длъжен да се произнесе по въпроса.
Следва да се посочи, че влязлата в сила заповед за
изпълнение не прави давността петгодишна. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е
неприложима при заповедното производство, приключило, без да се стигне до иска
за признаване на изпълнението. Заповедите по реда на чл. 410 и чл. 417 от ГПК и
издадените въз основа на тях изпълнителни листи нямат последиците на съдебно
решение за установяване на съществуването на вземането по кредитора по смисъла
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Това е така, защото изпълнителният лист, издаден по реда
на тези производства /заповедни/ се издава без да се провежда исково
производство, в което със сила на пресъдено нещо да е установено съществуването
на вземането на кредитора. Срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД
съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това
производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. Доколкото вземанията произтичат от
договор за потребителски паричен кредит, сключен на 05.03.200г. между ищеца Е.К.Т.
/кредитополучател/ и „БНП П.П.Ф.” ЕАД /в качеството на кредитор/, то вземането
за главница се погасява с петгодишна давност, а вземанията за лихви – с
кратката тригодишна давност. Вземанията на правоприемника на ответника са
установени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. №5550/2011 г. по описа на ДРС, срещу която няма данни да е подадено
възражение по чл. 414 ГПК, съответно да е проведено исково производство по чл.
422 ГПК, и която макар да притежава сила, аналогична на силата на пресъдено
нещо, не е акт, постановен в резултат на спорно и състезателно исково
производство.
Между страните е безспорно установено, че е издаден на 05.01.**г.
изпълнителен лист по ч. гр. д. №5550/2011 г. по описа на ДРС срещу длъжника Е.Т.
в полза на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, както и, че е образувано въз основа на процесния
изпълнителния лист изпълнително дело № ****** по описа на ЧСИ Л.Т..
На 15.05.** г. между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и “К.И.И.” ЕАД е сключен
договор за продажба и прехвърляния на вземания /л.40-42/, Процесният договор за
кредит е включен към приложение №1 /л.43-45/ на договора за покупко-продажба на
вземания. Представено е и потвърждение за настъпилото прехвърляне на вземанията
по представеното приложение №1 към договора за цесия /л.80 по изп. д. №**/**г./.
Относно съобщаването по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съдът намира, че “К.И.И.” ЕАД е
надлежно упълномощен от цедента да уведоми длъжниците, съобразно пълномощно на
л. 47 от делото, поради което няма пречки съобщението да бъде отправено от
новия кредитор на вземането /виж решение №. 156/30.11.** г., т. д. № 2639/2014
г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.** г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III
г. о./. Няма значение и кога е уведомен длъжникът, тъй като най-късно това е
станало с връчването на препис от отговора на исковата молба и приложенията към
нея на ищеца – 02.09.2019 г., което уведомяване следва да се вземе предвид от
съда, съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо, настоящият съдебен състав намира
за безспорно установено, че надлежен кредитор по процесните вземания е
ответникът-цесионер “К.И.И.” ЕАД
Следователно,
основният спорен въпрос по делото е: налице ли са действия довели до прекъсване
на давността след образуване на изпълнително дело №****** по описа на ЧСИ Л.Т..
Относно
спирането и прекъсването на давността в изпълнителното производство, съгласно
чл. 116 б. „в” ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР№2/2013г. на
ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното тълкувателно
решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия,
прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на
кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т. н., както
и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното
дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка
за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за
данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др.
В случая,
погасителната давност е прекъсната с образуване на изпълнителното дело, тъй
като в молбата си взискателят е възложил на съдебния изпълнител всички действия
по чл.18 ЗЧСИ – на 23.03.** г. /л.8 от делото/. Възлагането за изпълнение по
смисъла на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ е действие, водещо до прекъсване на давността. В
този смисъл, освен мотивите на ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, е и практиката
стъпваща и доразвиваща възприетите от същото разрешения, съгласно решение №
451/29.03.2016 г., по гр. дело № 2306/** г. на IV г. о. на ВКС и решение №
28.02.2016 г., гр. д. № 4899/2014 г. на IV г. о. на ВКС.
Безспорно
давността е прекъсната и с предприемането на изпълнителни действия по
процесното изпълнително дело, а именно: налагане на запор върху личното МПС на
длъжника – л.а. „О.О.” с рег. №** на 21.05.**г., насрочен опис на движими
вещи в дома на Т. за 08.06.**г., като
ПДИ е получена от ** на длъжника на 21.05.**г., на 28.11.**г. – наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника, получено запорно съобщение лично от
него на 04.12.**г., на 28.11.2013г. - насрочен опис на движими вещи за
17.12.2013г., на 27.07.**г. – подадена молба от ЕАД „К.И.И.БГ” за конституиране на нов
взискател след извършена цесия от 15.05.**г., на 20.08.**г. – изпратена ППИ с
насрочен опис на движими вещи за 10.02.2016г., на 05.12.2016г. – насрочен опис
на движими вещи за 20.12.2016г., на 05.09.2017г. – подадена молба от
ответника/взискател по изп. дело/ за насрочване за дата за опис, оценка и
публична продан на движими вещи на длъжника, находящи се в жилището му, на 22.01.2018г.
– насрочен опис на движими вещи за 07.03.2018г. В случая е без значение дали
предприетите изпълнителни действия са успешни. Този извод следва и от самата
разпоредба на чл.116, б. „в“ от ЗЗД, в която законодателят използва думата
предприемане на изпълнителните действия, а не извършване.
С
разпореждане от 27.09.2013 г. ЧСИ Т. е постановила насрочване на нов опис на
движими вещи в дома на длъжника за 06.11.2013 г. от 15:00 часа /л.57 от изп.
дело/.
С
разпореждане от 28.11.2013 г. ЧСИ Т. е постановила насрочване на нов опис на
движими вещи в дома на длъжника за 17.12.2013 г. от 15:00 часа /л.63 от изп. дело/.
С молба от
27.07.**г. “К.И.И.” ЕАД е уведомило ЧСИ Л.Т., че на 15.05.** г. е сключен
договор за прехвърляне на вземания с „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, по силата на който „БНП П.П.Ф.“
ЕАД цедира вземането си по изпълнителното дело, ведно с всички принадлежности
към него, на “К.И.И.” ЕАД. С молбата е възложено на ЧСИ Л. Т. на основание
чл.18 от ЗЧСИ, да извърши всички необходими действия за нормалния ход на
изпълнителното действие. Следователно давността е прекъсната на 27.07.** г.
Това прекъсване само по себе си е достатъчно за отхвърляне на претенцията,
относно главницата в размер на 1463.92 лв. и разноските, тъй като петгодишният
давностен срок прекъснат на 27.07.** г. няма как да е изтекъл към датата на
приключване на съдебното дирене /17.10.2019г./.
С молба от
05.09.2017 г. /л.106 от изп. дело/ взискателят е поискал насрочване на дата за
извършване на опис на движимите вещи на длъжника, находящи се в дома му. С
посочената молба отново е прекъсната давността.
Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, независимо от това, дали прилагането му е
поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане на взискателя. В тази насока са решение № 929 от
03.07.2018 г. по в. гр. д. № 1029/2018 г. по описа на ОС-П., решение № 108 от
25.01.2019 г. по в. гр. д. № 2680/2018 г. по описа на ОС-П. и др. В посочените
съдебни актове се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ, както и възлагането по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и/или предприемането, на
който и да е изпълнителен способ, прекъсва давността. Това следва от самата
разпоредба на чл. 116 буква „в” от ЗЗД, в която законодателят използва думата
„предприемане“ на изпълнителните действия, а не „извършване“. Не е необходимо
предприемането на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се
счита давността прекъсната. Достатъчно е изпълнителният способ да е поискан и
възложен от взискателя на ЧСИ Л. Т., респ. предприет от нея. Ето защо, съдът
приема, че и това действие на ЧСИ Л. Т. е довело до прекъсване на давността.
Настоящият
съдебен състав намира, че от неоспорените от страните писмени доказателства по
делото, безспорно се установи, че в рамките на изпълнително производство
взискателите /първоначалният – „ПНБ П.П.Ф.” ЕАД и настоящият - ЕАД „К.И.И.БГ”/ са били
достатъчно активни, като са предприели съответни действия, довели до
прекъсването на давността на 23.03.** г., на 21.05.** г., на 28.11.** г., на 27.09.2013г.,
на 28.11.2013 г., на 27.07.**г., 20.08.**г., на 05.12.2016г., на 05.09.2017г.,
на 22.01.2018г., поради което не е настъпило, нито прекратяването на
изпълнителното производство по реда на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, нито
погасяването по давност на процесните задължения. Поради многократното
прекъсване на давността в изпълнителното производство, с искане на взискателя
за извършване на изпълнителни действия и предприемане на изпълнителни действия,
периода на погасителна давност за вземането на взискателя не е изтекъл и
правото му да иска принудително изпълнение за процесните вземания не е погасено
по давност.
Поради така
достигнатият извод не следва да се обсъжда цитираното от ответника решение №
170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на IV г. о. на ВКС, с което е
прието разрешението, че извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.** година,
постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС №
3/18.11.1980 година поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното
решение, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.** г. по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към
тези, които са приключили преди това – т. е., че до отмяната на ППВС №
3/18.11.1980 година давността по образуваното изпълнително дело е спряла да
тече. Следва да се отбележи, че в същия смисъл е и решение № 51 от 21.02.2019
г. по гр. д. № 2917/2018 г. на IV г. о. на ВКС.
Оттук
исковата претенция е неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника.
Ще се присъди на ответника сумата от 100.00
лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК /в сила от 28.01.2017 г./, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от
НЗПП.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
отрицателен установителен иск от Е.К.Т., ЕГН **********,***
против
“К.И.И.” ЕАД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление гр.С., бул. „П.В.“ № **, Бизнес център „Л. *“, ет.**, представлявано от ** З.Н.Д., с който се иска да се признае
за установено, че Е.К.Т., ЕГН **********
НЕ ДЪЛЖИ на “К.И.И.” ЕАД, следните
суми: 1463.92 лв. – просрочена
главница по договор за потребителски кредит от 05.03.2009 г. сключен между Е.К.Т. и „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, вземанията, по който договор са
прехвърлени с договор за цесия от 15.05.**г. на “К.И.И.” ЕАД, 343.55 лв. – възнаградителна лихва за периода 14.09.2009 г. – 15.07.2010 г., 335.11 лв. – мораторна лихва за периода
от 15.09.2009г. до 14.10.2011г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 11.11.2011 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 142.85 лв. за разноски в заповедното
призводство /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 05.01.**г. по ч. гр. д. №5550/2011 г. по описа на ДРС
и било образувано изпълнително дело № ****** по описа на ЧСИ Л.Т., вписана в
КЧСИ с рег. №**, с район на действие Окръжен съд-Д..
ОСЪЖДА Е.К.Т., ЕГН **********,***, да
заплати на “К.И.И.” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „П.В.“
№ **, Бизнес център „Л. **“, ет.**, представлявано
от ** З.Н.Д., на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100.00
/сто/ лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Д.
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: